М О
Т И В И
към присъда по НОХД №157/2020г.
по описа на Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД
Подсъдимата М.М.М.,
родена на ***г***, с постоянен адрес:***0, българка, българска гражданка,
вдовица, с основно образование, безработна, неосъждан, с ЕГН: **********, е
предадена на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.209,
ал.1 от НК, за това, че на 16.11.2018 г. в гр.Б. и в с.Т., обл.Софийска с цел да набави за себе си имотна облага
възбудила у М.Х.В. *** заблуждение, като му казала, че ще му съдейства за
отпускане на кредит в размер на двадесет хиляди лева, независимо от лошата му
кредитна история, тъй като разполагала с нужните познати за това и до
неустановена дата непосредствено след 30.11.2018г. поддържала това заблуждение
у В. и с това причинила на М.Х.В. имотна вреда в размер на общо 720,00
лева(седемстотин и двадесет лева/ - /120.00 лева, предадени й от В. на
16.11.2018 г. и 600,00 лева предадени й от В. на неустановена дата
непосредствено след 30.11.2018г.
В съдебно заседание,
представителя на Б.ска районна прокуратура поддържа обвинението спрямо
подсъдимата М., така както е предявено с обвинителния акт и внесено в
БРС за разглеждане. Прокурорът счита, че са налице достатъчно доказателства,
сочещи, че същата е извършила престъплението, за което е привлечена към
наказателна отговорност и че за същото, при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността
обстоятелства следва да й бъде наложено наказание около средния размер, като
се приложи чл.66, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, защитникът - адвокат В. Я. от САК пледира за
това, подсъдимата да бъде призната на
невиновна в извършване на инкриминираното деяние с произтичащите от това правни
последици, като сочи, че обвинението не е доказано.
Подсъдимата поддържа казаното от
защитника й, и в последната си дума моли
да бъде оправдана.
След поотделна
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Свидетелят М.Х.В. ***,
като към месец ноември 2018г. е работел в гр.Б., обл.Софийска,
на длъжност общ работник в „Булсан“ ЕООД. Негов
колега в посоченото дружество бил св.Г.И.А..
Свидетелите Д.И.П. и К.К.Т. *** и били приятели на св.М.В..
Към месец ноември 2018г. св.М.В. страдал
от наследствена моторна и сетивна невропатия и
дискова херния, поради което същият искал да се подложи на лечение чрез
операция. Св. В. не разполагал с пари, за да му се извърши такава операция
и бил в невъзможност да изтегли банков заем, поради влошената му
кредитна история.
През месец октомври 2018г. св.Г.И.А.
изтеглил кредит в размер на около
двадесет хиляди лева от банка „ДСК“ ЕАД, за което св.В. разбрал и отишъл при него, след което го разпитал как е успял да изтегли кредит,
предвид ниските доходите, които св.А.
имал. Тогава св.Г.А. споделил на св.М.В., че за изтеглянето на кредита му е
помогнала негова позната – подс.М.М.М.,***.
На 16.11.2018г. преди обяд, св.М.В.
тръгнал със св.Д.И.П. ***, обл.Софийска, и тъй като
не разполагал с транспорт, до там пътували с лекия автомобил на последния – л.а м.„Фолксваген Пасат“ с рег.№ ВР 10 20
АХ. По пътя двамата взели и св.Г.А., доколкото именно последният познавал подс.М.М.,***. Същия ден свидетелите В., П. и А., пристигнали пред
аптека на главната улица в с.Т., обл.Софийска, където
видели, че подс.М.М. вече
ги чакала съгласно уговорката. Тогава,
след като се запознал с подс.М.М., св.М.В. й разказал, че
има нужда от банков кредит, за да си направи операция, но тъй като имал лоша
кредитна история, никоя банкова институция не му отпускала висок паричен
размер, като на св.А.. Въпреки, че знаела, че не разполага с каквато и да било възможност
да помогне на св.М.В., подс.М.М.
решила да го излъже, че може да му помогне срещу заплащане от негова страна. В
изпълнение на взетото от нея решение, подс.М.М. обяснила на св.М.В., че може да му съдейства да изтегли
кредит, независимо от лошата му кредитна история, тъй като разполагала с
нужните познати лица. Веднага след това,
подс.М.М. се качила в лекия
автомобил, управляван от св.Д.П. и заедно със свидетелите М.В. и Г.А., се
придвижили до гр.Б., обл.Софийска, където
подсъдимата и св. Велев седнали на маса
в едно от заведенията в центъра на гр.Б., за да изпият по кафе и
да поговорят. Св.Д.П. останал да ги чака в автомобила си, а св.Г.А. отишъл да
си върши лични работи в града. В проведения помежду им разговор, подс.М.М. разказала на св.М.В.,
че разполага с нужните познати и без никакъв проблем може да му съдейства за
отпускане на кредит като на св.А., но за целта св.М.В. следвало да й даде
сумата от 120,00 лева и няколко документи. Подсъдимата му казала, че може да му
уреди кредита от банка ДСК. Св.М.В. се доверил на подсъдимата и на място й дал
поисканите от нея сто и двадесет лева и копие от необходимите за кандидатстване
за заем документи. След това св.М.В. и подс.М.М. се разделили и всеки се отправил към дома си. По пътя за
с.Габаре, св.М.В. споделил на св.Д.П. и
св.Г.А., че е дал сумата от сто и двадесет лева на подсъдимата, тъй като именно
за толкова тя била поела ангажимент да му съдейства и да му отпуснат банков кредит.
Няколко дни преди 30.11.2018
г., св.М.В. позвънил за пореден път на подс.М.М., за да се поинтересува обещаното от нея сключване на договора му за кредит. В хода на проведения разговор,
подсъдимата му обяснила, че всичко по
изтеглянето на кредита било готово, но нейните познати искали още 600.00 лева,
за да придвижат документите му. Св.М.В. се опитал да обясни на подс.М.М., че не разполагал с
такава сума пари, но последната му казала, че тази сума се налагало да бъде
дадена, именно поради лошата кредитна история, която той имал, и се налагало да
я намери и да й я даде, ако иска да получи кредит и да си направи операция.
На 30.11.2018г. св.М.Х.В. се сдобил със
сумата от 800,00 лева като за целта подписал договор за паричен заем № 3386200
от същата дата с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД.
На неустановена дата непосредствено
след 30.11.2018г., св.М.В. се срещнал отново с подс.М.М. ***, като до там се придвижил с лек автомобил „Ауди 80“
с рег.№ ВР 5349 ВХ, управляван от св.К.К.Т..*** до с.Т.,
св.М.В. разказал на св.К.Т., че отива да даде на подс.М.М. пари, за да може тя
да му съдейства за отпускане на банков кредит, с които пари той да си направи операция. На срещата в с.Т., обл.Софийска св.М.В. дал на подс.М.М. поисканата от нея сума от 600,00 лева. За да затвърди
историята си, че действа за отпускане на кредит на св.М.В., подс.М.М. обяснила на св.М.В.,
че трябва да я закара до гр.София, за да направи среща с нейните познати, за да
предаде дадените й пари, за да му бъде отпуснат банковия заем. Малко по-късно,
при пристигането им на тримата в гр.София, в близост до катедралата „Свети
Александър Невски“ подс.М. слязла от автомобила на
св.Т. и се отправила към друг автомобил, в който влязла. След около 20минути подс.М. се върнала в автомобила при свидетелите Т. и В.,
като казала на последния, че получаването му на кредита е уреден и си тръгнали
към с.Т., обл.Софийска. Когато се върнали обратно в с.Т., обл.Софийска, подс.М. и св.В. се
разделили, като тя му казала, че ще му се обади по телефона.
В следващите няколко дни, подсъдимата
не се свързала по телефона със св.М.В. и той разбрал, че е измамен, за което
сезирал РП-Б..
В следващите няколко месеца, св.М.В.
продължил да опитва да се свърже с подсъдимата от различни телефони. След
многократни разговори между двамата, на 11.06.2019г подс.М.М. върнала на св.М.В. сумата от 120 лева, чрез паричен
превод, като за останалите му обяснила, че няма да му ги даде.
Така приетата от съда фактическа обстановка се
подкрепя от събраните по делото доказателства – показанията на св. М.Х.В.,
дадени в съдебното следствие и тези на
досъдебното производство, приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1
т.1 и т.2 от НПК, показанията на св.Г.И.А., дадени в
съдебното следствие и тези на досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал
по делото по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 от
НПК, показанията на св.К.К.Т., дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и
т.2 от НПК, показанията на св.Д.И.П., на досъдебното производство,
приобщени към доказателствения материал по делото по
реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 от
НПК, протокол за разпознаване и албум, протокол за
доброволно предаване от 22.10.2019г.; разписка от Изи
пей № 0100009**5150846 от 11.06.2019г. 15:09:51; амб.
лист № 1902821.03.2019г.; амб. лист № **51/26.06.2019г.;
амб. лист №4137/01.07.2019г.; амб.лист
№ 4907/01.08.2019г.; амб. лист № 5498/26.08.2019г.; амб. лист № 6005/16.09.2019г.; амб.
лист № 6880/15.10.2019г.; амб. лист № 7231/28.10.2019г.; протокол за доброволно
предаване от 01.11.2019г.; протокол за доброволно предаване от 01.11.2019г.; амб. лист № 27007/21.09.2018г.; амб.
лист № 28916/20.11.2018г.; амб. лист №
29782/18.12.2018г.; амб. лист № 286/23.07.2018г.амб. лист № 28074 от 29.10.2018г.; етапна епикриза на М.Х.В.; писмо на А“ПИ“; писмо от „Изикредит“; договор за паричен заем № 3055812/11.10.20**г.;предложение
за сключване на договор за паричен заем; копие на лична карта на М.Х.В.;
договор за паричен заем № 3123519/09.01.2018г.; предложение за сключване на
договор за паричен заем; договор за паричен заем № 3274901 от **.07.2018г.; предложение за сключване на договор за
паричен заем; предложение за сключване на договор за паричен заем;договор за
паричен заем № 3386200 от 30.11.2018г.; уведомително писмо от Булсан ЕООД; писмо от Виваком;
писмо от Виваком от 24.04.2019г.; писмо от А1 от
24.04.2019г.; писмо от Теленор от 02.05.2019г.; фиш
за спешна помощ; декларация за семейно и материално положени и имотно състояние
на М.М.М.; справка за съдимост № 968/30.12.2019г.;
справка за съдимост № 227/19.02.2020г.
писмо, с вх. № 261209/25.02.2021 г. от АПИ, с наличната информация от
регистрираните движения на превозни средства, записани от камери, за
преминаването на МПС, с рег. № ВР5349ВХ за периода 30.11.2018г. – 07.12.2018г, справка за
съдимост рег.№ 362 от 13.04.2021г. на БРС на подсъдимата М.М.М..
Съдът
кредитира изцяло показанията на св. М.Х.В., дадени в
съдебното следствие, като взе предвид,
че същият е заинтересован от изхода на делото. На следващо място съдът
кредитира и показанията на св.В., дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и
т.2 от НПК, като отчита, че с
оглед изминалия значителен период от време е напълно нормално да не се помнят някои от фактите.
Съдът кредитира изцяло и показанията на
св. Г.И.А., дадени в съдебното следствие и тези, дадени на досъдебното производство, приобщени
към доказателствения материал по делото по реда на
чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 от
НПК, като отчита, че с оглед изминалия значителен период от време е напълно
нормално да бъдат забравени някои от
фактите.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.К.К.Т., дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и
т.2 от НПК, като намира, че с
оглед изявленията в съдебно засадения на същия свидетел, че е претърпял
операции и не си спомня много неща и с оглед на изминалото значително време от
тогава, именно тези са достоверни и
дадени добросъвестно, а не тези от съдебното следствие.
Съдът
кредитира изцяло показанията на св.Д.П.П., дадени на
досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1
т.1 и т.2 от НПК, като намира, че предвид изминалото
значително време от тогава, именно тези
са достоверни и дадени добросъвестно, както и че след прочитането им в
съдебна зала същият ги потвърди.
Съдът оценява показанията на св.М.В.,
като логични, последователни и
кореспондиращи, с показанията на
свидетелите Г.И.А., К.К.Т. и Д.И.П., така и със етапна епикриза на М.Х.В., договор
за паричен заем № 3386200 от 30.11.2018г и разписка от Изи
пей № 0100009**5150846 от 11.06.2019г.
От показанията на св. М.Х.В. се
установява, че в действителност към процесния период
той се е нуждаел от парична сума за лечение, с която не му е било възможно да
се сдобие чрез банков кредит, тъй като имал лоша кредитна история и именно с
оглед на надеждата му, че подсъдимата ще му помогне за това, се е запознал с
нея и й се е доверил, като подсъдимата
му обещала да го „уреди“ срещу
заплащане. Св. В. е категоричен в показанията си, че на два пъти е дал на
подсъдимата общо сумата от 720лева, за да му отпуснат обещания от нея банков
заем, като от същите се установява, че
първия път - на 16.11.2018 г. в гр.Б. й е дал сумата от 120лева, а на неустановена дата непосредствено
след 30.11.2018г. в с.Т., обл.Софийска й дал още
600лева. От показанията на св.В. се установява, че при запознанството им
помежду им на 16.11.2018г. подс.М. го е убедила, че
има възможност срещу заплащане от негова страна да му уреди банков заем като на
св.А., тъй като познава необходимите хора, които да съдействат за сключването
на паричния заем и до неустановена дата, непосредствено след 30.11.2018г. по
телефонен разговор отново му е казала, че следва да й даде сумата от 600лева,
който тя да предаде на „тези хора“, за да се уреди договора за кредит. Тези
факти, се потвърждават и от показанията на св.А. и св.Т. и св.П., който съдът
кредитира изцяло, като намира, че са
дадени от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото, не са противоречиви и кореспондират помежду си.
Именно на тях св.В. е споделил за повода на срещите с
подсъдимата, както и че на всяка една от двете срещи й е давал пари, за да му отпуснат
обещания от нея банков заем, като св.А. в съдебното следствие, заявява, че на
16.11.2018г. св.В. е предал на подс.М. и плик с
документи. Въпреки, че свидетелите Т., А. и П., не са присъствали на
предаването на инкриминираните суми пари, те са
възприели лично срещите между подсъдимата и св.В. на процесните дати.
От показанията на св.В. е видно, че на
неустановена дата, непосредствено след 30.11.2018г. той заедно с подсъдимата и
св.Т. са пътували до гр.София, тъй като тя му е обяснила, че там ще предаде
дадената от него сума от 600лева на нейните познати, ангажирани с
отпускането на банковия му заем.
Показанията на св.В. в тази му част се подкрепят изцяло от показанията на св.Т., който с личния си
автомобил е пътувал с него до с.Т., обл.Софийска, за
да се срещне там с подсъдимата, след
това да ги откара до гр.София, и върне обратно.
От показанията на св.В. приложената по
делото разписка е видно, че подс.Маринав
на 11.06.2019г. му е възстановила сумата от 120лева.
Съдът не даде вяра на показанията, дадени от св.А.И.А. и св.Р.М.Х.,
като намира, че същите са дадени
от лица, заинтересовани от изхода на делото, с оглед на това че св.Х. е дъщеря
на подсъдимата, същата живее на семейни начала със св.А. и живее в един имот с
под.М..
Съдът не даде вяра и на показанията
на св.Б. Данчева И., в които сочи, че
през есента на 2018г. е била в заведение
в гр.Б. заедно с подсъдимата и при тях е дошъл
св.М.В., който е питал последната за това, да наеме пристройка н неин
имот в с.Т., обл.Софийска и за това й дал сумата от
120лева. Съдът не кредитира тези показания с оглед на това, че те са изолирани,
не се подкрепят от други доказателства и противоречат на показанията на св.В.,
св.А. и св.П., които съдът кредитира изцяло.
От приетата и приложена по делото
справка/писмо от АПИ е видно, че е възможно при определени обстоятелства
монтираните камери на автомагистралата
и главните пътища да не засечат движението по същите
на конкретен автомобил.
Въз основа на изложените фактически
обстоятелства от правна страна съдът приема, че
подсъдимата М.М.М. е осъществила от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК, за което следва да понесе
предвидената от закона наказателна отговорност.
От обективна страна подс.М.М. *** с цел да набави за
себе си имотна облага възбудила у М.Х.В. *** заблуждение, като му казала, че ще
му съдейства за отпускане на кредит в размер на двадесет хиляди лева,
независимо от лошата му кредитна история, тъй като разполагала с нужните
познати за това и до неустановена дата непосредствено след 30.11.2018г.
поддържала това заблуждение у В. и с това причинила на М.Х.В. имотна вреда в
размер на общо 720,00 лева(седемстотин и двадесет лева/ - /120.00 лева,
предадени й от В. на 16.11.2018 г. и 600,00 лева предадени й от В. на
неустановена дата непосредствено след 30.11.2018г.
От обективна страна подсъдимата е
въвела в заблуждение св.В., т.е.формирала е неправилна представа у него относно факта, че има възможност да му
осигури сключване на желания от него банков кредит, която представа го е
мотивирала да вземе решение за разпореждане с имуществения предмет – парите в
размер на 720лева. В случай, че у св.В.
не са били формирали такива
представи, то той не би се разпоредил с
парите си. Данните по делото безспорно сочат, че подсъдимата изначално изобщо
не е имала обективна възможност да му осигури отпускане на банковия заем. От
друга страна подс.М.
е предоставила абсолютно невярна
информация на св.В., че е възможно да му бъде отпуснат кредита, както и че
познава лица, които го осигурили, като в периода от
16.11.2018г. до неустановена дата непосредствено след 30.11.2018 г. чрез
действията си (телефонни разговори, срещи в с.Т., гр.Б. и пътуване до гр.София,
обясненията, че допълнителната сума пари
в размер на 600,00 лева, е необходимо да
се даде на хората, уреждащи кредита на пострадалия) е затвърдила вече
създадената невярна представа за случващото се у М.Х.В. и реално е поддържала
заблуждението у него. От обективна страна налице е и причинната връзка между
поведението на обвиняемата М.М. и поведението на М.В.,
доколкото именно поради създалата се и поддържана в съзнанието на М.В. невярна
представа, същият е извършил разпоредително действие със свое имущество, като
предавайки на подс. М.М.
сумата от общо 720,00 лева, се е
разпоредил тези парични средства.
Подсъдимата е извършила деянията с пряк умисъл по смисъла
на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е
съзнавала общественоопасния характер на деянията,
предвиждала е техните общественоопасни последици
и е искала настъпването им. Подс.М.
е предвиждала, че в следствие на нейното въздействие над измаменото лице-св.В.,
ще възникнат неправилни представи у същия и че в следствие на тези представи,
той ще извърши акт на имуществено разпореждане, като в резултат на това
имуществото му (явяващо се чуждо за подсъдимата) ще бъде увредено.
Подсъдимата е целяла имотна облага за
себе си – сдобиване с парични средства без да полага труд и е съзнавала
неизбежността на настъпилата имотна вреда за пострадалия.
Предвид гореизложеното съдът намира
за неоснователни твърденията на защитника относно недоказаност на обвинението,
като ги намира за неоснователни и голословни.
С оглед гореизложеното, съдът призна подс. М.М. за виновна в това, че на 16.11.2018 г. в гр.Б. и в с.Т.,
обл.Софийска с цел да набави за себе си имотна облага
възбудила у М.Х.В. *** заблуждение, като му казала, че ще му съдейства за
отпускане на кредит в размер на двадесет хиляди лева, независимо от лошата му
кредитна история, тъй като разполагала с нужните познати за това и до
неустановена дата непосредствено след 30.11.2018г. поддържала това заблуждение
у В. и с това причинила на М.Х.В. имотна вреда в размер на общо 720,00
лева(седемстотин и двадесет лева/ - /120.00 лева, предадени й от св.В. на
16.11.2018 г. и 600,00 лева предадени й от св.В. на неустановена дата
непосредствено след 30.11.2018г.
Съдът, след като призна подсъдимата М. за виновна в извършеното от нея
престъпление по чл.209, ал.1 от НК, прие
при определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата, че са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: частичното
възстановяване на причинената вреда, чистото съдебно минало и затрудненото й
социално положение /видни от приложената й декларация/. Съдът не
констатира отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед на изложеното, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства
съдът на основание чл.54, ал. 1 от НК определи наказание - „лишаване от свобода”
от 1 /една/година, което е минималния предвиден в чл.209, ал.1 от НК размер. Съдът счете, че са налице предпоставките за
приложението на чл. 66, ал.1 от НК и прие, че с оглед
постигане целите на наказанието, не е необходимо ефективното му изтърпяване.
Предвид това, съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание за
минималния срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Тъй като не констатира наличие на многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът не приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1
от НК.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си по НОХД №157/2020г. по описа на Б.ски районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :