№ 1281
гр. Варна, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20223100501487 по описа за 2022 година
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба вх.№264802/27.04.2022г., подадена от
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, гр.София, чрез процесуален
представител юрк. Г.Р., срещу Решение № 260191/23.03.2022 г. , постановено по гр.д.
№376/2021 г. на РС - Варна, XVIII-ти съдебен състав, в осъдителната част за сумата от 6
642.56 лева, представляваща разликата над 2 243.44 лева до присъдената на ищеца Й. Д. Д.
сума от 8 886 лева /частичен иск от общо 34 402 лева/, представляващи дължимо
застрахователно обезщетение за настъпило на 07.09.2020г. застрахователно събитие по
застрахователна полица „Каско на МПС“ рег.№***** с валидност от 12.10.2019 г. до
20.10.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.01.2021
г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Въззивникът счита решението за неправилно поради нарушение на материалния и
процесуалния закон и за необосновано. Навежда доводи за несъобразяване от
първостепенния съд с доказателствения материал по делото и доводите на страните като
ВРС се е позовал изцяло на повторната САТЕ без да съобрази заключението на
първоначалната. Счита, че средната пазарна стойност на МПС следва да се определи поне
средноаритмитично между посочените в двете експертизи суми. Намира заключението по
1
първоначалната експертиза за коректно и обосновано. Позовава се на т.68.1 от ОУ по
застраховка „Каско на МПС“ като счита, че дължимото застрахователно обезщетение следва
да се определи съобразно договореното в размер на 60% от действителната стойност на
МПС към деня на събитието, а именно 11 462 лева, от която да се приспаднат и заплатените
9 218.56 лева. Въззивникът намира, че няма пречка отговорността на застрахователя да бъде
ограничена до определен процент от действителната стойност на имуществото и посочва, че
именно по този начин е изчислена дължимата застрахователна премия. Подчертава, че
начинът на изчисляване на обезщетението в случите на тотална щета не е закрепен в
специални императивни норми, а се извлича чрез тълкуване на общите правила за
отговорността на застрахователя и прилагане на генералния принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване, поради което няма пречка страните да уговорят друг начин за
определянето му при тотална щета предвид принципа за свобода на договарянето и
доброволния характер. Отбелязва, че ищецът не оспорва запознаването си с ОУ и тяхното
приемане, както че клаузата на т. 68.1 от ОУ е предвидена в полза и на двете страни.
Подчертава, че нормата на чл.390 КЗ предвижда прекратяване регистрацията на автомобила
при настъпила тотална щета и забрана за последваща пререгистрация, а т.68.1 от ОУ отчита
автономния избор на легитимирания да получи обезщетение като продължи ползването на
вещта въпреки съществуващата нормативна уредба при тотална щета. В този случай, според
въззивника, може да бъде лимитирана отговорността на застрахователя до определен,
уговорен отнапред между страните, размер. Моли за отмяна на решението в обжалваната
част и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Й. Д. Д., ЕГН **********, не е
депозирал отговор на жалбата.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Въззиваемата страна е депозирала писмена молба чрез пълномощника адв.К. М. за
неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано по
искова молба на Й. Д. Д. срещу „Дженерали Застраховане" АД, ЕИК *********, София, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 лв. /двадесет и четири лева/,
частичен иск от 34 402 лв., представляващи дължимо застрахователно обезщетение по
застраховка Каско на МПС, за нанесени щети по собствения на ищеца л.а. Фолксваген
Фаетон с ДК №* **** **, както следва: капак преден, решетка в преден капак, калник преден
десен, фар десен, фар ляв, калник преден ляв, броня предна, лайсна в предна броня дясна,
лайсна в предна броня лява, рамка радиатори, радиатор воден, радиатор климатик, основа
ДКН, фародържател ляв, фародържател десен, предпазна шина между рогове, шайба водна
помпа, шайба хидравлика, маркуч воден горен, маркуч воден долен, перки вентилатори
комплект, пръскалки фарове 2 броя, държач предна броня ляв и десен, капак ангренаж
комплект, поради застрахователно събитие настъпило на 07.09.2020г. ведно със законната
лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба на
12.01.2021г. до окончателното плащане на обезщетението. Претендират се и разноските за
2
производството.
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на увреденото МПС „Фолксваген",
модел „Файтон" с държавен контролен № * **** **. Твърди, че на 11.10.2019 г. с ответника
е сключена полица „Каско на МПС" с рег.№*****, с валидност от 12.10.2019 г. до
20.10.2020 г. Полицата е била на четири вноски от по 224,91 лв. всяка като били заплатени
две вноски към датата на настъпване на застрахователното събитие. Към датата на
сключване на договора за застраховка автомобилът е предоставен за оглед съгласно
протокол за оглед. Видно от предложение въпросник автомобилът е бил оценен на 21 000
лв. по предложение на Дженерали застраховане. Твърди се настъпило застрахователно
събитие на 07.09.2020г., в гр.Варна, жк Изгрев, при движение с л.а. с ДКН * **** ** от ляво
на пътя излязло куче и за да не го удари ищецът свил вдясно и ударил паркираните там
автомобили. Произшествието е обслужено от КАТ като са съставени протоколи и АУАН. На
09.09.2020г. бил уведомен ответника за настъпилото застрахователно събитие, което било
регистрирано с щета №*******г. На същата дата служител на застрахователя извършил
оглед на автомобила и съставил опис - заключение за вреди на МПС, описани по следния
списък:
1. Капак преден - подмяна
2. Решетка в преден капак - подмяна
3. Калник преден десен - подмяна и боя
4. Фар десен - подмяна
5. Фар ляв - подмяна
6. Калник преден ляв - подмяна и боя
7. Броня предна - подмяна и боя
8. Лайстна в предна броня дясна - подмяна
9. Лайстна в предна броня лява - подмяна
10. Рамка радиатори - подмяна
11. Радиатор воден - подмяна
12. Радиатор климатик - подмяна
13. Основа ДКН - подмяна
На 23.07.2019 г. се извършил втори оглед и се констатирали допълнително следните
повреди:
14. Фародържател ляв - 1 степен
15. Фаро държател десен - 2 степен
16. Предпазна шина между рогове - 1 степен
17. Шайба водна помпа - подмяна
18. Шайба хидравлика - подмяна
3
19. маркуч воден горен - подмяна
20. Маркуч воден долен - подмяна
21. Перки вентилатори комплект - подмяна
22. Пръскалки фарове 2 броя - подмяна
23. Държач предна броня ляв и десен - подмяна
24. Капак ангренаж комплект – подмяна. Твърди се, че след проучване стойността
на щетата в оторизирани магазини за продажба на авточасти и сервизи за ремонт на
автомобили, била определена средна пазарна стойност на нанесените щети в размер на 43
620 лв. /четиридесет и три хиляди шестстотин и двадесет лева/. Ищецът сочи, че към
момента за завеждане на иска е получено застрахователно обезщетение в размер на 9 218
лв., като за разликата до дължимото от 34 402 лева, същият претендира застрахователно
обезщетение с частичен иск за 24 лв. Ищецът уточнява допълнително, че не е прекратена
регистрацията на автомибила и същият не е отремонтиран от него.
С протоколно определение от 25.02.2022г. съдът е допуснал по искане на ищеца
изменение в размера на предявения частичен иск от 24 лева до сумата 8886 лева,
обезщетение за имуществени вреди, предявен в пълен размер, на основание чл.214 ГПК.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
Ответникът не спори, че с ищеца са страни по договор за имуществена застраховка "Каско
на МПС“ по полица №*****, с покритие към датата на застрахователното събитие. Не се
спори също, че в срока на застраховката - на 07.09.2020г., са нанесени изчерпателно
описаните в Опис - заключенията по преписка №******, щети на застрахования автомобил
в резултат от ПТП, констатирано с ППТП №1739568/07.09.20 г., което съставлява покрит
застрахователен риск. Не се спори, че на основание застрахователното правоотношение
"Дженерали Застраховане" АД е изплатило в полза на застрахования сумата от 9218.56 лв. -
остойностени имуществени вреди по увредения л.а. "Фолксваген Фаетон" с ДК№ * **** **
като плащането е направено на 14.10.2020 г. по банкова сметка на ищеца в „Обединена
Българска Банка" АД. Твърди се, че изплатената в полза на ищеца сума е определена в пълно
съответствие с условията на застрахователния договор и при съобразяване на всички
описани в изготвените Опис-заключения имуществени вреди, поради което предявените
искове са неоснователни. Ответникът твърди, че изплатеното застрахователно обезщетение е
определено по експертна оценка /съгласно искането на ищеца при предявяване на
претенцията/, която по силата на клаузите на ОУ, се извършва по правилата на
застрахователя и приетите от него методики, цени и каталози. Твърди се, че при сключване
на договора застрахованият изрично е декларирал /в т. 3.7. от представената полица за
застраховка „Каско" на МПС/, че е информиран за Методиката за определяне на размера на
застрахователното обезщетение по застраховка „Каско на МПС" на застрахователя.
Валидността на горецитираните клаузи се обосновава с доброволния характер на
застраховката. Считат, че търсения от ищеца размер на вредите е силно завишен и не
съответства на реално претърпените от застрахования имуществени вреди. Претендираните
4
от ищеца стойности на новите части и материалите, количеството труд и цената на
сервизния час надвишават обичайните пазарни. Освен това, считат, че автомобил на повече
от 17 години към датата на увреждането не следва да бъде отремонтиран с оригинални
части, а с части втора употреба. Предвид изложеното, считат, че реалният размер на
материалните щети, нанесени на л.а. „Фолксваген Фаетон" с ДК№ * **** **, е 9218.56 лв.,
като същият е заплатен, поради което искът се явява неоснователен. В условие на
евентуалност, при установяване на тотална щета на автомобила считат, че претендираният
размер на обезщетение е значително завишен спрямо стойността, която следва да бъде
определена в хипотезата на тотална щета. В тази връзка посочват, че при спазване принципа
на свобода на договаряне и с оглед доброволния характер на застрахователния договор
страните са приели (в т. 68.1 от ОУ по застраховката) отговорността на застрахователя при
„пълна загуба" /тотална щета/ на МПС, настъпила вследствие на проявени рискове, покрити
по договора /без рисковете „Кражба" или „Грабеж" на МПС/ и непредставяне от страна на
Застрахования на доказателство за прекратяване на регистрацията на МПС от компетентните
държавни органи поради тотална щета, отговорността да бъде лимитирана до 60 % от
действителната стойност на МПС към деня на събитието. Поради това считат, че искът би се
явил основателен до тази стойност. Отделно от това, при условие, че е налице тотална щета,
с оглед практиката на ВКС /напр. Решение №44 от 02.06.2015 г. по т. д. №775/ 2014 г. на
Върховен касационен съд. 1-во ТЪР. отделение/, считат, че Дружеството не е изпаднало в
забава предвид непредставянето от страна на ищеца на доказателства за прекратяване
регистрацията на МПС.
Въззивният съд, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност, намира за установено следното:
При преценка редовността на ВЖ съдът констатира, че същата е подадена от
легитимирана страна, чрез упълномощен проц.представител, в преклузивния срок и при
интерес от обжалването.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Решението е обжалвано в осъдителната част, единствено за разликата над 2 243.44
лева до присъдените с първоинстанционното решение 8 886 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на иска до окончателното изплащане и при наличие на
безспорно установено плащане по имуществената застраховка в размер на 9 218 лева. /или
застрахователят счита за евентуално основателен иска до сумата от 11 461.44 лева/
Основните оплаквания в жалбата касаят начина за определяне обезщетението за
имуществени вреди по застраховка Каско на МПС и безпрекословното възприемане от съда
заключението на тройната оценителна експертиза, без оглед даденото от единичната
5
компетентно становище за определяне действителната пазарна стойност на вещта към датата
на събитието. Освен това, въззивникът сочи, че с оглед доброволния характер на
застрахователното правоотношение и наличието на постигнати между страните уговорки,
обективирани в Общите условия на застрахователя, е допустимо ограничаване
отговорността му до определен размер на обезвреда. /в т.68.1 от Общите условия/
Съдът възприема въз основа на тези изрично оплаквания, че останалите релевантни
по иска обстоятелства не са включени в предмета на жалбата. Страните не спорят относно
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка Каско на МПС, с
покритие Пълно Каско към датата на застрахователното събитие на 07.09.2020г.;
настъпилите вреди по застрахованата вещ, собственост на ищеца както и изплатеното му
застрахователно обезщетение до размера от 9 218 лева. Страните не спорят, а и от
изслушаните две оценителни експертизи /единична и тройна/ се установява,че е налице
тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ.
В последно съдебно заседание пред РС ищецът е представил доказателства за
снемане на процесния автомобил от регистрация на 26.11.2020г. както и договор за
продажбата му /без регистрация/ на трето лице, сключен на 14.01.2021г. за цена от 1000
лева.
И според двете изслушани и приобщени заключения спрямо процесния автомобил е
налице тотална щета. Съгласно първоначалното заключение на САТЕ /на л.96 по делото/,
действителната стойност на автомобила /с първ.регистрация от 2003г./ възлиза на сумата от
14 376.45 лева, а размерът на разходите за възстановяването му – 26573.22 лева /а съгл.т.68.1
от ОУ на застрахователя – 8625.87 лева/ Стойността на увредените части според експертите
надхвърля 70% от неговата средна пазарна цена към датата на увреждането. При изготвяне
на заключението вещото лице изрично заявява, че не е извършило оглед на автомобила
както и не е съобразило, че същият е снет от регистрация, не са отчетени действителните му
параметри, които се отразяват на пазарната му стойност, съотв. на възстановителната такава.
Съобразно тройната СОЕ /на л.164 по делото/ е дадено заключение на три вещи лица за
действителна стойност на увреденото МПС към датата на произшествието септември 2020г.,
в размер на 19 104 лева. Именно тази стойност е отчел първоинстанционният съд като
действителна стойност на увреденото МПС към датата на застрахователното събитие. От
тази сума съдът е приспаднал платеното в размер на 9218 лева и уважил иска до предявения
размер. Съдът е изложил съображения, че не възприема становището за лимитиране на
отговорността на застрахователя съобразно критерии, въведени в Общите условия, тъй като
такова ограничаване на отговорността пряко противоречи на чл.389, ал.2 и ал.3 КЗ.
Настоящият състав възприема като по-обективна и комплексна действителната
стойност на увредения автомобил, посочена от тройната оценителна експертиза, а именно
сумата от 19 104 лева. От същата следва да бъде приспаднато както платеното на
застрахования, така и получената стойност за запазените части от автомобила, съгласно
представения договор, или сумата от 1000 лева.
По приложението на т.68.1 от Общите условия на застрахователя:
6
Съгласно чл.390, ал.2 КЗ, тотална щета е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишават 70% от действителната му стойност. При
установена тотална щета, в полза на увреденото лице следва да бъде изплатена стойността
на действително претърпените вреди към датата на ПТП /чл.386, ал.2 КЗ/ Съгласно чл.400
КЗ, за действителна застрахователна стойност се счита стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Платимото
застрахователно обезщетение не може да надхвърля застрахователната сума, която в случая
е 21 000 лева, видно от полицата като следва да е ограничено до действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, доколкото не са налице данни за
подзастраховане или застраховане при фиксирана сума.
При установена тотална щета с оглед вида и размера на вредите, в полза на
увреденото лице следва да бъде изплатена именно тази стойност – компенсираща загубата от
полезността на вещта. За да не се стигне до неоснователно обогатяване на увредения от
действителната стойност на вещта следва да бъде приспадната стойността на запазените
части, които могат да бъдат реализирани на вторичен пазар. Тъй като застрахованият е
представил доказателства за дерегистрация на МПС както и за продажбата на автомобила
/след дерегистрацията му/ на трето лице, то единствената установена стойност, с която би
могъл да се обогати, е тази по договора за продажба. В случая тази стойност, макар да не е
посочена от експертизите, съдът намира за установена от самия ищец посредством
представения договор за продажба, който не е оспорен от насрещната страна. Съгласно
същия, вещта е продадена за сумата от 1000 лева, които следва също да бъдат приспаднати
от обезщетението, тъй като представляват аналог на стойността, срещу която вещта би била
продадена за разкомплектоване.
Тъй като са представени доказателства /и ищецът се позовава изрично на това
обстоятелство/ за дерегистриране на процесното МПС, то съдът намира за неприложима
визираната от застраховател хипотеза за ограничаване отговорността му. Съгласно т.68.1 от
ОУ, преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета, застрахованият трябва
да представи доказателство за прекратяване на регистрацията на МПС от компетентните
държавни органи, в което е отбелязано снемане от отчет поради тоталната щета. Ако
застрахованият не изпълни това задължение, застрахователят изплаща обезщетение до
размера на 60% от действителната стойност на МПС към деня на събитието.
Тези обстоятелства, установени още пред първата инстанция, сочат на
неоснователност на направеното в жалбата оплакване. Не е налице хипотезата на т.68.1 от
Общите условия на застрахователя, а освен това, независимо от приложението ,
застрахователят реално е изплатил на увредения обезщетение до размер, определен съгласно
Методиката към Наредба №2/2006г. Поради това, въпреки принципно споделяне от състава
на изложените в жалбата основания за ограничаване отговорността на застрахователя
поради доброволния характер на застраховката и липсата на императивна правна уредба
относно начина на изчисляване на обезщетението при тотална щета, съдът намира жалбата
за неоснователна. Дори с извършената от въззивния състав редукция на сумата, реализирана
7
от продажбата на вещта, искът се явява основателен до пълно заявения му размер от 8886
лева.
Поради достигане до идентични правни изводи с направените от първата инстанция,
решението в обжалваната му част, за разликата над 2243.44 лева до 8886 лева, следва да
бъде потвърдено.
Съобразно този резултат, разноски се следват на въззиваемата страна в размер на
1000 лева, съобразно представения списък по чл.80 ГПК и приложените доказателства
съгласно т.1 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС. Насрещната страна не е въвеждала
възражение за прекомерност на възнаграждението.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260191/23.03.2022г., постановено по ГД №376/2021г. по
описа на 18 състав на ВРС, в обжалваната част, с която съдът е осъдил „Дженерали
Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1504,
бул. Княз Александър Дондуков 68, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д. Д., ЕГН **********, ******,
обезщетение за имуществени вреди, нанесени на л.а. л.а.Фолксваген Фаетон с ДК№ * ****
**, представляващо дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица
„Каско на МПС" с рег.№ *****, за разликата над 2 243.44 лева до присъдените 8 886 лева,
ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане на обезщетението, на основание чл.405 от КЗ.
В останалата част решението е влязло в законна сила поради необжалването му.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1504, бул. Княз Александър Дондуков 68, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д. Д.,
ЕГН **********, ******, сторените във въззивното производство разноски за
адв.възнаграждение в размер на 1000 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8