П Р О Т О К О Л
29.04.2013 година Град София
СПЕЦИАЛИЗИРАН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На двадесет и
девети април две хиляди и тринадесета година
В публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Д.
Съдебни заседатели: 1. М.К.
2. П.Я.
Секретар: Ю.И.
Прокурор: Г.
Съдът открива
съдебни заседания по НЧД № 553/2013 г. докладвано от председателя на състава.
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
Образувано е по предложение от Специализираната прокуратура за определяне на
едно най-тежко общо наказание из между наложените на осъдения В.Д.В..
На поименното
повикване в 10:30 часа се явиха:
За Специализираната прокуратура, редовно призовани, се
явява прокурор Г..
ОСЪДЕНИЯТ В.Д.В., редовно призован, се явява лично.
За него се явява адв. М.А.М. ***, представя пълномощно от
днес.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.
АДВ.М.: Моля да не давате ход на делото. Моят подзащитен
е направил искане за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлото
в сила споразумение по НОХД 499/2013 г., поради допуснати съществени процесуални
нарушения в досъдебното производство, за което представям искане с вх. № 1890
от 29.04.2013 г. на Специализирания наказателен съд. Моля да спрете настоящото
производство до произнасянето на Върховен касационен съд по направеното искане.
ОСЪДЕНИЯТ: Да не се дава ход на делото.
ПРОКУРОР: Намирам, че искането следва бъде оставено без
уважение, тъй като към настоящия момент е налице влязъл в сила съдебен акт. Да
се приеме представеното доказателство.
СЪДЪТ счита, че представеното писмено доказателство е
относимо, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА представеното от адв. М. искане с вх.
№ 1890 от 29.04.2013 г. на Специализирания наказателен съд.
СЪДЪТ след съвещание счита, че няма процесуални пречки за
даване ход на делото. Налице са влезли в сила присъди, поради което е налице
основание за провеждане на производството по чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК,
поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличността на осъдения по данни от делото:
В.Д.В. - роден на *** ***, българин, с българско
гражданство, неженен, със средно образование, работи, живущ:***, осъждан, ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни правата на осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ В.: Ясни са ми правата.
Няма да правя отводи. Няма да соча доказателства.
ПРОКУРОР: Няма да правя искания за отвод, нито имам
искания по доказателствата.
АДВ.М.: Няма да правя
искания за отвод. Представям във вид на заверено копие удостоверение с изх. №
1224/24.04.2013 г. от директора на *******, заверено копие на удостоверение № 5
от 10.04.2013 г. от фирма „*******“ ЕООД, служебна бележка от Г. Б. Т., в
качеството на управител на „*******“ ЕООД и заверено копие от справка за
актуално състояние към действащи трудови договори към 26.04.2013 г. от
Национална агенция за приходите по отношение за осъденото лице. Считам, че
предложението е неоснователно.
ПРОКУРОР: Да се приемат представените доказателства.
СЪДЪТ счита, че представените доказателства са относими
към предмета на настоящото производство, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА заверено копие удостоверение с изх. №
1224/24.04.2013 г. от директора на *******, заверено копие на удостоверение № 5
от 10.04.2013 г. от фирма „*******“ ЕООД, служебна бележка от Г. Б. Т., в
качеството на управител на „*******“ ЕООД и заверено копие от справка за
актуално състояние към действащи трудови договори към 26.04.2013 г. от
Национална агенция за приходите по отношение за осъденото лице.
СЪДЪТ, като не констатира процесуални пречки,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДЕЛОТО се ДОКЛАДВА с прочитане на направеното предложение по реда на чл. 306,
ал. 1, т. 1 от НК.
Прочете се.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението. Няма да соча
доказателства.
АДВ.М.: Оспорвам
предложението. Считам, че предложението на СпП е неоснователно. Ще изложа
аргументи по същество.
ОСЪДЕНИЯТ В.: Запознат съм с
предложението на прокуратурата. Считам, че предложението на СпП е неоснователно.
Ще изложа аргументи по същество.
СЪДЪТ на основание чл.283 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА съдържащите се по делото писмени доказателства.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Запознати сме с писмените
доказателства и нямаме възражения да бъдат приети. Няма да сочим други
доказателства.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА съдържащите се по делото писмени доказателства.
СЧЕТЕ делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Моля да бъде определено на осъдения В.Д.В.
едно общо най-тежко наказание, из между наложените му за съвкупността от
престъпления по НОХД 124/2012 г. по описа на Окръжен съд Враца и по НОХД 499/2013
г. по описа на СпНС, а именно, „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест
месеца, като моля да увеличите това наказание с осем месеца и да определите за
изтърпяване от осъдения наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 2
месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим в затвор или затворническо
общежитие от открит тип. Моля да бъде приспаднато на основание чл. 59, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от НК от така определеното наказание времето, през което осъденият
е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 13.06.2012 г.
до 21.06.2012 г., като един ден „Задържане под стража“ се зачита за един ден „Лишаване
от свобода“, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Домашен
арест“, считано от 21.06.2012 г. до 05.04.2013 г., като два дни „Домашен арест“
се зачита за един ден „Лишаване от свобода“.
АДВ. М.: Считам, че по отношение на подзащитния ми следва
да бъде наложено наказанието определено съгласно споразумението, а именно,
„Лишаване от свобода“ за срок от година и шест месеца, като на основание чл. 66,
ал. 1 от НК, съдът да отложи изтърпяването на наказанието за срок от три години.
По време на извършване на деянието, подзащитният ми е бил непълнолетен. Същият към
момента е започнал работа, работи по трудов договор. Семейството му е в тежко
финансово състояние, брат му е ученик. Подзащитният ми подпомага своето семейство.
Моля да не уважавате предложението на прокуратурата.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОСЪДЕНИЯТ В.: Когато се
разглеждаше споразумението, прокурора каза да не казвам, че съм бил под 18
години, за да не се върне споразумението. Аз премълчах това нещо. Тъкмо
започнах работа. Обещаха ми да няма ефективни присъди. Това, което ми се случва
смятам, че не е редно. За времето, през което бях в „Домашен арест“ си
пренаредих ценностната система и разбрах, че няма по ценно от свободата и моля
да не ми бъде отнета. Желая общото наказание, което ми бъде определено между
двете присъди да не е ефективно. Не ми е мястото в затвора. Аз с нищо не съм
нарушил първата си условна присъда от гр. Враца. Тя е влязла в сила през 2011
г. и от тогава най-голямото ми нарушение е шофиране без колан. За престъпната
група – аз съм бил под осемнадесет и това е било преди да имам условна присъда.
Не мисля, че е редно да се иска такова нещо.
СЪДЪТ, поради изчерпване на изложенията на страните,
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА
ОСЪДЕНИЯТ В.: Няма какво да добавя.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание за постановяване на
определението си.
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ съдът намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
Образувано е по предложение от Специализираната прокуратура за определяне на
едно общо най-тежко наказание из между наложените на осъдения В.Д.В., тъй като
са налице основанията по чл.25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
В.Д.В. е осъждан, както следва:
1.
По НОХД № 124/2011
г. е осъден със споразумение № 8 от 07.03.2011 г. на Окръжен съд Враца, влязло
в законна сила от 07.03.2011 г., за престъпление извършено от неустановена дата
до 01.10.2010 г., по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 и 5, вр. чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, на наказание „Лишаване от свобода“ в размер
на 1 /една/ година и 2 /два/ месеца, изпълнението на наказанието на основание
чл. 66, ал. 1 от НК се отлага за срок от 3 /три/ години, считано от 07.03.2011
г.
2.
По НОХД № 499/2013
г. е осъден със споразумение от 05.04.2013 г. на Специализиран наказателен съд,
влязло в законна сила на 05.04.2013 г. за престъпление извършено за времето от м. май 2010 г.
до 08.08.2010 г. в гр. Враца, по чл.321, ал.3, т. 2, вр. ал. 2, вр. чл. 63, ал.
1, т. 3, вр. чл. 55, ал. 1 от НК, на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/
година и 6 /шест/ месеца, изпълнението на
наказанието на основание чл. 66, ал. 1 от НК се отлага за срок от 3 /три/
години, считано от 05.04.2013 г.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК се приспада
от така наложното наказание времето, през което осъденият е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ за времето от 13.06.2012 г. до 21.06.2012
г., като един ден „Задържане под стража“ се зачита за един ден „Лишаване от
свобода“ и времето през което е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“,
считано от 21.06.2012 г. до 05.04.2013 г. като два дни „Домашен арест“ се
зачита за един ден „Лишаване от свобода“.
Въз основа на така приетото, съдът направи следните
изводи: Предложението е основателно и следва да бъде уважено. В.В. е осъден с
две самостоятелно влезли в сила присъди за деяния, които е извършил преди да е
имала влязла в сила присъда, за което и да е от делата. Налице са условията на
чл. 25, вр. чл. 23 от НК, поради което следва да бъде определено едно общо
наказание по двете присъди, от което общо наказание да бъде приспаднато
времето, което осъдения е изтърпял, по която и да е от присъдите, включително и
времето, през което е лицето е било с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ и мярка за неотклонение „Домашен арест“.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 24 от НК,
тъй като и двете наказания наложени на осъдения В. са от един и същи вид и за
оптималното постигане целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК, най-вече
на личната и генерална превенция, е необходимо да бъде завишено определеното
общо наказание на осъдения В. от една година и шест месеца с шест месеца, а
именно, на две години „Лишаване от свобода“, доколкото деянията, за които е
осъден В. са за тежки умишлени престъпления.
Съдебният състав счита, че не следва да бъде уважено
предложението на прокуратурата - така увеличеното наказание да бъде изтърпяно
ефективно от осъдения при първоначален общ режим в затвор или затворническо
общежитие от открит тип, поради това, че съдът намира, че за постигане целите
на наказанието и най-вече за поправяне на осъдения, не е наложително същият да
изтърпи наказанието ефективно. За да достигне този извод съдът съобрази младата
възраст на осъденото лице. Обстоятелството, че от 07.03.2011 г., когато е било
одобрено споразумение № 8 от 2011 г. на ОС Враца, за осъденото лице не са
представени доказателства да е извършил други престъпления, което сочи, че така
определения ред за изтърпяване на наказанието постига предвидените в закона
цели.
От друга страна съдебният състав приема, че следва да
бъде завишен изпитателния срок на така определеното увеличено наказание в
размер на две години „Лишаване от свобода“, като изпитателният срок се увеличи
от три години на три години и шест месеца, с оглед възпиране на осъдения от
бъдещи престъпни деяния. Което е съобразено и с постигане на целите на
наказанието визирани в чл. 36 от НК, а най-вече на превъзпитанието на осъдения
към спазване на правовия ред в Република България.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК следва да се приспадне
времето, през което лицето е изтърпяло наказанията, по която и да е от
присъдите включени в съвкупността.
Също така следва да бъде приспаднато на основание чл. 59,
ал. 1, т. 1 и т.2 от НК от така определеното общо наказание времето, през което
осъденият В.Д.В. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано
от 13.06.2012 г. до
21.06.2012 г., като един ден „Задържане под стража“ се зачита за един ден
„Лишаване от свобода“ и времето, през което е бил с мярка за неотклонение
„Домашен арест“, считано от 21.06.2012 г. до 05.04.2013 г., като два дни
„Домашен арест“ се зачита за един ден „Лишаване от свобода“.
Така мотивиран, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл. 23-25 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо наказание
измежду наказанията наложени на осъдения В.Д.В. по влезли в сила присъди, както
следва: Споразумение № 8 от 07.03.2011 г. на Окръжен съд Враца и Споразумение
от 05.04.2013 г. на Специализиран наказателен съд, а именно, най-тежкото от тях
- „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, което на
основание чл. 24 от НК увеличава с 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК и чл. 24 от НК така
определеното и завишено наказание в общ размер от две години да бъде отложено за
изпитателен срок от три години и шест месеца.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК приспада времето, през
което лицето е изтърпяло наказанията, по която и да е от присъдите включени в
съвкупността.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК се приспада времето
на задържане с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 13.06.2012 г. до 21.06.2012 г., като един ден „Задържане под стража“ се
зачита за един ден „Лишаване от свобода“ и времето през което е бил с мярка за
неотклонение „Домашен арест“, считано от 21.06.2012 г. до 05.04.2013 г., като
два дни „Домашен арест“ се зачита за един ден „Лишаване от свобода“.
СЪДЪТ разясни
правото на страните да обжалват и протестират определението в 15-дневен срок
пред Апелативния специализиран наказателен съд.
Препис от определението да се изпрати, след влизането му
в сила, на Специализираната прокуратура и на бюро съдимост.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 11:25 часа.
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: