Присъда по дело №1784/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 89
Дата: 27 юни 2022 г.
Съдия: Милен Михайлов
Дело: 20221100601784
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 89
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов

Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
и прокурора Н. Ив. Сл.
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100601784 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 20191554 от 29.09.2021г. постановена от СРС,
НО, 10-ти състав по НОХД № 13774/2019г., вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Н. К., роден на ****г. в гр. Плевен,
българин, с българско гражданство, неосъждан, разведен, със средно -
специално образование, работи като техник във фирма „К.“ ЕООД, живущ в
гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „**** /в дворно място на сервиз „Автобилд“/,
с адрес по лична карта : гр. София, ж.к. „****, с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 05.12.2013г. в гр. София, ул. ****, пред надлежен
орган на властта - нотариус С.Т. с район на действие СРС, вписан под № 065
по описа на Нотариална камара, като свидетел в производство по
обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на
дружество „С.Х.“ ЕАД върху недвижим имот с начин на трайно ползване,
представляващ дворно място, съставляващо поземлен имот, находящ се в гр.
София, СО, район „Средец“, бул. „**** с площ от 368 кв.м., заедно с
построена в мястото жилищна сграда с два жилищни етажа с обща площ от
495 кв.м., мазе с площ от 17 кв.м. и таван с площ от 25 кв.м. по нотариално
дело № 638/2013г. по регистъра на същия нотариус, устно съзнателно е
потвърдил неистина, а именно, че дружество „С.Х.“ ЕАД от 2000г. ползва
1
недвижим имот, състоящ се от дворно място към 400 кв.м. и двуетажна
сграда с таван и мазе, ползвана за склад, находяща се в гр. София, бул. „****,
„всички знаят тях за собственици и не ми е известно някой да им оспорва
собствеността“, поради което и на основание чл.290, ал.1 от НК, вр. чл. 55,
ал. 1, т. 2, б „Б“ вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК ГО ОСЪЖДА,
като му налага наказание ПРОБАЦИЯ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА със
следните пробационни мерки:
- ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лица два пъти седмично;
-ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ.
ПРИЗНАВА подсъдимата ЕЛ. ЦВ. М., родена на ****г. в гр. Враца,
българка, с българско гражданство, неосъждана, разведена, с висше
образование, работи като преводач във фирма „К.П.“ ЕООД, с адрес : гр.
София, ул. „****, с адрес по лична карта : гр. София, ул. „****, с ЕГН
********** за ВИНОВНА в това, че на 05.12.2013г. в гр. София, ул. ****,
пред надлежен орган на властта - нотариус С.Т. с район на действие СРС,
вписан под № 065 по описа на Нотариална камара, като свидетел в
производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на
собственост на дружество „С.Х.“ ЕАД върху недвижим имот с начин на
трайно ползване, представляващ дворно място, съставляващо поземлен имот,
находящ се в гр. София, СО, район „Средец“, бул. „**** с площ от 368 кв.м.,
заедно с построена в мястото жилищна сграда с два жилищни етажа с обща
площ от 495 кв.м., мазе с площ от 17 кв.м. и таван с площ от 25 кв.м. по
нотариално дело № 638/2013г. по регистъра на същия нотариус, устно
съзнателно е потвърдила неистина, а именно, че „С.Х.“ ЕАД от 2002г.
ползва недвижим имот, състоящ се от дворно място от около 300-400 кв.м. и
къща на два етажа с таван, ползвана за склад и офис, находяща се в гр. София,
СО, район „Средец“, бул. „****, „всички знаем тях за собственици“,
„редовно ходя в офиса им и до колкото знам са собственици и не плащат
наем“, „имат рекламни табели на входната врата“, поради което и на
основание чл.290, ал.1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б „Б“ вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1
и т. 2, вр. ал. 1 от НК Я ОСЪЖДА, като й налага наказание ПРОБАЦИЯ за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА със следните пробационни мерки:
- ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно
2
лица два пъти седмично;
-ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15 дневен срок.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви по ВНОХД № 1784/2022г.
по описа на СГС, НО, ХІІІ -ти въззивен състав.

С Присъда № 20191554 от 29.09.2021г. постановена от СРС, НО, 10-ти
състав по НОХД № 13774/2019г., съдът е признал подсъдимия С. Н. К. за
НЕВИНОВЕН в това, че на 05.12.2013г. в гр. София , ул. ****, пред надлежен
орган на властта - нотариус С.Т. с район на действие СРС, вписан под № 065
по описа на Нотариална камара, като свидетел в производство по
обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на
дружество „С.Х.“ ЕАД върху недвижим имот с начин на трайно ползване,
представляващ дворно място, съставляващо поземлен имот, находящ се в гр.
София, СО, район „Средец“, бул. **** с площ от 368 кв.м., заедно е построена
в мястото жилищна сграда с два жилищни етажа е обща площ от 495 кв.м.,
мазе е площ от 17 кв.м. и таван е площ от 25 кв.м. по нотариално дело №
638/2013г. по регистъра на същия нотариус, устно съзнателно да е потвърдил
неистина, а именно, че дружество „С.Х.“ ЕАД от 2000г. ползва недвижим
имот, състоящ се от дворно място към 400 кв.м. и двуетажна сграда с таван и
мазе, ползвана за склад, находяща се в гр. София, бул. ****, „всички знаят
тях за собственици и не ми е известно някой да им оспорва собствеността“,
поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимата ЕЛ. ЦВ. М. за
НЕВИНОВНА в това, че на 05.12.2013г. в гр. София, ул. ****, пред надлежен
орган на властта - нотариус С.Т. с район на действие СРС, вписан под № 065
по описа на Нотариална камара, като свидетел в производство по
обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на
дружество „С.Х.“ ЕАД върху недвижим имот с начин на трайно ползване,
представляващ дворно място, съставляващо поземлен имот, находящ се в гр.
София, СО, район „Средец“, бул. **** с площ от 368 кв.м., заедно с построена
в мястото жилищна сграда с два жилищни етажа с обща площ от 495 кв.м.,
мазе е площ от 17 кв.м. и таван с площ от 25 кв.м. по нотариално дело №
638/2013г. по регистъра на същия нотариус, устно съзнателно да е потвърдила
неистина, а именно, че „С.Х.“ ЕАД от 2002г. ползва недвижим имот, състоящ
се от дворно място от около 300-400 кв.м. и къща на два етажа е таван,
ползвана за склад и офис, находяща се в гр. София, СО, район „Средец“, бул.
****, „всички знаем тях за собственици“, „редовно ходя в офиса им и до
колкото знам са собственици и не плащат наем“, „имат рекламни табели на
входната врата“, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по
повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
С оглед изхода на делото съдът е възложил направените по делото
разноски на основание чл.190, ал.1 от НПК в тежест на Държавата.
Срещу така постановената присъда е постъпил Протест от СРП в който
1
се сочи, че присъдата е неправилна, тъй като в хода на съдебното
производство били събрани всички доказателства в подкрепа на обвинението.
Прокурорът прави разбор на доказателствата и в заключение отново иска
отмяна на присъдата и признаване на подсъдимите за виновни.
В съдебното заседание от 27.06.2022г. прокурорът поддържа протеста и
не сочи нови доказателства.
Адв. Л. от името на нейната подзащитна ЕЛ. ЦВ. М., оспорва протеста,
не прави искания по доказателствата и искания за отводи.
Адв. Б., от името не нейния подзащитен С. Н. К., оспорва протеста,
заявява, че няма искания по доказателствата и не прави отводи на съдебния
състав, секретаря и прокурора.
Подсъдимата М. заявява, че оспорва протеста, не прави нови
доказателствени искания и искания за отводи.
Подсъдимият К. също оспорва протеста, няма искания за отводи и за
събиране на нови доказателства.
В хода по същество прокурорът поддържа протеста срещу
първоинстанционната присъда, като сочи, че същата е неправилна.
Прокурорът твърди, че СРС неправилно е анализирал събрания
доказателствен материал, като сочи, че от събраните по делото доказателства
напълно подкрепят обвинителната теза. В заключение се иска отмяна на
първоинстанционната присъда и признаване на двамата подсъдими за
виновни.
Адв. Л. счита, че първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и
законосъобразна. Защитата поддържа мотивите на присъдата на СРС, като
счита, че обвинението срещу Е. М. е недоказано, а липсвал и умисъл за
извършване на престъплението. В заключение се иска потвърждаване на
оправдателната присъда.
Адв. Б. моли съдът да остави протеста без уважение. Твърди, че СРС е
направил много сериозна мотивировка на своята присъда, обсъдил бил
всестранно всички събрани доказателства. Защитата сочи, че у подсъдимите
не е открит умисъл, нито мотив за извършване на деянието. В заключение се
прави искане оправдателната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимата М. поддържа казаното от нейния адвокат и заявява, че няма
какво да добави.
Подсъдимият К. поддържа казаното от неговия адвокат.
В последната си дума подсъдимата М. моли присъдата на СРС да бъде
потвърдена.
В последната си дума, подсъдимият К. иска потвърждаване на присъдата
на долната инстанция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
2
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314
от НПК, намери за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е преценил събраните по
делото доказателства в хода на досъдебното производство на основание чл.
378, ал. 2 от НПК, както и събраните в хода на съдебното следствие пред
СРС;

Действайки като втора по ред първа инстанция по съществото на
делото, въззивният съд извърши самостоятелно обсъждане на събраните
доказателства, приемайки следните фактически положения:

Подсъдимият С. Н. К. е роден на ****г. в гр. Плевен, българин, с
българско гражданство, неосъждан, разведен, със средно-специално
образование, работи като техник във фирма „К.“ ЕООД, живущ в гр. София,
кв. „Горубляне“, ул. **** /в дворно място на сервиз „Автобилд“/, с адрес по
лична карта : гр. ****, с ЕГН **********.
Подсъдимата ЕЛ. ЦВ. М. е родена на ****г. в гр. Враца, българка, с
българско гражданство, неосъждана, разведена, с висше образование, работи
като преводач във фирма „К.П.“ ЕООД, с адрес : гр. София, ул. ****, с адрес
по лична карта : гр. София, ул. ****, с ЕГН **********.
Свидетелите М.К. и Б.К. са собственици на имот, находящ се в град
София, бул. ****. Къщата била построена от дядото на свидетелите пред
1922- 1923 година. Къщата се състояла от два етажа, таванско помещение,
мазе и двор. В имота без прекъсване, от 1947 г. живеел св. М.К., а неговият
брат - св. Б.К. живял в къщата до края на 1977г. но и двата етажа на къщата се
владеели от М.К. и Б.К.. Собствеността на горепосочения имот никога не
била прехвърляна изцяло или отчасти на трети /юридически или физически/
лица. Имотът или части от него не били давани и под наем на трети лица. На
фасадата на къщата никога не е имало реклама или билборд. Имотът не е бил
ползван и като склад за смазочни масла, филтри, горива. Свидетелите М. и
Б.К.и не познавали дружество с име „С.Х.“ ЕАД, не познавали и никой от
подсъдимите.
През 1999г. била създадена фирма „С.“ АД със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, като неин изпълнителен директор бил П.Щ.Б..
През 2001 година името на фирмата било променено на „С.Х.“ АД. След като
П.Щ.Б. починал на 14.03.2002г. дейността на „С.Х.“ АД се осъществявала от
съпругата и двете му дъщери, но главно от едната му дъщеря - св. Е. Б.-Б. и
нейният съпруг св. И.Б.. До 2010г. седалището и адресът на управление на
„С.Х.“ АД било в гр. Пловдив, където дружеството развивало своята дейност.
Дружеството се занимавало предимно с търговия със смазочни материали.
3
Дружеството никога не е осъществявало дейност на адрес гр. София, бул.
****, не е имало представители, склад, магазин или офис на този адрес или
изобщо, където и да е в гр. София. „С.Х.“ АД било продадено на св. М.И.,
която се интересувала да закупи фирма без задължения. На 15 януари 2013г. в
Търговския регистър били вписани промени по партидата на „С.Х.“ АД, като
седалището и адресът на управление били променени съответно от гр.
Пловдив на гр. София, а като адрес на управление бил посочен : бул. ****,
където това дружество реално никога не е осъществявало дейност и не е
имало офис на посочения адрес. Променена била и правната форма на
дружеството, като от АД, същото станало ЕАД и било променено лицето,
представляващо дружеството от Е. П.Б.-Б. - на М.Д.И..

Според информацията, публикувана в сайта на Търговския регистър
М.Д.И. е била представител на „С.Х.“ ЕАД от 15.01.2013г. до 28.05.2013г. и
след 10.02.2014г. до момента, когато Дружеството е АД. В периода
28.05.2013г. - 10.02.2014г. „С.Х.“ ЕАД се е представлявало от В.В.Н..
На 21.03.2013г. от името на „С.Х.“ ЕАД било подадено заявление до
Кмета на район „Средец“ към Столична община с молба да бъде издадено
удостоверение по обстоятелствена проверка. Със заявление от 08.04.2013г. до
Кмета на район „Средец“ към Столична община било оттеглено заявлението
от 21.03.2013г. Пред Нотариус Т. били представени молби - декларации от
„С.Х.“ ЕАД. В едната молба - декларация били посочени като свидетели при
извършване на обстоятелствената проверка лица с имена : Е.Е.П., Н.К.К. и
Л.Р.Т.. В тази молба - декларация бил вписан В.Н. като Изп. Директор на
„С.Х.“ ЕАД и в молбата имотът бил описан като УПИ XVIII - 1 от кв.15 по
плана на гр. София, представляващ поземлен имот с идентификатор №
68134.108.117 с площ от 368 кв.м., находящ се в гр. София, бул. ****. В
другата молба - декларация била посочена като Изп. Директор на „С.Х.“ ЕАД
М.Д.И., а имотът бил описан като „къща на три етажа, находяща се в гр.
София, имот 1, УПИ XVIII, кв.15, с адрес : ж.к. Яворов, бул. ****, целият
имот с площ от 367 м2“ и освен лицата Е.Е.П., Н.К.К. и Л.Р.Т. като свидетели
при извършване на обстоятелствената проверка, били допълнени и още три
лица : ЕЛ. ЦВ. М., С. Н. К. и И.И.С..
От Кмета на район „Средец“ към Столична община до Нотариус Т. било
изпратено писмо с изх. № ОСО-470 00-1/25.11.2013г. относно това, че са
допуснати като свидетели за изготвяне на Нотариален акт по обстоятелствена
проверка на заявителя „С.Х.“ ЕАД следните лица : С. Н. К., ЕЛ. ЦВ. М. и
И.И.С..
На 05.12.2013г. в кантората на Нотариус Т. в гр. София, ул. **** се явили
лицата М.Д.И., В.В.Н., в качеството си на управител на „С.Х.“ ЕАД, както и
трите лица, посочени като свидетели в процедурата по обстоятелствена
проверка за констатиране правото на собственост - подсъдимия С. Н. К.,
подсъдимата ЕЛ. ЦВ. М. и И.И.С.. В Нотариалната кантора били
4
ксерокопирани личните карти на Н., С., К. и М., а нотариусът проверил
самоличността на свидетелите, разяснил им и отговорността за
лъжесвидетелстване, като свидетелите обещали да кажат истината. Това
обстоятелство изрично било отразено в протокола.
Нотариус Т. извършил личен разпит на всяко едно от трите лица, явили
се като свидетели в процедурата по обстоятелствена проверка, а именно -
подсъдимия С. Н. К., подсъдимата ЕЛ. ЦВ. М. и И.И.С., за когото е
установено по настоящото дело, че не може да носи наказателна отговорност,
поради което и не му е повдигнато обвинение.
Нотариусът съставил Протокол от 05.12.2013г., в който било отразено, че
Нотариусът разглежда нотариално дело, по което се иска извършване на
обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на В.В.Н. в
качеството му на управител и представител на „С.Х.“ ЕАД върху недвижим
имот, за който същия не притежава Нотариален акт и за който е посочено, че
е „описан по-долу“. Описание на имота в самият протокол не се съдържало,
но то фигурирало в подадените Молби-Декларации за извършване на
обстоятелствена проверка, в Писмото от СО, Район „Средец“ и в Писмо от
Областната управа, адресирани до Нотариуса, в Скицата и Данъчната оценка
на имота, приложени към преписката. Преди да пристъпи към разпит на
свидетелите, нотариусът следвал стандартна процедура, като взимал личните
карти на свидетелите и ги извиквал един по един, питал ги за адреса на имота,
като обичайно ползвал скици, за да се индивидуализира имотът, тъй като
било възможно на един административен адрес да има няколко имота, като
още в началото, при идването на свидетелите, същите се запитвали, дали са за
този имот, като нотариусът ги запитвал и дали познават имота.
В Протокола от 05.12.2013г. нотариусът отразил заявеното от всеки един
от свидетелите устно пред него, а именно, изявлението на подсъдимия С. Н.
К. : „Познавам имота от 2000г. тъй като от тогава контактувам с
фирмата и редовно посещавам имота, който представлява къща на два
етажа с таван и мазе, ползвана за склад и офис. Двора е към 400 кв. метра.
Сградата е обозначена с рекламни табели и надписи. До колкото ми е
известно те го ползват за офиси от преди да ги познавам. Всички знаят тях
за собственици и не ми е известно някой да им оспорва собствеността.
Спорове и пречки от какъвто и да е характер не са ми известни“.
В Протокола от 05.12.2013г. нотариусът отразил заявеното пред него
устно от подсъдимата ЕЛ. ЦВ. М. : „Познавам имота от 2002г. имам
познати и в съседния парцел, от тогава знам и фирмата. Занимават се с
масла и горива. Използват сградата за склад и офис. Когато ги опознах те
бяха в имота още от преди. Става дума за дворно място и къща. Дворното
място е от около 300 - 400 кв. метра, а къщата е на два етажа и таван.
Спорове и пречки не са ми известни. Всички знаем тях за собственици.
Редовно ходя в офиса им и до колкото знам са собственици и не плащат
наем. Имат рекламни табели на входната врата и в интернет адреса им е
5
посочен там.“.
В Протокола от 05.12.2013г. било отразено и заявеното от И.И.С.:
„Познавам имота от 2000г. и живея в съседство. От тогава знам и
фирмата, занимават се с дистрибуция на масла и антифриз. Сградата,
която ползват за офис и склад е на два етажа с таван и мазе, от както ги
познавам, винаги са я ползвали за това. Не ми е известно някой да им е
оспорвал собствеността. Двора е около 300-400 кв. м., загладен е, като на
сградата има надписи и рекламни табели. Когато отидох да живея в района,
те вече бяга там. Панайот беше последният управител, сега е Владимир.
Доколкото знам, сградата е тяхна. Как са я придобили не ми е известно.
Държат се като собственици на имота и го демонстрират“.
На 09.12.2013г. Нотариус Т. издал Постановление, с което признал „С.Х.“
ЕАД за собственик на основание „давностно владение и наследство“ върху
следния недвижим имот : дворно място, съставляващо поземлен имот с
идентификатор № 68134.108.117, находящ се в гр. София, СО, район
„Средец“, бул. ****, с площ от 368 кв.метра, трайно предназначение на
територията : урбанизирана, начин на трайно застрояване : ниско застрояване
/до 10 метра/, стар идентификатор : няма, номер по предходен план : 1, кв.15,
парцел XVIII, заедно с построената в мястото жилищна сграда с два жилищни
етажа с обща площ от 495 к.м., мазе с площ от 17 кв.м. и таван с площ от 25
кв.м., а именно : самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.108.117.1.1, находящ се на 1 етаж в сграда № 1 с предназначение на
самостоятелния обект : жилище, апартамент и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.108.117.1.2, находящ се на 2 етаж в сграда № 1 с
предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент.
С Нотариален акт № 164, том IV, peг. № 9313, дело № 638 от 20.12.2013г.
/на Нотариус Т./ „С.Х.” ЕАД е признат за собственик на основание давностно
владение на следния недвижим имот : дворно място, съставляващо поземлен
имот с идентификатор № 68134.108.117, находящ се в гр. София, СО, район
„Средец“, бул. ****, с площ от 368 кв.м., трайно предназначение на
територията : урбанизирана, начин на трайно застрояване : ниско застрояване
/до 10 метра/, заедно с построената в мястото жилищна сграда с два жилищни
етажа с обща площ от 495 к.м., мазе с площ от 17 кв.м. и таван с площ от 25
кв.м., а именно : самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.108.117.1.1, находящо се на 1 етаж, като самостоятелният обект се
намира в сграда № 1 с предназначение : жилище, апартамент и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 68134.108.117.1.2, находящо се на 2 етаж,
като самостоятелният обект се намира в сграда № 1 с предназначение :
жилище, апартамент.
На 08.03.2014г. св. М.К. получил съобщение от община „Средец“ за
плащане на данък сгради и такса смет на името на фирма „С.Х.” ЕАД.
Съобщението било изпратено на адреса на М.К. - гр. София, бул. ****. Това
озадачило свидетеля М.К., тъй като същият бил заплатил данъка на имота
6
седмица по-рано. Св. М.К. уведомил брат си, св. Б.К. за полученото
съобщение. Двамата братя направили проверка в Агенция по вписванията, тъй
като името на фирмата „С.Х.“ ЕАД им било напълно непознато и научили за
съществуването на Нотариалния акт от 20.12.2013г. Тъй като никога „С.Х.”
ЕАД или друга фирма /като собственик или наемател/ не се била помещавала
в имота на бул. ****, свидетелите М.К. и Б.К. предприели действия да
защитят наследствения си имот по гражданско - правен ред :
На 10.04.2014г. на името на М. Б.К. и Б. Б.К. били съставени два
Нотариални акта за собственост (с № 89, том I, per. № 2705, дело № 79 от
10.04.2014г. и с № 88, том I, per. № 2700, дело № 78 от 10.04.2014г.), касаещи
имота на бул. ****.
На 12.02.2015г. била издадена Обезпечителна заповед във връзка с бъдещ
установителен иск на М. Б.К. и Б. Б.К. срещу „С.Х.“ ЕАД чрез налагане на
възбрана върху недвижим имот - дворно място и самостоятелни обекти в
сграда на адрес гр. София, бул. ****.
На 30.04.2014г. била подадена искова молба от М. Б.К. и Б. Б.К. срещу
„С.Х.“ ЕАД и било образувано гр. дело № 6069/2014г. по описа на СГС, I
Гражданско отделение, 2 състав. С Решение № 1768/16.03.2015г. по гр. дело
№ 6069/2014г. по описа на СГС, I Гражданско отделение, 2 състав било
прието за установено между М. Б.К. и Б. Б.К. /от една страна/ и „С.Х.“ АД /от
друга страна/, че „С.Х.“ АД не е собственик на недвижимия имот,
представляващ дворно място с идентификатор 68134.108.117 с площ от 368
кв. метра и построена в него жилищна сграда с два жилищни етажа с обща
площ от 495 кв. метра, находящи се в гр. София, бул. ****. Това Решение е
влязло в сила на 03.07.2015г.
С оглед извършването на инкриминираните деяния било образувано
настоящото наказателно производство. В хода на досъдебната му фаза, въз
основа на назначената съдебно - психиатрична експертиза на И.С. (том II,
лист 305-315 от досъдебното производство) било установено, че същият
страда от парноидна шизофрения и изразена промяна на личността, което е
същинско психично заболяване - ендогенна психоза и се приравнява към
продължително разстройство на съзнанието. Заболяването е с голяма давност
/възникнало е през 2006г./ и въпреки провежданото лечение, то е
хронифицирало, довело е до изразен личностов и когнитивен дефицит и на
практика е в изходен стадий. Поради разстройствата във всички психични
сфери и личностовия дефицит възможностите за правилно възприемане и
възпроизвеждане на факти от действителността при С. трайно и необратимо
са загубени, като тези възприятия и възпроизвеждането им са пречупени през
болестните му преживявания. Поради това вещото лице счита, че с оглед на
психичното си състояние С. не може правилно да възприема факти от
действителността и да дава достоверни показания за тях. Той не притежава
годността да бъде свидетел. Тъй като заболяването му е възникнало далеч
преди инкриминираното деяние и към тогавашния период е било в същия
7
хроничен стадий, вещото лице приема, че И.И.С. не е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Поради психичното си разстройство, което изключва вменяемостта, С. не
може да носи наказателна отговорност. Експертът подчертава, че лица с
психично разстройство поради особеностите на психичните процеси, които са
болестно променени, могат лесно да станат обект на манипулиране и
извършват действия против своите интереси. С оглед на установеното по-
горе, срещу С. не били предприети наказателно – правни действия.
По делото била извършена и съдебно - графическата експертиза
(приложена в том II, лист 288-302 от досъдебното производство) от
заключението на която е видно, че ръкописният текст в долната част на
заявление с вх. № 99-67045/18.11.201 Зг. от „С.Х.“ ЕАД е написано от М.Д.;
ръкописният текст, с който са попълнени графите на искане от „С.Х.“ ЕАД с
вх. № 10165/14.08.2013г. и искане от „С.Х.“ ЕАД с вх. № 8568/17.05.2013г. е
написан от М.Д.И.; ръкописният текст, с който са попълнени графите на
молба - декларация от „С.Х.“ ЕАД от 06.03.2013г. до СО - район „Средец“
чрез Изп. Директор М.Д.И. и молба - декларация от „С.Х.“ ЕАД до СО -
район „Средец“ чрез Изп. Директор В.В.Н. не е написан от М.Д.И. или
В.В.Н.; ръкописният текст в разписка за получено удостоверение за данъчна
оценка е изх. № **********/30.05.2013г. и разписка за получено
удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/20.08.2013г. е написан
от М.Д.И.; подписите в графа „заявител“ и под ръкописния текст в долната
част на заявление с вх. № 99-67045/18.11.2013г. от „С.Х.“ ЕАД са положени
от М.Д.И.; подписите в графи „подпис“ на искане от „С.Х.“ ЕАД с вх. №
10165/14.08.2013г. и искане от „С.Х.“ ЕАД с вх. № 8568/17.05.2013г. са
положени от М.Д.И.; подписите в разписка за получено удостоверение за
данъчна оценка е изх. № **********/30.05.2013г. и разписка за получено
удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/20.08.2013г. са
положени от М.Д.И.; подписите в графи „С уважение“ на молба - декларация
от „С.Х.“ ЕАД от 06.03.2013г. до СО - район „Средец“ чрез Изп. Директор
М.Д.И. и на молба - декларация от „С.Х.“ ЕАД до СО - район „Средец“ чрез
Изп. Директор В.В.Н. са положени от М.Д.И..
Според съдебно - графическа експертиза (приложена на лист 326-328 от
делото пред СРС) подписите в графа „свидетел“ и на всяка страница на
протокол за разпит на свидетел от 16.05.2017г. са положени от М.Д.И..

Посочената фактическа обстановка настоящата инстанция прие въз
основа на следните гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства:

Гласни : обясненията на подсъдимата ЕЛ. ЦВ. М.; показанията на
свидетелите М.К., Б.К., В.Н., С.Т., М.И., Е. Б. - Б., И.Б.; показанията на
свидетеля М.П. (приобщени от лист 176 и лист 289, том II от досъдебното
8
производство по реда на член 281, ал.1, т.5 от НПК);

Писмени : Нотариален акт № 164, том IV, per. № 9313, дело № 638 от
20.12.2013г. (том I, лист 10 и лист 24 от досъдебното производство, том II,
лист 23 и лист 54 от досъдебното производство); молби - декларации от
„С.Х.“ ЕАД (том I, лист 17 и 18 от досъдебното производство, том II, лист 25
и 32 от досъдебното производство и лист 353-356 от делото пред СРС); писмо
от Кмета на район „Средец“ към Столична община до Нотариус Т. с изх. №
ОСО-470 00-1/25.11.2013г. (том I, лист 19 и лист 35 от досъдебното
производство, том II, лист 22 от досъдебното производство); Писмо от
Областния управител на Област София; Протокол от 05.12.2013г. (том I, лист
21 от досъдебното производство, том II, лист 40 от досъдебното
производство); ксерокопие на лични карти на И.С., Сергей К., В.Н. и Е. М.,
предоставен от Нотариус Т. (том I, лист 23 от досъдебното производство, том
II, лист 24 от досъдебното производство); Постановление на Нотариус Т. от
09.12.2013г. (том II, лист 41 от досъдебното производство); Нотариален акт №
89, том I, per. № 2705, дело № 79 от 10.04.2014г. (том II, лист 52 от
досъдебното производство); Нотариален акт № 88, том I, per. № 2700, дело №
78 от 10.04.2014г. (том II, лист 53 от досъдебното производство); Решение №
1768 от 16.03.2015г. на СГС, I Гражданско отделение, 2 състав (том II, лист
55-59, лист 218-223 и лист 225-230, том III, лист 92-94 и лист 105-110 от
досъдебното производство); искова молба (том II, лист 60-63 от досъдебното
производство); Обезпечителна заповед (том II, лист 64 от досъдебното
производство); препис — извлечение от Акт за смърт на П.Щ.Б. (том И, лист
182 от досъдебното производство); удостоверение за актуално състояние на
„С.Х.“ АД (том II, лист 185-191 от досъдебното производство); Решения по
фирмено дело № 839/1999г. по описа на Окръжен съд - Пловдив (том II, лист
192-197 от досъдебното производство); справка за имот (том II, лист 49-51 и
лист 359-363 от досъдебното производство); съдебно - психиатрична
експертиза на И.С. (приложена на лист 305-315, том II от досъдебното
производство); съдебно - графическа експертиза (приложена на лист 288-302,
том II от досъдебното производство); съдебно - графическа експертиза
(приложена на лист 326-328 от делото пред СРС); писмо от Столична община
- район „Средец“ с вх. № 21024171 от 13.04.2021г. с приложени заявления от
08.04.2013г. и от 21.03.2013г„ както и свидетелства за съдимост на двамата
подсъдими.
Настоящата инстанция извърши самостоятелен анализ на събраните по
делото доказателства, като даде превес на писмените такива и по-конкретно,
на съдържащите се в Нотариалната преписка за установяване на право на
собственост по обстоятелствена проверка : Молби - декларации от „С.Х.“
ЕАД); писмо от Кмета на район „Средец“ към Столична община до Нотариус
Т. с изх. № ОСО-470 00-1/25.11.2013г.; Писмо от Областния управител на
Област „София“; Нотариален акт № 164, том IV, peг. № 9313, дело № 638 от
20.12.2013г. Протокол от 05.12.2013г; ксерокопие на лични карти на И.С.,
9
Сергей К., В.Н. и Е. М., предоставен от Нотариус Т.; Постановление на
Нотариус Т. от 09.12.2013г.;
С оглед предмета на доказване, съдът анализира на първо място
Протокол от 05.12.2013г., съставен от нотариус Т.. Същият е съставен от
компетентен нотариус, в кръга на неговите правомощия. От представения
протокол се установяват конкретните действия на нотариус Т., извършени от
него и надлежно отразени в протокола, а именно, видно е, че в посочения
протокол нотариусът е отразил предмета на процедурата, страните в
процедурата, в това число, посочил е „С.Х.“ ЕАД с неговото седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. ****, който адрес съвпада с адреса на имота,
за който е процедурата, отразил е лицата, които са се явили, за да участват в
процедурата – св. В.В.Н., в качеството му на представител на „С.Х.“ ЕАД,
отразил е проверената от него самоличност на лицата, посочени като
свидетели в процедурата – И.И.С., С. Н. К. и ЕЛ. ЦВ. М., като е записал
личните им данни и изрично е отразил обстоятелството, че е разяснил и
напомнил отговорността за лъжесвидетелстване на всяко едно от трите лица,
след което е извършил личен разпит на същите поотделно.
От този протокол се установяват и точните думи, които всеки един от
подсъдимите му е казал, а нотариусът, съответно записал в протокола, а
именно : С. Н. К. : „Познавам имота от 2000г. тъй като от тогава
контактувам с фирмата и редовно посещавам имота, който представлява
къща на два етажа с таван и мазе, ползвана за склад и офис. Двора е към
400 кв. метра. Сградата е обозначена с рекламни табели и надписи. До
колкото ми е известно те го ползват за офиси от преди да ги познавам.
Всички знаят тях за собственици и не ми е известно някой да им оспорва
собствеността. Спорове и пречки от какъвто и да е характер не са ми
известни“ и ЕЛ. ЦВ. М. : „Познавам имота от 2002г. имам познати и в
съседния парцел, от тогава знам и фирмата. Занимават се с масла и горива.
Използват сградата за склад и офис. Когато ги опознах те бяха в имота още
от преди. Става дума за дворно място и къща. Дворното място е от около
300 - 400 кв. метра, а къщата е на два етажа и таван. Спорове и пречки не
са ми известни. Всички знаем тях за собственици. Редовно ходя в офиса им и
до колкото знам са собственици и не плащат наем. Имат рекламни табели
на входната врата и в интернет адреса им е посочен там.“.
От съдържанието на протокола се установява и казаното от И.И.С., но с
оглед данните, че същият е невменяем, заявеното от този свидетел остава
извън предмета на делото.
Настоящият състав кредитира изцяло посочения Протокол и
приложените към нотариалната преписка доказателства. Те последователно
очертават действията на св. Т., св. В.В.Н., както и на двамата подсъдими С. Н.
К. и ЕЛ. ЦВ. М. в процедурата по обстоятелствена проверка, като от тези
доказателства се извежда времето, мястото, начинът на извършване на
деянието и авторството на същото – негови автори са подсъдимите С. Н. К. и
10
ЕЛ. ЦВ. М., които на посочената дата 05.12.2013 лично са заявили пред
нотариуса посочените по-горе думи, в качеството си на свидетели и след
надлежно предупреждение за наказателната отговорност при
лъжесвидетелстване.
Отразеното в протокола се подкрепя от останалите писмени
доказателства – ксерокопията на личните карти, Молбите – декларации,
скицата и данъчната оценка, писмата от Кмета на СО, Район Средец и от
Областният Управител.
От посочените писмени доказателства се установява, че
Обстоятелствената проверка е била образувана по искане на „С.Х.“ ЕАД и е
завършила с издаването на Постановление от 09.12.2013г., с което нотариус
Т. признал „С.Х.“ ЕАД за собственик на основание „давностно владение и
наследство“ върху процесния недвижим имот, както и с издаден Нотариален
акт № 164, том IV, peг. № 9313, дело № 638 от 20.12.2013г. /на Нотариус Т./ с
който „С.Х.” ЕАД е признато за собственик на основание давностно владение
на следния недвижим имот : дворно място, съставляващо поземлен имот с
идентификатор № 68134.108.117, находящ се в гр. София, СО, район
„Средец“, бул. ****, с площ от 368 кв.м., трайно предназначение на
територията : урбанизирана, начин на трайно застрояване : ниско застрояване
/до 10 метра/, заедно с построената в мястото жилищна сграда с два жилищни
етажа с обща площ от 495 к.м., мазе с площ от 17 кв.м. и таван с площ от 25
кв.м., а именно : самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.108.117.1.1, находящо се на 1 етаж, като самостоятелният обект се
намира в сграда № 1 с предназначение : жилище, апартамент и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 68134.108.117.1.2, находящо се на 2 етаж,
като самостоятелният обект се намира в сграда № 1 с предназначение :
жилище, апартамент.
Действително, както е посочил СРС, в протокола не се съдържа
конкретна индивидуализация на имота, но това не дава основание на
настоящия състав да приеме, че свидетелите в процедурата по
Обстоятелствена проверка, не са знаели за кой имот свидетелстват. Този
извод на СГС произтича от същността на Процедурата по обстоятелствена
проверка, като в нея участват свидетели, които ще установят непрекъснатото
и необезпокоявано владение на молителя, по конкретно и изрично посочен от
същия недвижим имот. В тази връзка следва да се посочи, че имотът е
конкретно индивидуализиран в Молбите – декларации, Скицата, Данъчната
оценка, а така също и в писмата от Столична община и Областния управител,
адресирани до Нотариуса. Самият адрес на имота, за който се иска
установяване на право на собственост по обстоятелствена проверка съвпада
напълно с адреса на управление на дружеството „С.Х.“ ЕАД, посочен в
протокола на нотариуса. В тази връзка са и подробните показания на
нотариуса Т., разпитан по делото, който разяснява стандартната процедура,
която включва проверка на самоличността им по предоставените лични карти
на свидетелите, извикването им един по един, запитването им за адреса на
11
имота, както и обичайната практика да се ползват скици, за да се
индивидуализира имотът, тъй като било възможно на един административен
адрес да има няколко имота, като още в началото, при идването на
свидетелите, същите се запитвали, дали са за този имот, като нотариусът ги
запитвал и дали познават имота.
С оглед на изложеното, съдът прие за доказано времето, мястото,
начинът на извършване на деянието и авторството на същото, като автори на
същото са съответно подсъдимите С. Н. К. и ЕЛ. ЦВ. М., които на
посочената дата 05.12.2013 лично са заявили пред нотариуса записаните в
протокола думи, в качеството си на свидетели и след надлежно
предупреждение за наказателната отговорност при лъжесвидетелстване.
Останалите писмени доказателства - Нотариален акт № 89, том I, per. №
2705, дело № 79 от 10.04.2014г. (том II, лист 52 от досъдебното
производство); Нотариален акт № 88, том I, per. № 2700, дело № 78 от
10.04.2014г. (том II, лист 53 от досъдебното производство); Решение № 1768
от 16.03.2015г. на СГС, I Гражданско отделение, 2 състав; искова молба;
Обезпечителна заповед също допринасят за изясняване на фактическата
обстановка, като от тях се установяват предприетите действия на братята К.
по защита на техните права и законни интереси, поради което и този състав ги
кредитира напълно.

Съдът анализира и гласните доказателствени средства, като намери
основание да раздели същите в две групи.

В първата група, съдът включи показанията на тези свидетели, от които
може да се установи, дали заявеното от двамата подсъдими пред Нотариус Т.
отговаря на истината. В тази група съдът включи показанията на свидетелите
М.К., Б.К., М.П., И.Б. И Е. Б. – Б..
От показанията на тези свидетели безпротиворечиво се установява, че
имотът, находящ се в гр. София, бул. **** се е обитавал от М.К.
непрекъснато, като св. Б.К. е живял в този имот до 1977г. Нито един от
посочените свидетели не установява някога в този имот да се е помещавало
дружеството „С.Х.“ ЕАД, включително и през периода от 2000 до 2013г., да е
имало табели или рекламни пана. Казаното от братята К. се потвърждава от
св. М.П., който е техен познат и съсед, а така също и от свидетелите Б. и Б.,
като св. Б. е наследила дружеството „С.Х.“ ЕАД от своя баща и свидетелства
за дейността на дружеството, преди придобиването му от св. М.И. /през
2013г/. Техните показания потвърждават казаното от братята К. и техния
съсед св. М.П., че дружеството „С.Х.“ ЕАД никога не е извършвало дейност в
гр. София, не се е помещавало в процесния имот, не е имало офиси, рекламни
табели. Показателно е и това, че никой от посочените свидетели не познава
двамата подсъдими С. Н. К. и ЕЛ. ЦВ. М., което още веднъж категорично
опровергава заявеното от тях пред нотариуса, че са посещавали редовно
12
имота и намиращия се в него офис, както и че в този имот е имало рекламни
табели на дружеството, а то самото е владеело и ползвало имота в
продължение на повече от 10 години необезпокоявано, като всички са знаели
дружеството за собственик на процесния имот.
С оглед на изложеното, настоящият състав прие, че за безспорно
доказано, че дружеството „С.Х.“ ЕАД, включително и през периода от 2000
до 2013г. никога не е извършвало дейност в гр. София, не се е помещавало в
процесния имот, не е имало офиси, рекламни табели и не е било посещавано
от двамата подсъдими, от което следва и извода, че заявеното от тях лично и
устно пред нотариус Т. и записано в протокола от 05.12.2013г. не е истина.
Допълнително, казаното от братята К. за предприетите от тях бързи и
категорични действия, за защита на правата и законните им интереси, се
потвърждава от писмените доказателства по делото. Данните от фирменото
дело на дружеството „С.Х.“ АД от своя страна подкрепят заявеното от
свидетелите Б. и Б., поради което и съдът намери основание да кредитира
показанията на тези свидетели в цялост, като счете същите за подробни,
логични, изчерпателни, последователни и безпротиворечиви.
Във втората група гласни доказателствени средства съдът включи
показанията на свидетелите Т., Н. И М.И.. Показанията на тази група
свидетели имат отношение към начина на извършване на деянието, доколкото
същите са били свидетели – очевидци в процедурата по Обстоятелствена
проверка. Съдът няма основание да не се довери на показанията на нотариус
Т., доколкото същият подробно и последователно е разказал пред първата
инстанция за процедурата по извършване на обстоятелствена проверка. От
неговите показания се извеждат последователността от действия както на
Нотариуса, така и на двамата подсъдими. Установява се, че нотариусът е
повикал всеки един от свидетелите, разяснил му е наказателната отговорност
за лъжесвидетелстване, поканил го е да разкаже това, което му е известно за
имота и е записал думите им в протокола, като всеки един от свидетелите е
удостоверил верността им чрез своя подпис. Казаното от св. Т. категорично
кореспондира с писмените доказателства по Нотариалната преписка и с
текста на Протокола, поради което и съдът ги кредитира в цялост.
СГС не се съгласява с извършения от първата инстанция анализ на
показанията на нотариус Т. и с крайния извод на съда, че поради пропуск на
нотариуса да запише в протокола адреса на имота, подсъдимите по
настоящото дело не били наясно за кой имот свидетелстват. Действително в
протокола не се съдържа административния адрес на имота, но това не дава
основание на настоящия състав да приеме, че свидетелите в процедурата по
Обстоятелствена проверка, не са знаели за кой имот свидетелстват. Именно
от разпита на св. Т. се установява каква е стандартната процедура, която
включва освен проверка на самоличността на свидетелите така също и
запитването им дали познават имота, ползването на скици за неговото
индивидуализиране. За настоящия състав не е налице основание да приеме, че
13
Нотариус Т. се е отклонил от изпълнение на служебните си задължения и е
нарушил процедурата.
Изначално житейски нелогично звучи изводът на СРС, че двамата
подсъдими, които са се явили като свидетели в процедура по Обстоятелствена
проверка, не знаят за кой имот свидетелстват и следва да го научат от
нотариуса в момента на даването на показания. Изначално свидетелите следва
да заявят пред Нотариуса факти и обстоятелства, които са възприели лично,
включително и относно вида на имота и другите обстоятелства, от които
може да се направи извод за непрекъснато и необезпокоявано владение на
процесния имот от дружеството – заявител. Нещо повече, самата подсъдима
М. в своите обяснения казва, че се е запознала с документите на Общината,
които й били показани от св. И., а в тези документи адресът на имота е
посочен изрично. Нещо повече, от показанията на св. Н. се установява, че
именно И. е завела свидетелите при нотариуса. Тя е и единственото лице,
което ги познава. Подсъдимата М. също потвърждава, че именно И. й е казала
какво да говори пред нотариуса й тя й се предоверила. Ето защо и съдът
намира, че следва да даде вяра на казаното от нотариус Т., че всеки един от
разпитаните от него свидетели, сред които и двамата подсъдими М. и К. са
били съвсем наясно за имота за който свидетелстват. Индиция за това е и
сходното описание на самия имот, който двамата подсъдими са дали пред
нотариуса и което съответства на имота на братята К., което не би било така,
ако същите не са знаели за кой имот свидетелстват. Нещо повече, от
доказателствата по делото се установява, че дружеството „С.Х.“ ЕАД изобщо
не е извършвало дейност на територията на гр. София, не е имало офис и не е
владяло никакви имоти, поради което и не е имало как подсъдимите да се
объркат за конкретния имот пред нотариуса. С оглед на изложеното,
настоящият състав напълно се довери на казаното от св. Т., че пред него
свидетелите са дали показания за обстоятелства свързани именно с имота на
братята К., находящ се в гр. София, бул. ****.
Показанията на св. Н. установяват, че цялостната дейност на дружеството
„С.Х.“ ЕАД към датата на извършване на процедурата по Обстоятелствена
проверка се е ръководела от св. М.И., която в последствие е придобила и
собствеността върху дружеството. Казаното от този свидетел косвено
подкрепя показанията на свидетелите от първата група, че Дружеството не е
имало никаква дейност на територията на гр. София и не се е помещавало в
процесния недвижим имот, обитаван от св. М.К.. От казаното от този
свидетел се установява също така, че двамата подсъдими са взели участие
като свидетели в процедурата по Обстоятелствена проверка, което се
подкрепя и от останалите писмени и гласни доказателства, поради което и
съдът кредитира казаното от него.
Съдът анализира самостоятелно показанията на св. М.Д.И., като взе
предвид, че същите са фрагментарни и дадени така, че да омаловажат
действията както на двамата подсъдими, така и на самата св. И. и не
допринасят съществено за изясняване на предмета на доказване, извън вече
14
установеното от останалите доказателствени източници. Съдът дава частично
вяра на казаното от нея, относно това, че тя е присъствала на
Обстоятелствената проверка и там са били подсъдимите, в качеството им на
свидетели, както и че познава същите, доколкото това се потвърждава от
останалия доказателствен материал и от обясненията на подсъдимата М..
Следва да се отбележи, че за свидетелката М.И. има категорични данни да е
инициирала процедурата по Обстоятелствена проверка и да е осигурила
участието на подсъдимите в производството пред нотариуса, доколкото
същата заявява, че познава и двамата подсъдими, а всички други свидетели
заявяват, че същите са им непознати.
По делото е налично заключението на съдебно - графическата експертиза
(приложена в том II, лист 288-302 от досъдебното производство) от
заключението на която е видно, че ръкописният текст в долната част на
заявление с вх. № 99-67045/18.11.2013г. от „С.Х.“ ЕАД е написано от М.Д.;
ръкописният текст, с който са попълнени графите на искане от „С.Х.“ ЕАД с
вх. № 10165/14.08.2013г. и искане от „С.Х.“ ЕАД с вх. № 8568/17.05.2013г. е
написан от М.Д.И.; ръкописният текст в разписка за получено удостоверение
за данъчна оценка е изх. № **********/30.05.2013г. и разписка за получено
удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/20.08.2013г. е написан
от М.Д.И.; подписите в графа „заявител“ и под ръкописния текст в долната
част на заявление с вх. № 99-67045/18.11.2013г. от „С.Х.“ ЕАД са положени
от М.Д.И.; подписите в графи „подпис“ на искане от „С.Х.“ ЕАД с вх. №
10165/14.08.2013г. и искане от „С.Х.“ ЕАД с вх. № 8568/17.05.2013г. са
положени от М.Д.И.; подписите в разписка за получено удостоверение за
данъчна оценка е изх. № **********/30.05.2013г. и разписка за получено
удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/20.08.2013г. са
положени от М.Д.И.; подписите в графи „С уважение“ на молба - декларация
от „С.Х.“ ЕАД от 06.03.2013г. до СО - район „Средец“ чрез Изп. Директор
М.Д.И. и на молба - декларация от „С.Х.“ ЕАД до СО - район „Средец“ чрез
Изп. Директор В.В.Н. са положени от М.Д.И..
Така посоченото заключение още веднъж потвърждава показанията на
св. Н., че именно М.И. е лицето, което е инициирало процедурата по
Обстоятелствената проверка и го е завело пред Нотариуса да се подпише,
като същият не е бил в течение на дейността на дружеството, нито на самата
процедура. Потвърждава и обясненията на подсъдимата М., която заявява, че
е направила услуга на И., съгласявайки се да се подпише пред нотариуса, пред
който е заявила това, което именно И. й е казала.
Следва да бъдат взети предвид при преценка показанията на
свидетелката И. и данните от Търговския регистър, от които е видно, че
именно през 2013г. е извършена смяната на седалището и адреса на
управление на „С.Х.“ ЕАД, така че да съответства на процесния имот, който
имот същата е целяла да придобие, чрез процедурата по Обстоятелствена
проверка. По делото има и категорични данни, че същата е подбудила
подсъдимата М. към лъжесвидетелстване за което обяснения дава самата
15
подсъдима.
С оглед на изложеното, разбираемо е, че показанията на тази свидетелка
са неясни, нелогични, непоследователни, като същата се опитва хем да отрича
съпричастността си към процедурата по Обстоятелствената проверка, хем да
твърди, че това било обичайна и допустима практика за придобиване на
имоти, като пропуска обстоятелството, че тази процедура се прилага само
когато молителят действително е владял процесния имот непрекъснато и
необезпокоявано в продължение на повече от 10 години, какъвто настоящият
случай определено не е. Ето защо и правилно СРС, а и настоящия състав, не
основава фактическите си изводи върху казаното от тази свидетелка и
категорично не кредитира заявеното от нея, че дружеството е имало дейност в
имота, доколкото това се опровергава от показанията на всички разпитани по
делото свидетели, а така също и от писмените доказателства. Все пак,
независимо от опитите на самата свидетелка И. да се освободи от отговорност
и да омаловажи участието си в инкриминираното деяние, нейните показания
могат да бъдат кредитирани частично относно това, че същата не е
осъществявала дейност чрез „С.Х.“ ЕАД и по нейно време дружеството не е
владяло процесния имот в гр. София, както и че не може да потвърди, че
двамата подсъдими са посещавали имота, доколкото това кореспондира с вече
установеното от други доказателствени източници.
Съдът анализира и обясненията на подсъдимата М., дадени пред СРС,
като взе предвид тяхното качество едновременно на доказателствено средство
и на средство за защита. Обясненията на подсъдимата настоящият състав
кредитира за това, че именно св. М.И. я е завела пред нотариуса, убедила я е
да свидетелства, както и че именно тя й е казала какво да каже, а тя се
съгласила, за да й направи услуга, като се е предоверила на И., която
познавала от преди. Обясненията на подсъдимата кореспондират с
показанията на първата група свидетели, като косвено потвърждават, че
свидетелката не е възприела лично и непосредствено обстоятелствата, за
които е дала показания пред нотариус Т. и дружеството „С.Х.“ ЕАД никога не
се е помещавало в процесния имот, не е имало офис там, не е имало и
рекламни табели, нито свидетелката е посещавала този офис. Съдът не се
доверява обаче на казаното от нея, че тя не е знаела за кой имот свидетелства,
доколкото самата подсъдима признава, че е виждала документите от
общината, а там изрично е посочен недвижимия имот, предмет на
обстоятелствената проверка. Обстоятелството, че самата тя не е виждала
имота, а се е предоверила на казаното й от И. не оказват влияние върху
достоверността на дадените от нея свидетелски показания. Така заявеното от
подсъдимата е относимо към субективната страна на деянието и ще бъде
анализирано подробно в тази връзка при анализа на деянието от правна
страна.
Съдът кредитира изцяло заключението на Съдебно-графологическата
експертиза, която беше обсъдена по-горе и чието заключение съдът използва
при анализ на показанията на св. И.. Останалите заключения на вещите лица
16
също следва да се кредитират, като точни, пълни и компетентно изготвени.
Описаната по-горе фактическа обстановка не се различава съществено от
установената от СРС с изключение на интерпретацията на показанията на
нотариус Т., но независимо, че като цяло правилно е установил фактите по
делото, съдът е достигнал до погрешни правни изводи, като е приел, че
подсъдимите не са виновни за престъплението в което са обвинени.
С оглед на изложеното, настоящият състав достигна до различни
правни изводи, в сравнение с първата инстанция.
От правна страна :
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че с деянието
си подсъдимият С. Н. К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК, както и че с поведението
си, подсъдимата ЕЛ. ЦВ. М. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК.
От обективна страна се установи и доказа, че подсъдимият С. Н. К. на
05.12.2013г. в гр. София, ул. ****, пред надлежен орган на властта - нотариус
С.Т. с район на действие СРС, вписан под № 065 по описа на Нотариална
камара, като свидетел в производство по обстоятелствена проверка за
констатиране правото на собственост на дружество „С.Х.“ ЕАД върху
недвижим имот с начин на трайно ползване, представляващ дворно място,
съставляващо поземлен имот, находящ се в гр. София, СО, район „Средец“,
бул. **** с площ от 368 кв.м., заедно с построена в мястото жилищна сграда с
два жилищни етажа с обща площ от 495 кв.м., мазе с площ от 17 кв.м. и таван
с площ от 25 кв.м. по нотариално дело № 638/2013г. по регистъра на същия
нотариус, устно съзнателно е потвърдил неистина, а именно, че дружество
„С.Х.“ ЕАД от 2000г. ползва недвижим имот, състоящ се от дворно място към
400 кв.м. и двуетажна сграда с таван и мазе, ползвана за склад, находяща се в
гр. София, бул. ****, „всички знаят тях за собственици и не ми е известно
някой да им оспорва собствеността“.
От обективна страна се установи и доказа, че подсъдимата ЕЛ. ЦВ. М.
на 05.12.2013г. в гр. София, ул. ****, пред надлежен орган на властта -
нотариус С.Т. с район на действие СРС, вписан под № 065 по описа на
Нотариална камара, като свидетел в производство по обстоятелствена
проверка за констатиране правото на собственост на дружество „С.Х.“ ЕАД
върху недвижим имот с начин на трайно ползване, представляващ дворно
място, съставляващо поземлен имот, находящ се в гр. София, СО, район
„Средец“, бул. **** с площ от 368 кв.м., заедно с построена в мястото
жилищна сграда с два жилищни етажа с обща площ от 495 кв.м., мазе с площ
от 17 кв.м. и таван с площ от 25 кв.м. по нотариално дело № 638/2013г. по
регистъра на същия нотариус, устно съзнателно е потвърдила неистина, а
именно, че „С.Х.“ ЕАД от 2002г. ползва недвижим имот, състоящ се от
дворно място от около 300-400 кв.м. и къща на два етажа с таван, ползвана за
склад и офис, находяща се в гр. София, СО, район „Средец“, бул. ****,
17
„всички знаем тях за собственици“, „редовно ходя в офиса им и до
колкото знам са собственици и не плащат наем“, „имат рекламни
табели на входната врата“,
За да е изпълнен състава на престъплението лъжесвидетелстване, е
необходимо деецът като свидетел, устно или писмено, съзнателно да
потвърди неистина или затаи истина пред съд или други надлежни органи на
властта, които разпитват свидетели, каквито са органите на прокуратурата, на
предварителното производство и административните юрисдикции (решение
№ 233/6.07.1982 г. по н. д. № 231/1982 г. на ВС, II н. о.).
Константна е практиката на Върховният касационен съд е, че нотариусът
е приравнен на надлежен орган на властта. В този смисъл са решения №
461/2004 г. на ВКС, ІІ н. о., решение № 128/2009 г. на ВКС, ІІІ н. о., решение
№ 60/2015 г. на ВКС, ІІ н. о. и други.
Настоящият съдебен състав напълно споделя тази практика.
Действително, нотариусът не е между изрично посочените в разпоредбата на
чл. 93, т. 2 от НК органи, а именно органите на държавна власт, на държавно
управление и органите на съдебна власт, както и на служителите при тях,
които са натоварени с упражняването на властнически функции.
Същевременно обаче, нотариалното производство е регламентирано в
Гражданския процесуален кодекс като вид охранително производство,
насочено към издаването на акт на държавно, съдебно съдействие, пораждащ
за молителя съответните благоприятни правни последици. Независимо, че
нотариалният акт в проведеното производство по Обстоятелствена проверка,
няма силата на пресъдено нещо /res judicata/ и не представлява изпълнителен
титул на решение по правен спор, то той ползва лицето, в чийто интерес е
издаден и има доказателствена сила спрямо трети лица, тъй като с него се
констатира наличието на определени права. Ето защо, нотариусът, пред който
се е развило цитираното производство и е издал съответния акт, като орган на
охранителното производство, фактически е осъществил функции, сходни с
тези на органите на съдебната власт (решение № 128/2009 г. на ВКС, ІІІ н. о.).
В настоящия случай, безспорно се установява, че на 05.12.2013г. двамата
подсъдими се е явили пред нотариус Т. в качеството си на свидетели по
обстоятелствена проверка, инициирана по молба-декларация от „С.Х.“ ЕАД,
за признаване правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.
София, бел. ****, чрез извършване на обстоятелствена проверка, като
подсъдимия С. Н. К. устно е заявил пред нотариус Т., че дружество „С.Х.“
ЕАД от 2000г. ползва недвижим имот, състоящ се от дворно място към 400
кв.м. и двуетажна сграда с таван и мазе, ползвана за склад, находяща се в гр.
София, бул. ****, „всички знаят тях за собственици и не ми е известно
някой да им оспорва собствеността“, а подсъдимата ЕЛ. ЦВ. М. устно е
заявила пред нотариус Т., че „С.Х.“ ЕАД от 2002г. ползва недвижим имот,
състоящ се от дворно място от около 300-400 кв.м. и къща на два етажа с
таван, ползвана за склад и офис, находяща се в гр. София, СО, район
18
„Средец“, бул. ****, „всички знаем тях за собственици“, „редовно ходя в
офиса им и до колкото знам са собственици и не плащат наем“, „имат
рекламни табели на входната врата“. Изявленията и на двамата подсъдими
били отразени от нотариуса в надлежно съставен протокол от 05.12.0213г.,
като всеки един от двамата подсъдими се подписал за верността на заявеното
от него в протокола.
Така изложените твърдения от двамата подсъдими пред нотариус Т.
са категорично неверни.
Следва да се отбележи, че по делото безспорно се установи, че
дружеството „С.Х.“ ЕАД не е владяло никакъв имот в София за периода 2000
– 2013г., не е извършвало търговска дейност на територията на гр. София, не е
имало офис, който двамата подсъдими да са посещавали, нито е имало
рекламни табели. Имотът през цялото време е бил във владението на братята
К., които са били и собственици на имота. Същите не са го отдавали под
наем, не са го отдавали и за ползване нито на физически, нито на юридически
лица, не са позволявали и поставянето на рекламни табели и такива не е
имало.
В производството по Обстоятелствена проверка, Нотариусът следва да
установи, дали молителят е владял процесния имот необезпокоявано и
продължително, за което задава съответните въпроси на свидетелите. В тази
връзка, заявеното и от двамата подсъдими, че дружеството е ползвало имота
като склад и офис в продължение на повече от 10 години /от 2000 според К. и
от 2002г. според М./, а всички знаят тях за собственици и никой не им
оспорва собствеността, категорично не отговаря на истината. Конкретно за
подсъдимата М., е инкриминирано и твърдението й пред нотариуса, че
редовно ходи в офиса на дружеството в гр. София и е възприела там да има
рекламни табели, което също е невярно.
Неоснователни са възраженията на защитата, възприети неправилно от
първоинстанционния съд, че двамата подсъдими не са знаели за кой имот
свидетелстват, доколкото адресът на имота не бил изрично посочен в
Протокола. Следва да се отбележи, че задължение на всеки един от
свидетелите в производството по Обстоятелствена проверка е, да изложат
лично фактите, които са им известни във връзка с имота, предмет на
проверката, като нотариусът им задава въпроси в тази връзка.
Макар имотът да не е цитиран в изказването на свидетелите изрично, то
същият е посочен в заглавната част на протокола, като адрес на дружество
„С.Х.“ ЕАД. Същият фигурира и във всички останали документи по
Нотариалната преписка – Молба – декларация, скица, данъчна оценка…
Двамата свидетели са били доведени от свидетелката М.И. във връзка с
подадената от дружеството Молба – декларация именно за този имот. Нещо
повече, самата подсъдима М. в своите обяснения изрично потвърждава, че е
била помолена от И. да свидетелства, запознала се е с документите от
Общината и се е съгласила да услужи, депозирайки неверните свидетелски
19
показания.
Настоящият състав даде вяра и на казаното от Нотариуса, че в това
производство същият запитва свидетелите за подробности за имота,
доколкото е възможно на един административен адрес да има няколко имота,
като е видно, че и двамата свидетели са дали сходно описание на имота и
дворното място – като вид – двуетажна къща, със сервизни помещения и двор
около 400 кв. м., което съответства именно на недвижимия имот за който е
подадена Молбата – декларация – имотът находящ се в гр. София, бул. ****,
който имот обаче е бил собственост на братята К., никога не е бил владян или
ползван от дружество „С.Х.“ ЕАД и двамата подсъдими никога не са
посещавали този имот. Не може да се възприеме и тезата на подсъдимата М.,
че същата се била заблудила, че става въпрос за друг имот, доколкото е
категорично установено, че дружеството „С.Х.“ ЕАД не е владяло никакъв
имот в София, поради което и не е имало възможност свидетелката да се
заблуди, относно адреса на имота, а да има предвид друг имот.
С оглед на изложеното, съдът прие, че твърденията, изложени и от
двамата подсъдими пред нотариуса са с невярно съдържание, с оглед на
събраната и обсъдена по - горе доказателствена съвкупност. Безспорно се
установява, че дружеството „С.Х.“ ЕАД никога не е владяло процесния имот
в гр. София, бул. ****, нито какъвто и да е друг имот, не е ползвало същия за
склад и офис, а двамата подсъдими никога не са посещавали имота. Като са
заявили противното пред нотариуса, подсъдимите са депозирали неверни
показания, в качеството им на свидетели.
Всяко от подсъдимите лица е осъществило от обективна страна състава
на престъплението лъжесвидетелстване, в първата от алтернативно
визираните в състава форми на изпълнително деяние, а именно
потвърждаване на неистина. Деянието на подсъдимите е било осъществено
устно, непосредствено пред нотариус Т., като е било надлежно
протоколирано в протокол за разпит на свидетели по обстоятелствена
проверка, по смисъла на чл. 587, ал. 2 от ГПК. Деянието на всяко от
подсъдимите лица е било довършено към момента на съобщаване на
неверните твърдения пред нотариус Т..
От субективна страна деянието е извършено от всяко от подсъдимите
лица с форма на вината при пряк умисъл. Същите са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на
общественоопасните последици от него и са искали настъпването на тези
последици. И двамата подсъдими са били предупредени от нотариус Т., че
носят наказателна отговорност по чл. 290 от НК, за даване на неверни
свидетелски показания, което е записано изрично в протокола, като и двамата
свидетели са се подписали.
Вината е неюридическо свойство на престъплението, защото нейното
наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти за
поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за субективната страна
20
на престъплението се основават на обективните данни по делото. При
решаване на въпроса за съдържанието на умисъла у всяко от подсъдимите
лица, съдът следва да изходи от съвкупността от всички обстоятелства за
конкретното престъпление, а именно това, че същите обективно не са
възприели дружеството „С.Х.“ ЕАД да ползва процесния имот като склад и
офис за период започващ от 2000 /К./ и 2002г. – М./. Нещо повече, самата
подсъдима М., в дадените пред СРС обяснения не отрича, че самата тя се е
предоверила на М.И., казала е пред нотариуса това, което И. я е помолила, без
дори да е сигурна за кой имот става въпрос, като по този начин, същата е
съзнавала категорично, че дава неверни показания пред нотариуса, тъй като
потвърждава факти и обстоятелства, които не е възприела лично. Доколкото
дадените от подсъдимия К. показания са почти идентични на казаното от М.
и същият е бил заведен при нотариуса също от И., то веригата от косвени
доказателства е достатъчна, за да убеди настоящия състав, че той също е бил
наясно, че дава неверни показания, тъй като никога не е посещавал имота, не
е възприел същия да е офис и склад на „С.Х.“ ЕАД, нито е бил наясно със
собствеността на имота, но също като подсъдимата М. е заявил, че
дружеството е ползвало имота в продължение на повече от 10 години.
При така установените обективни факти настоящият състав прие, че
подсъдимите са имали вярна представа за всички фактически обстоятелства
на извършеното деяние, които му придават обществена опасност и които са
послужили за инкриминирането му като лъжесвидетелстване. Също така,
подсъдимите са наказателно - отговорни лица, без данни, изключващи
възможността им да носят наказателна отговорност или такива, подлагащи на
съмнение тяхната вменяемост, за разлика от третия свидетел в нотариалното
производство И.И.С., за когото е установено, че не може да носи наказателна
отговорност. И двамата подсъдими са били предупредени от нотариуса, че
носят наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, но въпреки това са
осъществили деянието. С оглед на изложеното, съдът прие, че двамата
подсъдими са осъществили деянието и от субективна страна.
По вида и размера на наказанието
За престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК Законодателят е предвидил
наказание до 5 години Лишаване от свобода.
Разпоредбата на чл. 54 от НК задължава съда да определи наказанието в
рамките, посочени в съответната специална норма, като прецени наличието
на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, освен ако не се установи
наличието на многобройни или изключителни такива, като в този случай
следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
С оглед на конкретните обстоятелства по настоящия случай съдът счете,
че са налице предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 НК и за
определяне на наказание лишаване от свобода под най-ниския размер,
предвиден в закона, доколкото е налице смекчаващо вината обстоятелство,
което настоящият състав преценява като изключително такова и това е
21
продължителният период от време, изтекъл от датата не деянието – почти 10
години, което не може да бъде вменено във вина на двамата подсъдими.
Ето защо и настоящият състав намери основание да наложи на всеки
един от двамата подсъдими наказание ПРОБАЦИЯ за срок от ШЕСТ месеца
при следните пробационни мерки :
- ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС с явяване
и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лица два пъти седмично;
-ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ.
По този начин, настоящият състав счита, че ще бъдат постигнати целите
на индивидуалната превенция спрямо всяко едно от осъдените лица.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
22
Съобщи за изтекли лични данни