РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. ХАСКОВО, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.А. Г.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500677 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 – 273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – Т. А. П. е останал
недоволен от Решение № 260107 от 04.06.2021 год., постановено по гр.д. №
2092 / 2019 год. по описа на Районен съд - Димитровград, поради което го
обжалва с молба същото да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен
предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на трудова злополука над уважения размер от
12 500 лева до сумата от 75 000 лева, и вместо него въззивният съд постанови
друго, с което му присъди разликата от 62 500 лева, ведно със законната
лихва и деловодни разноски. Обжалва определение № 260507 от 28.07.2021
год. и определение № 260508 от 28.07.2021 год., постановени по същото дело
в производства по чл.247 от ГПК и съответно - по чл.248 от ГПК, с искането
за отмяната им. Оспорва жалбата на насрещната страна.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – „ЖЕТ ЛОГИСТИК И КО“
ООД – гр.*** е останал недоволен от същото решение, но в частта, с която са
уважени предявените искове в размер на 12 500 лева – обезщетение за
неимуществени вреди и в размер на 2 038 лева – обезщетение за имуществени
вреди, с искане същото да бъде отменено в тази му част и вместо него
въззивният съд постанови друго, с което отхвърли исковете или намали
размера на присъдените обезщетения. Поддържа заявените пред
първоинстанционния съд при условията на евентуалност възражения за
прихващане. Оспорва жалбата на насрещната страна.
1
ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на
ответника – ЗАСТРАХОВАТЕНА КОМПАНИЯ „УНИКА ЖИВОТ“ АД –
гр.*** изразява становище за основателност на въззивната жалба, подадена от
„Жет Логистик и Ко“ ООД – гр.*** и за неоснователност на въззивната
жалба, подадена от Т. АТ. П..
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Т. А.П.
против „Жет Логистик и Ко“ ООД – гр.***, с искане за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, предявен като
частичен от 200 000 лева и на обезщетение за имуществени вреди в размер на
2 038 лева, претърпени в резултат на трудова злополука, на основание чл.200
от КТ.
Безспорно по делото е установено, че между
страните е съществувало трудово правоотношение по силата на сключен
помежду им трудов договор № *** год., с който ищецът е назначен на
длъжността ***, прекратено по взаимно съгласие със Заповед № 32 – 2019 от
14.10.2019 год.
С разпореждане № 5104 – 26 – 4 от 15.02.2019
год. на НОИ – ТП – ***, на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната от
осигурителя – ответното дружество, злополука е приета за трудова по чл.55,
ал.1 от КСО. Видно от мотивите към разпореждането е, че злополуката е
станала на паркинг ***, околовръстен път № ***, гр.*** на 19.01.2019 год.,
около 01.00 часа. Ищецът е бил командирован със Заповед № 2185 от
18.01.2019 год. за Германия за осъществяване на международен товарен
превоз, като в 12.37 часа е тръгнал от гр.*** с товарен автомобил рег.№*** с
ремарке, натоварен със стока от Турция. Пристигнал в гр.*** в 15.22 часа.
След като паркирал автомобила, останал да ползва междудневната си
почивка. На слизане от камиона на негов колега, намиращ се на същия
паркинг, вратата на кабината се затворила и ударила ищеца в гърба, при
което падайки на земята си счупил десния крак. В разпореждането е прието,
че престоят на ищеца на паркинга е бил изцяло в интерес на работодателя,
поради това, че пострадалият е изпълнявал вменените му в длъжностната
характеристика задължения да предпазва от кражби и повреди превозното
средство и поверения му товар. Разпореждането е влязло в законна сила на
08.03.2019 год., поради необжалването му от страните – данна, която съдът
възприема от приложеното по делото писмо с изх.№ 1023 – 26 – 63 – 2 от
25.11.2019 год. на НОИ, ТД – *** – обстоятелство, което не се оспорва от
ответното дружество – работодател на ищеца.
От заключението, представено по допуснатата
съдебно – медицинска експертиза се установява, че вследствие на трудовата
злополука, ищецът е получил счупване на големия пищял, счупване на тялото
и на шийката на малкия пищял. Причинено било трайно /за повече от 30 дни/
2
затруднение в движението на десния крак, което се дължало на счупване на
костите на подбедрицата. Срокът за възстановяване на работоспособността е
определен от експерта на осем месеца. Било проведено оперативно лечение с
метална остеосинтеза на счупванията. На пострадалия е бил поставен
заключващ пирон с четири винта, два от които били извадени за подобряване
на зарастването на счупването. В момента на прегледа е бил наличен пирон с
два от винтовете, изваждането на които било по преценка на лекуващите
лекари и по желание на пациента. В устния си доклад вещото лице определя
счупването като тежко.
От заключението, представено по допусната
съдебно – психологична експертиза се установява, че в резултат на търпените
за продължително време физически болки от уврежданията, причинени при
злополуката, при ищеца се е формирала тревожност, отпадналост,
потиснатост, напрегнатост, недоверие и повишена бдителност. Стигнало се до
блокиране на социалната реализация на личността. При проведеното
изследване на ищеца, експертът е установил симптоми на посттравматичен
стрес.
По искане на страните по делото са събрани и
гласни доказателства, чрез разпита на посочените от тях свидетели. От
показанията на свидетелката П. се установява, че два месеца след изписване
от болницата, съпругът й не е бил в състояние да се обслужва самостоятелно.
След третия месец започнал да се придвижва с помощта на патерици, които
ползвал до десетия месец. Провеждал рехабилитация. Бил и на
балнеолечение. Оплаквал се от болки в крака. От операцията му останал
белег с дължина от глезена до коляното. Все още не бил възстановен – кракът
му се подувал, бързо се изморявал и накуцвал със счупения десен крак. В тази
насока са е показанията на свидетеля И., от които се установява още, че след
злополуката ищецът е станал по-затворен. Свидетелката К. споделя, че
ищецът се чувствал непълноценен от невъзможността да получава доходи, с
които да подпомага семейството си. От показанията на свидетеля П. се
установява, че е работил в ответното дружество като *** и отговорник за ***.
Известно време с ищеца работили заедно. В началото на месец януари 2019
год. на ищеца било възложено извършването на международен превоз до
Германия. Свидетелят препоръчал на управителя на ответното дружество да
се предвидят средства за евентуален ремонт на камиона, управляван от
ищеца, поради износване на съединителя, от което можело да възникне
проблем по време на курса. Твърди, че през месец април – май 2019 год. е
виждал ищеца да извършва таксиметрови услуги. От показанията на
свидетеля В. се установява, че с ищеца се запознали на паркинг край гр.***,
чрез свидетеля М., с който работили като *** в ответното дружество. Ищецът
им споделил, че е ходил да пазарува извън територията на паркинга, като в
тази връзка свидетелят изразява предположения, че отсъствието на
пострадалия от паркинга е било във връзка със семейни ангажименти –
семейството му живеело в гр***. Срещнали се в късния следобед. В заведение
на паркинга, където останали до около 22.00 часа, тримата употребили
алкохол. Ищецът изпил две бири. С ищеца си взели по една бира и отишли в
3
камиона на свидетеля М., от където свидетелят В. си тръгнал след около
половин час, а ищецът останал в камиона на колегата си. Нямали определено
от работодателя място за паркиране. Следваща им спирка при курс за
Германия трябвало да бъде в гр.** или в ***. Свидетелите В. и М. се връщали
от курс в чужбина, а ищецът им сподели, че отива на курс в Германия. В тази
насока са и показанията на свидетеля М., от които се установява още, че
ищецът се обадил по телефона и му предложил „да си направят паузата“. В
късния следобед се видели в заведение на паркинга, където имало и други
камиони на ответното дружество. По време на вечерята всички шофьори
употребили алкохол. След това продължили в камиона му, където ищецът
изпил още 1 – 2 бири. Стояли в кабината до около полунощ. Ищецът си
тръгнал последен. При слизане назад се ударил във вратата на кабината и
паднал. Свидетелят М. споделя, че няма спомен вратата да е затиснала ищеца,
а само това, че е увиснал на нея. След падането на земята, ищецът бил в
съзнание и се превивал от болка.
Във връзка със заявено от ответника възражение
за прихващане, като писмено доказателство е приет разходен касов ордер от
03.01.2019 год. за сума в размер на 9 500 лева, предадени на ищеца като
служебни пари. По повод направено от ищеца оспорване автентичността на
документа, по делото е назначена съдебно графологична експертиза, от
представеното по която заключение се установява, че подписът в графата
„получил сумата“ е положен от ищеца. В тази връзка на основание чл.176 от
ГПК пред първоинстанционния съд и пред въззивния съд са изслушани
обясненията на управителя на ответното дружество – Й.С.З., от които се
установява, че единствено той като управител на дружеството се разпорежда
с касовите наличности. Наред с командировъчните, на шофьорите се
предоставяли и средства в случаите, при които имало съмнение за
необходимост от извършване на евентуален ремонт на камиона, което ставало
по съвет на монтьорите. Парите за такъв ремонт били дадени на ищеца с
разходен касов ордер. След връщане от курса средствата не били
възстановени от ищеца, въпреки даваните от него обещания. От страна на
ищеца не бил представен и отчет за разходите, направени при курса,
предшестващ този, при който е настъпила злополуката. На път за Германия,
шофьорите минали през Румъния, като понякога се налагало да останат да
изчакат в гр.***, когато имало големи опашки. Управителят на дружеството
споделя, че е нямало други такива случаи – след три часа и половина работа,
шофьорите да остават на паркинга в гр.***. По GPS – а видели, че камионът е
спрял, при което предположили, че на ищеца се е наложило да отиде при
съпругата и детето си, които живеели в гр.***. В рамките на всеки 4 часа и
половина, шофьорите трябвало да правят по 35 минути почивка, след което да
продължат и да запълнят работното си време, което било с продължителност
от осем часа и половина, през което да карат. След злополуката разбрали, че
няколко камиона на дружеството били паркирали на същия паркинг край
гр.*** и шофьорите са ходили на ресторант, а след това продължили в
кабините на камионите си. Управителят З. споделя, че е наредил на
счетоводителя Е.З. да се изготви РКО, отразената в който сума,
4
предназначена за евентуален ремонт на камиона, била предадена от него на
ищеца след подписването на документа. От показанията на свидетеля Е.,
разпитът на който бе допуснат при разглеждане на делото пред въззивния съд
се установява, че оспореният ордер е изготвен от колежка в счетоводството,
след което е бил предаден на управителя на дружеството. Сумата от ордера
продължавала да „виси“ като вземане от подотчетно лице, поради това, че
след получаването й не била оправдана като съответен разход.
Като писмено доказателство по делото е приет
Правилник за вътрешния трудов ред в „Жет Логистик и Ко“ ООД – гр.***, в
т.17 от който е визирано, че работниците и служителите в дружеството са
длъжни да спазват установеното работно време, да не употребяват алкохол
или други упойващи вещества през работно време и да уплътняват работното
си време с трудова дейност при спазване на техническите и технологичните
правила. В т.19.2 е предвиден ненормиран работен ден за шофьорите,
съгласно чл.139 а от КТ. Продължителността на междудневната почивка е
определена на не по-малко от 12 часа, съгласно т.24 от цитирания Правилник.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът счита, че са налице предпоставките от фактическия състав
на основанието по чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя
за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от
трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност на
ищеца.
Разпоредбата на чл.55, ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/ дефинира понятието „трудова злополука“ като
всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило
неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно
предвидени обективни условия: да е настъпило през време на извършваната
работа и да е във връзка с извършваната работа, алтернативно – по повод на
тази работа, както и въобще на всяка работа, извършена в интерес на
предприятието.
Като безспорно съдът приема, че към момента на
настъпване на увреждането, за което ищецът претендира присъждане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, страните по делото са
били обвързани от трудов договор, в изпълнение на който пострадалият е
изпълнявал длъжността ***.
Като безспорно съдът приема и това, че с
разпореждане № 5104 – 26 – 4 от 15.02.2019 год. на НОИ – ТП – *** и на
основание чл.60, ал.1 от КСО, станалата с ищеца злополука е приета за
трудова по чл.55, ал.1 от КСО.
По повод заявеното от ответника в отговора на
исковата молба оспорване на цитираното разпореждане, прието като писмено
доказателство по делото, с доводи за това, че станалият с ищеца инцидент не
съдържа белезите на трудова злополука, доколкото пострадалият е причинил
умишлено увреждането по смисъла на чл.201, ал.1 от КТ, поради което не
били налице основания за ангажиране на отговорността му по чл.200 от КТ,
5
съдът констатира противоречива съдебна практика по въпроса налице ли са
предпоставките за изключване на отговорността на работодателя, ако
пострадалия умишлено е причинил увреждането при наличие на трудова
злополука, установена с административен акт. Така в решение № 111 от
23.07.2020 год., постановено по гр.д. № 2694 / 2019 год. по описа на ВКС, IV
отделение се приема, че дори да е налице трудова злополука, установена с
административен акт, в правомощията на гражданския съд е да установи дали
са налице предпоставките за изключване на отговорността на работодателя,
ако пострадалият сам е причинил умишлено увреждането. Прието е още, че
разпореждането на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО за признаване
или не на трудовата злополука е акт, с който компетентния държавен орган
признава или не наличието на определен факт с правно значение – трудовата
злополука като осигурителен риск. Нормата на чл.55, ал.3 от КСО, съгласно
която не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е
увредил здравето си, не изключвало приложението на чл.201, ал.1 от КТ,
според която работодателят не отговаря по чл.200 от КТ, ако пострадалият е
причинил умишлено увреждането. Двете норми имали самостоятелно
значение и тълкуването им във връзка една с друга обосновавало извода, че
работодателят не отговаря за вреди от трудова злополука, ако пострадалият е
причинил умишлено увреждането. Независимо от наличието на влязъл в сила
административен акт гражданският съд, разглеждащ иска по чл.200 от ГПК е
бил длъжен да разгледа заявените от работодателя възражения за изключване
на отговорността по чл.201, ал.1 от КТ.
С определение № 683 от 12.11.2020 год.,
постановено по гр.д. № 1357/2020 год. по описа на ВКС, IV гражданско
отделение се приема, че решението по чл.60, ал.1 от КСО има двойнствено
значение: то е не само официален удостоверителен документ за установените
в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като
положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя, но и индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука.
Съгласно установена практика на ВКС по приложението на чл.17, ал.2 от
ГПК, при наличие на влязъл в сила индивидуален административен акт, в
който се съдържало произнасяне по спорните факти, е било възможно
тяхното преразглеждане пред гражданския съд, когато са направени доводи и
възражения, свързани с валидността на административния акт и при
служебната проверка се установяват пороци, които имат за последица
неговата нищожност. Когато страната, на която актът се противопоставя е
била участник в административното производство по издаването и
обжалването му, то инцидентното произнасяне на гражданския съд по
законосъобразността му се приема като недопустимо.
С решение № 29 от 23.02.2009 год. на ВКС по гр.
№ 4279 / 2007 год. е прието, че специалният административен ред за
квалифициране на злополуката като трудова – чл.60 от КСО, е от значение за
установяването и зачитането й при търсене на пенсионните и осигурителни
последици от нея, включително в отношенията между осигурител и
6
работодател, но не е задължителен по иска с правно основание чл.200 от КТ.
Независимо от наличието на противоречива
съдебна практика относно това допустимо ли е или не в производство,
образувано по иск с правно основание чл.200 от КТ да се извършва преценка
на законосъобразността на решението по чл.60 от КСО и да се пререшава
въпроса налице ли е или не трудова злополука при наличието на влязло в
сила решение на административния орган, включително и в случаите, когато
пострадалият умишлено е причинил увреждането, съдът приема, че в
разглеждания казус събраните по делото доказателства не обосновават извод
за това, че употребата на алкохол от страна на ищеца е проява на
самонадеяност и индиция за умишлено увреждане на здравето по смисъла на
чл.55, ал.3 от КСО, поради което намира за неоснователно заявеното от
ответника становище за наличието на предпоставките за приложението на
чл.201, ал.1 от КТ - за освобождаването му от отговорност по чл.200 от КТ
при допуснато от пострадалия умишлено увреждане.
Като основателно съдът намира заявеното от
ответника възражение за съпричиняване, допуснато от страна на ищеца,
основано с нормата на чл.201, ал.2 от КТ, според която отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Поведението на ищеца
разкрива признаците на груба небрежност, като правилно
първоинстанционният съд е преценил каузалния му принос като основание
за намаляване на обезщетението със 75 %. При произнасянето относно обема
на съпричиняването на вредоносния резултат съдът прави преценка на
обективното съотношение в приносите като взема предвид конкретните
факти, при които е настъпило травматичното увреждане /механизъм,
поведение на пострадалия/, и свързаните с отношението на пострадалия към
личното му действие / бездействие, обстоятелства. Груба небрежност е това
нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането, при което
работникът не е положил грижа, каквато и най – небрежният би положил в
подобна обстановка. Доколкото в трудовите функции на пострадалия влизат
задължения по извършване на дейности с повишен риск, предвид
изпълняваната от него длъжност *** и същият не е изпълнил тези
задължения, степента на неговото съпричиняване се увеличава, а съответно
отговорността на работодателя се намалява. Като безспорно в тази насока
съдът приема, че със заповед № 2185 от 18.01.2019 год. на управителя на
ответното дружество, ищецът е бил командирован за осъществяване на
международен товарен превоз до Германия, в изпълнение на която е тръгнал
от гр.*** на 18.01.2019 год., в 12.37 часа и е пристигнал в гр.*** на същия
ден, в 15.22 часа, видно от приложения по делото подробен отчет със списък
на всички пътувания, паркирайки управлявания от него автомобил на
паркинг ***, намиращ се на околовръстен път № ***. Като безспорно съдът
приема и това, че в периода от 17.00 часа – 18.00 часа до 22.00 часа, на същия
ден, ищецът заедно с колегите си – свидетелите В.и М., изпълняващи
длъжността *** в ответното дружество, връщайки се от курс в чужбина, са
били в заведение на паркинга, в което са употребили алкохол, което е
7
продължило до полунощ в кабината на камиона на свидетеля М., при
слизането от която ищецът е паднал и е получил нараняванията, описани в
заключението по допусната съдебно – медицинска експертиза. В тази насока
съдът цени показанията на посочените двама свидетели, установените от
които фактически обстоятелства не бяха опровергани от доказателствата,
посочени от ищеца. Изложените по-горе обстоятелства налагат безспорния
извод за това, че с описаното по-горе поведение, ищецът е допринесъл за
настъпване на трудовата злополука и причинените му от нея травматични
увреждания. Действително, ищецът е бил с ненормиран работен ден по
смисъла на чл.139 а от КТ, съгласно т.19.2 Правилника за вътрешния трудов
ред, а продължителността на междудневната му почивка е не по-малко от 12
часа, но само по себе си това не оправдава поведението на ищеца, който през
първия ден от срока на командировката е престирал реално труд в
продължение само на три часа. От друга страна, в продължение на около шест
часа ищецът е бил в компания на свои колеги, през което време са
употребявали алкохол, независимо от предстоящите им задължения по
осъществяване на международен транспортен превоз, възложен им от
работодателя. Безспорно е, че поведението на ищеца е несъвместимо с
естеството на изпълняваната от него работа, явяваща се такава с повишен
риск, както за лицето, което я осъществява, така и за останалите участници в
движението. Като недоказано в тази насока съдът приема твърдението на
ищеца, че падането му от камиона на свидетеля М. е било предизвикано от
силния вятър, в резултат на който вратата на кабината го е блъснала и е
паднал на земята. Същите се опровергават от показанията на свидетеля М.,
който твърди, че ищецът последен от компанията си е тръгнал, като няма
спомен вратата да го е затиснала. В показанията си свидетелят уточнява, че
ищецът е увиснал на вратата. Като необоснован съдът намира изложеният във
въззивната жалба, подадена от пълномощника на въззивника П. довод за това,
че неправилно първоинстанционния съд не е ценил писмените обяснения на
свидетеля М., съдържащи се в преписката, образувана във връзка с
разследването на трудовата злополука, предвид това, че писмените показания
са частен документ без материална доказателствена сила.
При определяне размера на претендираното от
ищеца обезщетение за неимуществени вреди, отчитайки характера на
вредите, техният обем и интензитет, продължителността на проявлението им,
както и цялостното отражение на уврежданията, съдът счита, че за
репарирането им следва да бъде определена сумата от 50 000 лева. В тази
насока съдът цени заключението, представено по допуснатата пред
първоинстанционния съд съдебно медицинска експертиза, от което се
установява, че в резултат на злополуката ищецът е получил счупване на
големия пищял, счупване на тялото и на шийката на малкия пищял, с което е
причинено трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на десния
крак, дължащо се на счупване на костите на подбедрицата, срокът за
възстановяване от които е определен от експерта на осем месеца. В тази
насока са и събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на
свидетелката П. – съпруга на ищеца и на свидетелите – И. и К.– познати на
8
ищеца, от които се установява, че по време на оздравителния процес, ищецът
е изпитвал силни болки, които продължавали и понастоящем. Следва да бъде
отчетено и това, че във връзка и травматичните увреждания се е наложило
извършването на две операции, с поставяне на заключващ пирон с четири
винта, два от които са били извадени за подобряване на зарастването на
счупването, от които са останали видими белези по крака на пострадалия. Все
в тази насока е и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно
психологична експертиза, от което се установява, че при ищеца се
наблюдават симптоми на постравматичен стрес.
С оглед на изложените по-горе съображения
съдът възприема изложените от първоинстанционния съд изводи за това, че
обезщетение в размер на 50 000 лева би било достатъчно да компенсира
претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на причинените му
травматични увреждания. Доказателства, обуславящи необходимостта от
определянето на по-висок размер не се представят. Напротив, от показанията
на свидетелите П. и М. се установява, че четири месеца след злополуката
ищецът е бил в състояние да упражнява труд, предвид работата му като ***.
Отчитайки приноса на ищеца за настъпване на
вредите в размер на 75 %, съгласно изложените по-горе съображения,
определеният размер от 50 000 лева следва да бъде намален с 37 500 лева,
при което дължимото обезщетение за неимуществени вреди се равнява на
12 500 лева, до който извод е достигнал и първоинстанционния съд.
При същия процент съпричиняване – 75 %
следва да бъде определен и размера на претендираното обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2 038 лева, включващи 1 980 лева - цена на
медицинско изделие, съгласно фактура № ********** от 22.01.2019 год. и
фискален бон от същата дата, и общо 58 лева – потребителски такси, съгласно
фактури от 28.01.2019 год. и от 10.05.2019 год., като така доказаните разходи
в размер на исковата сума от 2 038 лева следва да бъдат намалени с 1 528.50
лева, при което размерът на иска за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди следва да бъде определен на разликата от 509.50 лева.
Неотчитайки процента на съпричиняване при определяне на размера на
обезщетението за имуществени вреди, първоинсктанционният съд е
постановил неправилно решение, което в тази му част следва да бъде
отменено и вместо нето въззивният съд постанови друго, с което отхвърли
иска за разликата над 509.50 лева до уважения размер – от 2 038 лева,
възлизаща на сума в размер на 1 528.50 лева.
При определяне на размера на дължимото от
работодателя обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от
настъпилата трудова злополука, първоинстанционният съд не е съобразил, че
от общия определения размер на обезщетението за вредите следва да бъде
приспаднато полученото такова за временна неработоспособност. Съгласно
представеното по делото удостоверение № *** от 30.04.2020 год. на НОИ,
териториално поделение – ***, полученото от ищеца обезщетение за
временна неработоспособност, изплатено за периода от м.01.2019 год. до
м.09.2019 год., е в размер на 6 035.25 лева, с която сума и на основание
9
чл.200, ал.3 от КТ следва да бъде намалено дължимото от работодателя
обезщетение. В тази насока е и константната съдебна практика, обективирана
в решение № 149 от 13.01.2021 год., постановено по гр.д. № 4301 / 2019 год.
по описа на ВКС, III г.о.
От размера на дължимото обезщетение следва да
бъде приспаднато и изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 559.09 лева, видно от платежно нареждане за кредитен превод от
07.10.2019 год., доколкото и двете обезщетения – застрахователно и това по
чл.200 от КТ служат за репариране на вреди, претърпени от трудова
злополука. В тази насока съдът цени и приетата като писмено доказателство
застрахователна полица №*** – Задължителна застраховка на работниците и
служителите за риска „Трудова злополука“, валидна за периода от 01.01.2019
год. до 31.12.2019 год., във времевите рамки на който е настъпило и
застрахователното събитие. Изводът на първоинстанционния съд, че с
полученото от ищеца застрахователно обезщетение не следва да се намаля
размера на обезщетението, се явява в противоречие с изричната в тази насока
разпоредба на чл.200, ал.4 от КТ.
С оглед на изложеното и приспадайки сбора от
получените от ищеца обезщетения, възлизащ на 6 594.34 лева, от които
6 035.25 лева за временна неработоспособност и 559.09 лева –
застрахователно обезщетение, размерът на определеното по-горе обезщетение
за неимуществени вреди от 12 500 лева следва да бъде намалено на 5 905.66
лева, поради което и присъждайки обезщетение над този размер,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено за разликата над 5 905.66 лева до уважения размер на 12 500
лева и вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли иска
като неоснователен в посочената част.
Доколкото с посочените две вземания - за
обезщетение за временна нетрудоспособност и на застрахователно
обезщетение по изложените по-горе съображения, се намалява размера на
обезщетението по чл.200 от КТ, съдът счита, че не са налице предпоставките
за уважаване на заявеното от ответника възражение за прихващане със
същите.
Като основателно съдът намира заявеното от
ответника възражение за прихващане със сумата в размер на 9 500 лева,
предадени на ищеца с РКО № 104 от 03.01.2019 год. В тази връзка като
недоказано съдът преценя заявеното от ищеца оспорване автентичността на
документа, ценейки в тази насока заключението, представено по допуснатата
съдебно – графологична експертиза, от което се установява, че подписът в
графата „получил сумата“ е положен от ищеца. От страна на последният не се
представиха доказателства, установяващи връщане на сумата или отчитането
й като разход във връзка с изпълнение на трудовите му задължения.
Изложените по-горе фактически обстоятелства в подкрепа на които са и
събраните по делото гласни доказателства по реда на чл.176 от ГПК – чрез
обясненията на управителя на ответното дружество, дадени при разглеждане
на делото пред първоинстанционния съд и пред въззивния съд, показанията
10
на свидетеля П., разпитан при разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд и свидетеля З., разпитан при разглеждане на делото
пред въззивния съд, които съдът цени в частта относно обстоятелствата и
причините, поради които е била дадена сумата – за извършване на евентуален
ремонт на управляваното от ищеца превозно средство при извършване на
международния курс, предшестващ този, при изпълнение на който е
настъпила злополуката, налагат безспорния извод за дължимост на сумата на
основание чл.55, ал.1, предл.2- ро от ЗЗД, като такава получена при
неосъществено основание.
Допускайки прихващане с размера на дължимите
от ответника на ищеца обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
в размер общо на 6 415.16 лева, от които 5 905.66 лева – обезщетение за
неимуществени вреди и 509.50 лева – обезщетение за имуществени вреди, с
тези, дължими от ищеца на ответника в размер на 9 500 лева – предоставени
служебни средства, за извършването на които не са представени разходни
оправдателни документи, до размера на по-малкото, исковете в посочените
по-горе размери следва бъдат отхвърлени, като погасени чрез прихващане, а
обжалваното решение в посочената част – отменено.
Изложените по-горе съображения относно
основанията за намаляване на част от дължимото обезщетение и за допускане
на прихващане, налагат отмяна на постановеното в производство по чл.247 от
ГПК, Определение № 260507 от 28.07.2021 год., с което съдът е оставил без
уважение молбата на пълномощника на ищеца за поправка на очевидна
фактическа грешка в основното решение, обоснована с приложението на
нормата на чл.298, ал.4 от ГПК, съгласно която решението влиза в сила и по
отношение на разрешените с него възражения за прихващане.
С оглед изхода на спора, обусловен от
отхвърлянето на предявените искове, искането на ищеца за присъждане на
деловодни разноски, се явява неоснователно. Същевременно с това следва да
му бъдат възложени разноските, направени от насрещната страна в размер на
2 780 лева – възнаграждение за адвокат, представляващи част от общо
направените и претендирани разноски в размер на 3530 лева, съгласно
приложен договор за правна защита и съдействие, размерът на които съдът
намали на основание чл.78, ал.5 от ГПК, преценявайки за основателно
направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът определи в посочения по-горе
размер, отчитайки очертания с въззивните жалби интерес от обжалване и на
основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Изложеното налага частична
отмяна както на обжалваното решение в частта на разноските, така и на
постановеното в производство по чл.248 от ГПК, Определение № 260508 от
28.07.2021 год., с което е оставена без уважение молбата на пълномощника на
ищеца за изменение на основното решение в частта на разноските, предвид
определянето им с въззивното решение съобразно изхода на делото,
отчитайки в тази насока неоснователността на искането на третото лице
помагач за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.10 от ГПК.
11
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260107 от 04.06.2021
год., постановено по гр.д. № 2092 / 2019 год. по описа на Районен съд –
Димитровград в частта, с която „ЖЕТ ЛОГИСТИК И КО“ ООД – гр.** е
осъден да заплати на Т. А. П. сума в размер на 12 500 лева – обезщетение за
неимуществени вреди и сума в размер на 2 038 лева – обезщетение за
имуществени вреди, търпени в резултат на трудова злополука, станала на
19.01.2019 год., ведно със законната лихва, считано от 19.01.2019 год. до
окончателното им присъждане, и в частта на разноските, с която „ЖЕТ
ЛОГИСТИК И КО“ ООД – гр.*** е осъден да заплати на Т. А. П. сумата в
размер на 813 лева – разноски по делото, съразмерно с уважената част на
исковата претенция; с която „ЖЕТ ЛОГИСТИК И КО“ ООД – гр.*** е осъден
да заплати сумата от 582 лева – държавна такса върху уважения размер на
исковете; с която Т. А. П. е осъден да заплати на „Застрахователна Компания
Уника Живот“ АД – гр.София сумата от 582 лева – разноски по делото,
съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. А. П., ЕГН
********** от гр.*** против „ЖЕТ ЛОГИСТИК И КО“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.***, И С К с правно
основание чл.200 от КТ в размер на 12 500 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, търпени в резултат на трудова злополука, станала на
19.01.2019 год., ведно със законната лихва, считано от 19.01.2019 год. до
окончателното й изплащане, като неоснователен в частта до 5 905.66 лева и
като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „ЖЕТ ЛОГИСТИК И
КО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.***
против Т. А. П., ЕГН ********** от гр.***, произходящо от неоснователно
обогатяване по чл.55, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД в размер на 9 500 лева - за
разликата над 5 905.66 лева до уважения размер от 12 500 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.А.П., ЕГН
********** от гр.*** против „ЖЕТ ЛОГИСТИК И КО“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.***, И С К с правно
основание чл.200 от КТ за сума в размер на 2 038 лева – обезщетение за
имуществени вреди, търпени в резултат на трудова злополука, станала на
19.01.2019 год., ведно със законната лихва, считано от 19.01.2019 год. до
окончателното й изплащане, като неоснователен в частта до 1 528.50 лева и
като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „ЖЕТ ЛОГИСТИК И
КО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.***
против Т. А. П., ЕГН ********** от гр.***, произходящо от неоснователно
обогатяване по чл.55, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД в размер на 9 500 лева - за
разликата над 1 528.50 лева до уважения размер от 2 038 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260107 от
12
04.06.2021 год., постановено по гр.д. № 2092 / 2019 год. по описа на Районен
съд – Димитровград в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. А. П.
против „ЖЕТ ЛОГИСТИК И КО“ ООД – гр.***, ИСК с правно основание
чл.200 от КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 12 500 лева до 75 000 лева и в частта, с която Т. АТ. П. е осъден
да заплати на „ЖЕТ ЛОГИСТИК И КО“ ООД – гр.*** сумата в размер на 3
305 лева – разноски по делото.
Решението в частта, с която е отхвърлен иска,
предявен от Т. А. П. против „ЖЕТ ЛОГИСТИК И КО“ ООД – гр.***, за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на
трудова злополука, станала на 19.01.2019 год. за разликата над 75 000 лева до
100 000 лева, предявен като частичен от 200 000 лева, е влязло в законна сила
поради необжалването му.
ОТМЕНЯ Определение № 260507 от 28.07.2021
год. и Определение № 260508 от 28.07.2021 год., постановени по гр.д. № 2092
/ 2019 год. по описа на Районен съд – Димитровград.
ОСЪЖДА Т. А. П., ЕГН ********** от гр***
да заплати на „ЖЕТ ЛОГИСТИК И КО“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр.***сумата в размер на 2 780 /две хиляди
седемстотин и осемдесет/ лева – деловодни разноски – възнаграждение за
адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.
Решението е постановено при участие на трето
лице - Застрахователна компания „Уника Живот“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.***, помагач на „ЖЕТ ЛОГИСТИК И
КО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.***
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13