Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.София, 13.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Галина
Стоянова, разгледа търговско дело № 6843 по описа за 2016г. и взе предвид
следното:
Производството е по предявени от
„Р.(Б.)“ ЕАД искове за признаване за установено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК,
че „Б.С.“ ООД, Б.А.М., Х.А.И. и И.В.М. дължат солидарно сумата 157 764,28
евро – главница по договор за банков кредит №58373/30.07.2008г., сумата
7 868,50 евро – договорна лихва, дължима за периода от 25.03.2015г. до
21.02.2016г., сумата 7 522,91 евро – наказателна лихва, дължима за периода
от 27.04.2015г. до 17.04.2016г., и сумата 1 465,64 евро – комисионна за
управление на кредита, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д. №21218/2016г. на СРС, 56 с-в.
С отговори срещу исковата молба
ответниците „Б.С.“ ООД и Х.А.И. оспорват исковете с възражения за липса на
надлежно изявление на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем (конкретните съображения, че представените с исковата молба
уведомления до ответниците не съдържат достатъчни данни за изискуемите и
непогасени задължения по договора за кредит, освен това не са представени
доказателства за учредена представителна власт на лицата, направили изявленията
в уведомленията от името на банката), възражения за нищожност по чл. 146, ал. 1
ЗЗП на клаузите за лихви и неустойки по договора за кредит и възражения за
прекомерност на уговорената мораторна неустойка (наказателна лихва по
терминологията на договора).
От
името на ответниците Б.А.М. и И.В.М. не е заявено становище по исковете.
Приетите като писмени доказателства договор
за банков кредит №58373/30.07.2008г. и шест анекса към него, сключени в периода
29.04.2010г. – 14.02.2014г., установяват възникнали облигационни правоотношения
между банката и първите трима ответници със съдържанието, твърдяно в исковата
молба – ищецът е предоставил на ответника „Б.С.“ ООД кредит в общ размер
346 000 евро срещу задължение на кредитополучателя „Б.С.“ ООД и
солидарните съдлъжници Б.А.М. и Х.А.И. за връщане на главницата, плащане на
договора лихва, комисионна за управление на кредита, а в случай на забава – и
плащане на наказателна лихва в размери, определени в чл. 3 от договора за
кредит и анексите към него.
С договор за поръчителство от 29.04.2010г. и
анекс към него от 03.08.2010г. (също приети като писмени доказателства по
делото) четвъртият ответник И.В.М. се е задължил да отговоря солидарно с кредитополучателя
„Б.С.“ ООД за изпълнение на задълженията му по процесния договор за кредит.
Не е предмет на спор между страните, но се и
установява от заключението на изслушаната счетоводна експертиза, че кредитът е
усвоен в пълния му уговорен размер с преводи, извършени от банката по искания
на кредитополучателя в периода 07.07.2008г. – 21.11.2008г.
Освен признатите в исковата молба (а
установени и от счетоводната експертиза) плащания в погашение на задълженията
на ответниците по процесния договор за кредит (последното частично плащане е за
задължения с падеж 27.04.2015г.), доказателства, но и твърдения за други
плащания не са ангажирани в производството по делото.
Съгласно чл. 10.3, вр. чл. 9, б. „а“ от
договора за кредит неизпълнението на изискуемо задължение на кредитополучателя поражда
право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Правото е упражнено с изявления на банката до
ответниците в четири писма от 15.02.2016г., които са приети като писмени
доказателства по делото и освен изявлението на банката за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем обективират и удостоверителни изявления на всеки от
ответниците за получаване на изявлението на банката на 16.02.2016г.
В противовес на възраженията на ответниците „Б.С.“
ООД и Х.А.И. нито договорът за кредит, нито законът (включително правилата на чл.
60 ЗКИ) предвиждат необходимо задължително съдържание на изявлението на банката
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем като условие за настъпване на
предвидените в договора последици от изявлението, но въпреки това следва да се
отбележи, че съдържанието на процесните писма, с които е упражнено правото на
банката по чл. 10.3 от договора, индивидуализира по ясен и недвусмислен начин
както вида и размера на неизпълнените задължения на кредитополучателя, с които
е обусловено възникването и упражняването на правото, така и вида и размера на
задълженията, произтичащи от обявяването на целия кредит за предсрочно
изискуем.
Липса на последици от изявленията на банката
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не обусловят и възраженията на
ответниците относно представителната власт на лицата, подписали изявленията от
името на банката в цитираните писма, тъй като дори да се приеме, че изявленията
са направени от лица без представителна власт за банката, то съгласно
разрешението, дадено с тълкувателно решение №5 от 12.12.2016г. по т.д.
№5/2014г. на ВКС, ОСГТК относно приложението на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, липсата на
представителна власт представлява основание за висяща недействителност на изявлението
от името на ненадлежно представляваното лице, на която обаче може да се позове
именно и само лицето, от чието име е направено изявлението, не и трети лица,
включително лицата, по отношение на които изявлението поражда правни последици.
Изявление от името на банката за
противопоставяне на изявленията за обявяване на кредите за предсрочно изискуем
в цитираните писма не се твърди, нито се установява в производството по делото,
нещо повече – подаденото от името на банката заявление за издаване на заповед
за изпълнение за вземанията, произтичащи от предсрочна изискуемост на кредита,
представлява и потвърждаване на изявлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем по смисъла на чл. 42, ал. 1, изр. 1, вр. чл. 44 ЗЗД.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза по делото се установява, че при отчитане на плащанията в погашение
на задълженията на ответниците по кредита, непогасени след обявяване на кредита
за предсрочно изискуем са задълженията им за главници, договорни лихви, комисионни
и наказателни лихви в размерите и за периодите, посочени в исковата молба и
заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №21218/2016г. на СРС, 56 с-в
(изключение е размерът на вземането на банката за наказателни лихви, което
според заключението на експертизата възлиза на сумата 7 522,87 евро, а не
на претендираната от ищеца сума 7 522,91 евро).
Възраженията на ответниците за наличие на
неравноправни клаузи в договора за кредит и анексите към него относно
основанията и размера на задълженията за договорни и наказателни лихви е
безпредметно да бъдат обсъждани по същество с анализиране на съдържанието на договорните
клаузи и съответствието им с разпоредбите на чл. 143, вр. чл. 146, ал. 1 ЗПП,
тъй като кредитополучател по процесния договор е ответникът „Б.С.“ ООД –
търговско дружество, по отношение на което цитираните разпоредби, предвидени за
защита на потребителите, са поначало неприложими с оглед легалната дефиниция на
понятието „потребител“, дадена с допълнителната разпоредба на §13, т. 1 ЗЗП.
Различни изводи не следват от
обстоятелството, че процесният договор за кредит е сключен и подписан и от
ответниците Б.А.М. и Х.А.И. като солидарни длъжници на кредитополучателя, тъй
като тълкуването на клаузите на договора по правилата на чл. 20 ЗЗД,
включително и най-вече на клаузата на чл. 1 от договора, според която сумите по
кредита се предоставят на „Б.С.“ ООД за използването им от дружеството като
оборотни средства, предпоставя неизбежния извод, че единственото основание на
поетите задължения от солидарните длъжници към банката е обезпечаване на
изпълнението на задълженията на кредитополучателя за връщане на усвоените по
договора суми.
В случаи като процесния, при които е
уговорена солидарна отговорност на две или повече лица за връщане на получен
заем, но съобразно съгласието на страните заемът се предоставя от кредитора
само на един от длъжниците, останалите имат качеството на поръчители по смисъла
на чл. 138 - 148 ЗЗД и отговорността им за изпълнение на задълженията за
връщане на заема се урежда от правилата на цитираните разпоредБ.(изрично в този
смисъл решение №213 от 06.01.2017г. по гр.д. №5864/2015г. на ВКС, ІV г.о.).
Отговорността на поръчителите обаче е
акцесорна на отговорността на главния длъжник, а уредбата й с правилата на чл.
138 – 148 ЗЗД (включително правилото на чл. 142 ЗЗД) изключва възможността
поръчителят да противопостави на кредитора възражения, произтичащи от
съдържанието на правоотношенията между кредитора и главния длъжник, различни от
възраженията, на които има право самият длъжник.
Следва да се отбележи, че дори при игнориране
на горните съображения относно акцесорния характер на отговорността на
ответниците физически лица за изпълнение на задълженията на търговското дружество
– кредитополучател по процесния договор за кредит, то дори и само предвидената
в чл. 1.2 цел за предоставяне на кредита (която представлява и основанието за
сключване на договора за кредит), а именно използване на заетите суми за
оборотни средства за осъществяване на дейността на търговското дружество,
съгласно определението на §1, т. 13 ЗПП изключва възможността за приложение на
защитните правила на ЗПП (в това число правилата на чл. 143, вр. чл. 146, ал. 1 ЗПП) по отношение на процесния договор, тъй като според изричния текст на
цитираната допълнителна разпоредба страните по договори, сключени за извършване
на търговска дейност, не са „потребители“ по смисъла на разпоредбата.
При идентични съображения неоснователност на
предявените искове не могат да обусловят и възраженията на ответниците за
прекомерност на предвидената с процесния договор за кредит и анексите към него
мораторна неустойка за обезщетение на вредите на банката от забава при
изпълнение на задълженията на кредитополучателя (наказателна лихва по
терминологията на договора).
Главни страни по договора за кредит са
банката и кредитополучателят „Б.С.“ ООД, което означава, че договорът
представлява двустранна търговска сделка по смисъла чл. 309 ТЗ и съгласно
изричния текст на разпоредбата страните по нея (в това число поръчителите на
кредитополучателя търговец) не могат да се позовават на прекомерност на
неустойката по реда на чл. 92, ал. 2 ЗЗД.
По изложените съображения предявените
субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове се явяват
основателни и следва да бъдат уважени за пълните им предявени размери (с
изключение на исковете срещу ответниците за задълженията за наказателна лихва
по процесния договор за кредит, които при съобразяване на заключението на
счетоводната експертиза следва да бъдат уважени до установения от експертизата
размер от 7 522,87 евро).
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК и т. 12 от тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.
№4/2013г. на ВКС, ОСГТК уважаването на исковете предпоставя, че ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят разноските, които ищецът е направил за
заповедното и исковото производство, включително юрисконсултско възнаграждение за
представителството му в двете производства, определено по правилата на чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „Б.С.“ ООД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***. ********, вх. ********, Б.А.М. с ЕГН **********,
с адрес ***. ********, вх. ********, Х.А.И. с ЕГН **********, с адрес *** и И.В.М.
с ЕГН **********, с адрес ***. ********, вх. ******** дължат солидарно на „Р.(Б.)“
ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата
157 764,28 евро – главница по договор за банков кредит
№58373/30.07.2008г., ведно със законната лихва от 18.04.2016г. до изплащането, сумата
7 868,50 евро – договорна лихва, дължима за периода от 25.03.2015г. до
21.02.2016г., сумата 7 522,87 евро – наказателна лихва, дължима за периода
от 27.04.2015г. до 17.04.2016г., и сумата 1 465,64 евро – комисионна за
управление на кредита, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д. №21218/2016г. на СРС, 56 с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Р.(Б.)“ ЕАД искове за признаване за
установено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „Б.С.“ ООД, Б.А.М., Х.А.И. и И.В.М.
дължат наказателна лихва по договора за банков кредит №58373/30.07.2008г. за
разликата над 7522,87 евро до предявения размер от 7522,91 евро.
ОСЪЖДА „Б. С.“
ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***. ********, вх. ********,
Б.А.М. с ЕГН **********, с адрес ***. ********, вх. ********, Х.А.И. с ЕГН **********,
с адрес *** и И.В.М. с ЕГН **********, с адрес ***. ********, вх. ******** да
заплатят солидарно на „Р.(Б.)“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата 14 761,18 лева
– разноски за заповедното и исковото производство.
Решението
може да се обжалва от страните пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
СЪДИЯ: