Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1952
гр. Пловдив, 30 октомври
2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Пловдив, Първо отделение, XVIII състав, в публичното съдебно заседание на осми
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 1831 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 ал.1 от Закона за устройство на територията, във връзка с
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на „Ди Ес Пропърти Билд“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Заповед №
РД-20-153/26.02.2020 г., издадена от кмета на район „Централен“, община
Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Ажурна
ограда“, находящ се в ПИ с идент. № 56784.521.1439 по КККР на гр.Пловдив, УПИ-
бензиностанция и озеленяване, кв. 81 по плана на Централна градска
част-гр.Пловдив, одобрен със заповед № ОА-321/28.02.1994г. на кмета на
община-Пловдив, с административен адрес: гр.Пловдив, ул. „Тодор Каблешков“ № 8,
извършен без съгласуване по Закона за културното наследство.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, поради издаването му
при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния
закон. На първо място се твърди, че процесната заповед е немотивирана. На второ
място, сочи се, че неправилно административният орган е приел, че е налице
строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като оградата е в режим на
търпимост при условията на §127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. В съдебно заседание, жалбата
се поддържа от адв. П.И.-пълномощник, като излага подробни доводи в
представените по делото писмени бележки. Претендира разноски по делото.
Ответната
страна – кмет на район „Централен“, община Пловдив, с писмено становище от
процесуален представител, оспорва жалбата, като излага подробни съображения в
представената по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд - Пловдив, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
Началото на
административното производство е сложено на 20.01.2020 г., когато е извършена
проверка и съставен КА № 1/20.01.2020г. от работна група при район „Централен“,община-Пловдив
на строеж – ажурна ограда, находящ се в
ПИ с идент. № 56784.521.1439 по КККР на гр.Пловдив, УПИ- бензиностанция и
озеленяване, кв. 81 по плана на Централна градска част-гр.Пловдив, одобрен със заповед
№ ОА-321/28.02.1994г. на кмета на община-Пловдив, с административен адрес:
гр.Пловдив, ул. „Тодор Каблешков“ № 8. Имотът е собственост на „Ди Ес Пропърти
Билд“ ЕООД, строежът – също, а възложител е Д.Т.С..
По така
изградения строеж не са представени: - съгласуван и одобрен проект; съгласуване
с контролни органи; разрешение за строеж; протокол за откриване на строителна
площадка; протокол за определяне на строителна линия, както и заповедна книга.
Изпълнението на строежа, е подробно описано в акта, като е посочено, че е
изградена нова ажурна ограда с
приблизителна височина 1,50м., монтирана по протежението на имота върху
стоманобетонови колчета с приблизителна височина 1,95м., разположена изцяло в
границите на имота. Констатирано е също така, че за изградената ограда не са
представени съгласувани инвестиционни проекти по реда на чл. 83 от ЗКН, понеже
имотът попада в охранителна зона ОЗ-А2 към охранителна зона на ГПК-А и ГПК-А*.
Съгласно действащия ПУП, одобрен със заповед № ОА-321/28.2.1994г. имотът е
предвиден за бензиностанция и озеленяване. Описаното е прието като строителство
без съгласуване по реда на ЗКН в хипотезата на чл. 151, ал. 2 от ЗУТ. Съставена
е окомерна скица. Установено е, че са
нарушени разпоредбите на чл.151, ал. 2 от ЗУТ, вр. чл. 83, ал. 2, т. 2, б.“в“ и
чл. 84, ал. 1 от ЗКН. Констативният акт е бил връчен по реда на §4, ал. 1 и ал.
2 от ДР на ЗУТ. По преписката не е налично възражение против КА.
В резултат от
развилата се процедура е издадена оспорената в настоящото съдебно производство
Заповед № РД-20-153/26.02.2020г. на кмета на район „Централен“,
община-Пловдив.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Атакуваната
заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.214 т.3
от ЗУТ. Жалбата е депозирана от надлежна страна, притежаваща право и интерес от
оспорване. Подадена в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, след проверка на административния акт, съгласно чл.168 ал.1
от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, същата е неоснователна, по следните съображения:
На първо място,
от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
процесната заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла
на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. По силата на цитираната разпоредба, строежи от
четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или
на упълномощено от него лице. По делото е представена заповед № 13 ОА
556/05.03.2013г., с която кметът на община –Пловдив е предоставил на кмета на
район „Централен“ правомощие да издава актове от вида на процесния. В случая
административният орган е приел, че процесният строеж е от V категория, съгласно чл.137 ал.1 т.5 от ЗУТ, респ. чл.10, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.07.2003г.
за номенклатурата на видовете строежи.
Атакуваната
заповед е издадена в предвидената в
чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в ал.2 на същия законов
текст реквизити. Като фактически основания за нейното издаване е посочено, че
строежът, предмет на премахване с нея, е изграден при липсата на удостоверяващи законността на строежа книжа, поради което се
явява незаконен строеж и подлежи на премахване като такъв. Описаните фактически
основания кореспондират с посоченото правно основание за нейното издаване –
чл.225 ал.2 т.1, 2 и т. 6 от ЗУТ. Направено е и подробно описание на вида на
процесния строеж, като констатациите от КА, послужил като основание за издаване
на атакуваната заповед и изрично цитиран в нея, са подробно изложени, като е
посочено също, че оградата е трайно закрепена върху земята с височина от 1.50
м., посредством стоманобетонови колчета с височина 1,95м.
Тук е мястото да се уточни
правната природа на констативния акт в това производство. Констативният акт
трябва да съдържа и дава констатации за
собствеността на засегнатия поземлен имот, извършителя на строежа, проверените
строителни книжа и документи, изпълнението на строежа и установените нарушения.
В настоящият случай по делото се установява, че КА № 1/20.01.2020г. е бил
надлежно връчен и срещу него жалбоподателят не е упражнил правото си възражение
в административната фаза на процеса. Обстоятелството, че в акта като нарушена
разпоредба се сочи нормата на отменения чл. 83, ал. 2 от ЗКН, не е ограничило
правото на защита в производството по чл. 225а от ЗУТ-това е документ, който е
предхождащ началото на това производство и както се каза по-горе съдържа и дава констатации за собствеността на
засегнатия поземлен имот, извършителя на строежа, проверените строителни книжа
и документи, изпълнението на строежа и установените нарушения. Констативният
акт изрично е посочен в обжалваната заповед, с което констатациите по него са
приобщени като фактически мотиви на заповедта.
Процесната заповед е постановена в
съответствие с приложимите материално-правни разпоредби. В конкретния случай „Ажурна ограда“, находящ се в ПИ с идент. № 56784.521.1439 по КККР на
гр.Пловдив, УПИ- бензиностанция и озеленяване, кв. 81 по плана на Централна
градска част-гр.Пловдив представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР
на ЗУТ. С процесния строеж е ограден целият имот.
Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ незаконни строежи са тези, които се извършват без одобрени инвестиционни
проекти и/или без разрешение за строеж. За процесния строеж няма одобрени
строителни книжа, няма разрешение за строеж, а не е издадено и съгласувателно
писмо от НИНКН /предвид попадането на имота в охранителна зона ОЗ-А2, към
охранителна зона ГПК-А и ГПК-А*/, поради което е незаконен и подлежи на
премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ, освен ако не е търпим строеж.
Търпимостта на строежа се обуславя
от момента на извършването му. Съдът приема за установено по делото, че
процесният строеж е изграден извън периодите по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и §
127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. При това положение строежът не е търпим по
смисъла на § 16 от ПЗР ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Разпоредбата на
§ 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ е приложима за строежи, извършени през периода от
01.07.1998 г. до 31.03.2001 г., а § 16 от ПЗР ЗУТ за строежи, изградени до 7
април 1987 г., и след това до 02.01.2001 г., за които няма строителни книжа, но
са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им. По изложените
съображения процесният обект не е търпим строеж.
В процесния случай се изгражда
ограда, която от всички описания може да бъде определена като ограда по чл.
151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, за която не се изисква разрешение за строеж, както
твърди и дружеството-жалбоподател, тъй като е изградена в рамките на поземления
имот, а не по неговата граница. Ако оградата не попадаше в групов паметник на
културата, охранителна зона ОЗ-А2, действително за нейното изграждане не биха
се изисквали строителни книжа и съгласувания. В случая обаче дружеството не е
съгласувало на основанията по чл. 83 пред органите, описани в чл. 84 от ЗКН
нейното изграждане, тъй като съгласно чл. 151, ал. 2 от ЗУТ за недвижими
културни ценности, техните граници и охранителни зони, дейностите по ал. 1
(където попада и процесната ограда), се изпълняват след съгласуване по реда на
Закона за културното наследство (чл. 83 и сл.) с изключение на теренна
консервация. В случая без съмнение не се касае за теренна консервация, а за
изграждане на строеж в имот, който попада в археологическа недвижима културна
ценност, за който макар да не се изисква разрешение за строеж по ЗУТ, се
изисква съгласуване, каквото е визирано в чл. 83, ал. 1, т. 2, б.“в“, във вр. с
чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН. От значение за квалифициране на деянието е
фактът, че към началото на строителството на ажурната ограда, изискващото се по
чл. 83 и 84 от ЗКН съгласуване не е било налице.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че заповедта има грешен адресат и това е основание за отмяна на
акта. Част III, Раздел II от ЗУТ сочи участниците в строителството и
взаимоотношенията между тях. Съгласно чл. 160 от ЗУТ участници в процеса на
строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът,
физическото лице, упражняващо технически контрол за част
"конструктивна", технически ръководител и доставчикът на машини,
съоръжения и технологично оборудване. Взаимоотношенията между участниците в
строителството се уреждат с писмени договори. В чл. 161, ал. 1 от ЗУТ е
посочено, че възложител на строеж е собственик на имота, лицето, на което е
учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд
имот по силата на закон. Нормата на чл. 163 от ЗУТ сочи, че строителят е
физическо или ЮЛ, включващо в състава си физически лица, притежаващи
необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя
изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. Поради
естеството на констатацията по делото липсва представен договор със строител.
Разрешение за строеж се издава на възложителя. Съгласно ЗУТ адресати на заповед
за премахване на незаконен строеж и принудителното им премахване са както
извършителя, така и строителя и възложителя на строежа. От събраните по делото
доказателства безсъмнено се установи, че възложител на строежа е Д.С., но
строежът е собственост на „Ди ЕС Пропърти Билд“ ЕООД, с управител Д.С.. В
случая безспорноС. и дружеството му е собственик и възложител и адресат на
заповедта. От друга страна без значение е дали жалбоподателят лично е извършил
строежа, или това е станало с възлагане за извършване на трети лица. Последното
не налага извод за незаконосъобразност на оспорения акт.
Изложените аргументи налагат извода, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, в съответната форма, при спазване на процедурата, в съответствие
с материалноправните предпоставки, регламентиращи процесните отношения и целта
на закона, поради което жалбата срещу нея се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
По разноските.
На основание разпоредбата на чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8
от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид
фактическата и правна сложност на делото, на община-Пловдив следва да бъде
присъдена сума в размер на 100лв. под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното, Административен съд – Пловдив, XVIII състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ди Ес Пропърти Билд“ ЕООД, ЕИК *********, срещу
Заповед № РД-20-153/26.02.2020 г., издадена от кмета на район „Централен“,
община Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Ажурна
ограда“, находящ се в ПИ с идент. № 56784.521.1439 по КККР на гр.Пловдив, УПИ-
бензиностанция и озеленяване, кв. 81 по плана на Централна градска
част-гр.Пловдив.
ОСЪЖДА „Ди Ес Пропърти
Билд“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на община Пловдив, сумата от
100/сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен
срок от получаване на съобщение за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: