№ 4116
гр. София, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110162100 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба, подадена от Г. А. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр.
София, , 36, чрез пълномощника си - адв. Д. М., срещу „, ООД, ,, с която е предявен
установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД и
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 2 от договор
за потребителски кредит № МАХ_500045980 от 02.11.2021 г.
Ищецът твърди, че на 02.11.2021 г. Г. А. Н. е подписала договор за потребителски
кредит № МАХ_500045980 за сумата от 1000 лева. В договора било посочено, че ищецът ще
се възползва от услугата - „динамично плащане по кредита“, за което се дължи
допълнителна сума в размер на 499,95 лева или 50 % от размера на главницата.
Заплащането на допълнителна такса "динамично плащане" е включено към
месечните погасителни вноски по договора за кредит. Ищцовата страна счита,
че клаузата на чл. 9, ал. 2 от съглашението, с която е договорено допълнително плащане към
кредитора от договора, е неравноправна, следователно и нищожна, на основание чл. 143, ал.
2, т. 5 от Закона за защита на потребителите, тъй като задължава потребителя за заплати
суми в размер над 50 % за услуга, която не е извършена. Също така сочи, че тази клауза не е
индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП, тъй като фигурира в Общите Условия
към договор за потребителски кредит, публикувани на интернет страницата на ответника –
„, ООД.
В исковата молба се посочва още, че съгласно т. 7. 4 от Общите условия към
договора, т.нар „Динамично плащане“ означава, че при ползването на тази възможност
кредиторът осигурява свой представител, който ще посещава настоящия адрес на
Кредитополучателя или друго предварително уговорено с него място, при условие че то се
намира в квартала по настоящия адрес на кредитополучателя, в рамките на работното време
на кредитора, за да извърши кредитополучателят редовно плащане.
В исковата молба се поддържа, че е нищожа оспорената клауза на чл. 9, ал. 2 от
процесния договор, по силата на която на кредитополучателя се начислява допълнителна
такса за „динамично плащане“ на кредита в размер на 499,95 лева.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, кредиторът не може да
1
изисква заплащане на такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита.
Поддържа се още, че това допълнително възнаграждение за кредитора представлява негова
печалба, но също така с уговарянето му се заобикаля императивното изискване, установено
в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според което ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения.
Ищецът посочва, че клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора, сключен с ответника е
нищожна и на основание чл. 26,ал.1, пр. 1 поради нарушение на закона, на основание чл.
26,ал.1, пр. 2 от ЗЗД, като накърнява добрите нрави и респ. на основание чл. 146 от ЗЗП
поради неравноправност.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи иска. Претендира разноски, вкл. и
адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът оспорва иска, като възразява, че всички
твърдения, изложени от ищеца, не отговарят на обективната истина и са неоснователни.
Ответнитък посочва, че с процесната клауза не се накърняват добрите нрави и че тя не е в
противоречие с общоприетите житейски норми на справедливост и добросъвестност.
Ответникът оспорва и твърдението на ищеца, че предлаганите от кредитора действия
по заплащане на таксата за „динамично плащане“ представляват скрита възнаградителна
лихва и по този начин се заобикаля закона.
Ответникът твърди, че изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК е да бъде наличен ГПР,
което е сторено в договора и ГПР-то е изчислен съгласно методиката, посочена в закона.
Посочва, че тази такса не е част от ГПР и не следва да се прибавя към същото.
Посочва още, че страната по договора за потребителски кредит сама е пожелала
допълнителните действия във връзка с предоставянето на услугата за „динамично
плащане“. Отхвърля и твърдението, че процесната клауза е уговорена индивидуално от
кредитора и е неравноправна по смисъла на чл. 144, ал. 9 от ЗЗП.
Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните по делото, а и се установява от приложения договор за
потребителски кредит № MAX_500045980 от 02.11.2021г., сключен между Г. А. Н. и ",
ООД, че по силата на това съглашение ответното дружество е предоставило на
кредитополучателя (кредитоискател) заем в размер на сумата 1000 лева, при 34, 97 % ГПР и
32, 55 % годишен лихвен процент.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от договора, при кандидатстването си за кредит,
кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва услугата „динамично плащане“ по
своя кредит при условията на т. 7.4 от раздел V oт Общите условия. Паричната сума за
динамичното плащане по кредита е в размер на 500,00 лв. (същата се твърди от ищеца, че е
в размер на 499,95 лв.).
Съгласно чл. 9, ал. 1 от същия договор, при кандидатстването си за кредит,
кредитоискателят изрично е заявил желание за „бързо разглеждане“ на искането му за
кредит при условията на т. 7. 3. от раздел V от Общите условия. Паричната сума
за бързото разглеждане на искането му за кредит е в размер на 350,11 лева и е дължима на
равни части през целия период на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна
вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящия договор.
2
Съгласно т. 7. 3. от раздел V от Общите условия – е описано, че „срещу изрично
заявено желание и заплащане на парична сума, да ползва „бързо разглеждане“ по своя
Кредит. При ползване на тази възможност искането за кредит се разглежда от Кредитора в
срок до 2 (два) часа, в рамките на неговото работно време, считано от момента, в който при
него постъпи искането за отпускане на кредит. В случаи, когато искането за отпускане на
кредит постъпи извън работното време на Кредитора, в неработен ден или неофициален
празник се допуска забавяне в обработката извън посочения в настоящата точка срок, но при
всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит в
срок до 2 (два) часа от началото на първия следващ работен ден. Кредиторът не може да
бъде държан отговорен за забавяния, възникнали поради невярно декларирана от
Кредитоискателя и/или непотвърдена от Кредитора информация, невъзможност за контакт с
Кредитоискателя или с допълнителните лица, посочени за контакт (например при изключен
мобилен телефон или неотговаряне при телефонно позвъняване), както и но не само при
технически проблеми. Заплащането на паричната сума за Бързото разглеждане се дължи от
Кредитоискателя само в случаите, когато Кредитът бъде усвоен и не се дължи ако искането
за отпускане на кредит не бъде одобрено. Точният размер на паричната сума зависи от
кредитния продукт, за който Кредитоискателят кандидатства, като за негова информация
този размер е посочен в Стандартния европейски формуляр (СЕФ) за продукта, за който той
кандидатства и след изрично изявено желание от страна на Кредитоискателя за нейното
ползване и в случай, че бъде одобрен за Кредит, тя се залага в неговия Договор за кредит. В
случай, че Кредитоискателят изрично пожелае да се ползва от Бързо разглеждане по своя
Кредит и бъде одобрен за Кредит, заплаща дължимата парична сума за Бързото разглеждане
съобразно погасителния плац, заложен в индивидуалния Договор за кредит".
Съгласно т. 7. 4. от раздел V от Общите условия – е описано, че „срещу изрично
заявено желание и заплащане на парична сума, да ползва „Динамично плащане“ по своя
Кредит. При ползването на тази възможност Кредиторът осигурява свой представител, който
ще посещава настоящия адрес на Кредитополучателя или друго предварително уговорено с
него място, при условие, че то се намира в квартала по настоящия адрес на
Кредитополучателя, в рамките на работното време на Кредитора, за да извърши
Кредитополучателят редовно плащане (плащане не по-късно от датата на падежа),
съобразно следните условия, които Кредитополучателят трябва да спазва: А. В случай, че
няма предварителна уговорка с представителя на Кредитора при предходно плащане на
вноска, да уведоми Кредитора, че желае да извърши плащане на настоящ адрес или на друго
място, различно от настоящия му адрес, не по-късно от 1 (един) работен ден преди
настъпване на падежа, като се обади на националния номер на Кредитора *********. Б. Ако
желае да извърши плащане на друго място, различно от настоящия му адрес, да посочи
точен адрес на това място, съобразявайки се и спазвайки условието - мястото да се намира в
квартала по настоящия му адрес, който е декларирал.
7.4.1. Заплащането на паричната сума за „Динамичното плащане“ се дължи от
Кредитополучателя само в случаите, когато Кредитът бъде усвоен и не се дължи ако
искането за отпускане на кредит не бъде одобрено. Точният размер на паричната сума
зависи от кредитния продукт, за който Кредитоискателят кандидатства, като за негова
информация този размер е посочен в Стандартния европейски формуляр (СЕФ) за продукта,
за който той кандидатства и след изрично изявено желание от страна на Кредитоискателя за
нейното ползване и в случай, че бъде одобрен за Кредит, тя се залага в неговия Договор за
кредит. В случай, че Кредитоискателят изрично пожелае да се ползва от Динамично
плащане по своя Кредит и бъде одобрен за Кредит, заплаща дължимата парична сума за
осигурената от Кредитора възможност съобразно погасителния план, заложен в
индивидуалния Договор за кредит".
Съдът, като взе предвид установената фактическа обстановка и доводите на
страните, намира за установено от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
за прогласяване на нищожността на клаузите по чл. 9, ал. 2 от договор за кредит
3
МАХ_500045980 от 02.11.2021 г., сключен между страните, поради противоречие със закона
като неравноправни, а под евентуалност - на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД - поради
заобикаляне на закона и под евентуалност – на основание чл. 26,ал. 1, пр. 3 от ЗЗД – поради
накърняване на добрите нрави.
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже, че е сключен
договор за кредит между страните; че е налице твърдяното противоречие на клаузата от
договора за потребителски кредит с императивни законови разпоредби, евентуално тяхно
заобикаляне или евентуално накърняване на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е действителна,
включително че същата е договорена индивидуално.
Процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на §
13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и
небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Видно от представените Общи условия към договор за потребителски кредит, същите
са предоставени на кредитоплучателя.
По отношение на заемите, отпускани на потребители, в българската правна система
съществува и специален закон, а именно - Законът за потребителския кредит. Същият закон
предвижда приложимост на правилата за неравноправни клаузи от чл. 143 до чл. 148 ЗЗП, за
които съдът следи служебно.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Такива клаузи на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП са нищожни с изключение на случаите, когато
са уговорени индивидуално.
Съгласно разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит.
В тази връзка - целта на таксите и комисионите, чието събиране е разрешено по
смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, е да се покрият административните разходи
на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит,
Съгласно чл. 10а, ал. 2 кредиторът по потребителския договор не може да изисква
заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от
дейността му по предоставяне на кредита.
Според императивното правило, разписано в принципните начала на гражданското
съдопроизводство - чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител . В тази връзка и когато, когато
ищецът не е въвел възражения относно валидността на дадена клауза от потребителски
договор, на съда му е служебно вменено задължението да бди за наличието на
неравноправен елемент.
В настоящото производство ищецът не е предявил изрично искане по отношение на
предвидената в процесния потребителски договор клауза в т.9.1 „бързо разглеждане на
искането му за кредит“ , но по арг. от чл.7,ал. 3 от ГПК съдът е длъжен да се произнесе в
мотивите по всички неравноправни клаузи. В този смисъл е и Тълкувателно решение на
ОСГТК на ВКС №1/2020г.от 27.04.2022г., според което съдът дължи произнасяне в
мотивите по отношение нищожността на отделни клаузи от договора, дори с това да не е
изрично сезиран с исковата молба на ищеца.
В настоящата хипотеза се изясни, че в процесния договор за кредит е предвидено
4
заплащането от ищцата, в качеството й на кредитополучател, на сумата от 500 лева,
представляваща услуга „динамично плащане“ на искането за отпускане на кредит срещу
предоставяне от страна на кредитора на услуга, изразяваща се във възможността кредиторът
да осигурява свой представил, който да посещава настоящия адрес на кредитополучателя
или друго предварително уговорено с него място, за да се извърши редовно плащане от
страна на кредитополучателя.
В настоящото производство се установи и, че в процесния потребителски договор е
предвидено заплащането от ищцата, в качеството й на кредитополучател, на сумата от
350,11 лева, преддставлява „бързо разглеждане“ на искането за отпускане на кредита,
срещу предоставяне от страна на кредитора на услуга, изразяваща се във възможността
кредиторът да разгледа в срок от два часа искането за кредит, в рамките на работния му ден.
Съобразявайки съдържанието на двете клаузи в настоящото производство и основно
предпоставките, при наличието на които същите са дължими, съдът приема, че посочените
услуги за „динамично плащане“ и „бързо разглеждане“ на искането за отпускане на кредита
са услуги, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което събирането на такси
за същите е забранено по силата на изричната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а клаузите, в
които таксите са предвидени са нищожни и неравноправни.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че изводът относно
характера на процесните услуги и дължимите за тях такси не се разколеба от
обстоятелството, че в процесния договор за кредит изрично е посочено, че същите
представляват допълнителни и незадължителни по същността си услуги и се предоставя
единствено по изрично искане от потребителя ("кредитоискателят изрично е заявил желание
за услуга „динамично плащане“ на искането му за кредит", както и „изрично е завил желание
за услуга „бързо разглеждане“ на искането му за кредит). Определящи в случая са видът на
услугите и дали последните са свързани с усвояване на кредита, каквито в случая са
услугите по „динамично плащане“ и „бързо разглеждане“ на искането за отпускането му.
Наред с това, макар таксите за „динамично плащане“ и „бързо разглеждане“ да са
дължими за услуги, които по дефиниция се предоставят от кредитора на кредитоискателя -
потребител преди формалното сключване на сделката и преди да е налице одобрение на
искането за отпускане на паричната сума, то следва да се отбележи, че дължимостта им е
установена именно в клаузите на договора, конкретно дължимите такси от 500 лева и от
350,11 лева, са включени в общата дължима сума по кредита.
За пълнота на анализа, следва да се отбележи, че според съда не е спазено
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определено с постановление на Министерския съвет на
Република България. Следователно годишният процент на разходите не следва да надхвърля
величината от 50.00%, предвид, че законната лихва е в размер на 10.00%. Съгласно чл. 19 ал.
5 от ЗПК - клаузи в договор, надвишаващи определените по чл. 19 ал. 4 от ЗПК, се считат за
нищожни.
В случая са уговорени такси, които съгласно цитираната норма на чл. 19, ал. 1 ЗПК,
са разход за потребителя по кредита, поради което следва да се включи в ГПР, заедно с
възнаграждението за кредитодателя (договорната лихва). В противен случай се заобикаля
забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК, като действителният ГПР значително надхвърля нормативно
установения максимум. Посочените такси завишават общата цена на дължимата от
5
кредитополучателя сума, но въпреки това таксите не са включени в ГПР.
Съгласно договора ГПР е - 34, 97 %, без да са включени допълнителните такси.
Видно е че, таксите за „динамично плащане“ в размер на 500 лева /чл. 9, ал. 2 от договора/ и
таксата за „бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 350,11 лева, при отпусната
главница от 1000 лв., представляват над 85 % от главницата. Предвид последното, след
прибавянето на двете такси към уговорения ГПР от 34,97 %, се налага извод, че общият
размер на ГПР надхвърля императивно предвидения максимален размер съобразно чл. 19,
ал. 4 ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че и двете клаузи, предвиждащи такса
за „динамично плащане“ , както и такса за „бързото разглеждане на искането за кредит“ са
нищожни, тъй като противоречат на закона по чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК. По
този начин с уговорените такси единствено се постига увеличение на възнаграждението на
кредитора за предоставения заем /т.е. на неговата възнаградителна лихва/, като
същевременно съдържанието им противоречи и на добрите нрави, доколкото срещу
уговорените такси кредитополучателят не получава никакво конкретно благо.
В заключение, съдът намира, че клаузите, в които са уговорени таксите са нищожни и
начислените въз основа на тях суми са недължими.
От всичко гореизложено, съдът прави извод, че предявеният иск за прогласяване
нищожността на клаузата „динамично плащане“ по чл. 9, ал. 2 от договора за кредит е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква само за ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е заявил претенция за разноски, като същият е
реализирал такива за държавна такса. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 от
ЗА разноски се дължат и на адв. Д. М. в размер определен от съда - 480 лева с ДДС за
оказана безплатна правна помощ на ищеца в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл. 9, ал. 2 (предвиждаща такса
„динамично плащане“) от договор за потребителски кредит № MAX_500045980 от
02.11.2021 г., сключен между Г. А. Н. и ",Д, по предявения иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД от Г. А. Н., ЕГН **********, чрез адв. Д. М., със съдебен адрес: гр. , 5.3,
срещу ",Д, ,, със седалище и адрес на управление: гр. София, ,т., представлявано от юрк.
Георги Иванов.
ОСЪЖДА „, ООД, ,, със седалище и адрес на управление: гр. София, ,т.,
представлявано от юрк. Георги Иванов, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Г. А.
Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, , 36, чрез пълномощника си адв Д. М.,
със съдебен адрес: гр. ,5.3, сумата от 50.00 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски за държавна такса за настоящото производство.
ОСЪЖДА „, ООД, ,, със седалище и адрес на управление: гр. София, ,т.,
представлявано от юрк. Георги Иванов, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 от ЗА да
заплати на адв. Д. М., със служебен адрес: гр. , 5.3 сумата от 480 лева с ДДС, представлява
разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в хода
на настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7