РЕШЕНИЕ
№ 688
Плевен, 30.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева и с
участието на прокурор Иво Радев, изслуша докладваното от съдията Снежина
Иванова адм. дело № 1208 по описа за 2019 година на Административен съд –
Плевен.
Производството е по реда на с чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. с чл. 203 от АПК.
Делото е образувано по искова молба /ИМ/ на Г.С.Б., ЕГН
********** – л.с., изтърпяващ наказание към датата на подаване на ИМ в
Затвора-Белене, против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София
/ГДИН/ с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 45 000 лева за периода от
02.11.2018г. – 10.10.2019 г. – дата на подаване на исковата молба, за
претърпени болки и страдания поради бездействие на администрацията на Затвора
Белене за осигуряване на медицинска помощ за лечение. претендира заплащане на
законна лихва.
В исковата молба се твърди, че са му причинени неимуществени
вреди в Затвора Белене в периода 02.11.2018 г. - 10.10.2019 г.. В т. 1 сочи, че
след изписването му от болница през ноември 2018 г. не му е оказана никаква
медицинска помощ в болничното крило на Затвора София, налице е бездействие. Неправомерно
е била издадена епикриза, че е лекуван, което не отговаря на истината. Бил е
пуснат на 07.02.2019 г. от Затвора Белене за 30 дни - прекъсване, без
възможност за лечение, тъй като е социално слаб, като съответните длъжностни
лице в Затвора Белене отговарящи за лечението на болните затворници са
бездействали. Сочи, че е болен от рак - последен стадий, като вече са засегнати
белите дробове и черният дроб и не може да се храни, не може да се грижи за
себе си, социално слаб е, няма поддръжка от никого и не притежава нищо. За
причинените му вреди по тази точка претендира обезщетение в размер на 15 000
лева ведно с лихвите до тяхното изплащане. 2. Храната в затвора е отчайващо
лоша, освен закуската и добавката, която му се дава, не консумира нищо друго.
Има постоянно повръщане - дори има периоди на кърваво повръщане. Добавката е от
50 грама кашкавал, с което и дете не може да се нахрани. Твърди, че в Софийския
и Врачанския затвор храната е много по - добра. Заявява, че храната е помия,
като се долива вода, за да се прикрият кражбите, особено на месо. Слага се
брашно в храната, дори в супата, и затова същата се превръща в помия. Поради
недобросъвестното изпълнение на задълженията на лицата, отговарящи за
изхранването на лишените от свобода, в Затвора Белене не е осигурено достатъчно
качествена храна, която да е в достатъчни количества. Същите служители е
следвало да предприемат действия по осигуряване на задоволителна диета на Б.
предвид заболяването му. За причинените му вреди по тази точка претендира
обезщетение в размер на 15 000 лева ведно с лихвите до тяхното изплащане. В
първоначалната ИМ е налице и 3. Не се спазва законът за смяна на режима му -
реабилитиран, неосъждан, като е предложил да е ТПО. Всичко се прави умишлено в
негов ущърб. При промяна на режима е възможно да бъде извършено преместване в
гр.Варна, тъй като е от област Добрич. За причинените му вреди по тази точка
претендира обезщетение в размер на 15 000 лева ведно с лихвите до тяхното
изплащане. Доколкото тази точка не е посочена в уточненията на ИМ, съдът
приема, че същата точка не са поддържа.
По делото е образувано адм.д. №2815/2019 на
Административен съд Варна. С определение № 2683/25.10.2019 г. /л.23 от това
дело/ производството е прекратено, а делото е изпратено на настоящия съд по
подсъдност.
С определение № 2304/18.11.2019 г. /л.29 от настоящето
дело/ ищецът е освободен от държавна такса и му е предоставена безплатна правна
помощ, като с определение № 2387/29.11.2019 г. /л.42/ за осъществяващ
процесуално представителство на Б. е назначен адвокат Н.Я..
От ответника по иска – ГДИН, е постъпил отговор на
исковата молба /л.л.63-66/, чрез юрк. У., в който отговор се твърди, че ИМ е
допустима, но неоснователна. Сочи, че Б. е постъпил на 02.11.2018 г. /петък/ в
Затвора Белене. На 05.11.2018 г. е прегледан от д-р Г., който е преценил, че
състоянието му не е спешно, и е издал направление за гастроентеролог. На
09.11.2018 г. Б. е откаран по спешност в УМБАЛ “Д-р Г. ***, проведено е
оперативно лечение, като на 23.11.2018 г. е изписан. На 29.11.2018 г. е
транспортиран до болницата за махане на конците, като с оглед констатирани усложнения,
е приет отново, направена е втора оперативна интервенция, и е изписан на
05.12.2018 г., видно от епикризата. Съгласно решение на обща клинична
онкологична комисия №5049/28.11.2018 г. му е назначено начално лечение -
системна химиотерапия, която да се провежда в Комплексен онкологичен център /КОЦ/-Варна.
Б. е подал молба №6767/12.12.2018 г. за изпращането му за хоспитализация в
СБАЛЛС-гр.София, като е постъпил на 12.01.2019 г. Съгласно епикризата и
протокол на ЛКК, е консултиран по документи в УМБАЛ „Царица Йоанна“, клиника по
радиология и химиотерапия. Препоръката е химиотерапията и диспансерното
наблюдение да се провеждат по местоживеене ***. ЛКК при СБАЛЛС с протокол №03
изх. № 653/18.01.2019 г. предлага прилагане на чл.447, т.3 от НПК за срок от 30
дни за лечение в КОЦ-Варна. Във връзка със същия е изготвено предложение за
прекъсване изпълнението на наказанието, като с постановление № 464/2019 от
01.02.2019 г. на ОП-Плевен изпълнението на наказанието е прекъснато за 30 дни. Б.
е върнат от СБАЛСС в затвора Белене на 01.02.2019 г., постановлението е
получено на 04.02.2019 г., на 07.02.2019 г. изпълнението на наказанието е
прекъснато за лечение. На 08.03.2019 г. Б. *** без да представи никаква
медицинска документация за проведена химиотерапия или да уведоми, че такава не
е провеждана. Приет е в стационара на медицинския център /МЦ/ на Затвора
Белене, като при ежедневните визитации не е споделял оплаквания. На 27.03.2019
г. напуска стационара по собствено желание. За периода от 27.03.2019 г. до
септември 2019 г. само веднъж - на 22.04.2019 г. е посетил МЦ, основните му
искания са били свързани с явяване на ТЕЛК за освидетелстване и получаване на ЕР
на ТЕЛК за пенсиониране по болест. Отказал е настаняване в МЦ. На 10.09.2019 г.
е транспортиран за преглед при д-р Геновева Вълчева - специалист по хирургия и
онкология. Назначен е онкокомитет на 11.09.2019 г. От 15.10.2019 г. е започната
система химиотерапия. Така изложеното опровергава твърденията за никаква
медицинска помощ след изписването му. Описва и прекъсване на изпълнението на
наказанието в период след посочения в ИМ, като сочи, че Б. се е отказал от
същото прекъсване, като е посочил, че на свобода няма с какво да се храни, няма
къде да живее, няма с какво да се придвижва, с оглед на което е предпочел да
остане в Затвора Белене, където му е осигурено хранене три пъти на ден с храна,
съобразена със заболяването му и с неговите предпочитани, помещението, в което
живее се отоплява с локална парна инсталация и има непрекъснат достъп до вода,
тоалетна и безплатно медицинско лечение, както и консултации с водещи онколози
от УМБАЛ „Д-р Г. ***.
По наведените твърдения относно храната в Затвора
Белене сочи, че ищецът е поставял искане за осигуряване на храната, която желае
и е показана за неговото заболяване - захарен диабет и е съобразена с
онкологичното му заболяване, като представя становище от служител на затвора
Белене, че предоставената на Б. храна е съгласно предписания и препоръки от МЦ
на Затвора Белене.
В съдебно заседание ищецът - Г.С.Б.,*** не се явява, като посочва , че е
съгласен делото да се гледа в негово отсъствие, като се представлява от адв Я.
, който поддържа исковата молба и намира, че претенцията е доказано и налице
бездействие на ответника по оказване на лечение на лицето и неосигуряване на подходяща храна с оглед
заболяването му.
В съдебното заседание ответникът - ГД „Изпълнение на
наказанията“ – гр.София, се представлява от юрк У. който намира исковата молба
за неоснователна и недоказа и моли за отхвърлянето й. Представя писмена защита,
в която посочва, че след постъпване на Б.
*** на 02.11.2018 г. са предприети съответни действия за разрешаване на
здравословния му проблем – издадено медицински направление, извършена операция,
протокол от онкологична комисия за провеждане на лечение, прекъсване на
изпълнение на наказанието, за да може да се лекува в периода от 07.02.2019 г –
08.03.2019 година т.е. не е налице бездействие, а напротив предприети са всички
мерки за разрешаване на проблема. Посочва се, че ищецът не е провел лечение, по
собствено желание напуска стационара на 27.03.2019 година, не провежда
назначеното му лечение по време на прекъсване на изтърпяване на наложеното
наказание. Посочва се , че от 20.03.2019 година на ищеца се осигурява диета,
съобразена със здравословното му състояние, като това е извършено без да е
налична молба от лицето. Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание
за Окръжна прокуратура-Плевен се явява прокурор Иво Радев, който намира,
че исковата претенция е неоснователна, тъй като не е доказано бездействие.
Административен съд-Плевен,
шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Г.С.Б., ЕГН ********** ***
на 05.07.2017 г., като е преместен в Затвора Белене на 02.11.2018 г., като
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 години, с начало 16.12.2016
г., видно от приобщената справка на л.4. Съгласно същата справка, наказанието
се изтърпява при първоначално постановен строг режим. Съгласно докладната
записка на л.20, режимът е заменен от строг на общ от 18.10.2019 г.
Видно от докладната записка на л.68, на
05.11.2018 г. Б. е прегледан от ОПЛ д-р Г., който му е издал направление за
гастроентеролог /приобщено на л.207/. На 09.11.2018 г. Б. е откаран по спешност
в УМБАЛ “Д-р Г. ***, като видно от епикризата на л.л.164-165, е приет на
10.11.2018 г., проведено е оперативно лечение, и на 23.11.2018 г. е изписан. Операцията
е извършена на 15.11.2018 г., като същия ден е регистриран в ОЦ-Плевен с
диагноза карцином на дебело черво - цекум, видно от „информация“ на л.163. На
29.11.2018 г. е транспортиран до болницата за махане на конците, като с оглед
констатирани усложнения, е приет отново, направена е втора оперативна
интервенция, и е изписан на 05.12.2018 г., видно от епикризата, приобщена на
л.л.73-74.
Съгласно решение на обща
клинична онкологична комисия №5049/28.11.2018 г. /л.л.75-76/ му е назначено
начално лечение - системна химиотерапия, която да провежда в КОЦ-Варна.
Б. е подал молба на
10.12.2018 г. /л.77/ за изпращането му за хоспитализация в СБАЛЛС-гр.София,
като от ОПЛ д-р Г. е написано уведомително писмо, с което се иска лечение в
СБАЛЛС поради невъзможност същото да се осъществи в МЦ /л.78/. Видно от
епикризата от това лечебно заведение, приобщена на л.79, Б. е постъпил в СБАЛЛС
София на 12.01.2019 г., и е подаден за конвой на 23.01.2019 г., като е
прилагано симптоматично лечение. Съгласно същата епикриза и протокол №03 изх. №
653/18.01.2019 г. на ЛКК при СБАЛЛС ЛКК /л.80/, е консултиран по документи в
УМБАЛ „Царица Йоанна“, клиника по радиология и химиотерапия. Прието е, че
лечението може да се проведе в КОЦ-Варна. Видно от протокола на ЛКК, основната
диагноза е: Карцином на дебелото черво. Състояние след операция. Със същия
протокол ЛКК при СБАЛЛС предлага прилагане на чл.447, т.3 от НПК за срок от 30
дни за лечение в КОЦ-Варна.
От началника на Затвора
Белене е изготвено предложение за прекъсване изпълнението на наказанието /л.81/,
като с постановление № 464/2019 от 01.02.2019 г. на ОП-Плевен /л.л.82-83/ изпълнението
на наказанието е прекъснато за 30 дни.
На 07.02.2019 г.
изпълнението на наказанието реално е прекъснато за лечение, като видно от
справката на л.312, преди освобождаването на Б. ОПЛ д-р Г. му е предал трите
епикризи - двете от УМБАЛ Плевен и тази от СБАЛЛС София, решението на ОКОК /обща
клинична онкологична комисия/ №5049/28.11.2018 г. и протокол №03 изх. №
653/18.01.2019 г. на ЛКК при СБАЛЛС.
В периода на прекъсване на
наказанието никой не е се е обръщал към МЦ с искане за представяне на
документи, свързани с лечението на Б..
На 08.03.2019 г. Б. *** без
да представи никаква медицинска документация за проведена химиотерапия или да
уведоми, че такава не е провеждана, видно от докладната записка на л.68. Приет
е на същата дата в стационара на медицинския център на Затвора Белене, като при
ежедневните визитации не е споделял оплаквания. На 27.03.2019 г. е напуснал
стационара по собствено желание. На 22.04.2019 г. е посетил МЦ, като са му
дадени болкоуспокояващи. Съгласно становището на л.84, по време на прекъсване
изпълнението на наказанието Б. не е постъпил в болница, а е работил, по негови
думи „защото не е разполагал със средства“.
Видно от информацията на
л.163, за периода 23.11.2018 г. - 09.09.2019 г., в онкологичното му досие няма
данни да е идвал на прегледи и да е провеждано лечение.
На 10.09.2019 г. е бил на
преглед в Отделението по онкология на УМБАЛ „Д-р Г. ***, назначено е изследване
- ехография на коремни органи /приобщено на л.166/, като са установени
хипоехогенни лезии в черния дроб. Във връзка с установяването на тези чернодробни
изменения е назначена химиотерапия. Първият курс химиотерапия е започнал на
15.10.2019 г.
Видно от становището на
л.л.85-86, на работещите лишени от свобода в затворническата кухня се оказва
ежедневен контрол, като се водят книги: за дегустация на приготвената храна в
затворническата кухня; за констатирани нередности, впечатления и забележки от
дежурен по кухня, в която не са налице регистрирани забележки и нарушения; за
получените порции от бакар и дежурен по кухня, която редовно е подписва от
двамата лишени от свобода; Редовно се извършват внезапни проверки в
затворническата кухня, за което се съставят докладни записки, като при
извършените проверки не са констатирани нарушения. На лишените от свобода се
осигурява разнообразна храна - меса и месни продукти, риба, варива, пресни и
консервирани зеленчуци, плодове, тестени изделия, мляко и млечни продукти, хляб
и закуски, подправки съгласно Таблица 1 и Надбавка „А“, както и диетична храна.
Седмичното меню се изготвя предварително, съгласува със служител от МЦ и се
утвърждава от Началника на Затвора. Разработването на седмичните менюта е
съгласно изискванията за калориен състав и количествен набор от продукти,
посочени в „Таблица №1“ от 08.03.2007 г. Описаните в нея хранителни продукти се
влагат на 100 % в състава на ястията. Освен изискванията на посочената таблица
се изпълняват и „Указания“ от 29.05.2012 г. Диетичното хранен в Затвора Белене
е организирано, като по предписания на МЦ болните, лишени от свобода, получават
диетична храна. В седмичното меню са включени и диетите, като лишеният от свобода
Б. е на диета №9 - захарна болест /диабет/, съгласно предписание от МЦ от
20.03.2019 г. /приобщено на л. 93/.
Съгласно докладната записка
на л.88, на Б. е предоставяна храна съгласно предписания и препоръки на МЦ на
Затвора Белене - диета №9, като храната е както при всички хранещи се на тази
диета, съставът на същата е определен съгласно “Указания за диетично хранене в
местата за лишаване от свобода“ с рег.№5465/27.05.2015 г. на МП-ГДИН /л.232/.
Съгласно същите указания, за нуждаещите се от диетично хранене се разработва
отделно седмично меню в съответствие със заболяването и вида на подходящата
храна. Съгласно медицинско становище на л.234, при диета №9 хранителният режим
е петкратен, като допустимите храни са дадени в списък на л.233. Приобщени по
делото са и седмичните менюта /л.л.235-275/, в които е описана и храната,
давана при диета №9.
За пълнота съдът отбелязва,
че след исковия период с постановление на ОП Плевен на Б. е прекъснато
изпълнението на наказанието, като същият се е отказал от прекъсване, доколкото
няма никакви парични средства, а се нуждае от такива за храна, път и медикаменти.
Същото е видно от документите, приобщено на л.л.94-98 от делото.
В о.с.з. на 04.06.2020 г.
/л.128, гръб/ ищецът заявява, че по време на прекъсване на изпълнението на
наказанието от 07.02. до 08.03.2019 г. не е провеждал лечение. Заявява, че е
ходил в Окръжна болница „Св. Ана“ Варна, при проф. К.. От лечебното заведение съдът
е изискал информация, като е получено писмо от МБАЛ „Св.Анна“ АД /л.229/, съгласно
което проф. К. не е работила и не работи в момента в лечебното заведение, КОЦ
Варна е отделно юридическо лице и не е в структурата на лечебното заведение, Б.
не е посещавал лечебното заведение.
По депото е приобщена
докладна записка от д-р Г. - ОПЛ,
подписана и от Б. /л.200/, в която се сочи, че е имал болка в корема от
26.09.2018 г., когато е бил във варненския затвор. Повръщал е кръв и е имал
постоянна диария. За 20 дни са му паднали зъбите, за два месеца е намалил
теглото. След описание на оперативните лечения в УМБАЛ Плевен и престоя в СБАЛЛС
София сочи, че на 07.02.2019 г. е прекъснато изпълнението на наказанието, за да
извършва химио и лъчетерапия. Ходил е при проф.К., хирург, Варна, за да
провежда терапията си, но не е извършена химио и лъчетерапия по време на
прекъсване на наказанието. Нямал е възможност да го изпълни. Бил е принуден да
работи, като на 08.03.2019 г. се е прибрал в Затвора Белене, непредоставяйки
документи за извършена химио и лъчетерапия. От март до септември не е пожелал
химио и лъчетерапия, а е искал обезболяващи и окончателно освобождаване от
затвора, което искане не е уважено от съответните органи.
По искане на ищеца по делото
като свидетел е разпитан А.Н.С., който посочва, че е запознат с режима в
Затвора Белене и Б. е поискал от него да му бъде сменен режима на хранене и по този начин свидетелят се запознава с
ищеца. Посочва, че Б. е отказал да бъде настанен в стационара към Затвора
Белене.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Исковата претенция е
процесуално допустима.
Съгласно чл. 285, ал.1
от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2
на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Според правилото на чл. 205 от АПК ответник са юридическите лица, представлявани от органа (в
случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. ГДИН е обособена като самостоятелно юридическо лице,
считано от 01.06.2009 г. с влизането в сила на ЗИНЗС - чл.12, ал.2 от ЗИНЗС,
съгласно която разпоредба Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на
бюджетна издръжка.
Разгледан по същество, искът
е неоснователен.
За да
бъде приета основателност на иска за вреди, следва кумулативно да бъдат
доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в
правната сфера на ищеца. Последната се предполага до доказване на противното по
силата на въведената оборима презумпция с разпоредбата на чл. 284, ал.5
от ЗИНЗС.
Според нормата на чл. 284, ал.2
от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
Съгласно чл. 3, ал.1
от ЗИНЗС (в приложимата редакция ДВ, бр. 13 от 2017 г.) осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. В ал.2 е указано, че за нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съдът счита, че нарушение на тази забрана са както
лишаване от медицинско обслужване, така и липсата на достатъчна по качество и
количество храна.
Съдът намира, че с оглед събраните доказателства, исковата претенция е
недоказана, тъй като не е налице бездействие на ответника. Съгласно чл. 128,
ал. 1 от ЗИНЗС при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото
и психическото здраве на лишените от свобода, като лечението се осъществява в
медицински центрове или специализирани болници за активно лечение, разкрити към
местата за лишаване от свобода. На 02.11.2018 г., Б. ***, като на първия след
деня на постъпването работен ден - 05.11.2018 г., е прегледен от лекар. Направена
е преценка от лекаря, че липсва спешност, и му е дадено направление за
гастроентеролог. Спешен момент се е появил на 09.11.2018 г., като Б. е откаран
в болница, където е приет и опериран. След изписването, при посещение в
болницата за сваляне на конците, е установено усложнение, и се е наложила
повторна операция. Б. своевременно е бил регистриран в онкологичния център,
като е предвидено да му се провежда химиотерапия по местоживеене ***. Вместо да
поиска провеждането на така предвидената химиотерапия в КОЦ Варна, Б. е поискал
да бъде изпратен в СБАЛЛС София. В това лечебно заведение не се провежда
химиотерапия. От същото лечебно заведение са изпратили документите на Б. в
УМБАЛ „Царица Йоанна“, като при осъществената консултация по документи отново е
посочено, че химиотерапията следва да се извърши в КОЦ-Варна. Следва да се
отбележи, че при консултацията по документи самият пациент /в случая Б./ не
посещава консултиращото лечебно заведение, изпращат се само медицинските
документи. В СБАЛЛС София не се извършва химиотерапия и не би могло такава да
бъде извършена на Б., а в издадената епикриза не се твърди подобно извършване.
В нея е отбелязано само симптоматично лечение по отношение на Б.. Твърденията,
че същата епикриза е документ с невярно съдържание, са неоснователни. След като
необходимостта от лечение в КОЦ е потвърдена, е издадено прокурорско
постановление за прекъсване на наказанието за 30 дни, за да се проведе лечение.
На 07.02.2019 г. Б. ***, като са му били предадени необходимите медицински
документи, удостоверяващи заболяването и показващи необходимостта от
химиотерапия. В 30-дневния период Б. ***, за да се лекува. Същият твърди, че е
посетил проф.К. в МБАЛ „Св.Анна“, но същата не работи и не е работила в това
лечебно заведение, и същият не го е посещавал, видно от писмото на МБАЛ
„Св.Анна“, приобщено по делото. Вместо да използва времето на прекъсване
изпълнението на наказанието за лечение, по собствените му признания Б. е
работил. Не само времето на прекъсване не е било използвано за лечение, но след
връщането му в Затвора Белене не е предприел нищо, за да може да бъде лекуван.
Не е използвал и възможността на чл.62, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, като не е поискал
от главния директор на ГДИН да бъде преместен в Затвора Варна, за да бъде
настанен на лечение - химиотерапия в болнично заведение по лекарско предписание,
а именно в КОЦ-Варна. След прекъсването на изпълнението на наказанието само
веднъж е посетил МЦ, за да получи болкоуспокояващи. В края на исковия период е
бил прегледан в УМБАЛ Плевен, като с оглед на измененията в черния дроб е
започната химиотерапия.
С оглед на изложеното,
липсва бездействие от страна на затворническата администрация, което да е лишило
Б. от медицинско обслужване. Същото медицинско обслужване не може да бъде
осигурено без съгласието на лицето, доколкото заболяването му не попада в тези,
за които е предвидено принудително лечение, и е необходимо неговото съгласие и
съдействие. Липсата на такова е довело до забавяне на лечението, което е
започнало след края на исковия период. В случая дори по време на прекъсване на
изтърпяване на наказанието лицето не е предприело мерки за започване на
химиотерапия, като след връщане в Затвора Белене на 08.03.2019 г. постъпва в
стационара, но доброволно го напуска в края на месеца. С оглед информация от
УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД Плевен, на л. 163 по делото Б. *** на 15.11.2018
година с диагноза карцином на дебелото черво , но в периода от 23.11.2018 г –
09.09.2019 г. не провежда лечение т.е. лечение не е проведено, не защото
администрацията бездейства, а напротив по искане на ищеца същият е приет в
СБАЛЛС –София, преминал е на ЛКК при СБАЛЛС-София и именно по заключение на
мед. експертиза е насочен за лечение към КОЦ-Варна, във връзка с което е
прекъснато изтърпяване на наказанието му т.е. налице е своевременно
предприемане на необходимите действия от ответника. След оплаквания от лицето
на 10.09.2019 година е прегледан в болницата, назначено е изследване и е
назначена химиотерапия т.е. налице е активност от ответника при наличие на
оплаквания, а не бездействие.
Съдът счита за неоснователно
и твърдението на ищеца, че поради недобросъвестното изпълнение на задълженията
на лицата, отговарящи за изхранването на лишените от свобода, в Затвора Белене
не е осигурено достатъчно качествена храна, която да е в достатъчни количества,
е опровергано от събраните писмени доказателства. Съгласно чл. 84, ал.
2, т. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на безплатна храна,
достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от
министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и
министъра на финансите. Видно от цитираната разпоредба, за да е налице
незаконосъобразно бездействие, свързано с осигуряването на безплатна храна на
лишените от свобода, следва да се докаже или отказът да бъде предоставена
безплатна храна или предоставената такава да не отговаря по химически и
калориен състав на утвърдените таблици. Видно от представените от ответника писмени
доказателства, храната се приготвя съобразно седмични менюта /приобщени по
делото/, като Б. е на диета №9 по предписание от МЦ. Диета №9 е с оглед
неговото заболяване захарен диабет, като съдът отбелязва, че видно от списъка
на диетите, които се прилагат, отделна диета за онкологични заболявания не
съществува. Храната по диета №9 също е посочена в седмичните менюта, като са
посочени и съответните добавки спрямо общата диета. Твърдените повръщания на Б.
са започнали преди исковия период, видно от извънсъдебно признание на ищеца, поради
което не могат да бъдат резултат от храната в Затвора Белене. За количеството
на храната се следи, като се води съответна документация, и се извършват
проверки, включително внезапни, от определени за това служители. При тези
проверки нарушения не са установени. Такива не са посочени и в книгата, в която
лишените от свобода могат да посочват нарушения. По тази причина съдът приема,
че храната е в достатъчни количества и с добро качество. Начинът на приготвяне
на храната, описан от Б. /с поставяне на брашно/, не е от такъв характер, че да
доведе до влошаване на качеството й до невъзможност за консумация, както се
твърди.
Съдът приема за недоказано, че ищецът е
бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието при престоя
му в Затвора Белене за исковия период, изразяващи се в неоказване на медицинска
помощ и неосигуряване на диетична храна
с оглед установеното му заболяване – карцином на дебелото черво. Не е налице незаконосъобразно бездействие на служителите
на Затвора Белене, в резултат на което ищецът да е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания и унижение на човешкото достойнство.
С оглед осигурените
медицинско обслужване и храна, липсва вреда, която да му е причинена, още
по-малко такава, причинена от незаконни актове, действия или бездействия на
затворническата администрация. Не са
доказани обстоятелствата по чл. 3
вр. чл. 284 от ЗИНЗС, въз основа на които да се
приеме, че са налице незаконосъобразни действия или бездействия на
затворническата администрация по отношение на ищеца, които са уронили човешкото
му достойнство , породили са страдание и болки.
Предвид горепосоченото съдът
намира, че искът срещу ГДИН следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Воден от горното, Административен съд-Плевен, шести
състав
РЕШИ:
Отхвърля искова молба на Г.С.Б., ЕГН ********** –
л.с., изтърпяващ наказание към датата на подаване на ИМ в Затвора-Белене,затворническо
общежитие от открит тип-Варна срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”
гр.София /ГДИН/ с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 45 000 лева за периода от
02.11.2018г. – 10.10.2019 г. – дата на подаване на исковата молба, за
претърпени болки и страдания поради бездействие на администрацията на Затвора
Белене за осигуряване на медицинска помощ за лечение на онкологично заболяване
и предоставяне на храна, която не е съобразена със заболяването му.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред
тричленен състав на Административен съд Плевен в 14-дневен срок от съобщаването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/