Р Е Ш Е Н И Е

 

№              2 май 2017 г.                град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, седми граждански състав на …18 април 2017 година, в публичното заседание в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:

 

секретар….. Н.К. ……………………………..…, като разгледа докладвано от… съдията  МИШОВА………………. гр. дело № 130 по описа  за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                    Предявени са искове за отмяна на заповед за прекратяване на трудово правоотношение, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа – чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ.

                   Ищецът Б.Й.Т. твърди, че е работил при ответника Държавна опера Стара Загора като артист-солист по трудов договор от 03.04.2013 г. Преди това е работил при същия работодател като артист-хорист. Твърди, че притежава средно музикално образование, което обстоятелство било известно на работодателя. Твърди, че длъжностната характеристика за длъжността „Артист-солист” му била връчена на 22.01.2013 г. – преди сключването на трудовия договор. Твърди, че на 07.10.2016 г. получил предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ – поради това, че не притежава висше музикално образование, вокален факултет. Получил и заповед № 39 от 08.11.2016 г. за прекратяване на трудовия договор, считано от 10.11.2016 г. Ищецът счита, че заповедта за прекратяване на трудовия договор за незаконосъобразна и издадена в нарушение на чл.8, ал.3 КТ, тъй като на същата длъжност работело и друго лице без да притежава нито средно, нито висше музикално образование. Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени заповед № 39 от 08.11.2016 г. като незаконосъобразна; да го възстанови на предишната му длъжност „Артист-солист”; да му присъди обезщетение в размер на 4 654,95 лв. за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 10.11.2016 г. до 18.04.2017 г.

                   Ответникът Държавна опера Стара Загора счита, че искът е неоснователен. Признава, че ищецът Б.Й.Т. е работил по трудов договор на длъжност „Артист-солист”, а преди това – по трудов договор на длъжността „Артист-хорист”. Твърди, че при встъпването в длъжност на новоназначения директор било констатирано, че ищецът не притежава  образование по професията „Музикант-вокалист”, а квалификация „Артист–инструменталист, педагог”. Твърди, че ищецът не притежава минимален образователен ценз за заеманата от него длъжност съгласно Наредба № 59 от 13.02.2012 г. Твърди, че е бил назначен на длъжността поради производствена необходимост, тъй като бил към онзи момент единственият спинтов-драматичен тенор и поддържал драматичния репертоар на операта. Признава, че без висше музикално образование към 01.10.2016 г. били ищецът и лицето Ивайло Радославов Йовчев. Твърди, че през 2015 г. директорът на операта провел разговор и с двамата и им дал възможност да предприемат действия за придобиване на висше музикално образование-вокален факултет, което било изискуемо съгласно длъжностната характеристика. Твърди, че в края на 2016 г. се явили артисти, които търсели работа, притежаващи висше музикално образование, специалност „Класическо пеене”. Твърди и това, че в щатния състав на операта били налице и други тенори, които имали възможност да „покрият” целия драматично-спинтов репертоар на операта. Твърди, че на 26.09.2016 г. била въведена процедура за атестиране на служителите, в която бил въведен минимален образователен ценз за заемане на длъжността „Артист-солист” – висше музикално образование-вокален факултет. Твърди, че в края на м. септември 2016 г. при проверен разговор с ищеца и с Ивайло Йовчев относно документите им за придобито образование, било установено, че Йовчев започнал обучение в НМА „Проф. Панчо Владигеров”, вокален факултет, специалност „Класическо пеене”, а Т. – не представил документ за придобито образование. Твърди, че на Йовчев били възлагани второстепенни роли, а на Т. – такива, за които се изисквало образование и знания, които можели да се овладеят единствено във висша музикална академия. Твърди, че Т. не се справял с ролите, за които бил назначен. Не можело да става дума за злоупотреба с право, защото било налице несъответствие между притежаваното от ищеца образование и изискуемото съгласно заповед № 1305 от 26.09.2016 г. на директора на операта за заеманата от Т. длъжност, настъпило поначало в резултат на изменение в изискванията за заемане на длъжността след възникване на трудовото правоотношение. По отношение на иска за присъждане на обезщетение ответникът счита, че такова не се дължи, тъй като през исковия период ищецът бил участвал в множество спектакли на други музикални институти и бил получавал хонорари, бил участвал и в турнета извън страната. Ответникът предявява възражение, че процесният трудов договор е недействителен на основание чл.74 КТ и при условията на евентуалност моли исковете да се отхвърлят поради законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение.

                   Съдът, като прецени доказателствата по делото и приложимото право, намери да установено следното:

                    Страните не спорят, че ищецът е работил при ответника като артист-солист. Първоначално е заемал длъжността „Артист-хорист” по срочни трудови договори, а от 01.07.2006 г. - за неопределено време по трудов договор № 23 от 01.07.2006 г. Впоследствие – от 22.01.2013 г., ищецът е заел длъжността „Артист-солист”. На 07.10.2016 г. му било връчено предизвестие, с което работодателят го предизвестил, че на основание чл.328, ал.1 т.6 КТ, поради това, че не притежава необходимото образование, трудовото правоотношение с него се прекратява с изтичането на 30-дневен срок. Със заповед № 39 от 09.11.2016 г., считано от 10.11.2016 г. трудовото правоотношение, възникнало по силата на посочения по-горе трудов договор, било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ – поради това, че служителят не притежава необходимото образование за заемане на длъжността. Тази заповед е връчена на ищеца на 09.11.2016 г.

                      По делото не е спорно, че ищецът не притежава висше музикално образование – вокален факултет. Видно от приложената длъжностна характеристика, която е връчена на ищеца на 22.01.2013 г., образованието, което се е изисквало за длъжността „Артист-солист” е висше музикално – вокален факултет. Ищецът е завършил СМУ „Христина Морфова” гр. Стара Загора с квалификация „Артист-инструменталист, педагог”.

                       Освен това, по делото е установено още, че със заповед № 1305 от 26.09.2016 г. директорът на операта Огнян Драганов е въвел в действие процедура за условията и реда за атестиране на работниците и служителите в операта. Видно от съдържанието на самата процедура, целта е атестирането на работниците и служителите за установяване на равнището на професионална квалификация, както и съответствието й с изискванията, установени в длъжностните характеристики и в устройствените правилници на Министерството на културата и пр. За длъжността „Артист-солист” е утвърдена нова длъжностна характеристика, в която по отношение на вида и равнището на изискуемото образование е предвидено също висше музикално – вокален факултет, т.е. в това отношение промяна няма.

                          Видно от поименното щатно разписание на операта в сила от 01.10.2016 г.,  длъжността „Артист-солист” заемат общо 28 души. От тях, според представените от ответника дипломи за завършено образование, средно образование имат ищецът Т., Ивайло Радославов Йовчев и Ивайло Иванов Джуров. Христофор Недков Недков има висше образование по специалността актьорско майсторство и заема длъжността „Артист-солист” в операта по трудов договор от 26.09.2016 г. Георги Динев Динев има висше музикално образование - сценична режисура и заема длъжността „Артист-солист” по трудов договор от 01.09.2004 г. Ивайло Иванов Джуров има средно образование – СОУ „Вела Пискова” гр. Русе и заема длъжността „Артист-солист” по трудов договор от 30.09.2015 г.  Н. Димитрова Димитрова има висше музикално образование, специалност „Пеене” и заема длъжността от 10.01.1994 г. Ивайло Радославов Йовчев има средно образование – СОУ „Иван Вазов” гр. Стара Загора и заема длъжността от 27.10.1997 г. 

                     При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

                               

                    По иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна:

                   Съгласно чл.328, ал.1 т.6 КТ, каквото основание е посочено в процесната заповед, работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Изискванията за образование и квалификация за изпълняваната работа може да произтича от разпоредбата на нормативен акт, от щатното разписание или от длъжностната характеристика (Р-321-2011, ІІІ г.о.). Работодателят има право да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност с щатното разписание и с длъжностната характеристика, когато тези изисквания не са определени със закон (Р-417-2011, ІV г.о.), а  когато са нормативно разписани, работодателят може да постави нови, допълнителни изисквания, които обаче да не влизат в противоречие с нормативно установените (Р-71-2013, ІV г.о.). Преобладаващо съдебната практика приема, че повишаването на изискванията следва да е настъпило след сключване на трудовия договор (Р-1627-2003 г., ІІІ г.о.; Р-2202-2001, ІІІ г.о.; Р-1099-2008, ІV г.о.; Р-1219-2003, ІІІ г.о.; Р-321-2011, ІІІ г.о.; 877-2008, І г.о.; Р-1640-2008, ІІІ г.о.; Р-13-2014 г., ІV г.о.; Р-985-2006, ІІІ г.о.). Съществува и становище, че не е необходима промяна на изискванията, а само липса на изискванията за заемане на длъжността (Р-1185-2005, ІІІ г.о.; Р-436-2010, ІV г.о.). Когато още при сключването на трудовия договор работникът или служителят не е отговарял на изискванията за образование или професионална квалификация за заемане на длъжността, въведени с нормативен акт, трудовият договор е недействителен. Такъв договор не може да се прекратява на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ (Р-2202-2001, ІІІ г.о.; Р-1099-2008, ІV г.о.; Р-1627-2003, ІІІ г.о.). Съществува и друго виждане - че в тази хипотеза, когато още при сключването на договора работникът или служителят не е отговарял на нормативно установените изисквания за образование и квалификация, работодателят може да прекрати такъв трудов договор (Р-134-2013 г., ІІІ г.о.; Р-207-2014, ІІІ г.о.).  Това обаче е неприложимо в случая, тъй като ищецът не е отговарял на въведени от работодателя с длъжностната характеристика изисквания за образование още при сключването на трудовия договор. Когато при сключването на трудовия договор работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя образователни или квалификационни изисквания за заемане на длъжността, той не може да го уволни поради липса на необходимото образование или квалификация за извършваната работа (Р-1627-2003, ІІІ г.о.; Р-207-2014, ІІІ г.о.). Това е така, защото, приемайки, че и без установените от него изисквания за образование и квалификация, работникът или служителят би се справил с възложената работа, работодателят на практика се отказва от своеобразната гаранция, която му дават поставените от него, а не от законодателя, изисквания и се е съгласил, че притежаваното от работника или служителя образование и квалификация са достатъчни (Р-207-2014, ІІІ г.о.). Такъв договор не е недействителен, тъй като изискванията не са нормативно установени. Но дори и да се приеме за недействителен, той не може да бъде прекратен поради това, защото се прекратяват само валидно сключените трудови договори (Р-2202-2011, ІІІ г.о.).

                   Както бе посочено по-горе, в случая несъответствието по степен и вид между притежаваното от ищеца образование и предвиденото в длъжностната характеристика е било налице още при сключването на трудовия договор. Тогава работодателят е приел, че ищецът ще се справи с възложената му работа. Аргумент в подкрепа на този извод е и твърдението на ответника, че на ищеца са били възлагани главни теноро-драматични роли и е получавал най-високата заплата от тенорите. В подкрепа на този извод са и данните от личното трудово досие на ищеца, че още преди назначаването му на длъжността „Арист-солист”, в периода от 2005 г. до 2013 г., когато е бил назначен като артист-солист, са му били възлагани солистични роли.

                   Съдът намира, че неоснователно ответникът твърди, че с чл.1, ал.3 от Процедура за атестиране на служителите, е въведен от работодателя минимален образователен ценз за заемане на длъжността „артист-солист”. Както бе посочено по-горе, преди сключването на трудовия договор на ищеца е била връчена длъжностна характеристика, от която се установява, че за заеманата длъжност е предвидено висше музикално – вокален факултет. Така че за промяна, въведена след сключването на процесния трудов договор, не може да става дума.

                     Неоснователно е и твърдението на ответника, че образователните изисквания за длъжността „Артист-солист” са въведени в нормативен акт – Наредба № 59 от 13.02.2012 г. Тази наредба е издадена на основание чл.17, т.3 ЗНП (отм.) и е предназначена да определи държавното образователно изискване за придобиване на квалификацията по професията „Музикант-вокалист” и въз основа на нея се разработва учебният план и учебните програми по специалностите „Класическо пеене”, „Народно пеене” и „Поп и джаз пеене”. В текста на т.2.3., на който ответникът се позовава, са посочени възможностите за реализация. С други думи тази наредба регламентира правоотношенията, които възникват по повод на обучението на лицата за придобиване на квалификация по посочените професии. Тази наредба не е нормативен акт, който предвижда изисквания за образование и квалификация за заемане на длъжност в направлението „Музикални и сценични изкуства”.

                   С оглед на тези съображения съдът намира, че изискването за висше музикално образование – вокален факултет за заемане на длъжността „Артист-солист” не е предвидено в нормативен акт, а в длъжностната характеристика за длъжността, въведено от самия работодател. Намира, че той е сключил трудов договор с ищеца, знаейки, че той не притежава въпросното образование (смяната на директора на операта е без значение, тъй като не той, а операта е работодателят), но с увереност, че би се справил с възложената му работа. За това има и твърдения в отговора на ответника относно т.нар. производствена необходимост, за главните роли, които са възлагани на ищеца и по-високото заплащане, което е получавал. При това положение следва да се приеме, че работодателят сам се е отказал от своеобразната гаранция, която му дава поставените от него, а не от законодателя, изисквания и се е съгласил, че притежаваните от служителя образование и квалификация са достатъчни. Затова впоследствие той не би могъл да черпи благоприятни за себе си последици от това свое поведение, респ. да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение, позовавайки се на чл.328, ал.1, т.6 КТ (така Р-207-2014, ІІІ г.о.).

                   Предвид на тези съображения съдът намира, че работодателят е издал една незаконосъобразна заповед. Това е основание уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено. За пълнота на изложението, с оглед на въведеното от ищеца възражение срещу заповедта за уволнение, съдът ще посочи, без това да повлияе на крайния извод, че не е налице злоупотреба с права по смисъла на чл.8 КТ, ако работодателят прекрати на посоченото основание трудовите договори само с някои от работниците или служителите, които не притежават изискуемото образование и квалификация. Когато са променени изискванията за длъжност, за която са предвидени повече щатни бройки, както е в настоящия случай, работодателят разполага с правото да прекрати трудовите договори с всеки от работниците или служителите, които не отговарят на променените изисквания, и това може да бъде направено едновременно или последователно по негова преценка. Поетапното прекратяване на трудовите договори на основание чл.328, ал.1 т.6 КТ не обуславя извод за злоупотреба с право, тъй като работодателят разполага с правото, с оглед на нуждите на работата, да прецени в кой момент и с кого от заемащите длъжността да прекрати трудовото правоотношение (Р-55-2015, ІV г.о.). 

 

                   По иска за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението:

                        Основателността на иска по чл.344, ал., т.1 КТ предполага и основателност на иска за възстановяване на ищеца на предишната работа и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което той е останал без работа поради уволнението. От представеното копие от трудовата книжка и извършените в с.з. констатации по трудовата книжка, безпротиворечиво се установява, че след прекратяването на трудовото правоотношение поради уволнението ищецът не е работил по друго трудово правоотношение. В трудовата книжка липсва последващо отбелязване за нов трудов договор. Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е участвал в множество спектакли на други музикални институти и е получавал хонорари, участвал в турнета извън  страната. Само по себе си това твърдение не е основание за отхвърляне или намаляване на претенцията за обезщетение. Съгласно чл.225, ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но не повече от 6 месеца. Предмет на този иск е обезщетение, с което се компенсира претърпените от работника или служителя вреди в резултат на незаконното му уволнение. Тези вреди се изразяват в загуба на трудово възнаграждение или намаляване на трудовото възнаграждение, ако работникът или служителят е постъпил на по-нископлатена работа. Предпоставка за основателност на този иск за обезщетение е установяването на незаконното прекратяване на трудовото правоотношение и оставането на служителя без работа в определения от закона шестмесечен срок. Изключението, въведено в чл. 225, ал. 2 КТ, е само за случаите, когато работникът е реализирал в същия период осигурителен доход от друго трудово правоотношение (Р-944-2009, ІV г.о.; О-178-2013 , ІV г.о.). Следователно всяко друго плащане, получено извън трудово правоотношение, не е основание нито за намаляване на обезщетението на основание чл.225, ал.2 КТ, нито за отхвърляне на иска за обезщетение. В случая ищецът е получил, според собствените му признания, плащане (хонорари) във връзка с участие в спектакъл на други театри, а не по ново трудово правоотношение.

                   Искът по чл.225, ал.1 КТ е предявен за сумата от 4 654,95 лв. и за периода от 10.11.2016 г. до 18.04.2017 г. след допуснато изменение (Р-215-2010 г., ІV г.о.). Брутното трудово възнаграждение на ищеца за м. октомври 2016 г. – месеца, предхождащ уволнението, възлиза на 896,80 лв. (800 лв. основна заплата и 12,10% за прослужени години) или 42,70 лв. среднодневно (896,80 лв. : 21 р. дни). Посоченият период, през който той търпи вреди, е 5 месеца и 4 работни дни, поради което обезщетението възлиза на 4 654,80 лв.

                    На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати на държавата в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС държавна такса за уважените искове общо в размер на 346,19 лв., а на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лв.                   

 

                     Воден от горните мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                      ПРИЗНАВА уволнението на Б.Й.Т. ***, ЕГН **********, извършено със заповед № 39 от 08.11.2016 г. на директора на Държавна опера Стара Загора на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, поради това че служителят не притежава необходимото образование за изпълняваната работа, за незаконно и го ОТМЕНЯ.

        

                   ВЪЗСТАНОВЯВА Б.Й.Т. ***, ЕГН ********** на предишната работа – артист-солист в Държавна опера Стара Загора.

 

                   ОСЪЖДА на основание чл.225, ал.1 КТ Държавна опера Стара Загора, със седалище в гр. Стара Загора, бул. М. М. Кусев, № 30, ЕИК *********, представлявана от директора Огнян Димитров Драганов, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Й.Т. ***, ЕГН **********, сумата от 4 654,80 лв. (четири хиляди шестстотин петдесет и четири лева и осемдесет ст.), представляваща обезщетение за периода от 10.11.2016 г. до 18.04.2017 г., през който е останал без работа поради незаконното уволнение, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

                   ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Държавна опера Стара Загора, със седалище в гр. Стара Загора, бул. М. М. Кусев, № 30, ЕИК *********, представлявана от директора Огнян Димитров Драганов, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Й.Т. ***, ЕГН **********, сумата от 800 лева (осемстотин лева), представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат.

 

                   ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Държавна опера Стара Загора, със седалище в гр. Стара Загора, бул. М. М. Кусев, № 30, ЕИК *********, представлявана от директора Огнян Димитров Драганов, ДА ЗАПЛАТИ на държавата в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Стара Загора държавна такса за уважените искове общо в размер на 346,19 лв.

 

                   На основание чл.242, ал.1 ГПК съдът ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за присъждане на обезщетението за работа.

 

                      Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок, считано от 02.05.2017 г. на основание чл.315, ал.2 ГПК.

 

 

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: