Решение по дело №16003/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2716

гр. Варна, 11.06.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16003 по описа на ВРС за 2017-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск на „М.“ ЕАД, ЕИК*, с правно основание чл.422 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че Х.А.А., ЕГН**********, дължи на ищеца сумата 19.90лв. – неплатена цена за доставени и потребени в периода 28.07.2014г. – 27.08.2014г. мобилни услуги (мобилен интернет), по договор №М2970239/28.11.2011г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №11590/2017г. на ВРС.

Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В законоустановения срок длъжникът възразил, поради което за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящите искове.

Твърди още, че доставил на ответника, а последният потребил, сочените в исковата молба услуги (мобилни такива – интернет), срещу което следвало да му се заплати сочената цена от потребителя, в падежния срок по договора.

До падежа и до настоящия момент длъжникът не изпълнил задължението си за цената, поради което същото се претендира в исковия размер.

По същество се моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва, че е страна по сочения от ищеца договор за мобилни услуги, не спори и че е потребил такива на заявената стойност. Искът обаче оспорва изцяло, като в тази връзка въвежда само аргумент за изтекла давност за вземането. Твърди и че не дължи начално предявената от ищеца неустойка, производството по която е прекратено от съда преди изпращане на исковата молба за отговор.

По същество моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите доказателства по делото, при отчитане становищата на страните и при съобразяване на приложимата за случая нормативна регламентация, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предпоставките за уважаване на предявения иск се свързват с доказване от ищеца на следните обстоятелства: твърдяната договорна връзка с ответника; изпълнението на задълженията си по нея; предоставянето на фактурираните от него услуги в полза на ответника; размера на исковете; забавата на длъжника. В тежест на насрещната по иска страна е да докаже погасяването на задължението за плащане и положителните факти, на които основава възраженията си – само за изтекла погасителна давност в случая.

Предмет на делото е само задължението на ответника за неплатената цена за доставени и потребени в процесния период услуги (мобилни и интенет). По делото е постановено влязло в законна сила определение, преди конституиране на ответника, с което производството е прекратено в частта по първоначалния иск за неустойка, а определението е и връчено на ответника. Ето защо по този иск е изключено произнасяне, а защитата на ответника по него е несъответна.

По същество в случая няма спор между страните и се потвърждава изцяло от представените писмени доказателства (договор за мобилни услуги и ОУ към него) твърдяната от ищеца и съществуваща между страните договорна връзка по доставка на мобилни услуги. Не е възведен спор още, че ответникът е потребил такива услуги в твърдяния от ищеца обем, размер и стойност, за което индикира и издадената и приложена по делото фактура, съдържаща описание на същите. В случай на липса на спор между страните по делото по съществените елементи от състава на предявеното пред съд субективно право, които при това се индикират и от приложените материали, както и при липса на каквито и да е доказателства в обратен смисъл, съдът не намира причина да не приеме тези обстоятелства за изяснени в случая. А след като е изяснено, че ответникът е потребил определени услуги в рамките на договорното му правоотношение с доставчика им, първият несъмнено ще следва да дължи тяхната стойност, която не е заплатил. Ето защо предявения иск се явява основателен и подлежащ на уважаване.

Възражението на ответника по делото е едно единствено и то е за изтекла погасителна давност. Видно от материалите, касае се за периодична доставка на услуги, поради което е приложима тригодишната погасителна давност. В случая периодът на потребление е 28.07.2014г. – 27.08.2014г., а падежът на дълга е на 17.09.2014г. Този падеж е изрично посочен в издадената и неоспорена фактура, поради което на осн. чл.21, т.4 от ОУ обвързва потребителя. В същия смисъл е и нормата на чл.21, т.5 ОУ, съгласно която срокът за плащане е 15 дни от датата на издаване на съответната фактура (издадена в случая на 02.09.2014г). Ето защо не възниква съмнение, че падежът на процесното задължение е валидно определен на посочената във фактурата и съобразена с ОУ дата – 17.09.2014г. (в този смисъл и практиката на ВОС, например Решение №194/27.02.2014 г. по в.т.д. №2136/2013г. и много други). От друга страна, видно от приложеното частно дело, заявлението по чл.410 ГПК е депозирано в съда на 10.08.2017г. Очевидно към тази дата не са изтекли три години от падежа (17.09.2014г.), поради което доводът на ответника за изтекла давност не е основателен.

В заключение по изложените съображения съдът намира предявения иск за основателен, което налага цялостното му уважаване.

По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства, на ищеца се следват разноски от 180.00лв. (адв. хонорар) и 25.00лв. (държавна такса) – за исковото производство пред ВРС.

Съобразно с ТР №4/18.06.2014г. съдът дължи произнасяне с осъдителен диспозитив и за разноските в заповедното производство. Но само съразмерно с уважената част от интереса спрямо общия такъв по заповедното дело, а именно в случая в размер на 21.97лв.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че ответникът Х.А.А., ЕГН**********, дължи на „М.“ ЕАД, ЕИК*, сумата 19.90лв. – неплатена цена за доставени и потребени в периода 28.07.2014г. – 27.08.2014г. мобилни услуги (мобилен интернет), с падеж на задължението 17.09.2014г., по договор №М2970239/28.11.2011г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №11590/2017г. на ВРС., на осн. чл.422 ГПК.

ОСЪЖДА Х.А.А., ЕГН**********, да заплати „М.“ ЕАД, ЕИК*, сумата 205.00лв. – разноски в исковото производство пред ВРС, съразмерно с уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Х.А.А., ЕГН**********, да заплати „М.“ ЕАД, ЕИК*, сумата 21.97лв. – разноски по заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, на осн. ТР №4/18.06.2014г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………