№ 68
гр. Враца, 14.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лидия Кр. Нецовска-Кътова
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
в присъствието на прокурора Ас. В. П.
като разгледа докладваното от Лидия Кр. Нецовска-Кътова Частно
наказателно дело № 20221400200033 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано въз основа на
молба на л.св. С. М. М., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора
гр.Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от
наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на
Затвора гр.Враца със справка за изтърпяното наказание и неизтърпения остатък,
становище за УПО на ИСДВР, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155
ЗИНЗС, доклад за пробационен надзор, план за изтърпяване на наказанието и личното
затворническо досие на лишения от свобода.
В съдебно заседание осъденият участва чрез видеоконферентна връзка, като
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Същият се представлява от договорен защитник - адв. Л.Н. от САК, който
поддържа молбата на осъденото лице и изразява становище, че са налице всички
законовоизискуеми предпоставки за УПО на л.св. М.. Прави искане за уважаване на
молбата.
Представителят на Затвора гр. Враца, упълномощен по чл. 15, ал. 2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че макар и
осъденият да е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание, същият
с поведението си не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне и не отговаря
на изискванията на чл. 439а от НПК. Представя актуална справка за изтърпяното
наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава
становище за неоснователност на молбата за УПО по съображения, че към настоящия
момент е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване
по чл. 70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно
доказателства за поправянето на осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето
й без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, приема молбата за неоснователна по следните
1
съображения:
Лишеният от свобода С. М. М. е осъден с присъда от 25.01.2017 г. по НОХД №
1668/2015 г. на Специализирания наказателен съд, за престъпление по чл. 321, ал.3,
пр.2-ро, т.2 вр. ал.2 от НК, на лишаване от свобода за срок от 4 години. Със същата
присъда е осъден и за престъпление по чл. 159г, пр.2 вр. с чл. 159б, ал.2 вр. с ал.1, пр.
2-ро, вр. с чл.159а, ал.2, т.6, пр.1-во вр. ал.1 от НК, на лишаване от свобода за срок от 5
години и глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл. 23, ал.1 от НК на осъдения е
наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 5 години при
първоначален режим „Общ“ в затворническо общежитие от открит тип, към което е
присъединено наказанието глоба. Тази присъда е изменена с решение № 30 от
17.04.2018 г. по ВНОХД № 183/2017 г. на Апелативния специализиран наказателен
съд, като размера на наложеното наказание на подс. С.М. за престъплението по чл.321
от НК в намален на 3 години лишаване от свобода, за това по чл.159г от НК е
оневинен да е осъществил деянието спрямо отделно лице по чл. 159а, ал.2, т.6, пр.1-во
от НК, като е отменен типът на изтърпяване затворническо заведение. С решение №
244 от 13.02.2019 г. по НД № 832/2018 г. на ВКС, решението на АСпНС е оставено в
сила.
Л.св. С. М. М. е започнал да търпи определеното му наказание от 5 години
лишаване от свобода на 13.02.2019 г. в Затвора гр.София, като на 22.03.2019 г. е бил
преведен в Затвора гр.Враца за доизтърпяване на наказанието. На 19.03.2019 г. е
разпределен в ЗООТ „Керамична фабрика“, а на 09.03.2020 г. в ЗООТ „Враца“. До
момента л.св. е изтърпял фактически 3 години и 1 ден, от работа 7 месеца и 16 дни или
общо е изтърпял 3 години 7 месеца и 17 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в
размер на 1 година, 4 месеца и 13 дни.
При това положение, осъденият М. към момента е изтърпял фактически повече
от половината от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл. 70,
ал.1, т.1 от НК, което обуславя наличието на първата предпоставка.
На следващо място, на преценка подлежи обстоятелството дали осъденият е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне.
От приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем
съгласно чл. 155 от ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив го
определя като среден с 52 точки. Рискът за вреди за служителите и останалите лишени
от свобода е нисък. Рискът от вреди за обществото е среден и се обуславя от характера
на настоящето правонарушение. В първоначално изготвения план на присъдата е
предвидена работа по следните дефицитни зони: отношение към правонарушението;
умения за мислене и криминални нагласи. Като близки до дефицитните стойности, но
силно повлияващи вероятността от рецидив, са посочени следните раздели: начин на
живот и обкръжение; образование и трудова заетост. Въз основа на тези констатации в
първоначалния план за изпълнение на присъдата са поставени задачи, целящи
попълване на дефицита в рисковите зони, а именно ангажиране с трудова дейност и
затвърждаване на трудовите навици, ограничаването на въздействието на
затворническата субкултура, формиране на самокритичност, осъзнаване на нанесените
вреди и мобилизиране на личностовия ресурс за водене на законосъобразен начин на
живот.
При междинния доклад за оценка на риска от рецидив същият се запазва среден,
като бележи стойностно намаление на 49 точки. Рискът от вреди за служителите,
останалите лишени от свобода и самия него остава нисък. Рискът от вреди за
обществото е среден, с оглед спецификата на извършеното правонарушение – участие в
организирана престъпна група.
2
При последната преоценка на числовата стойност на риска от рецидив същият се
запазва среден, със стойностно понижение спрямо предходния доклад на 46 точки. За
изтеклия период от изтърпяване на наказанието рисковете от вреди запазват своите
стойности за всички категории – среден риск за обществото и нисък риск за останалите
лишени от свобода и за служителите на пенитенциарното заведение.
В становището си по молбата за УПО началникът на Затвора гр.Враца сочи, че л.
св. не е участвал в специализирана програма относно дефицитна зона „Умения за
мислене“. На следващо място същият не е преминал и през специализираната програма
за подготовка за живот на свобода, каквото е изискването на чл. 157а от ЗИНЗС, а
също и през всички етапи на прогресивната система за изтърпяване на наказанието
чрез промяна на режима от „Общ“ на „Лек“.
В обобщение на горното следва да се посочи, че от представените писмени
доказателства се установява, че по време на престоя в затвора, е налице положителна
насока в превъзпитателната и поправителна социална работа с лишения от свобода,
като безспорно са налице формалните изисквания на закона за условно предсрочно
освобождаване. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че са налице
предпоставките на чл. 439а НПК.
На първо място, както рискът от рецидив, така и рискът от вреди за обществото
след освобождаване на осъденото лице към момента са в рамките на средните
стойности. При това положение, не може да се приеме, че за изминалия период от
време, през което осъденият търпи наказание лишаване от свобода в Затвора Враца, е
налице значителна положителна промяна. Трудовата ангажираност, наградите и
демонстрираното добро поведение в затвора не елиминират констатацията, че рискът
от сериозни вреди за обществото след освобождаването му е със средни стойности и се
обуславя от характера и спецификата на извършените умишлени престъпления.
На следващо място, при произнасяне по искане за условно предсрочно
освобождаване, съдът подлага на преценка не само формалните основания, залегнали в
закона, а също така данните за личността на осъдения и действителните доказателства
за неговото поправяне и личностово развитие. Това предполага цялостно изследване на
поведението му по време на престоя му в затворническото заведение, най-вече
нагласата за спазване на утвърдените правила за поведение.
По време на престоя си в пенитенциарното заведение л.св. С. М. М. декларира
желание за трудова ангажираност. Първоначално работи на основание чл. 80 от
ЗИНЗС, като извършва ремонтни дейности към Затвора гр.Враца, а след това работи на
различни външни обекти, но отзивите на контролиращите го органи относно
изпълнението на работата не са много добри. В периода от 19.03.2021 г. до 13.09.2021
г. работи като бръснар в затворническото общежитие. Награждаван е общо четири
пъти - два пъти през 2019 г., веднъж през 2020 г. и веднъж през 2021 г. Има едно
наложено дисциплинарно наказание за нарушаване на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, но
съгласно чл. 109, ал. 1 ЗИНЗС понастоящем се счита за ненаказван. От заключенията
на служителите, натоварени с корекционната работа с л. св. е видно, че той има
формални трудови навици, приема формално отговорността за извършеното
престъпление, но без да е в състояние да осъзнае факторите, способстващи
престъпното си поведение, и да анализира в дълбочина фактите.
Предвид изложеното този съдебен състав счита, че положителните промени,
постигнати в контролирана среда, не са достатъчни за оформяне на крайния извод за
наличие на неоспорими доказателства за реалното поправяне на осъдения. Изготвените
текущи доклади в периода 2010 г. - 2021 г., включително и справките за помилване, са
неблагоприятни за осъдения-отразено е в тях, че осъденият показва фалшиво желание
за позитивна промяна, безкритичност към действията си, неустойчивост и колебливост
3
в поведението, застой по отношение на възможността за промяна на социалните
нагласи, с неблагоприятна прогноза за успешна реинтеграция в обществото. В
междинния доклад за ревизия на оценката се сочи, че л. св. прави опити за
манипулиране на администрацията, като изявява претенции да му бъдат давани
награди по ЗИНЗС. Формално е съгласен с договорените дейности от плана на
присъдата, но не полага достатъчно усилия при реализиране на заложените цели и
задачи.
Факт е, че първият положителен доклад за оценката на риска от рецидив и вреди
датира едва от 13.01.2022 г. Именно в него за първи път се посочва, че е налице
осъзнаване на настъпилите вредни последици за осъдения. Наблюдава се стабилна
позитивна линия на поведение и мотивация да води законосъобразен начин на живот
след освобождаването от затворническото общежитие. Шансовете на осъдения са
ресоциализация и реинтеграция в обществото са добри с оглед на изградените трудови
навици. В доклада за пробационен надзор по чл. 70, ал. 6 НК, изготвен въз основа на
доклада на ИСДВР, също положителен, е посочено, че осъденият демонстрира
стабилна позитивна линия на поведение, мотивация да води законосъобразен начин на
живот след освобождаването му от затворническото общежитие и положително
отношение към плана на присъдата, договорените цели и дейности са изпълнени в
пълен обем, което води до намаляване на риска от рецидив и вреди. От друга страна е
посочено, че на този етап от изпълнението на присъдата рискът от вреди за обществото
продължава да бъде със средни стойности.
За краткия период от време, през който администрацията излага две различни
становища в докладите си, съдът приема, че времето е недостатъчно, за да се направи
категоричен извод за устойчиво поправяне и необратимост на започналия процес на
положителна промяна. Необходимо е да продължат дейностите към системно полагане
на труд и защото осъденият продължава да притежава средна степен на обществена
опасност. Липсва устойчива и дълготрайна тенденция на примерно поведение. Не са
изпълнени всички етапи на прогресивната система. Ето защо постигнатите до момента
частични позитивни промени в личността и поведението на лишения от свобода следва
да продължат да бъдат направлявани и затвърждавани в контролираната среда на
пенитенциарното заведение.
Изрично следва да се отбележи, че доброто поведение и спазване на режимните
изисквания поначало е задължение на лишените от свобода, при нарушение на което
същите биха понесли предвидените в ЗИНЗС дисциплинарни санкции.
Обстоятелствата, че С. М. М. многократно е награждаван и се отнася с уважение към
служителите на затвора, сочат именно на такова дължимо поведение към съответните
правила, които задължително следва да се спазват с оглед мястото на изтърпяване на
наказанието. Това обаче не означава, че лишеният от свобода се е поправил до такава
степен, за да се приеме, че корекционният процес при него е завършил изцяло, а оттам
да се направи и изводът, че престоят му в мястото за лишаване от свобода вече е
безпредметен. Полагането на труд на външни работни обекти действително е
индикация за поправяне на осъдения, но също така води до намаляване на срока на
лишаването от свобода за сметка на работните дни, тоест, касае се за институт, чието
приложение също е изцяло в полза на осъдения. Полагането на труд е също така и
задължение на всяко осъдено лице, доколкото законът му го вменява като такова – чл.
96, т. 1 от ЗИНЗС. Според съда изложеното не е достатъчно за допускане на неговото
УПО, защото доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и липсата
на нарушения на реда трябва да са правило при изпълнение на наказанието, а не
изключение, водещо задължително до предсрочно освобождаване.
Макар и да са налице известни доказателства за положително поправяне на
4
осъдения, данните по делото не позволяват да се направи еднозначен и несъмнен извод
за поправяне на лицето, което е видно и от самите доклади за оценката на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 от ЗИНЗС. Доброто поведение трябва да свидетелства за
съзнателно поправяне на лишения от свобода, а не да цели привидно изпълнение на
критериите за условно предсрочно освобождаване. Предвид това, работата с осъдения
трябва да продължи в посока оказване на възпитателно въздействие, което би довело
не само до външно съобразяване с правилата и ограниченията в затвора, а и до
вътрешни убеждения – формиране на съзнание за виновност, намиране на
алтернативни и адекватни начини за решаване на проблемите.
Всичко това, в съчетание с големия остатък от присъдата, дава основание на
съда да приеме, че следва да бъде постановен отказ на молбата на л. св. за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание, в
размер 1 година 4 месеца и 13 дни.
На основание чл. 441 от НПК нова молба за УПО от осъдения С.М. е допустима
след изтичане на 6-месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.
При горните съображения и на основание чл.70, ал.1, т.1 от НК и чл. 441 НПК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св. С. М. М., роден на *** в
гр.Ботевград, Софийска област, с постоянен адрес: гр.***, понастоящем в Затвора
гр.Враца, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН
**********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната
част от определеното му по ВНОХД № 183/2017 г. на Апелативния специализиран
наказателен съд общо наказание от 5 години „лишаване от свобода“, с остатък 1
година, 4 месеца и 13 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5