№ 759
гр. Разград, 02.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
и прокурора Иво Димитров Богоев (РП-Разград)
Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
Гражданско дело № 20213330101908 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
МОЛИТЕЛЯТ, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Й. К., редовно
упълномощена от молителя и приета от съда от днес.
ЗА ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА ОБЩИНА РАЗГРАД, редовно призовани, не се
явява представител.
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – РАЗГРАД се явява прокурора И.Б..
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
НАСТОЯЩОТО производство е образувано във връзка с подадена молба, с която се
моли съда да постанови промяна на имената на молителя от АД. М. В. на А.М. В. като
изпрати препис от решението на длъжностното лице по гражданско състояние по
месторождението му в Община Разград за вписване на промените в регистрите за
гражданското състояние и регистъра на населението.
АДВ. К.: Поддържаме молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Молбата е допустима.
СЪДЪТ пристъпва към доклад по чл. 146 от ГПК.
1
Подадена е молба от А.М. А. с ЕГН-********** от гр. *****, чрез процесуалния му
представител адв. Й.Ц. К. от АК - Разград, с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР, а именно
промяна на имената му от АД. М. В. на А.М. В.. Моли след влизане в сила на решението
препис да се изпрати на Община Разград за отразяване на промяната в регистрите на
населението и в регистъра за гражданско състояние.
Молителят посочва, че е роден на 18.12.1980 г. в гр. Разград, видно от приложеното
удостоверение за раждане на АД. М. В., издадено от Община Разград на 10.06.1997 г., въз
основа на Акт за раждане № ***** г. Както и сестра му С..на М. В.а, молителят живее и
работи във В.кобритания (приложено е Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх.
№ 5399, издадено на 02.09.2021 г. от Община Разград). Молителят посочва, че през 1985 г.
имената на родителите му са били насилствено променени от турски на български. Тъй като
бил свикнал с българските си имена, родителите му не възстановили веднага по
административен ред турските му имена. Под давлението на родителите си обаче, когато
навършил пълнолетие, той възстановил предишните си турски имена, видно от посоченото в
акта му за раждане през 1997 г. Молителят прилага удостоверение за идентичност на лице с
различни имена № 172, издадено на 10.06.1997 г. от Община Разград, за обстоятелството, че
до 10.04.1997 г. е бил записан с имената А.М. В.. Молителят сочи още, че има завършено
средно образование, в момента е разведен, а на 25.08.2016 г. се родила дъщеря му С. В..
Поради несходство в характерите се развел. Заради финансови затруднения след развода се
наложило да замине да работи зад граница, за да може да издържа детето си. Тъй като
твърде много години носил българските имена А.М. В., бил свикнах с тях и ги възприемал
като свои родни имена. С тези имена бил известен и така го знаели хората. С тези имена се
представял навсякъде, въпреки записаните му други имена в официалните документи.
Счита, че посоченото, както и фактът, че сестра му е записана с имената М. В.а, а не като М.
В., са важни обстоятелство по смисъла чл. 19 от ЗГР. Посочва, че не са нА.це причини,
свързани с противоправно или обществено укоримо поведение от негова страна или на
някой от близките му, които да обуславят завеждането на молбата му.
В срока за писмен отговор на молбата по реда на чл. 540 във вр. с чл. 131 от ГПК
заинтересованата Община Разград не ангажира становище по молбата.
В същия срок заинтересованата Районна прокуратура - Разград не представя отговор
и не ангажира становище по молбата.
За уважаването на молбата следва да се докаже по категоричен начин нА.чието на
важни обстоятелства, които понастоящем налагат допускане на исканата промяна в имената
на молителя. Събирането на доказателства за установяване на горните обстоятелства може
да бъде по инициатива на молителя, както и служебно от съда при условията на чл. 533 от
ГПК.
Молителят е направил доказателствени искания, които следва да бъдат уважени. Те
касаят допускането на приложени към молбата писмени доказателства и допускане разпит
на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в молбата
обстоятелства (с изключение на отразеното в официалните документи, което не се нуждае от
2
доказване), които съдът прецени за относими към предмета на делото, допустими и
необходими за правилното му решаване.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения по доклада.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като окончателен доклада, съдържат се в определението на съда.
ПРЕДСТАВЕНИТЕ писмени доказателства са допустими, относими и необходими за
разглеждане на молбата, поради което, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото представените с молбата: удостоверение за
раждане на АД. М. В.; акт за раждане № 1704; удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки изх. № 5399 на Община Разград; удостоверение за идентичност на лице с различни
имена № 172/10.06.1997 г. на Община Разград.
СЪДЪТ напомня на страните, че е допуснал събиране на гласни доказателства.
АДВ. К.: Уточнявам, че имената на свидетелите са М. В. А. от с. ***** - баща на
молителя и М.И.Д..
СЪДЪТ престъпва към снемане на самоличността на свидетеля М. А..
М. В. А., роден на *****, български гражданин, баща на молителя.
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Желая да дам показания по делото.
СВИДЕТЕЛЯТ предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Същият
обеща да говори истината.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля М. А..
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Аз съм женен. Имам деца две, момче и момиче. През 1985 г. ни
смениха имената. На сина ми имената бяха АД. М. В. и стана А.М. В., дъщеря ми – С..на М.
В.а. Тя и сега е с тези имена. Аз и жена ми си върнахме турските имена. Синът ми като му
промениха имената на български беше, когато и нашите ги смениха. Синът ми в училище
май почна с турските имена. На сина ми мисля, че имената му ги смениха, когато и нашите.
И ние сменихме имената на български като се върнахме от Турция. В Турция като отидохме
май заминахме с български имена. През 1985 г. ни смениха имената. Синът ми като беше в
училище и до 10 клас беше с български имена. Всеки знае сина ми с българските имена. На
село и в града го знаят така. Като сменяхме имената си сменихме и на сина името на турски.
А дъщерята тогава беше в гр. Шумен, учеше там и остана с българските имена, понеже я
знаеха С., С..на. Синът ми не може да свикне с турските имена. Всеки го знае Т., А.. Всички
познати го знаят така. Сега синът ми се намира в Англия. От пет – шест години е там. Той
работи там. Дъщеря ми сега е в Англия. Тя мисля, че сега е в майчинство. Има две деца
3
дъщеря ми. Синът ми в Англия и колеги му са от гр. София и го знаят А., Т.. Синът ми се
представя с българските имена. Така го знаят. И аз като ходя в Англия колегите му ме
питат: „А. къде е?“ А.М. В. се представя сина ми. Познават го като Т.то, А.. Синът ми иска
да бъде с български имена. В Турция бях три месеца и семейство ми остана в България
тогава. Като отидох в Турция бях с българско име и с такова име се върнах.
СЪДЪТ престъпва към снемане на самоличността на свидетеля М.Д..
М.И.Д., роден на ***** български гражданин, без родство.
СВИДЕТЕЛЯТ предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Същият
обеща да говори истината.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля М. А..
СВИДЕТЕЛЯТ М.Д.: Свидетелят М. В. го познавам. От малък го познавам до края на
пети клас съм учил на село с него, той е с една година по-малък от мен. Неговите деца и
моите са долу-горе връстници. Майка им работеше в детската градина като лелка, където
бяха и моите деца и от там ги знам. С..на и брат и са в Англия. Последно време А. аз го
носех на аерогарата във Варна. А. го знам още като с моя син бяха в една група. Синът ми
каза, че са в една група с А.. И след детската градина до завършване на училище не съм
имал контакти с него. Като в ж.к. „Орел“ се виждат с връстници му викат А., Т.. От едно
село сме и се обръщам към А. на „селски“, не на име. Чувал съм баща му на аерогарата се
обръща към него с А.. Като се събират с връстниците дето се учили и му казват А.. Учили са
заедно девет – десет години. Знаят го с българските имена.
АДВ. К.: Няма да соча други доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. К.: Моля да уважите молбата. Съображенията ми са следните: Безспорно е
установено, че доверителят ми е бил с турските си имена малък период от време до пет
години след раждането си и във връзка с насилственото преименуване на имената и майка
му, и баща му и сестра му са получили български имена. Сестра му С..на М. В.а
впоследствие не ги е възстановила нито по административен или съдебен ред, и се води с
българските си имена. Видно от показанията на свидетелите тя живее във В.кобритания, има
и деца. Доверителят ми повече от пет години живее във В.кобритания и работи там. От
показанията на свидетелите стана ясно, макар че си връща турските имена през 1997 г. от 5-
годишна до 17-годишна възраст е носил българските имена А.М. В.. След това и баща му
каза, че са си върнА. имената, но молителят не е свикнал с турските си имена. И свидетелят
М. посочи, че всички са се обръщА. към него с български имена А.. Това обстоятелство, че е
4
останал известен с тези български имена и дори и баща му му казва А., и че сестра му носи
български имена, презиме М. и фамилия В.а, каквито са и българските имена на баща му, за
моя доверител е важно обстоятелство. Още повече, че децата от едни и същи родители е
редно да имат еднакви презиме и фамилия. В този смисъл, молейки съдът да допусне
исканата промяна, молителят е имал предвид това, че останал известен с българските имена
дълъг период от време, а и когато не ги е носил официално е продължавал да се представя с
българските имена, дори и последните години като е работил в Англия. Това, че със сестра
си е с различни фамилии и презимена му създава неудобство. Връзката между семейството
не се губи, тъй като исканото презиме и фамилия са като на сестра му, а съгласно чл. 14, ал.
3 от ЗГР децата от едни и същи родители се вписват с еднакви имена. Считам, че тези
събрани писмени и гласни доказателства водят до извода, че промяна на имената от турски
на български са важни обстоятелства по смисъла на закона. Моля да имате предвид
съдебната практика съгласно която във връзка с това, че ЗГР не дава точен отговор на
въпроса кога важни обстоятелства налагат промяна на имената. Преценката е на съда е за
всеки случай поотделно. В този смисъл е решение № 436/25.11.2011 г. по гр. д. № 1387/10 г.
на 3-то ГО. Важни обстоятелства са тези, които са лични и обществено значими. Такова
обстоятелство е известността на лицето в обществото с имена, с които се идентифицира. В
този смисъл е Решение № 138/19.03.2009 г. по гр. д. № 611/2007 г. на ВКС 2-ро ГО. В него е
посочено, че законът следва да се тълкува в по-широк смисъл и съдът следва да се съобрази
с нА.чието на факти от субективно естество, ако смисъла на исканата промяна не е
заобикаляне на закона или свързано с укриване от наказателно преследване. Няма такива
причини и те да са мотивирА. доверителят ми да иска тази промяна. Нямал е ограничение в
придвижването и забраната да пребивава в страни от Европейския съюз. Моля в този смисъл
да постановите съдебния си акт.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата е основателна. За стабилитета на правната
индивидуА.зация на физическите лица, смяната на имената се допуска само при изрично
предвидени хипотези и при баланс на зачитането на личните права, и обществения интерес.
Изтъкнатите доводи за смяна на имената – навика на ищеца да носи български имена и че
чрез тези имена е бил известен в обществото се подкрепят от РРП. В настоящото съдебно
заседание се доказа, че ищецът се идентифицира с българските си имена, и записване на
турските имена в личните му документи прави неудобно ползването му. Тези обстоятелства
попадат в хипотеза на важни обстоятелства по чл. 19 от ЗГР и са напълно в духа на чл. 8 от
Европейската конвенция за защита правата на човека, уреждаща правото на личен и семеен
живот. По делото К. срещу България Европейския съд по правата на човека напомня, че
името представлява същността на разбирането за право на личен и семеен живот. И тъй като
не са нА.це данни промяната да е мотивирана с оглед заблуждението на държавната
администрация, избягване на наказателна или административна отговорност, с което да се
засегне обществения интерес, предлагам молбата да бъде уважена и бъде допусната смяната
на имената от АД. М. В. на А.М. В..
СЪДЪТ счете делото за изяснено от правна и фактическа страна и обяви, че ще се
5
произнесе с решение в законоустановения срок.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11:57 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
6