РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 17.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №123 по
описа за 2021 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК
във връзка с чл.342 от Търговския закон, чл.79 и сл. от Закона за задълженията
и договорите, чл.92 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на „МОГО БЪЛГАРИЯ”ООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к.”Изток“, бул.“Г. М. Димитров“ №16А,
представлявано от управителя ***, с адрес за призоваване гр. София,
бул.“Цариградско шосе“ №40, ет.8, срещу А.С.А. с ЕГН ********** *** по чл.422
във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.342 от Търговския закон, чл.79 и сл.
от Закона за задълженията и договорите, чл.92 и чл.86 от Закона за задълженията
и договорите за признаването за установена дължимостта на следните суми: 1)
789.18 лева (седемстотин осемдесет и девет лева и осемнадесет стотинки),
представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за главница по договор
за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив №AG0000700, дължими за периода от
18.01.2018 г. до 17.05.2018 г., заедно със законната лихва върху нея от датата
на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (13.10.2020 г.) до окончателното
плащане. 2) 648.47 лева (шестстотин четиридесет и осем лева и четиридесет и
седем стотинки), представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за
възнаградителна лихва по договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив №AG0000700, дължими за периода от 18.01.2018 г. до
17.05.2018 г. 3) 22.93 лева (двадесет и два лева и деветдесет и три стотинки),
представляваща неустойка за забава при плащането на лизинговите вноски, дължима
за периода от 18.01.2018 г. до 17.05.2018 г. 4) 877.38 лева (осемстотин
седемдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки), представляваща неустойка
за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена еднократно
към датата на прекратяването на договора на основание на чл.15.5. от общите
условия. 5) 540 (петстотин и четиридесет) лева, представляваща разходи за
възстановяване на лизинговия актив на основание на чл.14.4. във връзка с
чл.8.7.10. от приложимите общи условия. 6) 120 (сто и двадесет) лева,
представляваща разходи за връчване на уведомления, а също и за направените в заповедното и настоящото
производство съдебно-деловодни разноски. В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея не е бил получен писмен
отговор от ответника.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими и
основателни.
В
съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на
отговор на исковата молба, неявяването на ответника и негов представител в
първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да
бъде разгледано в негово отсъствие, указването на ответника на последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание, както и вероятната основателност на исковете с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради постъпилото
искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не
е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно
чл.239 ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него
е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като
видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са
вероятно основателни.
С оглед на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение предявените
искове са основателни и трябва да бъдат уважени. На основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени и направените съдебно – деловодни разноски по настоящото
производство в размер на 140.04 лева внесена държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер. В
съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
поради което ответникът трябва да бъде осъден да заплати разноските по частно
гр. дело №2783/2020 г. по описа на ДРС в размер на 59.96 лева внесена държавна
такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че А.С.А. с ЕГН **********
*** има следните неплатени парични задължения към „МОГО БЪЛГАРИЯ”ООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к.”Изток“, бул.“Г. М. Димитров“ №16А,
представлявано от управителя ***, (за които е издадена Заповед за изпълнение
№260223/19.10.2020 г. по частно гр. дело №2783/2020 г. по описа на ДРС): 1) 789.18 лева (седемстотин осемдесет и девет
лева и осемнадесет стотинки), представляваща падежирали и непогасени лизингови
вноски за главница по договор за финансов лизинг със задължително придобиване
на собствеността върху лизинговия актив №AG0000700, дължими за периода от 18.01.2018 г. до
17.05.2018 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК (13.10.2020 г.) до окончателното плащане. 2)
648.47 лева (шестстотин четиридесет и осем лева и четиридесет и седем
стотинки), представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за
възнаградителна лихва по договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив №AG0000700, дължими за периода от 18.01.2018 г. до
17.05.2018 г. 3) 22.93 лева (двадесет и два лева и деветдесет и три стотинки),
представляваща неустойка за забава при плащането на лизинговите вноски, дължима
за периода от 18.01.2018 г. до 17.05.2018 г. 4) 877.38 лева (осемстотин
седемдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки), представляваща неустойка
за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена еднократно
към датата на прекратяването на договора на основание на чл.15.5. от общите
условия. 5) 540 (петстотин и четиридесет) лева, представляваща разходи за
възстановяване на лизинговия актив на основание на чл.14.4. във връзка с
чл.8.7.10. от приложимите общи условия. 6) 120 (сто и двадесет) лева,
представляваща разходи за връчване на уведомления.
ОСЪЖДА А.С.А. с ЕГН ********** *** да заплати на „МОГО БЪЛГАРИЯ”ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.”Изток“, бул.“Г. М. Димитров“ №16А, представлявано от управителя ***, направените разноски по гр. дело №123/2021 г. по описа на ДРС в размер на 240.04 лева (двеста и четиридесет лева и четири стотинки), както и сторените разноски по частно гр. дело №2783/2020 г. по описа на ДРС в размер на 159.96 лева (сто петдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки).
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕПИСИ от
решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: