РЕШЕНИЕ
№ 550
гр. Варна, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110200828 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Ц. П. П. от гр.Варна, ЕГН **********, подадена чрез адв. М.П. от
АК Варна, против НП № 433а-574/16.12.2020год. на Директора на ОД на МВР
Варна, с което му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 300лв. на
основание чл. 209а, ал.1 от ЗЗ.
В жалбата си въззивника сочи, че НП е незаконосъобразно, поради
нарушение на закона, включително и поради неправилното му тълкуване, в
резултат на допуснати съществени нарушения и пропуски в
административнонаказателния процес преди и при съставяне на АУАН. Сочи,
че отразената в НП фактическа обстановка не отговаряла на действителната
такава, както и че Заповедта на министъра на здравеопазването посочена в
АУАН не била породила правно действие, същата не била влязла в сила, и не
можела да служи на правоприлагащите органи за санкциониране на
поведение несъответстващо на предписаното в нейните норми, както че не
можела да запълва хипотезиса на бланкетна материалноправна норма.
Отделно от това изразява становище, за маловажност на нарушението по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН като сочи, че имало издадени две заповеди на
министъра на здравеопазването на една и съща дата. Моли НП да Бъде
отменено.
В съдебно заседание въззивника се представлява от упълномощен
представител в лицето на адв. М.П., който заявява, че поддържа жалбата, а
във фазата по същество моли НП да бъде отменено като сочи, че имало
съществено разминаване между фактите отразени в АУАН и НП, че в НП
била посочена като нарушена санкционна норма, а в АУАН била посочена
1
конкретна точка от заповедта, че към момента на нарушението не бил
въведен пропускателен режим, от заповедта не ставало ясно как следвало да
се уведомят граждани.
За въззиваемата страна – Директор на ОД на МВР Варна, редовно,
призована за датата на съдебното заседание представител не се явява.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на
съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 05.12.2020год., около 12:10ч., свидетелите П. и К., и двамата
полицейски служители в І РУ ОД на МВР Варна изпълнявали служебните си
задължения. Същите извършвали обход на Колхозния пазар в гр.Варна с
оглед постъпили сигнали, че там имало лица които не спазвали
противоепидемичните мерки. При обхода в района на пазара, пред един от
търговските обекти в него свидетелите установили да чака на опашка
въззивникът, който бил без поставена предпазна маска на лицето.
Свидетелите П. и К. му направили забележка, че не спазва въведените
мерки и на място св. П. му съставил АУАН бл. № 680544/05.12.2020год. за
това, че на същата дата 05.12.2020год., около 12:10ч. в гр.Варна на Колхозен
пазара, до обект № 611, който се намира на открито, като посетител не е
поставил защитна маска на лицето или друг предмет прикриващ носа и устата
му. В акта било посочено, че горното било в нарушение на т.16, изр. 2-ро от
Заповед РД – 01-677/25.11.2020год. на министъра на здравеопазването и чл.
63, ал.4 вр. чл. 209а, ал.1 от ЗЗ. Актът бил надлежно предявен и връчен на
въззивника, който го подписал вписвайки в него като възражение, че не е
извършил нарушение.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмено възражение срещу акта не
постъпило и на 16.12.2020год., въз основа на АУАН било издадено
атакуваното НП, с което административнонаказващият орган възприел изцяло
фактическите констатации в акта. Приел, че на 05.12.2020г. на Колхозния
пазар в гр.Варна, на открито, като посетите въззивникът е бил без поставена
защитна маска на лицето или друг предмет покриващ носа и устата с което не
е изпълнил противоепидемичните мерки въведени с т.16, изр. 2 от Заповед
№№ РД-01-197 от 11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, с което е
нарушил чл.209а, ал.1 от ЗЗ. АНО изложил и мотиви защо счита, че случаят
не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН и на основание чл.209а, ал.1
от ЗЗ наложил на въззивника адм. наказание глоба в размер на 300лв..
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
Заповед № 365з/1952/24.03.2020год. на директора на ОД на МВР Варна,
Заповед № РД-01-677/25.11.2020год. на МЗ (публикувана и налична на сайта
на МЗ общодостъпен за всички) така и гласни – показанията на свидетелите
П., К. и Николова, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се
кредитират от съда изцяло.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
2
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна
страна, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Директора на ОД на МВР-Варна, съгласно правомощията му отразени в чл.
209а, ал. 4 от ЗЗ.
АУАН е съставен от полицейски орган в ОД на МВР-Варна – ст.
полицай в І РУ при ОД на МВР-Варна, оправомощен съгласно заповед №
365з-1952/24.03.2020г. на Директора на ОД на МВР-Варна. Съдът намира, че
процесния АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално)
лице съгласно приложената по делото № 365з-1952/24.03.2020г., видно от
която на държавните служители с полицейски правомощия от ОД на МВР –
Варна е възложено да съставят АУАН по чл. 209а от ЗЗ. По делото не се
спори, а и видно от разпита на св. П., същият е служител на ОД на МВР –
Варна, разполагащи с полицейски правомощия, доколкото работи като ст.
полицай в І РУ ОД на МВР-Варна.
Административнонаказателното производство е образувано и протекло
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При проверка на атакуваното НП и АУАН въз основа на който същото е
издадено, съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и
детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и
на обстоятелствата при които е извършено. Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а
именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които
е извършено. Действително в АУАН и НП не са посочени доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение. Според
настоящия съд обаче това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява
на правото на защита на наказания субект. Няма спор в теорията и съдебната
практика, че правото на защита се осъществява срещу фактите, а не срещу
изброени доказателства. Отделен е въпроса, че в случая нарушението е било
установено и лично възприето от самия актосъставител и свидетеля вписан в
акта на практика няма и какви доказателства да бъдат описани в НП. Ясно и
недвусмислено в АУАН и НП е посочено в какво се състои
административнонаказателното обвинение, а именно, че въззивника като
посетител на колхозния пазар в гр.Варна, на открито, не носи защитна маска
или друго средство покриващо носа и устата, с което не е изпълнил
противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра, като в
АУАН и НП е цитирана и съответната заповед в това число конкретната
точка от нея. Налице е й пълно единство между фактическо и юридическо
обвинение поради което и за каквото и да било нарушено право на защита и
дума не може да става. В тази връзка съдът не споделя наведеното от защита
възражение за допуснато в хода на адм.наказателното производство
съществено нарушение на процес. правила.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ за каквото нарушение е ангажирана
отговорността на въззивника, който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1
или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
3
300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.
Видно от нормата тя съдържа в себе си както правило за поведение, така
и санкция за неизпълнение на това правило.
Според правилото на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна
област. Такава е цитираната в мотивите на НП министерска заповед № РД-01-
677/25.11.2020 г., в която е посочено, че се издава на основание чл. 63 от ЗЗ.
Изрично в посочената заповед в т. 16 изр. 2-ро е посочено,че всички
работещи и посетители на пазари, тържища и базари са длъжни да носят
защитни маски за лице. В случая събраните по делото гласни доказателства
непротиворечиво сочат за извършено от въззивника нарушение, който не е
спазил предписанието на т.16, изр. 2 от цитираната по-горе заповед на МЗ и
на пазара е бил поставена предпазна маска на лицето. Този факт се
установява по категоричен начин от показанията на св. К. и не се опровергава
по никакъв начин от показанията на ангажираната от страна на защитата
свидетелка Н. (майка на въззивника), от чиито показания се установява, че тя
не била заедно с въззивника на територията на пазара, а двамата са се
разделили преди това.
Предвид зададените признаци на нарушението от обективна страна в
чл. 209а от ЗЗ е ирелевантно за случая каква е правната характеристика на
министерската заповед по въвеждане на противоепидемични мерки. Същата
поражда правни задължения и нейното неспазване е състав на адм.
нарушение. По този начин законодателят е осигурил съблюдаването на
разпоредените противоепидемични мерки, а тяхната целесъобразност или
законосъобразност не е предмет на конкретното съд. производство. съдът
обаче намира за нужно изрично да посочени, че развитите в жалбата
аргументи в подкрепа на извод, че процесната заповед имала
характеристиките на нормативен акт, не се споделят от съда най-малкото
защото характера на заповедите издадени на основание чл. 63, ал.4 от ЗЗ
(каквато е процесната заповед) е изрично определен в самия ЗЗ – чл. 63, ал.11,
която разпоредба е била в сила към момента на издаване на заповедта.
Нормата е в сила от 14.05.2020год., а Заповедта на министъра посочена в НП
е от 25.11.2020год. Съгласно чл. 63, ал.11 от ЗЗ заповедите по ал. 4 и 7 са
общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от АПК,
публикуват се на интернет страницата на Министерството на
здравеопазването, съответно на интернет страницата на регионалната здравна
инспекция и подлежат на предварително изпълнение. В посочената по-горе
разпоредба се съдържа и отговора на въпроса на защитата защо в заповедта
нямало нито ред как да бъдат уведомени гражданите за заповедта. Отделен е
въпроса, че всяка една подобна министерска заповед се оповестява и чрез
средства за масово осведомяване и евентуално незнание на тези мерки ще
резултат от поведението на адресата (в случая въззивника), от която
пасивност той не може да извлича благоприятни за себе си правни последици.
Непознаването на закона не извинява никого.
Без всякакво отношение към нарушението вмененото във вина на
въззивника е и факта дали е имало или не въведена организация на
4
движението на пазара съобразно изискването въведено с изр. първо на т.16 от
процесната Заповед на министъра на здравеопазването.
Що се касае до изложеното в жалбата становище за маловажност на
нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, то не се споделя от съда с оглед
кръга на обществените отношения които охранява ЗЗ и по-конкретно
посочените разпоредби по време на обявената извънредна
противоепидемична обстановка, имаща за цел неразпространение на заразата
и опазване живота и здравето на гражданите. В тази връзка съдът напълно
споделя изложения в тази насока извод на административнонаказващия
орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в
настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена.
Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите
граждани, свързана с разпространение на пагубен за човечеството вирус и
обявената глобална пандемия. Нарушението не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от
същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като
"маловажен случай" по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В
горната насока е налице и константна практика на АС Варна – Решение №
189/16.02.2021год. по КНАХД № 2685/2020год.; Решение №
476/15.04.2021год. по КНАХД № 266/2021год.; Решение № 636 от
13.05.2021год. по КНАХД № 651/2021год.; Решение № 475/15.04.2021год. по
КНАХД № 601/2021год.; Решение № 1/04.01.2022год. по КНАХД №
1131/2021год.; Решение № 69/27.01.2022год. по КНАХД № 2456/2021год. и
др. Нещо повече според разбирането на настоящия съд приложението на чл.
28 от ЗАНН за точно това нарушение, свързано с нарушаване на
противоепидемични мерки въведените в условия на глобална пандемия, би
породило единствено и само чувство за безнаказаност и би стимулирало
извършването на подобни нарушения.
В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че въззивника е
извършил нарушението за което е санкциониран с процесното НП и това е
доказано по безспорен и категоричен начин. АНО е дал правилна
квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивника
следващото се за него наказание, което определил в предвидения за това
деяние минимум от 300 лева. Последното изключва обсъждане на въпроса за
изменение на наказанието, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН, която
не допуска определяне на наказанието под предвидения минимален размер.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че обжалваното НП се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА Наказателно постановление № 433а-
574/16.12.2020год. на Директор ОД на МВР Варна, с което на ЦВ. ПЛ. П.,
ЕГН ********** е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на
300лв. на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
5
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6