ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Кюстендил, 24.02.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в
закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Костадинова в.ч.гр.д. № 79 по описа на съда за
2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577 ГПК във връзка с
чл. 32а, ал.4 от Правилника за вписванията /ПВ/.
Образувано е по постъпила частна жалба от „************,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. *************************************,
с адрес на кореспонденция: Адвокатско дружество „*****************”,
представлявано от адв. Г.ТР.Д.- САК, със съдебен
адрес: гр. ***************************************, с която се обжалва
определение №37/26.11.2019 г., постановено от
Съдията по вписванията към Районен съд – гр. Дупница.С оспорвания акт на
съдия по вписванията към ДнРС е отказано отбелязване на съдебно решение №351 от
13.07.2017 г. по гр.д.№1541 от 2015 г. по описа на РС – Дупница, постъпило с
молба за отбелязване вх.№4711/2019 г. по описа на Служба по вписванията при РС
– Дупница от „*****“, с ЕИК *********, представлявано от управителя Г.М.. За да
постанови обжалвания отказ съдията по вписванията към ДнРС е приел, че съгласно
чл.115 от ЗС, за да бъде извършено отбелязване на съдебно решение, следва то да
е влязло в законна сила. Приемайки, че в конкретния случай решението е
обжалвано и делото е висящо пред ОС – Кюстендил, което обстоятелство
възпрепятства влизането в сила на обжалваното решение, е постановил отказа за
отбелязването му.
Недоволен от постановения отказ частният жалбоподател
го обжалва с доводи за неговата неправилност. Сочи, че съдебно решение №351 от
13.07.2017 г. на РС – Дупница е обжалвано пред ОС– Кюстендил, където е
образувано гр.д.№515 от 2017 г., приключило с постановяването на съдебно
решение №78 от 12.04.2018 г. На 09.07.2019 г. е постановено касационно съдебно
решение на ВКС по гр.д.№3406 от 2018 г., с което делото е върнато на въззивния
съд за ново разглеждане от етап разпоредително заседание по въззивна
жалба, като е оставено в сила въззивното решение, в
частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.108 ЗС.
Излага, че в тази част решението е влязло в сила и същото подлежи на
отбелязване. Иска отмяна на обжалвания отказ и връщане преписката на съдия по
вписванията към ДнРС със задължителни указания за отбелязване на решението.
Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е
депозирана от надлежна страна и в преклузивния срок
по чл. 538, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като се запозна с жалбата и прецени събраните по
делото доказателства, съдът прима за установено от фактическа страна следното:
С молба вх.№ 4711/26.11.2019 г. „*****“ ЕООД е
поискано от съдията по вписванията към РС – Дупница да разпореди отбелязване на
съдебно решение №351 от 13.07.2017 г. по гр.д.№1541 от 2015 г. по описа на РС –
Дупница. Към молбата са приложени решението, чието отбелязване се иска, искова
молба по гр.д.№1541 от 2014 г. по описа на РС – Дупница и вносна бележка за
заплатена държавна такса за исканото отбелязване. За да постанови обжалвания
отказ съдията по вписванията към ДнРС е приел, че съгласно чл.115 от ЗС, за да
бъде извършено отбелязване на съдебно решение, следва то да е влязло в законна
сила. Приемайки, че в конкретния случай решението е обжалвано и делото е висящо
пред ОС – Кюстендил, което обстоятелство възпрепятства влизането в сила на
обжалваното решение, е постановил отказа за отбелязването му.
При така установеното от фактическа страна, КнОС прави
следните правни изводи:
Вписването се състои в даване
гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в ПВ. Вписване,
отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени
изрично в законите или в ПВ (чл. 1 и 2 ПВ). Производството по вписване е
формално, едностранно и охранително, като основанията за отказ да бъде
извършено вписване са изрично изброени в разпоредбата на чл. 32а от Правилника
за вписвания, от който съдията по вписванията се ръководи при осъществяването
на своята дейност. Отказ за вписване е допустим, тогава когато записаният във
входящия регистър акт не отговоря на изискванията на закона и когато същият не
подлежи на вписване.
Съдебните решения, с които се уважава подлежаща на
вписване искова молба, която е била вписана, не е необходимо да бъдат вписвани.
За тях се извършва отбелязване по представен препис от съдебното решение.
Редът, по който става това отбелязване, е уреден в чл. 115 от ЗС, вр. чл. 14 от
ПВ. ЗС определя срок, в който решението, с което е уважена съответната искова
молба, трябва да бъде отбелязано по инициатива на ищеца - шест месеца от
влизане в сила на решението - чл. 115, ал. 2 от ЗС. Съгласно чл. 32б от
Правилника за вписванията правилата на чл. 32а, регламентиращ отказите на
съдията по вписванията да извърши вписване, се прилагат съответно и при отказ за
отбелязване и отказ за заличаване. В настоящия случай съдията по вписванията е
постановил отказ за отбелязване на решението, приемайки че същото не е влязло в
законна сила.
Настоящият състав на окръжен съд не споделя извода на
съдията по вписванията относно липсата на законова предпоставка за отбелязване
на решението. От приложените към преписката решения се установява, че съдебно
решение №351 от 13.07.2017 г. на РС – Дупница, чието отбелязване се иска, е
обжалвано пред ОС – Кюстендил, където е образувано гр.д.№515 от 2017 г.,
приключило с постановяването на съдебно решение №78 от 12.04.2018 г. На
09.07.2019 г. е постановено касационно съдебно решение на ВКС по гр.д.№3406 от
2018 г., с което делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от етап
разпоредително заседание по отношение на иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД,
като е оставено в сила въззивното решение, в частта,
с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.108 ЗС. Т.е. по
иска с правно основание чл.108 ЗС, който иск предпоставя вписване на исковата
молба и съответно отбелязване на постановеното решение, с което иска е уважен,
е налице сила на присъдено нещо. Действително след постановеното от ВКС връщане
на делото за ново разглеждане от ОС – Кюстендил, производството по същото е
висящо, но не и досежно иска с правно основание чл.108 ЗС, където е налице
влязъл в сила съдебен акт, който подлежи на отбелязване по реда на чл.115, ал.2
ЗС.
При тези доводи постановения отказ
се приема за незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката върната
на съдията по вписвания към РС – Дупница със задължителни указания за
извършване отбелязване на постановеното от ДнРС решение №351 от 13.07.2017 г.
по гр.д.№1541 от 2015 г. по описа на РС – Дупница.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 577, ал. 1 и чл.
278 от ГПК, Кюстендилският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №37/26.11.2019 г., постановено от Съдията по вписванията към Районен съд – гр.
Дупница.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при Служба по
вписванията гр. Дупница с указания за извършване на отбелязване на решение №351
от 13.07.2017 г. по гр.д.№1541 от 2015 г. по описа на РС – Дупница.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: