№ 292
гр. Плевен , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20214430200817 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 35-0000421/07.04.2021 г. на ***
на РД „А.А.” - ПЛЕВЕН, на „***“ ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК: *** е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ на основание чл.104а
от Закона за автомобилните превози, за извършено нарушение на чл.9 ал.4 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП),
санкционираното юридическо лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД -
ПЛЕВЕН. Без да излага съображения отбелязва, че не е извършено
нарушението, за което е наложена имуществената санкция; на тази основа,
моли за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се
представлява. Делото е разгледано в негово отсъствие, при условията на чл.61
ал.2 ЗАНН.
За ответната страна – РД „А.А.” - ПЛЕВЕН, представител не се
явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
1
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
По нейната основателност, след като задълбочено прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът
намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.
№ 287194/23.03.2021г. от страна на АЛ. Б. АЛ. – инспектор при ОО „АА“ –
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля М. М. ХР., както и ***я на „***“
ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК: ***. Съставен е за това, че на 03.04.2020 г., около 9:00
часа в ОО "АА" - гр.Плевен, дружеството, което притежава лиценз на
Общността за превоз на товари №***, не е подало заявление за отразяване на
настъпили промени в обстоятелствата в лиценза на Общността - промяна на
професионално компетентно лице. Отбелязано е, че промяната не е
извършена в 30 -дневен срок, тъй като лицето *** е с прекратено трудово
правоотношение на 2.3.20г., а лицето *** е назначена на трудов договор като
р-л на транспортната дейност на 2.03.20г. – нарушение по чл.9 ал.4 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари. Нарушителят не се е ползвал от правото на възражения при
съставяне на акта; такива не е представил и по реда, и в срока по чл.44 ал.1
ЗАНН.
Описаната по – горе фактическа обстановка е възприета изцяло от
административнонаказващия орган. На тази основа, издал обжалваното
Наказателно постановление, с което на „***“ ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК: *** е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ на
основание чл.104а от Закона за автомобилните превози, за извършено
нарушение на чл.9 ал.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.9 – 10 от
делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче, са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място, следва да бъде посочено, че съобразно чл.9 ал.4
от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари – „При настъпване на промени в обстоятелствата,
удостоверени с документите по чл. 8, извън случаите по чл. 10, ал. 2 от
Закона за автомобилните превози, лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно в 30-
дневен срок да подаде заявление (приложение № 11б) по образец
(приложение № 11б).“. Видно е, че е възложено задължение за подаване на
заявление, за отразяване на промени в конкретни обстоятелства, в срок от 30
дни, считано от настъпването на промените. Оттук следва, че нарушаването
на посоченото задължение се изразява в бездействие, което продължава за
2
срок от 30 дни и с изтичането на който срок – е налице довършено
нарушение, подлежащо на санкциониране съобразно чл.104а ЗАП. В
настоящия случай, нито АУАН, нито – издаденото НП съдържат посочване на
подобен тридесетдневен срок, а изтичането на такъв е единствено
декларативно отбелязано, наред с датата 03.04.2020 г., при това - около 9:00
часа, в ОО "АА" - гр.ПЛЕВЕН. Липсва яснота с какво органите на
административнонаказателното производство свързват тази дата, но предвид
изложеното по-горе е сигурно, че същата не може да представлява надлежно
посочване на времето на твърдяното административно нарушение.
Следователно, липсват надлежни реквизити по чл.42 т.3 и по чл.57 ал.1 т.5
ЗАНН и е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като ограничава правото на защита на нарушителя и по-конкретно – правото
му да узнае въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана
административнонаказателна отговорност.
На второ място, отбелязаната по-горе неяснота във връзка с датата
03.04.2020 г., има и друго измерение. При положение, че същата дата не би
могла да бъде дата на извършване на твърдяното нарушение и при положение,
че се сочи конкретен час - около 9:00 часа и място - в ОО "АА" - гр.Плевен,
обоснован би се явил извода, че се касае за датата, на която е установено
административното нарушение и неговият автор. В този случай обаче, АУАН
е съставен след изтичане на тримесечния срок от установяване на
нарушителя, съгласно чл.34 ЗАНН.
По изложените дотук съображения, издаденото Наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова – следва да бъде
отменено, без да бъде разглеждан по същество правния спор. За пълнота на
настоящия съдебен акт обаче, нека бъде отбелязано, че НП се явява и
неправилно. В тази връзка Съдът взе предвид, че от представените в
административнонаказателната преписка доказателства и по-конкретно –
преписи от Допълнително споразумение, съгласно което *** е преназначена
на длъжност *** транспорт, Заповед за прекратяване на трудов договор на ***
като *** транспорт, както и свидетелските показания на АЛ. Б. АЛ. и *** Х.,
не се установява административно нарушение, с посочените от
актосъставителя и административнонаказващия орган, обективни признаци.
Тук следва да бъде специално подчертано, че показанията на свидетелите А. и
Х., макар и да не будят съмнение в добросъвестността при тяхното
депозиране, същевременно по никакъв начин не способстват за разкриване на
обективната истина. Същите са изключително общи, неконкретизирани, не
съдържат ясно и точно отбелязване на времето на установяване на
административното нарушение, времето на неговото евентуално извършване
и другите обстоятелства, свързани с евентуалното му извършване. На свой
ред, от страна на РД „АА“ са представени споменатите вече преписи от
Допълнително споразумение, съгласно което *** е преназначена на длъжност
*** транспорт, Заповед за прекратяване на трудов договор на *** като ***
3
транспорт, от които следва, че задължението по чл.9 ал.4 от НАРЕДБАТА е
възникнало за процесното дружество на 02.03.2020г., като 30-дневния срок за
подаване на съответно заявление, се явява изтекъл на 01.04.2020г., т.е.
считано от 02.04.2020г. би могло да е налице довършено нарушение от
посочения вид. В този смисъл, отново, но този път на плоскостта на въпросите
по съществото на делото, се поставя въпроса какво е правното значение на
датата 03.04.2020 г., посочена както в АУАН, така и в НП. Видно е обаче, че
на тази дата, не е извършено нарушение като това, за което е ангажирана
отговорността на дружеството, а и не са събрани надлежни доказателства за
извършването на подобно нарушение въобще – от една страна, защото
показанията на свидетелите А. и Х., поради твърде общия си характер, не
позволяват да се направи такъв обоснован извод, а от друга –
административнонаказващият орган не е представил никакви други писмени
доказателства, в подкрепа на административното „обвинение“; напротив,
постъпило е писмо /л.19 от делото/, в което изрично е отбелязано, че
административнонаказателната преписка е изпратена на РС-ПЛЕВЕН в
цялост, т.е. липсват други правнорелевантни материали по случая, например –
констативни протоколи, справки от електронна система на ИА „АА“ и др.
Следователно, нарушение като описаното в АУАН/НП, не е било извършено
от страна на „***“ ЕООД-ПЛЕВЕН - и обжалваното НП, независимо от
изложените по-горе съображения, е издадено и в нарушение на материалния
закон.
При този изход на административнонаказателното производство,
разноски на основание чл.63 ал.3 ЗАНН, биха могли да бъдат претендирани
от страна на жалбоподателя; в настоящия случай обаче, не само липсва
надлежно искане за тяхното присъждане, но и дружеството не е било
представлявано от защитник в хода на производството пред РС-ПЛЕВЕН,
като договор за правна защита и съдействие е депозиран едва след обявяване
на делото за решаване – поради което, произнасяне в очертаната насока, не
следва да се извършва.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 35-0000421/07.04.2021 г. на *** на РД „А.А.” - ПЛЕВЕН, с
което на „***“ ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в
размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ на основание чл.104а от Закона за
автомобилните превози, за извършено нарушение на чл.9 ал.4 от Наредба №
11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
4
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5