МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 472/2015
година
Подсъдимият И.С.Х. е предаден на съд с
обвинителен акт на Шуменската окръжна прокуратура с обвинение по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3,
пр. трето, б. „а” и „б”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 22.06.2014г.,извън гр. Шумен, кв. Мътница,
на път І-2 км.122+017 като управлявал товарен автомобил „Фолксваген
Транспортер“ с рег.№ *****, собственост на Т.И. С. с ЕГН:********** от гр. София
нарушил правилата за движение /чл.20, ал.1. Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват., ал.2 Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението и чл.50.(1) На кръстовище, на което един от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство./, и при условията на съпричиняване с пострадалия А.
П.Д. и по непредпазливост причинил смъртта на А. П.Д., ЕГН:********** и средна
телесна повреда на М.А.В., ЕГН: **********/,изразяваща се в трайно затруднение
в движението на десен горен крайник за срок от 3-5 месеца/.
Прокурорът от Шуменската окръжна
прокуратура поддържа обвинението, така както е възведено с обвинителния акт. Счита,
че по отношение на подсъдимия са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, поради което предлага да му бъде определено наказание при
условията на чл. 55 от НК, като то бъде определено под законовия минимум от три
години лишаване от свобода. Намира за справедливо наказание лишаване от свобода
в размер на една година и шест месеца, което на основание чл. 66 от НК да бъде
отложено за изпитателен срок от четири години. Наказанието по чл. 343г от НК –
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и седем месеца.
Повереникът на конституираните по
делото в качество на частни обвинители пострадали, поддържа обвинението. Не
споделя становището на прокурора, че принос за вредоносния резултат има и
починалият А. Д.. Моли съдът да наложи справедливо наказание като вземе предвид
завишената обществена опасност на деянието.
Защитникът на подсъдимия в пледоарията
си намира, че правната квалификация на деянието е некоректна, защото
пострадалият М.А.В. при разпита си на досъдебното производство заявил, че не
желае да се води наказателно производство, а образуваното да бъде прекратено.
Ето защо, според него, правилната квалификация била по чл. 343, ал. 1, б. „в”
от НК, а не тази по обвинителния акт. Счита, че съдът следва да приеме като
най-точна и меродавна първата автотехническа експертиза. Според нейното
заключение, при движение на мотоциклетиста с разрешената за този пътен участък
скорост, инцидентът би могъл да бъде избегнат. Изтъква, че пострадалият Д.
нямал съответната категория за управление на мотоциклет и бил недисциплиниран
водач санкциониран многократно за краткият си стаж като такъв. Според защитата
съставомерният резултат е в пряка причинно – следствена връзка с действията на
починалия, който в качеството си на водач на МПС грубо нарушил разпоредби на
закона – чл. 6, т. 1, чл. 21, ал. 2, чл. 150, чл. 150а, ал. 2, т.4 от Закона за
движение по пътищата.
В защитната си реч подсъдимият
заявява, че е съгласен с казаното от неговия адвокат. Не се счита за виновен,
защото видял мотоциклета, но преценил, че може да пресече кръстовището. Не той
ударил мотоциклета, а той се ударил в автомобила му.
От събраните по делото доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.С.Х. е правоспособен
водач на МПС от 1980 г. Има категории като водач от „А” до „ДЕ”, до 1997 г.
управлявал товарен автомобил с ремарке. Бил дисциплиниран водач, нямал
допуснати произшествия. Последните години работел в завод „Хан Омуртаг” в близост
до гр. Шумен, където живеел. До местоработата си се придвижвал с автомобил.
На 22.06.2014г. подсъдимият бил на работа,
втора смяна, в завода от 13:30 до 21:00 часа. Около 21:10 часа Х. тръгнал към дома си в гр. Шумен, управлявайки лекотоварен автомобил „Фолксваген Транспортер“, с рег.№ *****,
собственост на Т.И. С.. Пътувал сам в автомобила, времето било ясно, светло, но на свечеряване.
Пътната настилка била суха, без неравности, като всички посочени фактори давали
възможност на водача за добра видимост и
безаварийно движение.
След като потеглил с автомобила от паркинга на завода подсъдимият
се насочил
към Т-образното
кръстовище, намиращо се на главен път І-2 км.122+017 образуващо се от отсечката, водеща от изхода
на завод
«Хан Омуртаг» за главния път с
разклонения, в посока наляво за гр. Шумен
ѝ, в посока надясно за кв. Мътница и гр. Каспичан. Престроил се в лентата за
завиване наляво, за гр.Шумен. спрял на знак «Стоп», който се намирал навътре в
кръстовището и бавно се придвижил до границата на пътното платно на главния път
Шумен – Каспичан. Спрял и се огледал за
идващи по главният път от двете му
посоки моторни превозни средства. Видял, че от гр. Шумен се приближава
мотоциклет и на пътя няма други автомобили. Преценил, че бързо ще премине и ще освободи
пътното платно и навлязал в кръстовището. Скоростта на движение на управлявания
от него автомобил била около 13 км/ч. Управляващият
мотоциклета марка „Асприлия Пегасо 650“, с рег.№****. П.Д. видял товарния
автомобил навлизащ в кръстовището на разстояние от около 49 метра пред себе си
и предприел аварийно спиране, като
направил опит да го заобиколи от лявата страна. Последвал страничен, кос
удар между предната част на мотоциклета, в областта на предната гума, спойлер и
кормило, с предната лява страна на автомобила, в областта на предния ляв
калник, в резултат, на който и двете МПС
се завъртели и отместили. По това време товарният автомобил се намирал в лявата
лента за движение на мотоциклета, косо в посока гр. Шумен, където подсъдимия
набил спирачки и спрял. В следствие на удара
водача на мотоциклета А. Д. се ударил с дясната си страна на тялото си в
автомобила и паднал, а пътуващият на задната седалка – св. М.А.В. прелетял над
предната част на автомобила и паднал на пътното платно.
След удара подсъдимият се опитал да отвори лявата
врата на автомобила си, но не успял и слязъл от ляво. Видял св. М.В., който се
опитвал да стане и се оплаквал от болки в ръката. Х. минал пред автомобила
видял пострадалия А. Д., който лежал на платното и го попитал как е. Д. се
оплакал от болки в таза. В този момент на местопроизшествието пристигнала кола
с русенска регистрация и пътуващите в нея мъж и жена спрели и се обадили на
телефон 112, за да повикат помощ. Подсъдимият занесъл вода на Д., за да се
измие. С линейка пострадалите били транспортирани и настанени за лечение в
МБАЛ-Шумен. Там пострадалият А. П.Д. на
26.06.2014г. починал.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните
свидетели, протоколите за оглед на местопроизшествие, следствения експеримент,
изготвените експертизи.
В хода на досъдебното производство била назначена съдебно-медицинска
експертиза/СМЕ/ №51/2014г. за установяване на причините за настъпване на
смъртта А. П.Д., както и какви травматични увреждания има по трупа на
починалия, в следствие на претърпяното ПТП, какъв е механизмът на причиняването
им и има ли причинно-следствена връзка
между травматичните увреждания и настъпилата смърт. Видно от експертното
заключение по тази експертиза при огледа и аутопсията на трупа на А. П.Д. е
била установена съчетана травма на гръден кош, таз и крайници, а именно: счупване на трето ребро в дясно
странично, множество охлузвания между пъпа и окосмената полова област,
кръвонасядания на дясната страна на таза и по предно-вътрешната страна на
дясното бедро, многофрагментарно счупване на кости на таза, счупване на двете
рамена на дясната пубисна кост, счупване
на главулечната ямка вдясно, счупване на лявата хълбочна кост, раздалечение на
двете срамни кости в областта на лонното съчленение на таза, с частично разкъсване
на симфизата, кръвонасядане и оток на лявата предмишница, счупване на двете
кости на лявата предмишница, охлузвания и множество разкъсноконтузни рани на
дясна предмишница, разкъсно контузна рана на десния лакът, охлузване в
гривнената област на дясната предмишница, охлузван по вътрешно-предната страна
на лявото бедро, в горната трета, охлузване на лявата подбедрица под коляното и
по гърба на лявото ходило. Според заключението всички установени травматични
увреждания са били причинени от действието на твърди тъпи предмети, по
механизма на удар, притискане и триене /за охлузванията/ ѝ, същите е
могло да бъдат получени при мотоциклетна травма. В резултат на получените
травматични увреждания, в пострадалия Д. са се развили усложнения: травматичен
шок – шоков бял дроб и шокови бъбреци, тромбоза на дясната вътрешна сънна
артерия, мозъчно размекчение на дясната мозъчна хемисфера, некроза на
хипофизата, нетравматичен мозъчен оток с компресия на вентрикулите, частично
размекчение на лявата хемисфера – около мозъчните стомахчета, състояние на
краниотомия, като експертите определят непосредствената причина за смъртта– прогресираща
остра сърдечна и дихателна недостатъчност, развила се на базата на мозъчни
усложнения. Между установените травматични увреждания получени от ПТП ведно с настъпилите усложнения и настъпилата
смърт била налице пряка причинна връзка.
По време на
разследването по делото била назначена СМЕ, по писмени данни №48/2015г.
за установяване на получените от М.А.В.
травматични увреждания, както ѝ, намират ли се те в причинна връзка с
настъпилото на 22.06.2014 г. ПТП.
Заключението по тази експертиза е посочило, че на пострадалия В. са били
причинени охлузвания в областта на десен лакът, закрито съчетано счупване на
телата на лакътната и лъчевата кост на дясната предмишница, охлузвания в
областта на корема, с което на В. е било
причинено трайно затруднение в движението на десен горен крайник, за срок по
голям от един месец, средно за 3-5 месеца при благоприятно протичане на
оздравителния процес. По начина на получаване тези травматични увреждания
отговарят на т.нар. мотоциклетна травма. По отношение на липсата на спомен у В.,
за станалото експертизата не е приела
изпадане в пълно безсъзнателно състояние след травмата, тъй като такова
състояние можело да се срещне и при по-леки форми на замъгляване на съзнанието,
които не можело да бъдат квалифицирани по медико биологичния признак
„разстройство на здравето, временно опасно за живота“.
По време на ДП били
назначени и изготвени
съдебно-химически експертизи, за установяване на наличието или липсата
на алкохол в кръвта на водачите на катастрофиралите товарен автомобил и
мотоциклет. Видно от заключенията на тези експертизи, в пробите кръв иззета от подс.Х.
и пострадалия Д. на базата на извършения на 23.06.2014г. анализ по метода на
ВИДМАРК не било установено наличие на
алкохол.
По време на разследването по ДП са били изискани и
приложени от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Шумен справки за
нарушител/водач, от които е видно, че пострадалият А. П.Д. е имал издадено
валидно СУМПС, за водач на МПС от
категория В. В периода от 2009 до 2014г.
му били съставяни пет фиша и девет акта
за нарушения на ЗДвП и са му били издадени в тази връзка осем броя наказателни постановления, както една ЗППАМ.
Подсъдимият И.С.Х. в периода от 2002 до 2014г. има само един акт за нарушение на ЗДвП, за което
има едно наказателно постановление.
В хода на ДП е изготвена автотехническа експертиза
заключението на която беше изслушано и прието в съдебно заседание. По искане на
частните обвинители и защитата, съдът назначи повторна експертиза, която да
вземе предвид и събраните по време на съдебното следствие доказателства и в
която бяха включени допълнителни въпроси на страните. Заключенията на експерта
по нея са напълно противоположни с първоначалните, относно основните въпроси по
делото, поради което съдът уважи искането на обвинението и защитата за
назначаване на тройна автотехническа експертиза. Именно това заключение, което
експертите поддържат и в съдебно заседание, съдът приема изцяло, тъй като е
съобразено с всички доказателства по делото, компетентно и обосновано.
Според последното експертно заключение скоростта на
движение на мотоциклета преди ПТП е около 81 км/ч, а към момента на удара около
75 км/ч. Скоростта на движение на товарния автомобил Фолксваген в момента на
удара е около 13 км/ч. Автомобилът потеглил от място непосредствено преди да
пресече дясната граница на платното за движение според посоката на движение на
мотоциклета. Опасната зона за спиране на мотоциклета при определената скорост
на движение е била около 95 м. При удара първоначалният контакт е между челната
част на мотоциклета и лявата предна част на автомобила. В момента на удара т.а.
се е намирал в лентата за движение на мотоциклета и е на 0,2 м. преди
напречната мерна линия и на 2,9 м. от дясната граница на платното за движение
/в ляво от нея/. Товарният автомобил бил почти напречно на оста на пътя с
предимство под ъгъл около 115 градуса спрямо оста, а мотоциклетът е разположен
леко косо спрямо оста на платното под ъгъл около 1 – 3 градуса. В момента на
пресичане на дясната граница от автомобила мотоциклетът е бил на около 49 м. от
мястото на удара. Подсъдимият е спрял напълно на нивото на дясната граница на
платното за движение. Имал е техническа възможност да предотврати ПТП, като
пропусне движещият се по път с предимство мотоциклет. Пострадалият не е имал
техническа възможност да предотврати ПТП при определената скорост на движение.
Той е възприел опасността своевременно непосредствено при потегляне на т.а. от
дясната граница на платното за движение. Автомобилът управляван от подсъдимия
навлязъл в опасната зона за спиране на мотоциклета. Опасната зона за спиране на
мотоциклета при разрешената скорост от 60 км/ч е изчислена на около 61 м. При
тази скорост и аналогично взаимно разположение на двете МПС към момента на
потегляне на автомобила отново би възникнало ПТП като ударът би бил в задната лява
странична част на т.а. с челната част на мотоциклета, със скорост на
мотоциклета 38 км/ч. Като основна техническа причина довела до възникването на
ПТП експертите посочват навлизането на автомобила Фолксфаген на кръстовището
без да пропусне движещият се по пътя с предимство мотоциклет, като т.а. навлиза
в опасната зона за спиране на мотоциклета. В съдебно заседание експертите
посочват, че извършените анализи показват, че движението на микробуса след
навлизане в кръстовището до момента на удара е 2,3 сек. и това време е близко
до времето от което водача на мотоциклета е възприел опасността – 2,2 сек. Това
съвпадение означавало, че мястото на потегляне на микробуса е границата на
платното за движение. Експертите приемат, че ако водача на т.а. е спрял на стоп
линията по назад от платното за движение би означавало, че неговото време за
движение е по голямо от потеглянето и би имало различие в двете времена.
Приемат, че действията му са технически правилни до момента на спирането.
Съдът приема заключението на тази експертиза и с оглед
обясненията на подсъдимия дадени при приключване на съдебното следствие. Той
заявява, че е спрял на знак СТОП и потеглил на първа скорост, защото от това място
не е имал достатъчна видимост за да се включи в движението. Навлизайки в
кръстовището от дясно видял, че от към кв. Мътница няма никакви превозни
средства. Видял от ляво мотоциклета, но преценил, че може да мине и ускорявайки
да освободи платното.
От така установената фактическа обстановка съдът
приема, че подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 4
във вр. с ал. 3, предл. 3 букви „а” и „б”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. В конкретния случай съдът не приема
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Видно от заключението на
тройната автотехническа експертиза и при движение на мотоциклетиста с
разрешената за този пътен участък скорост пак би настъпил удар между двете МПС.
Между нарушенията на пострадалия, че се движел с по-висока от разрешената
скорост и че не притежавал съответно свидетелство за управление на мотоциклет и
настъпилото произшествие няма пряка причинно следствена връзка. Съдът приема,
че резултата е в пряка и непосредствена връзка с нарушението допуснато от
подсъдимия, а именно нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП задължаващ водачите на
кръстовище, на което единия от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на ППС от другите пътища да пропуснат МПС, които се движат по пътя с
предимство. Съдът намира, че това е единственото нарушение допуснато от
подсъдимия и че в случая не са нарушени разпоредбите на чл. 20 от ЗДвП, така
както е възведено обвинението с обвинителния акт, поради което го оправда по
това обвинение. Съдът намира за неоснователно направеното от защитника на
подсъдимия възражение по отношение на правната квалификация. Той счита, че след
изявлението направено от пострадалия М.В. в хода на досъдебното производство,
че не желае да се води наказателно производство, а образуваното да бъде
прекратено следва правната квалификация да бъде по чл. 343, ал. 1 буква „в” от НК. Независимо от изявлението на този
пострадал не би могло да има такава квалификация за каквато претендира
защитникът, защото пострадалият може да поиска прекратяване на производството
само в случаите по ал. 1, букви „а” и „б” на чл. 343 от НК, а в конкретния
случай освен средна телесна повреда за този пострадал е причинена и смърт.
Деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост
под формата на самонадеяност. Подсъдимият, както сам заявява в обясненията си,
видял приближаващият мотоциклет, но решил, че може безпрепятствено да премине през
кръстовището и да предотврати настъпване на ПТП. В конкретната пътна обстановка
нищо не е налагало навлизането на т.а. в кръстовището и подсъдимият е могъл да
изчака преминаването на мотоциклета и да извърши маневрата, тъй като по това
време в пътния участък не е имало никакво движение на МПС.
При определяне на наказанието съдът взе предвид като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия,
това че като водач на МПС не е допускал нарушение на правилата за движение по
пътищата, обстоятелството, че е трудово ангажиран и определи наказание лишаване
от свобода в предвидения от закона минимален размер. Съдът счете, че в
конкретния случай не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства или изключително такова, обуславящи приложението на чл. 55 от НК
и налагане наказание под законовия минимум. Подсъдимият не се призна за виновен
по обвинението, което е негово право, но дори не изрази каквото и да е
съжаление за настъпилия резултат. Преценката на съда е, че за постигане целите
на наказанието не е наложително Х. да изтърпява това наказание ефективно и го
отложи за изпитателен срок от 4 години. На основание чл. 343г от НК лиши
подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 3 години и 6 месеца.
Съдът обсъди подсъдимия да заплати направените по
делото разноски.
По делото няма приложени веществени доказателства.
В този смисъл съдът се произнесе с присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: