Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………/ , гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно
отделение
На единадесети април, две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНЧО САВОВ
ЧЛЕНОВЕ: АСЕН ПОПОВ
РУМЯНА ПЕТРОВА
Секретар
Елка Колева
Прокурор
Пламен Михайлов
като
разгледа докладваното от съдия Румяна Петрова ВНОХД №317 по описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на въззивното производство е
присъда №1 по НОХД №3934/2018г. по описа на РС- Варна, 36-ти наказателен
състав, постановена на 03.01.2019г., с която подсъдимата В.Л.В. е била призната за невиновна в това, че на 23.09.2016г. в гр.Варна отнела чужди движими
вещи – дамска чанта на стойност 41,40 лева, дамско портмоне на стойност 80,75
лева, панталон на стойност 64,60 лева, тениска на стойност 22,50 лева и парична
сума в размер на 400,00 лева, всички вещи на обща стойност 609,25 лева от
владението и собственост на Фатме Ахмед, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.305, ал.6 от НПК е оправдана да е извършила
престъпление по чл.194, ал.1 от НК, като за същото деяние на основание чл.194,
ал.3, вр. чл.218б, ал.1 от НК й е наложено административно наказание глоба в
размер на 100лева.
Срещу така постановената присъда е
депозиран протест от прокурор във ВРП, в който се сочи, че присъдата е
неправилна, поради което следва да бъде отменена, а подсъдимата да бъде осъдена
по възведеното й обвинение. В допълнителните съображения към протеста
прокурорът не оспорва фактическата обстановка, която счита, че е правилно
възприета от съда, но изразява несъгласие с приетото, че деянието, осъществено
от подсъдимата представлява „маловажен
случай“ по смисъла на чл.93т.9 от НК. Сочи се, че по отношение на нея
е имало водени няколко преписки, вкл. и за едно от деянията е било отказано
образуване на досъдебното производство, като преписката е била изпратена на съответното
районно за налагане на административно наказание по чл.218б от НК. Посочените
по- горе обстоятелствата водели до извод, че данните за личността не можели да
бъдат в взети предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства, като степента на обществена опасност следвало
да се преценява в своята съвкупност като време, място, начин на извършване на деянието.
Излага доводи за неправилното възприемане от първоинстанционния съд на обстоятелството,
че съществува забрана за влошаване положението на
подсъдимата, тъй като присъдата е била отменена, а делото е върнато за
ново разглеждане поради неясната воля на съда. По изложените
подробно съображения моли съда да отмени присъдата на ВРС и да признае
подсъдимата за виновна да е извършила деяние по чл.194ал.1 от НК, като й наложи наказание „Лишаване от совобода“, чието изпълнение на
основание чл.66 от НК отложи с подходящ изпитателен срок.
В съдебно заседание протестът се поддържа от
представителя на Окръжна прокуратура. Счита, че данните за личността на
подсъдимата я характеризират като личност с обществена опасност, значително по-
висока от обичайната, поради което преценката на първоинстанционния съд за
наличието на маловажен случай е неправилна. С оглед горното моли съда да отмени
присъдата на ВРС и да признае подсъдимата за виновна, като й наложи наказание
лишаване от свобода над минималния размер, чието изпълнение отложи за изпитателен
срок.
В
съдебно заседание защитникът на подс. В. счита, че присъдата на ВРС е правилна
и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена, а протестът оставен
без уважение. Налице са според защитата предпоставките на чл.218б от НК, като
липсват отрицателните такива, визирани в нормата на ал.2 на същия текст. В
последната си дума подсъдимата моли да
бъде призната за невинна.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314,
ал.1 от НПК намира за установено следното:
Въззивният протест е процесуално
допустим, подаден е в срока на обжалване, от
надлежна страна, като разгледан по същество същият се явява неоснователен.
От фактическа страна,
първоинстанционният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е
приел за установено по безспорен начин следното:
През месец септември 2016г. В. често
посещавала МБАЛ „Св.Анна“ – Варна, защото в болницата била приета на лечение
нейната баба.
На 23.09.2016г. около 11.30 – 11.45 часа
подсъдимата се качила на третия етаж на болницата, където били разположени
служебни помещения за преобличане на персонала от болницата, за да изпуши една
цигара.
Докато
пушела се огледала дали в помещението има видео камери и след като не
забелязала такива решила да провери съдържанието на едно от шкафчетата, в което
персонала държали личните си вещи и цивилни дрехи.
В. забелязала, че вратата на шкафчето
ползвано от пострадалата св. А.се държи на
„кукичка“ и напънала вратичката, която се отворила, като вътре в шкафчето имало
дамски дрехи и кожена дамска чанта синя на цвят.
Всичко това тя
извадила и поставила в голяма непрозрачна найлонова торба. Подсъдимата решила
да провери и другите шкафчета, но те били заключени.
В това време в помещението влязла св.Т.Б.,
която заварила подсъдимата в близост до шкафа на пострадалата. Подсъдимата
заговорила св.Б., като й обяснила, че работи в
здравното заведение, след което седнала до нея и двете провели разговор, след
което подсъдимата спокойно напуснала помещението и напуснала сградата на
болничното заведение.
Същият ден пострадалата Ахмед разбрала,
че са й откраднати вещи от шкафа и сигнализирала полицията за това
обстоятелство.
В хода на започналото ДП била назначена
оценителна експертиза на отнетите вещи, според заключението по която обща
стойност на същите възлиза на 609.25 лв.
Тази сума била възстановена изцяло от подсъдимата
до приключване на съдебното следствие в първостепенния съд.
Видно от
служебно изискана в рамките на проведеното съдебно производство справка от ОД
на МВР – Варна спрямо лицето В.В. има данни за заведени общо три заявителки
материала, два от които за престъпления по чл.
194, ал.1 НК и един за престъпления по чл. 354а, ал.3 НК.
Впоследствие
с нарочно разпореждане съдът е изискал от ВРП да предостави подробни данни за
прокурорските преписки образувани по повод на заявителските материали и за
крайните актове на прокуратурата във връзка с тях.
Видно от писмо изх. № И-67/10.12.2018г.
на и.ф. административен ръководител на ВРП по отношение на В. е установено
следното:
1. Във ВРП е било образувано БП №1358/2016г.
по описа на 02 РУП - Варна срещу В.Л.В. по чл.354а, ал.5, вр. ал.3 т.1 предложение
1 от НК за деяние на 23.10.2016г. БП е било прекратено с постановление за
прекратяване на наказателно производство на 21.10.2016г. на основания чл.9ал.2
от НК;
2. Във ВРП е било образувано ДП №1276/2016г.
по описа на 02 РУП -Варна срещу В. Любенова В. по чл.194, ал. 1 от НК. По същото по внесен обвинителен акт е
образувано настоящото производство по НОХД № 3934/2018г. на ВРС.
3. Във ВРП с №15026/2016г. е била решена
прокурорска преписка с постановление за отказ от образуване на наказателно
производство на 28.12.2016г. за престъпление по чл. 194, ал.1 НК през м. март
2015г. срещу В.В. е лице по жалба.
Във
въззивното производство е приобщена към доказателствата по делото прокурорска
преписка №14312/2016г. Същата е приключила с отказ от образуване на досъдебно производство
за деяние по чл.194ал.1 от НК, извършено на 23.09.2016г. срещу В.Л.В..
Преписката е била изпратена на Началника на Второ РУ към ОД на МВР – Варна за налагане на наказание на В. по реда на
чл.218б, ал.1 от НК. Издадено е било НП от 18.11.2016г., на Началника на Второ
РУ, което няма данни да е влязло в сила.
Настоящото производство е второ по ред
въззивно, като преди това, по внесения обвинителен акт във ВРС е било
образувано НОХД № 3729/2017г. на ВРС, проведено по реда на чл.372т.2 от НПК. Същото
е приключило с присъда, с която подсъдимата В. е била призната за виновна, че е
осъществила деяние по чл.194ал.3 от НК като й е наложено наказание при
условията на чл.54 от НК Глоба в размер на 100лева. За първоначално
повдигнатото й обвинение по чл.194ал.1 от НК, същата е била призната за невинна
и оправдана. Срещу присъдата е постъпила жалба от подсъдимата с искане спрямо
нея да бъде приложен чл.218б от НК и да й бъде наложено административно
наказание. Въззивната инстанция е отменила присъдата на ВРС и е върнала делото
за ново разглеждане като е счела, че не била ясна волята на съда поради
използваните понятия маловажност и малозначителност по смисъла на чл.93т.9 от НК.
Горната
фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд въз
основа на всички събрани по делото доказателства- обясненията на подсъдимата показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението
на вещото лице по назначената оценителна
експертиза, писмените доказателства, находящи се в ДП и приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, както и справката за
съдимост. Доказателствата по делото подкрепят обвинението и самопризнанието на
подсъдимата и очертават фактическата обстановка, описана в обвинителния акт.
Налице е верига от преки и косвени доказателства, които очертават механизма на
извършване на престъплението, предмета на престъпление и участието на подсъдимата
в същото. Със събраните на досъдебното производство доказателства, които са
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, е установен по несъмнен начин предметът
на доказване, съобразно стандарта на чл.102 от НПК. По безспорен начин е
установено, че подсъдимата е автор на престъплението, в което е обвинена. Предвид
горното настоящата инстанция счита, че правилно първоинстанционния съд в
съответствие с нормата на чл.372ал.4 от НПК е разгледал делото по реда на
съкратено съдебно следствие. В тази връзка не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила в съдебното производство. Възражението в протеста е
досежно приетото от първоинстанционния съд, че деянието, осъществено от
подсъдимата представлява маловажен случай по смисъла на чл.93т. 9 от НК. Настоящата
инстанция счита, че при липса на протест срещу присъдата при първото
разглеждане на делото, подсъдимата не би могла да бъде
осъдена по първоначално повдигнатото й обвинение по чл.194ал.1 от НК. Горната
забрана е основен принцип в правото да не се
влошава положението на подсъдимия при липса на съответен протест, какъвто
безспорно не е имало при предходното разглеждане на делото. Същият е залегнал и
в нормата на чл.335ал.4 от НПК, съгласно който текст въззивният съд не може да
отмени присъдата по ал.1 или да отмени оправдателна присъда по ал.2, ако няма
съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния
обвинител. Тъй като присъдата е била отменена по жалба единствено на
подсъдимата, то е недопустимо преразглеждане в оправдателната
част по обвинението по чл.194 ал.1
от НК, тъй като не е бил подаден въззивен
протест. При липса на съответен протест от прокурора или
съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител, съдът, на който
делото е върнато за ново разглеждане, няма право да приложи закон за по-тежко
наказуемо престъпление, да увеличи наказанието или да осъди оправдан подсъдим.
В това именно се състои действието на забраната при повторно разглеждане на
делото в първата инстанция (както впрочем и при разглеждане на делото от
въззивната инстанция и от всеки съд, на който делото е върнато за ново
разглеждане от касационната инстанция – чл. 337, ал. 2, т. 1 и чл. 355, ал. 2
от НПК). По този начин се гарантира свободата и
възможността на подсъдимия да осъществи правото си на обжалване, без да се
страхува от влошаване на наказателноправното си положение. В този смисъл ТР №49/78г. на ОСНК, ППВС №1/81г., Р № 95/2000г. на ВКС, Първо н.о., Р
№549/2009г. на ВКС, Първо н.о. Предвид липсата на съответен протест при предходното разглеждане на делото,
то в настоящото
производство е недопустимо прилагането на закон за по-тежко наказуемо
престъпление, какъвто се явява чл. 194 ал. 1
от НК спрямо чл. 194 ал. 3 от
НК. На следващо място, настоящата
инстанция не споделя доводите на ВРП, изложени в протеста относно липсата на
маловажен случай. Съгласно цитираната разпоредба, маловажен е този случай, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Видно от приложените по делото писмени
доказателства към 23.09.2016г. по отношение на подсъдимата е имало само една
преписка за деянието от м. март 2015г., по която е било отказано да се образува
ДП поради приложение на чл.9ал.2 от НК. Другите деяния са от 13.10.2016г. и от
същата дата като на настоящото деяние, а именно 23.09.2016г. В тази връзка правилно първостепенният съд е отчел, че настоящият случай
разкрива по- ниска степен на обществена опасност от останалите престъпления от
този вид, като е взел предвид и оказаното от подсъдимата съдействие за разкриване
на престъплението, възстановяването на вредите, както и младата й възраст. С
оглед горното правилно РС я е признал за невиновна за деянието по чл.194ал.1 от НК и е приложил нормата на чл.305ал.6 от НПК, като е наложил административно
наказание на основание чл.218б от НК във вр. с чл.194ал.3 от НК. Настоящият
въззивен състав счита, че по отношение на подсъдимата е приложима нормата на
чл.218б от НК, тъй като са налице положителните и липсват отрицателните
предпоставки, визирани в ал.1 и ал.2 от същата. Видно от доказателствата по
делото стойността на предмета на престъпно посегателство е до две минимални
заплати за страната, тъй като е в размер на 609,25лв., а към датата на деянието
МРЗ е била в размер на 420лв. Причинените от престъплението щети са били
възстанови от В. преди приключване на съдебното следствие при
първото разглеждане на делото. Институтът на
чл.218б от НК не намира приложение, съгласно чл.218б, ал.2т.1 ако деецът в
продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на
предмета на които е над сто и петдесет лева. Тези деяния, съгласно вложения
смисъл от законодателя следва да са
извръшени от него преди деянието, за което му е повдигнато обвинение. Видно от приложените по делото даказателства,
деянието по чл.354а, ал.5, вр. ал.3 т.1 предложение 1 от НК е осъществено
на 23.10.2016г., т.е. след настоящото
деяние. Същото е било прекратено от прокурора на основание чл.9ал.2 от НК.
Второто деяние е от м. март 2015г. по преписка на ВРП с №15026/2016г. за
престъпление по чл. 194, ал.1 НК. По същата е постановен отказ да се образува досъдебно производство срещу В.В.. А третото деяние е от 23.09.2016г., като прокурорската
преписка е приключила с отказ от образуване на досъдебно производство за деяние по чл.194ал.1 от НК и същата е била изпратена на Началника на Второ РУ към
ОД на МВР – Варна за налагане на
наказание на В. по реда на чл.218б, ал.1 от НК. Издадено е било НП
от 18.11.2016г., на Началника на Второ РУ- Варна, за което
няма данни да е влязло в сила. Горното установява, че в
продължение на една година преди настоящото деяние подсъдимата не е извършила
две или повече деяния. Настоящата инстанция счита, че не е налице и втората
отрицателна предпоставка на чл.218б,ал.2т.2
от НК, тъй като към момента на деянието подсъдимата не е била осъждана и
спрямо нея няма налагано административно наказание за такова деяние преди
настоящото и да не е изтекла една година
от извършването му. Това е така, тъй като цитираното по- горе НП, с което В. е
била санкционирана по реда на чл.218б от НК е издадено на 18.11.2016г. Липсва и
третата предпоставка, за да бъде приложен чл.218б от НК, а именно предметът на
деянието не е сред посочените в чл.218б, ал2т.3 от НК. С оглед горното и
правилно ВРС е приел, че подсъдимата следва да бъде призната за невинна да е
осъществила деяние по чл.194ал.1 от НК, а е осъществила административно
нарушение, поради което следва да й бъде наложено административно наказание по
реда на чл.218б от НК. Приложението на този институт е било задължително за
първоинстанционния съд, който правилно е приложил материалния закон, като едва
при наличие на някоя пречка за приложението му е бил длъжен да преквалифицира
деянието по чл.197т.2 от НК. В този смисъл е Р№ 292/2017г. на ВКС, Трето
н.о. С оглед горното и при липса на
възможност за влошаване положението на подсъдимата, правилно ВРС е наложил
наказанието Глоба в размер от 100лв., каквото е било наложено на
подсъдимата при предходното разглеждане на делото. Така ноложеното по размер
наказание се явява съответно на обществената опасност на деянието и дееца
и чрез същото ще се осигури общо превантивно въздействие и ще бъдат постигнати целите, както на
индивидуалната, така и на генералната превенция.
По изложените съображения и предвид
липсата на служебно констатирани основания за отменяване или изменяване на
присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжен съд - Варна, като
въззивна инстанция
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №1 по НОХД
№3934/2018г. по описа на РС- Варна, 36-ти наказателен състав, постановена
на 03.01.2019г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.