Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.04.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На тринадесети
март година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11790
по описа за 2016 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
По изложените в
искова молба обстоятелства М.В.Л. с EГН **********, адрес ***
малина, чрез адв.Яв. Д. е предявил против Застрахователна Компания „Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** 51 Д,
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 200 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря му – М.М.Л.., в
резултат на ПТП, настъпило на 06.09.2016 год. реализирано по вина на М.Т.М., чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението
на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с ДК № *******,
към посочената дата е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
ПТП – 06.09.2016 год., до окончателното изплащане. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
Твърди се в исковата молба и
допълнителната ИМ, че ищецът е баща на М.М.Л.. с ЕГН **********.
Твърди се, че на 06.09.2016 г. в област Варненска по път 2902- с. Кичево - гр.
Суворово, на кръстовището с път гр. Варна- с. Долище, при управлението на моторно
превозно средство- л.а. „Опел Корса" с per. № *******, водачът М.Т.М. с
ЕГН **********, не съобразил поведението си със знак „Б2" и непропуснал
л.а. „Ауди" модел „А 4" с per. № *******, управляван от В.Й.Г.с ЕГН **********,
който се движи по път с предимство. Вследствие на инцидента е загинала на място
М.М.Л.., пътуваща на предна дясна
седалка в л.а. „Опел Корса".
Твърди се, че вина за настъпилото произшествие има
водачът на лек автомобил марка „Опел Корса" с per.
№ *******, който не е съобразил поведението си
с конкретни разпоредби на Закона за движението по пътищата и с противоправните
си действия е реализирал ПТП, а именно:Чл. 6 от ЗДвП:..” Участниците в движението: 1 съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица,упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка; 2. изпълняват разпорежданията на лицата,упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали,
пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.
Твърди се, че местопроизшествието било
посетено от дежурен екип на ОПП – ОДМВР
гр.Варна, като бил съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №2974 от 06.09.2016г., в който са описани
обстоятелствата и причините произшествието, като било образувано и досъдебно
производство.
Твърди се в исковата молба, че
настъпилата смърт на М.М.Л.. е в пряка причинна връЗ.а с ПТП. Сочи се, че неочакваната загуба
на дъщеря му донесла на ищеца шок и нестихващи
душевни болки и страдания. Приживе между бащата и дъщерята съществувала
хармонична връЗ.а основана на взаимна обич и уважение. Сочи се още, че процесното
ПТП ищецът изгубил най-ценното в живота - детето си, за което положил всички
усилия да го отгледа и възпита, като пълноценен човек. Твърди се, че след
трагичния инцидент ищецът вече не може да се осланя на подкрепата на дъщеря си и да споделя с нея
житейските си радости и трудности. Емоционалният свят на ищеца бил опустошен.
Ищецът поддържа, че в резултат на внезапната загуба психическото му състояние
станало тежко, с постоянно усещане за напрегнатост, отчаяние и безпомощност. Ищецът
сочи, че е загубил здравия си сън, често изпадал в депресивни състояния.
Твърди се, че към датата на
събитието - 06.09.2016г. водачът на л.а. „Опел Корса" с рег. № *******
е имал задължителна застраховка
„Гражданска Отговорност" на автомобилистите при З. „Л.И." АД със
застрахователна полица № BG /22/115002395488/ 2015 година, със
срок на действие от 24.09.2015г. до 23.09.2016 г.
Ответното дружество З.„Л.И.“ АД, чрез пълномощника юрк.Т.в преклузивния срок по чл.367, ал.1 ГПК е депозирало писмен отговор, в който
оспорва иска по основание и размер. В отговора си З. „Л.И.“ АД
заявява възражение за недопустимост на исковете поради неизчерпване на
административната процедура, установена с чл. 380, ал. 3 вр. с чл. 432 КЗ /в сила от 01.01.2016 год./ При условията на евентуалност оспорва
исковете по основание и размер. Твърди, че по делото нямало данни в кой от
двата автомобила се е возила починалата дъщеря на ищеца. Не оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП.
Оспорва механизма ма ПТП, вината на сочения за виновен
водач и противоправността на действията му. Заявява възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалата М.М.Л.., за която твърди да е
пътувала без поставен предпазен колан в нарушение на чл. 137а ЗДвП.
Оспорва предявените искове по размер, като
изтъква, че същия е завишен, несъответстващ на принципа на справедливост по чл.
52 ЗЗД и присъжданите от съдилищата размери на обезщетения за аналогични
случаи. Оспорва акцесорния иск за лихва по аргумент за неоснователност на
главния иск, както и с оглед нормата на чл. 380, ал. 3 КЗ / в сила от
01.01.2016 год./
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника
си адв. Д. поддържа предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
В
съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника си юрк. Т.оспорват предявените
искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
Съдът, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приетите
препис от Удостоверение за раждане №364374/
12.01.1990г. и Удостоверение за наследници №14642/12.09.2016г. на С.О.,
се установява, че ищецът М.Л. е баща и наследник на М.М.Л..
ЕГН **********, починала на 06.09.2016г. /л.7-л.8
от делото/
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2974 от
06.09.2016г. съставен от ОД на МВР
Варна, РУ Аксаково,
на 06.09.2016г. в 16,40ч. по третокласен път 2902, на кръстовището за с.
Долище, настъпило ПТП между л.а. „Опел Корса" с per. № *******,
водачът М.Т.М., който не спрял въпреки сигнализацията със знак „Б2" и
непропуснал и се блъснал в л.а. „Ауди" модел „А 4" с per. № *******,
управляван от В.Й.Г., като вследствие
на удара на загинала на място М.М.Л.., телесни увреждания получили Р.И.Д., И.Е.Л.и били причинени материални
щети по двата автомобила./л.6 от делото/
От
приета в препис Присъда № 47 от 21.06.2017г.
по н.о.х.д.№ 600 по описа за 2017 година на Окръжен съд Варна, влязла в
сила на 07.07.2017г., постановена по реда на глава XXVII от НПК - по реда на
съкратеното съдебно следствие, се установява, че М.Т.М. е
признат за виновен, за това, че на
06.09.2015г. в обл. Варненска, движейки се по пътя гр.Варна - с.Долище, на
кръстовището с път 2902 с.Кичево - гр.Аксаково, при управлението на МПС - л.а.
"Опел Корса" с *****, нарушил правилата за по ЗДвП чл.6, т.1 от ЗДвП ..” Участниците в движението: 1 съобразяват своето поведение , с
пътните знаци и с пътната маркировка” – не е съобразил поведението си с пътен
знак Б2 от ППЗДвП – Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!”, както и чл.50, ал.1 от ЗДвП : „На кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство” и по непредпазливост причинил смъртта на М.М.Л.. и средна телесна повреда
на И.Е.Л., като му е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири година и шест месеца, което на осн. чл.58а НК е намалено с 1/3 и съгл. чл.66 от НК е отложено изпълнението на наказанието
за срок от три години./л.51-л.57 от делото/ В мотивите на Присъда №47 от 21.06.2017г. е
посочен следния механизъм на ПТП: На 06.09.2016г. следобед М.Т.М. и М.М.Л..,
почиващи в гр. Варна, тръгнали на разходка до гр. Балчик, като пътували л.а.
"Опел Корса" с рег.№ *******. Движели от гр. Варна в посока с. Долище,
като автомобила се управлявал от М., а
приятелката му Л.била на предна дясна седалка. Около 16.30ч. приближили до кръстовището с път 2902 с.Кичево - гр.Аксаково – главен път,
с предимство спрямо пътя, по който се движели и който бил обозначен, като
второстепенен. Поради честите произшествия в участъка, на 300 м. преди
кръстовището имало поставени табели „Внимание! Участък с концентрация на ПТП”,
следвали табели за повишаване вниманието на водачите, както и знаци Б1
„Пропусни движещите се по пътя с предимство” – на 150 м. преди кръстовището,
табела Т8 „STOP 150м.”,
и 2 бр. знаци Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, поставени на голяма Г –образана стойка на
самото кръстовище. По същото време, по пътя
с.Кичево - гр.Аксаково се движел
в л.а. „Ауди" модел „А 4" с peг. № *******, управляван от В.Г.. При
приближаване на кръстовището М.М. не
предприел спиране, въпреки указателните табели, преценил, че може да премине,
продължил движението на автомобила и навлязъл
в кръстовището и управлявания от него автомобил се сблъскал л.а. „Ауди" модел „А 4" с peг. № *******,
като сблъсъкът бил изключително силен, като
от него двете превозни средства променили траекторията на движението си
и се завъртели. Л.а. „Ауди А 4" с
управляван от Г.се завъртял по часовниковата стрелка на 180 градуса в чертите
на кръстовището, блъснал се в бетонов фундамент и надгробна плоча на един от
островите и спрял. Лекия автомобил
"Опел Корса" продължил да се движи в ляво спрямо
първоначалната си посока, излязъл от пътното платно и спрял в изорана нива. От
катастрофата М.М.Л.. на 26г. получила счупване
на черепния покрив, многофрагментарно счупване на черепната основа, тежка
контузия на мозъка и хипофизата и мозъчния ствол – несъвместими с живота травми
и починала на място. В присъдата е прието на
с оглед изготвена СМЕ и аутопсия на тялото, че е налице причинно-следствена връзка между
установените увреждания и настъпването на смъртта на М.М.Л...
Настоящият съдебен състав приема тези факти за доказани, като съобрази
обвързващата сила на присъдата по НОХД № 600 /2017 г. на ОС
–Варна, като същата на основание чл. 300 ГПК установява по задължителен за
гражданския съд начин вината на делинквента и механизма на извършеното деяние,
вкл. причинната връзка между ПТП и причинената смърт. С оглед на това, съдът
достигна до правния извод, че водачът на л.а. Опел Корса – М.Т.М. е извършил
виновно противоправно деяние, което е в разрез с описаната по – горе разпоредба
на ЗДвП.
Разпитан в о.с.з. на 13 март 2018г. свидетелят М.Т.М. /25г./, посочи, че
при процесното ПТП, на кръстовището
ударът с лек автомобил
„Ауди А 4" е бил страничен от
дясно за управлявания от свидетелят л.а. Опел Корса. Св. М. сочи, че той
и М.Л.са
били с поставени предпазни колани.
По
делото са събрани гласни доказателства във връзка с твърдените от ищеца
претърпени неимуществени вреди.
Свидетелят И.М.Л.
/32г., син на ищеца/, сочи в показанията си, че е брат на
М.Л.. Сочи, че за катастрофата разбрали на 6 септември 2016г., посредством телефонно
обаждане от приятеля й М., както и от
обаждане от тел. 112, по който им съобщили, че М.е починала на място в тази
автомобилна катастрофа. Свидетелят сочи,
че ищецът и дъщеря му М.живеели заедно в едно домакИ.тво, под един покрив с
майката, независимо от развода. Били в изключително добри отношения. М.била
гордост и утеха за баща си. Св. И.Л.
сочи, че смъртта на сестра му сринала психически баща им М., съсипала психиката му. След трагедията започнал
да злоупотребява с алкохол. Сочи, че след смъртта на дъщеря си, ищецът
се оттеглил да живее на вилата им, за да изстрада мъката сам. Св. Ив. Л.
сочи още, че като се види с баща си едИ.твеното, което говори ищеца, е за дъщеря
си, за това как е искал да я види и е искал внуци от нея. Сочи, че с времето емоционалното състояние на
баща му не се подобрява, а напротив - влошава се, защото не можел да преживее
загубата и нямал желание за живот.
Показанията на И.М.Л., съдът преценява по реда на
чл.172 ГПК, като взема предвид възможната заинтересованост, но им дава вяра,
доколкото почиват на преки лични впечатления.
От
прието ЕР №1241 / 29.06.2016г. на ТЕЛК за общи заболявания, към УМБАЛ „Света
Анна София”АД, се установява, че ищецът М.
В.Л. страда от глухота и невросензорна загуба на слуха, двустранна
гонартроза, ампутация на палеца на ляво стъпало и му е призната 76 % ТНР, за срок от 3 години. /л.15 от
делото/
По делото не е спорно
обстоятелството, че лек автомобил "Опел Корса" с рег.№ *******,
към датата на ПТП е имал сключена ЗЗГО при ответника ЗК
Л.И. с полица №
BG /22/115002395488/ 2015
година, със срок на действие от 24.09.2015г. до 23.09.2016 г., което е видно и
от приетата Справка от интернет-страницата на ИЦ към Гаранционен Фонд за наличието
на сключена застраховка „Гражданска Отговорност" на автомобилистите. /л.10 от
делото/
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По
допустимостта: Съдът намира, че предявения иск е допустим. Възражението за
недопустимост на прекия иск, наведено в отговора е неоснователно, тъй като по силата на § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за
застраховането /в сила от 01.01.2016 год./, за застрахователните договори, сключени
преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 год./, какъвто е и процесният случай,
се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102
от 29.12.2015 год./, освен ако страните договорят друго след влизането в сила
на КЗ, каквито данни по делото няма
По същество:
Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на
застрахователя спрямо увредения за нанесени
от застрахования вреди. Нормата на чл. 226 КЗ/отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. С договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
При така предявен иск, ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при ответника
автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с деянието.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 06.09.2016 г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени
доказателства,
сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в
нарушаване на правилата на ЗДвП, извършено виновно; процесните неимуществени
вреди и причинно – следствена връзка
между деянието и вредите. Установи се,
че с присъда № 47 от 21.06.2017г. по н.о.х.д.№ 600/2017 г. на ОС Варна, влязло
в сила на 07.07.2017г., че М.Т.М. е
признат за виновен, за това, че на
06.09.2015г. в обл. Варненска, движейки се по пътя гр.Варна - с.Долище, на
кръстовището с път 2902 с.Кичево - гр.Аксаково, при управлението на МПС - л.а.
"Опел Корса" с 9001 КА, нарушил правилата за по ЗДвП чл.6, т.1 от ЗДвП , както и чл.50,
ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М.М.Л...
Предвид на
горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача М.М. .
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: поради изричното изявление на ответното
застрахователно дружество съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото обстоятелството, че ЗК „Л.И.” АД е застраховател по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на лекия
автомобил, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно
основание чл.226 , ал.1 КЗ /отм./ за доказани по основание.
По размера: Предмет на исковите претенции са единствено неимуществените вреди, които
ищецът е претърпял вследствие смъртта на дъщеря си М.Л.. Според исковата молба, неимуществените вреди са се проявили във формата на
морални болки, страдания и психически шок и скръб от преждевременната и невъзвратима
загуба на починалата, с която ищецът се
е намирал в отношения на взаимна обич, доверие и привързаност и от когото е
получавал нормално присъщата за отношенията родител-дете житейска подкрепа.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд
е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от
съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена
в резултат на деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за
размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението
обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на
ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено
положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите
между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените
критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК
задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че
задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във формираната
по реда на чл. 290 ГПК утвърдена
практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. №
387/2008 г. на II т. о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II
т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г.
по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. и др., е възприето и становището, че
удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне
на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено -
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени
намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", съгл. чл. 266 КЗ във вр. с § 27 ПЗР на КЗ.
За реалното проявление на вредите са
събрани свидетелски показания, от които се установява, че ищецът М.Л. - баща на
починала М./на 26-годишна възраст/ - е живеел заедно с нея, в едно жилище и
домакинство, при изключително топли и сплотени отношения. Следва да бъде отчетено, че стресовата реакция на бащата от внезапната
смърт на дъщеря си, преминала в депресивна реакция, което е свидетелство за
изключително високия интензитет на болките и страданията, причинени от
ранната преждевременна смърт на детето му. При определяне на размера на
обезщетението следва да се отчете и реалната нужда на бащата, който е инвалид,
със загубен слух от грижата на дъщеря му.
Следва да се вземе предвид и
негативното отражение на деликта върху психоемоционалното състояние на ищеца,
който се оттеглил на вилата си, за да преживява сам скръбта си. Следва да бъде съобразена и съществуващата към момента на
увреждането - 2016г. обществено икономическа обстановка в страната, чиято
динамика намира отражение в нарастващите лимити на застрахователно покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. С оглед изложеното, настоящият състав на СГС намира, че изискването за справедливо обезщетяване на ищеца за неимуществените вреди, причинени от
смъртта на дъщеря му, при установените релевантни обстоятелства ще бъде
постигнато с обезщетение в размер на 130
000 лева.
За тази сума
претенцията е основателна, като до пълния предявен размер от 200 000лв. искът
следва да бъде отхвърлен.
По възражението за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Ответникът
своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалия не е
поставил предпазен колан и се качил в автомобил управляван от лице под силно
алкохолно опиянение. Обезщетението следва да бъде намалено, ако и самия
пострадал е допринесъл за настъпването на вредите.
Възражението
на ответното дружество е за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата М.Л., поради нарушение на
разпоредбата чл.137а от ЗДвП, и непоставяне на предпазен колан не бе
доказано. В конкретният случай не се установи твърдяното от
ответника противоправно поведение от страна на починалото лице, разбирано като
нарушение на нормативни правила, което да е довело до вредоносен резултат,
поради което не е налице съпричиняване на този резултат и обезщетението за
неимуществени вреди не следва да бъде намалено.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В исковата молба ищецът претендира обезщетението, ведно с лихвата за забава
от деня на увреждането. Отговорността на застрахования пред третите лица
–ищцата, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното увреждане
длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да е
необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради което,
доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на
увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната
разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде, както на
застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без
да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования,
така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищците
обезщетение се дължи от деня на увреждането – 06.09.2016г. до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество дължи на ищеца
направените разноски, съразмерно на уважената част, но ищецът е бил освободен
от заплащане на държавна такса и по делото не са представени доказателства за
направени разноски.
На процесуалния представител на ищеца, на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА се следва присъждане на възнаграждение в размер на 4130.лв. съразмерно на уважената
част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната
страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска –133 лв.
юрисконсултско възнаграждение и разноски
за депозит свидетел.
При този изход на делото застрахователното дружество
следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 5200 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна Компания „Л.И.“
АД с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** 51 Д, да
заплати на М.В.Л. с EГН **********, адрес *** малина, сумата от
130 000 (сто и тридесет хиляди)
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие смъртта на дъщеря му – М.М.Л.., в резултат на ПТП, настъпило на
06.09.2016 год., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на ПТП
– 06.09.2016 год., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска
за разликата от присъдения до първоначално предявения размер от 200 000
лв.
ОСЪЖДА Застрахователна Компания „Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** 51 Д, да заплати на адв. Я. Д. на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от
4130 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.В.Л. с EГН **********, да заплати на Застрахователна Компания „Л.И.“ АД с ЕИК ******* разноски по делото в размер на 133 лв.
ОСЪЖДА Застрахователна Компания „Л.И.“ АД с ЕИК *******,
да заплати на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 5200 лв.
Присъдените на ищеца суми могат да бъдат
изплатени по банкова сметка *** ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: