ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 243
гр. Смолян , 28.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20215400500208 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 вр. чл.415, ал.5, във връзка с чл.78
ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с частна жалба вх.
№911/02.06.2021г. подадена от „М. п.“ЕООД, ЕИК *********,депозирана
чрез адв.Цв.Ив., против разпореждане № 72 /18.05.2021 г. , постановено по
ч.гр.д.№79/2021 година по описа на М. р. съд, в частта, с която е осъдено
дружеството да заплати на „П.“ ЕООД, ЕИК *********,представлявано от М.
Р. П. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева.
Жалбата инициирала настоящето производство атакува постановения
съдебен акт в частта относно присъдените разноски,като се излагат
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен
акт в частта за присъдените разноски. Твърди се, че бланкетното възражение
на длъжника,че не дължи вземането по заявлението не се припокрива с
подготовката и комплектоване заявлението за издаване заповед за
изпълнение парично задължение по чл.410 ГПК.
На следващо място се поддържа,че не се касае за спор от правна и
фактическа сложност,тъй като претендираното вземане е за 114.31 лева
главница и 34.30лева лихва за забава. Моли съдът да отмени разпореждането
в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК от „П.“ ЕООД, ЕИК ********,
1
представлявано от М. Р. П., чрез пълномощник адв. М. О., в писмен отговор
оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея
оплаквания. Счита, че жалбата е неоснователна. По същество счита
определението на РС-Мадан за правилно и законосъобразно, поради което
предлага да бъде потвърдено.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване и в законовия срок, поради което се явява процесуално
допустима.
Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и
писмените доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Смолянски районен съд есезиран със заявление за издаванезаповедза
изпълнение парично задължение срещу длъжника П.“ ЕООД, ЕИК
**********, представлявано от М. Р. П.. С определение №46 от
28.01.2021година съдът епрекратил производството по делото и го епратил по
подсъдност на МРС.
Производството пред РС-Мадан се е развило въз основа на заявление,
подадено от „М. п.“ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжник П.“ ЕООД, ЕИК ***********,
представлявано от М. Р. П., за сумата от 114.31 лева – главница, 34.30 лева –
лихва за забава от 14.12.2017г.-датата следваща падежа до датата на подаване
заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението-27.01.2021година. В т.12 от заявлението е посочено,
че с постановление за възлагане по т.д.№3343/2017,VІ-19 състав СГС на
заявителя са възложени вземанията на „Ф. Е.“ ООД (н), произтичащи от
доставка на ел.енергия, като неизпълнението е от 13.12.2016година.
РС-Мадан е разпоредил да се издаде заповед за заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК против длъжник П. А. ЕООД в полза на кредитор „М. п.“
ЕООД за сумата от 114.31 лева – главница, 34.30 лева – лихва за забава от
14.12.2017г.-датата следваща падежа до датата на подаване заявлението-
27.01.2021година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението., както и направените разноски – 25 лева държавна
такса и 300 лева заплатен адв. хонорар.
Заповедта е връчена на длъжника на 22.03.2021 г. На 24.03.2021година
П..“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от М. Р. П. е депозирал
възражение по чл.414 от ГПК, в което заявява,че претендира направените
разноски при обезсилване издадената заповед за изпълнение парично
задължение по чл.410 ГПК или отхвърляне иск по чл.422 ГПК в размер на
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Към
възражението е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е
видно,че длъжникът е заплатил адвокатско възнаграждение на адвокат Ор. в
2
размер на 300 лева.
С разпореждане №165 от 25.03.2021година съдът е указал на заявителя
предвид депозираното възражение в едномесечен срок може да предяви иск
за вземането си след като довнесе дължимата държавна такса, с указване
последиците при неизпълнение.
Към момента на постановяване определение №72 /18.05.2021година не
са представени доказателства заявителят да е предявил иск по чл.422 ГПК,
поради което съдът на основание 415 ал.5 ГПК е обезсилил издадената
заповед за изпълнение парично задължение по чл.410 ГПК и е прекратил
производството по делото, както и е осъдил заявителя да заплати на длъжника
направените разноски в размер на 300 лева, които са своевременно
претендирани и надлежно документирани.
Предмет на настоящето производство е частната жалба срещу
постановения съдебен акт в частта относно присъдените разноски за
адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на заявителя -кредитор.
Въззивният съд намира частната жалба инициирала настоящето
производство за неоснователна по следните съображения:
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от
длъжник срещу заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените случаи в
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Съгласно чл. 7, ал.7 от същата Наредба за
процесуално представителство, защита и съдействие в производства за
обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по
чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от
стойностите на претендираните суми. В цитираната норма не са използвани
изрични думи и изрази със значение, което да обосновава ограничително
тълкуване, че същата се прилага единствено по отношение на кредитора,
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Напротив граматическото
тълкуване на нормата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г. установява, че
езиковият смисъл, използваните правни термини и връзките между тях са
пределно ясни и коректно формулирани, а това налага разпоредбата да се прилага
точно, според чл. 46, ал. 1, предл. 1 от ЗНА. Граматическото тълкуване на
процесната разпоредба означава, че обхваща не само подаването на заявление, а
цялото заповедно производство – за защита и съдействие чрез процесуален
представител в "производствата по издаване на заповед за
изпълнение". Следователно според този текст така определеният начин за
изчисляване на минималното адвокатско възнаграждение се отнася и до двете
страни в заповедното производство – и за заплатеното адвокатско възнаграждение
от заявителя-кредитор, и за заплатеното адвокатското възнаграждение от
длъжника.
При наличието на изричната и ясна разпоредба на чл. 7, ал.7 от Наредба № 1
3
от 9.07.2004 г., регламентиращ начина на определяне на минималното адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, оплакването от страна на
дружеството частен жалбоподател за липсата съобразяване между претенцията и
присъдения адвокатски хонорар, както и че се касае за бланкетно подадено и
необосновано възражение е неоснователно. Касае извършването на съвсем други
действия и то не по съдебни производства, каквото е и заповедното производство.
Възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела са регламентирани с чл. 7 от наредбата, който е приложим в
случая. Издаването на заповед срещу определено лице е ангажиране на страна в
съдебното производство, макар все още да не се касае за исково такова. В
разглеждания случай, при оказана на длъжника адвокатска услуга, изразяваща се
в процесуално представителство и защита в заповедното производство (изрично
посочено в договора за правна защита и съдействие от 22.03.2021 г.)е приложим
чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г .
При материален интерес по заповедното производство общо в размер от
148, 16 лв.,една втора от сумата е 74.31лева. Минималното адвокатско
възнаграждение по смисъла на чл. 7, ал.7, във вр. с чл.7ал.2т.1 от Наредбата е в
размер на 300 лв. Следователно платеното от длъжника адвокатско
възнаграждение не надхвърля минималния размер, поради което искането на
жалбоподателя за намаляването му е неоснователно.
Поради съвпадение между изводите на въззивната инстанция и тези
на първоинстанционният съд, съдебният акт в обжалваната му част следва да бъде
потвърден.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 72 /18.05.2021г.,постановено по
ч.гр.д. № 79/2021г. по описа на районен съд гр.Мадан в частта ,с която е
осъден "М. п." ЕООД , ЕИК ********* представляван от адвокат Цв. Ив. да
заплати в полза на П.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от М. Р. П.
направените разноски в заповедното производство - размер на 300(триста)
лева, представляващи заплатено възнаграждение за адв.Ор..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалата част не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5