Определение по дело №385/2020 на Апелативен специализиран наказателен съд

Номер на акта: 538
Дата: 5 август 2020 г.
Съдия: Магдалена Атанасова Лазарова
Дело: 20201010600385
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София,  

 

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД  в закрито заседание на  четвърти август две хиляди и двадесета година в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА

  ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА

 МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Лазарова внчд № 385/2020г. по описа на АСНС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.345 вр. чл.341 ал.2  вр. чл.251 ал.5 НПК.

Образувано е по повод подадена на 27.07.2020г. частна жалба от защитата на подс.В.С.Н. против определение от 22.07.2020г., постановено по НОХД № 2734/2019г. по описа на СНС, 22 състав, с което е било спряно наказателното производство. Излагат се доводи за несъгласие с изложените от съда съображения, като се твърди, че обжалваното определение прегражда пътя на съдебното производство и възпрепятства провеждането на справедлив съдебен процес в разумен срок, пренебрегвайки изрично изразеното преди това категорично съгласие на подсъдимия за продължаване разглеждането на делото при условията на задочно производство. Релевират се възражения за допуснати процесуални нарушения поради необсъждане на предпоставките и основанията по чл.25 ал.1 т.2 НПК предвид функционалната им обвързаност с чл.26 НПК, при положение, че както първоинстанционният съд, така и АСНС при две въззивни проверки, не са констатирали нарушения на процедурата по чл.269 ал.3 НПК. В заключение се моли за отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен.

АСНС, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

От материалите по делото се установява, че нохд № 2734/19г. по описа на СНС е образувано по внесен на 02.08.2019г. от СП обвинителен акт срещу подсъдимите В. Д. К. и В. С. Н. по обвинение за извършено по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК. В последователно проведени две разпоредителни заседания СНС е прекратявал съдебното производство на основание чл.249 ал.1 вр.чл.248 ал.1 т.3 НПК с определения от 13.08.2019г. и 06.11.2019г.,отменени от АСНС с определения съответно от 26.09.2019г. по внчд № 447/19г. и от 20.12.2019г.  по внчд № 594/19г. Същите  са били проведени на основание чл.269 ал.3 т.4 б.„б“ НПК в отсъствието на Н., който не е бил редовно призован. Досъдебното производство срещу него също е било проведено изцяло задочно, като според наличната информация по делото Н. е напуснал Р България на 03.02.2016г. и  на 19.01.2017г. е установен в гр.Москва. По силата на подписано на 30.01.2017г. пълномощно за процесуално представителство по делото подсъдимият е представляван от адв.В.С., който твърди че след встъпването си в процеса своевременно и редовно го е  информирал  за хода на наказателното производство.

По молба на главния прокурор на Р България от 07.02.2017г. до министъра на правосъдието на Руската федерация е инициирано екстрадиционно производство, по което на 05.06.2019г. е отказано предаването В.Н. на българските власти.

В хода на проведено трето поред разпоредително заседания на 10.01.2020г. от подс. К. е заявено желание  за разглеждане на делото по особените правила на Глава 29 от НПК, като по направено от защитата на Н. искане СНС е отложил делото, предоставяйки възможност на последния да изрази становище. На 16.01.2020г. е депозирана нотариално заверена декларация от  В.Н. /в ксерокопие/, в която се настоява за  разглеждане на делото по общия ред и не се дава съгласие за сключване на споразумение от другото подсъдимо лице. С определение от 20.01.2020г. СНС е спрял наказателното производство по отношение на Н. на основание чл.26 НПК и е одобрил постигнатото  споразумение по отношение на другия подсъдим.    С определение от 31.01.2020г. по внчд №42/2020г., сезиран по частна жалба на защитата на подс.Н., АСНС е потвърдил като правилно определението за спиране.

След разпределяне на делото на друг съдебен състав, на 03.06.2020г. е отправено писмено искане от адв. В.С. за възобновяване на спряното наказателно производство, което е направено с определение № 1499/18.06.2020г. на СНС, 22 състав. С последващо  разпореждане от 10.07.2020г. е насрочено разпоредително заседание, като в съдебно заседание от 22.07.2020г., проведено в отсъствието на подс.Н. /нередовно призован/, след изслушване на защитника му адв.С. по даване ход на делото, СНС е приел отсъствие на предпоставките по чл.269 ал.3 НПК за провеждане на задочно производство, поради което спрял производството по делото на основание чл.25 ал.2 НПК до установяване на адреса на местопребиваване на подсъдимия чрез изпълнение на процедура по международна правна помощ.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя становището на СНС, че

в случая не е налице нито една от предвидените от закона  хипотези по чл.269 ал.3 НПК за даване ход и разглеждане на делото в отсъствието на подс.Н.. Както бе посочено по-горе по делото са налице несъмнени данни, че лицето се намира извън пределите на Р България, като до настоящия момент не са предприемани надлежни действия по установяване на адреса, на който пребивава на територията на Руската  федерация и по надлежното му призоваване т.е. не може да бъде приета за налична нито една от трите алтернативно предвидени хипотези по относимата разпоредба на чл.269 ал.3 т.4  НПК, а именно  неизвестно местоживеене  респ. невъзможност за призоваване по други причини респ. непосочване на уважителни причини за неявяването при редовно призоваване.

       Съдебната практика на ЕСПЧ и на българските съдилища е неотклонна и  категорична, че уведомяването на дадено лице за започналото срещу него наказателно преследване съставлява юридически факт с голяма важност и поради тази причина трябва да отговаря на условията за форма и съдържание, които могат да гарантират ефективното упражняване на процесуалните му права. В този смисъл за съда съществува процесуалното задължение да положи всички дължими процесуални усилия за установяване на действителното местонахождение на подсъдимия и осигуряване на личното му участие в съдебната фаза на процеса. Институтът на задочното производство, несъмнено представляващ ограничаване в известна степен на възможностите за пълноценно реализиране на правата на подсъдимия в наказателния процес, е приложим единствено при наличие на изрично предвидените условия в нормата на чл.269 ал.3 НПК.

           Действително на досъдебното производство с постановление от 14.10.2016г./преди да бъде установено местонахождението му на територията на Руската федерация/ Н. е бил привлечен като обвиняем  при условията на чл.269 ал.3 т.4 НПК и разследването за него е проведено по реда на чл.206 НПК, след съответна преценка на органите на досъдебното производство, че отсъствието на лицето не е пречка за установяване на обективната истина.  Този преценка, както и предходни произнасяния на други съдебни състави, обаче не е обвързваща за съда, който предстои да разгледа делото и на собствено основание следва да реши дали са налични условията за провеждане на задочно съдебно производство към настоящия момент.

          Действително по делото е депозирана нотариално заверена декларация от В.Н., съдържаща включително и желанието му делото да продължи да се разглежда по общия ред, но същата е дадена по повод постигане на споразумение за прекратяване на наказателното производство с друг подсъдим по делото. От отразеното в нея не се установява дали подс.Н. е запознат с повдигнатото му обвинение по внесения в съда обвинителен акт. Наред с това въпросната декларация е депозирана в ксерокопие, със заверена само първа страница, вероятно от представилото я лице - адв. С., като фигуриращите на втора страница печат и подпис на длъжностното лице, в чието присъствие е положен подписа на Н. са нечетливи. Не може да не се обърне внимание на отбелязването, че заверителят временно изпълнява длъжността нотариус в гр.Москва на мястото на друго поименно посочено лице. В този смисъл не може безусловно да се приеме обективна даденост на фактически данни, доказващи знание на подс.Н. за воденото срещу него наказателно преследване и отсъствие на намерение да вземе лично участие в съдебния процес, в каквато насока са доводите на защитата. Наред с това в декларацията и нейния превод на български се забелязват допълнителни действия по заличаване на адреса по местоживеене, посочен от Н..

          Предвид гореизложеното  въззивната инстанция намира за процесуално оправдани и законосъобразни предприетите от СНС действия за отпочване на процедура на основание сключен договор на Р България с Руската федерация за международна правна помощ по наказателни дела за установяване на адреса на местопребиваване на В.Н., с цел надлежното му  призоваване. В този смисъл определението на СНС по спиране на наказателното производство на основание чл.25 ал.2 НПК се явява правилно.

      Възраженията на защитата за накърняване на правото на подсъдимия за провеждането на справедлив съдебен процес в разумен срок биха били резонни при неоправдано забавяне на производството, каквото в случая не е налице, като освен това не може да се неглижира и конкретното процесуално поведение на самия В.Н..

 

Водим от горното  АСНС

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.07.2020г. по НОХД № 2734/19г. по описа на СпНС, 22 състав, с което е спряно наказателното производство.

 

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: