№ 806
гр. Варна, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Диана К. Стоянова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500928 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, срещу решение №327/14.02.22г., постановено по гр.д. №12625/21г. на ВРС, с
което е осъдена ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД да заплати на Д. В. Д.
сумата от 1951,42лв, представляваща неизплатено обезщетение за причинени имуществени
вреди в резултат на реализирано на 12.03.2021г. ПТП по вина на водача на л.а.Рено Меган с
рег.№********, застрахован по договор за задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите при ответното дружество, изразяващи се в необходимите
разноски за възстановяване на предна броня, външна декоративна решетка на предна броня,
капак кука на теглич, десен фар, десен фар за мъгла и външен десен държач на предна
облицовка на собствения на ищцата л.а.Опел Астра с рег. №********, подробно описани в
Опис – заключение по щета № 5003-5000-21-450272/19.03.2021г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата 12.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението и
постановяването му в противоречие с материалния закон. Въззивникът счита за недоказана
вината на водача на л.а.Рено Меган, рег.№********, участвал в процесното ПТП, като
съставения протокол за ПТП бил със съществени пропуски. Твърди, че ВРС е кредитирал
единствено твърденията на ищеца, който е навлязъл в кръстовище без да има видимост и е
трябвало да пропусне приближаващия се от дясно автомобил, като е нарушила чл.48 и чл.20,
ал.1 ЗДвП. Счита, че вещото лице е направило необосновани предположения, като е
1
изготвило заключението въз основа на снимков материал, който не установявал мястото на
удара и спрял ли е бил автомобила на ищеца в момента на удара, като описания механизъм
за настъпване на ПТП бил погрешен. Счита, че неправилно не са кредитирани показанията
на свидетеля К.. Моли да бъде отменено решението, като бъде отхвърлен иска.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна Д. В. Д.,
действащо чрез пълномощник адв.Г.Ш., е постъпил отговор, с който счита исковете за
неоснователни и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Д. В. Д. срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 1951,42лв / с оглед извършено в с.з.
изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, в резултат на настъпило ПТП на 12.03.21г., ведно със законната лихва,
считано от 12.03.21г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 12.03.2021г. в гр.Варна, на кръстовището на
ул.Братя Тедески и ул.Поп Харитон, управлявайки собствения си л.а. Опел Астра с рег.
№********, след като се убедила, че няма автомобил от дясната й страна, навлязла в
кръстовището и тъй като паркирани автомобили пречели на видимостта й, спряла и
изчакала да премине насрещно движещ се автомобил. Докато изчаквала била ударена от
идващ от дясната й страна лек автомобил Рено Меган с рег.№********. Твърди, че в
резултат на удара били причинени щети на автомобила както следва- счупен десен фар,
деформации по предна броня, декоративна решетка. Сочи, че лекия автомобил Рено Меган
с рег.№******** бил застрахован по застраховка ГО при отв.дружество със срок на
действие 11.09.20г.-11.09.21г. Счита, че с поведението си водачът на л.а. Рено Меган,
при извършване на маневра завой на ляво е нарушил задълженията си по чл. 25, ал. 1
ЗДвП и чл. 20 ал. 1 ЗДвП. Сочи, че е уведомила ответното дружество за настъпилото
застрахователно събитие, като последното е завело щета № 5003-5000-21-450272 и бил
изготвен окончателен Опис -заключение по нея, като отказал изплащане на застрахователно
обезщетение, поради преценката, че тя е нарушила задълженията си по чл. 48 ЗДвП.
В отговор на исковата молба ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС АД оспорва иска по основание. Излага, че попълненият от водачите Двустранен
констативен протокол за ПТП бил със съществени пропуски, като не била отбелязана
зоната на удара. Твърди, че ищцата е навлязла в кръстовище без да е имала видимост, като е
нарушила с действията си разпоредбата на чл.48 и чл.20, ал.1 ЗДвП. Счита, че не е доказано
по преписката виновно поведение от страна на водача на застрахования при него автомобил.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
2
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
По делото между страните не е налице спор относно факта на наличието на
застр.договор за процесния автомобил по застраховка ГО, както и относно факта на
завеждането на претенция за изплащане на обезщетение пред застрахователя, по която е
постановен отказ.
Основният спорен момент между страните е налице ли е настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования,
респ. настъпило ли е застрахователно събитие, от което да възниква отговорността на
застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди.
По делото е представен препис от двустранен констативен протокол за ПТП, в
който е отразено, че на 12.03.2021г. в 16,15ч. на ул.Поп Харитон 83 и ул.Братя Тедески е
настъпило ПТП между л.а.Рено Меган рег.№********, управляван от С.К., и л.а.Опел Астра
рег.№********, управляван от Д.Д.. Отразени са и видимите щети по всеки автомобил както
следва – за л.а. Рено Меган– счупен фар и одраскана предна броня, и за л.а.Опел Астра-
предна броня, предна решетка, декоративна капачка и др. Изрично в протокола е отразен
като виновен водача на л.а.Рено Меган. Този протокол не е оспорен по делото относно
неговата автентичност, нито е оспорена верността на отразените в него факти.
Обстоятелството, че в протокола не е графично отбелязана зоната на удара не променя
неговата доказ.стойност, още повече, че същият изрично съдържа описание на нанесените
щети.
Във връзка с изясняване на механизма на ПТП е допусната САТЕ,
заключението по която не е оспорено от страните по делото. Съпоставяйки
уврежданията на автомобилите, описани в двустранен констативен протокол за ПТП и описа
на застрахователя, както и видимите такива, вещото лице определя, че механизмът на ПТП
от техническа гледна точка съответства на описания от двамата водачи, а именно, че на
кръстовището, образувано от ул.Братя Тедески и ул.Поп Харитон, л.а. Опел Астра е
навлязъл в кръстовището, където е спрял, след което е ударен от л.а. Рено Меган. Съдът не
намира основание да не кредитира това заключение на вещото лице, доколкото последното е
формирало изводите си именно на основание описаните от застрахователя щети по
автомобила, както и тези по констативния протокол, неоспорен по делото. В обясненията си
както пред ВРС, така и пред настоящата инстанция вещото лице уточнява, че в момента на
удара лекият автомобил Опел Астра е бил навлязъл в кръстовището почти изцяло, като
предвид уврежданията на автомобилите се извежда извода,че в момента на удара скоростта
на движение на този автомобил е била 0 км/ч, а на л.а. Рено Меган до 10 км/ч. По делото не
се спори факта, че видимостта на водачите е била намалена поради паркирали коли, за което
3
свидетелства в своите показания и св.К.. Не е налице спор и за факта, че кръстовището не е
регулирано, поради което и приложение намира правилото на чл.48 от ЗДвП. В случая се
установява, че ищцата е навлязла в кръстовището при ограничена видимост, което
обстоятелство безспорно й е попречило да възприеме приближаващото се по пътя с
предимство МПС и неговата скорост на движение. В този смисъл и съдът намира, че ищецът
е отнел предимството на движещият се от дясно лек автомобил. Независимо от това обаче
следва да се съобрази, че водачът, който се движи по път с предимство, следва да вземе
мерки за предотвратяване на произшествие, когато участник в движението по път без
предимство премине стоп-линията, без очевидно намерение да зачете предимството.
Движението по път с предимство не освобождава водача от задължението да наблюдава
пътната обстановка, да съобразява скоростта си на движение с всички визирани в чл.20, ал.2
ЗДвП предпоставки, и в случай на отнето предимство да реагира така, че да направи всичко
възможно, за да предотврати произшествието. По делото липсват както твърдения, така и
доказателства за предприети от водача К. действия във връзка с ограничената му видимост
към кръстовището /напр. спиране преди кръстовището/, които биха му осигурили
достатъчна възможност да прецени пътната ситуация. Доколкото се установи, че към
момента на удара ищцата е навлязла почти изцяло в кръстовището, то задължение на водача
на л.а.Рено е било да отчете това обстоятелство, още повече с оглед маневрата, която е
предстояла /завой на ляво/ и да предприеме навременни действия по спиране при
възникналата опасност. В този смисъл следва да се приеме, че водачът на л.а.Рено е
нарушил нормата на чл.20, ал.2 и чл.25, ал.1 ЗДвП, поради което и е налице вина на същият
за настъпването на ПТП. За пълнота следва да се посочи, че действията на ищеца по
отнемане на предимство би могло да обоснове съпричиняване на вредоносния резултат, но
възражение в този смисъл не е релевирано.
Предвид така установеното възз.съд намира за установено осъществяването на
вс.елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД по отношение на лицето, ползващо се от
клаузите на застраховка ”ГО” /деликвента/, а именно извършено от същото виновно
противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като в
случая така установената от закона презумпция не бе оборена от отв.страна. Следователно
налице е основанието на чл.45 ЗЗД, за да се ангажира гражданската отговорност на
деликвента за причинените от него вреди на ищеца, поради което и предявеният иск спрямо
ответника- застраховател се явява доказан.
Като е достигнал до идентичен краен извод ВРС е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде изцяло потвърден.
При този изход на спора в тежест на въззивника следва да бъдат възложени
сторените от възз.страна за въззивно производство разноски, възлизащи в размер на 490лв-
адв.възнаграждение и депозит за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №327/14.02.22г., постановено по гр.д.
№12625/21г. на ВРС.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Симеоновско шосе №67А,
ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.Стоян Заимов №36, ап.5,
сумата от 490лв, представляваща разноски за въззивно производство, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5