Р Е Ш Е Н И Е
№
260712
гр.
Пловдив, 27.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГО, VII въззивен състав, в публичното заседание на единадесети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
при
секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от млaдши съдия Чипова в. гр. д. № 403 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на УСБАЛАГ „СЕЛЕНА” ООД против Решение № 261710 от 16.12.2020
г., постановено по гр.д. № 1695 по описа
на РС – Пловдив за 2020 г., с което е признато за установено в отношенията
между страните, че жалбоподателят дължи на Сдружение „ЗДРАВНО ЕКОЛОГИЧНО
ДРУЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ” сумата от 5725 лева – възнаграждение за периода от
01.11.2018 г. до 01.11.2019 г. по договор за обслужване от служба трудова
медицина от 01.11.2017 г. и анекс от 01.11.2018 г., за което е издадена фактура
№ 10844 от 14.02.2019 г. и проформа фактура № 1002 от 28.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда на 16.12.2019 г. до окончателното ѝ погасяване, за които суми е издадена
Заповед № 11176 от 17.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 20725/2019 г. по описа на РС – Пловдив. Със същото решение
жалбоподателят е осъден да заплати на насрещната страна сумата от 1093,14 лева –
разноски в първоинстанционното и заповедното производство.
Във
въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на обжалваното
решение. Поддържа се, че първоинстанционният съд накратко е обсъдил само част
от наведените от ответното дружество възражения срещу иска. Оспорват се
изводите му, че ищецът е изправна страна по сключения между страните договор. Посочва
се, че в изпратено до ищеца уведомление ответникът изрично е заявил, че
договорът е прекратен поради пълното му неизпълнение от страна на изпълнителя,
поради което и възложителят не дължи заплащане на възнаграждението по него. Излагат
се доводи за нищожност на процесния договор поради заобикаляне на
закона, като се твърди, че чрез сключването му ищецът целял постигането на
забранен от закона резултат чрез позволени средства. Искането
до въззивния съд е отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг по
същество на правния спор, с който предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото
сдружение „ЗДРАВНО ЕКОЛОГИЧНО ДРУЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ”, подаден чрез пълномощника му
адвокат О., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява
за потвърждаване на обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявен от Сдружение „ЗДРАВНО ЕКОЛОГИЧНО ДРУЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ”
против УСБАЛАГ „СЕЛЕНА” ООД иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане в размер на 5725 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В
исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за обслужване
от служба трудова медицина, изменен с анекс от 01.11.2018 г. Договорът бил
сключен за срок от една година, като с анекса действието на договора било
продължено до 01.11.2019 г. Уговореното между страните възнаграждение възлизало
на сумата от 5725 лв., за която били издадени фактура от 14.02.2019 г. и
проформа фактура от 28.10.2019 г. В исковата молба се твърди още, че въпреки че
до ответното дружество била изпратена покана за изплащане на дължимата сума,
последното не заплатило същата. По тази причина ищецът сезирал РС – Пловдив със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Въз основа на
подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 20725 по описа на РС – Пловдив за
2019 г., по което била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът
възразил по реда на чл. 414 ГПК.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за обслужване от
служба по трудова медицина, както и че ищецът е изпълнявал добросъвестно поетите
в качеството му на изпълнител задължения, поради което за ответника е
възникнало задължението за заплащане на уговореното възнаграждение. За
неоснователни съдът е счел наведените от ответното дружество доводи за
нищожност на сключения между страните договор.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1
ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да
бъде проверена неговата правилност
съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на
императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК,
ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки доводите на страните, както и посочените предели на въззивната
проверка, съдът приема за установено следното:
Не се спори, че на 01.11.2017 г. между страните е сключен
договор за обслужване от служба по трудова медицина, по силата на който УСБАЛАГ
„СЕЛЕНА“ ООД възлага на Сдружение „ЗДРАВНО ЕКОЛОГИЧНО ДРУЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ”
извършването на следните подробно дефинирани в раздел I от
договора дейности. В договора е уговорена цена за обслужване на един работещ
трета категория труд в размер на 25 лв. и обща дължима сума от 4850 лв. за 194
работещи. Съгласно чл. 22 от договора същият е сключен за срок от една година,
като може да бъде подновен автоматично за нов едногодишен срок, освен ако някоя
от страните не поиска развалянето му най-малко два месеца преди изтичането на
съответния едногодишен срок. На 01.11.2018 г. е сключен анекс към договора, с
който срокът му е удължен с една година и броят на работещите трета категория е
увеличен на 229, като е уговорена обща дължима сума от 5725 лв.
Правата и задълженията на страните, визирани в процесния
договор, могат да го определят като договор за специфичен вид услуга,
наподобяващ на договора за изработка. Същият е сключен във връзка с
установеното в чл. 25, ал. 1 ЗЗБУТ задължение на ответника в качеството му на
работодател да осигурява обслужване на работещите от регистрирани служби по
трудова медицина. Съгласно чл. 25, ал. 3 ЗЗБУТ службите по трудова медицина се
създават от работодателите самостоятелно или съвместно с други работодатели,
или от юридически или физически лица, регистрирани по Търговския закон, по
Закона за кооперациите или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел,
както и от дружества по законодателството на държава – членка на Европейския
съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, за обслужване на работещи. В настоящия случай ищецът – изпълнител по процесния договор, е сдружение
по смисъла на ЗЮЛНЦ, при което е създадена служба по трудова медицина,
регистрирана в Министерство на здравеопазването (МЗ), съгласно представените по
делото удостоверение за регистрация № 257-2 от 19.10.2005 г. и удостоверение за
промяна на регистрация № 178-1/16.05.2008 г., издадени от МЗ. Отделно от това,
дейността на сдружението като служба по трудова медицина е тясно свързана с предмета
на основната дейност, за която същото е регистрирано като юридическо лице с
нестопанска цел, посочена в представеното по делото извлечение от търговския
регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел. В тази връзка
неоснователни се явяват доводите на ответника за нищожност на процесния
договор.
По делото са представени договор от 01.11.2006 г. между
страните по делото за обслужване от служба по трудова медицина, ведно с анекси
към него от 27.07.2007 г., 01.11.2007 г., 01.11.2008 г., 01.11.2009 г.,
01.11.2010 г., 01.11.2011 г., 01.11.2012 г., 01.11.2013 г., 01.11.2014 г.,
както и договор от 01.11.2015 г. между страните по делото за обслужване от
служба по трудова медицина, ведно с анекс към него от 01.11.2016 г. Съдържанието
на посочените договори е аналогично с това на процесния. От наличието им може
да се заключи, че страните са били в трайни договорни отношения. По делото са
представени и документи във връзка с изпълнението на сключените договори през
годините, от които се установява, че от ищеца периодично са правени оценки на
риска – през 2013 г. и 2017 г., изготвяни са производствени характеристики – 2016
г., 2017 г. и 2018 г., извършен е анализ на моментната болестност през 2014 г.,
изготвен е списък на длъжностите, за които се изисква работно облекло и лични
предпазни средства, провеждани са обучения на работещите и са били създадени и
поддържани медицински досиета на работещите. От представените по делото писмени
доказателства се установява, че през процесния период (след подписване на
анекса от 01.11.2018 г.) ищецът е продължил да изпълнява задълженията си по
договора, като е организирал и провел обучение на персонала по здравословни и
безопасни условия на труд и е издал сертификат
на завършилите обучението, изискал е данни за възникването и
прекратяването на трудови правоотношения през календарната 2018 г., изискал е
копия от всички болнични листове за периода 01.01.2018 г. – 01.01.2019 г.,
както и копия от всички експертни решения на ТЕЛК (НЕЛК), поддържал е досиетата
на работниците и служителите в предприятието. В тази връзка неоснователно се
явява наведеното от ответника възражение, че е налице пълно неизпълнение, обуславящо
недължимост на претендираното възнаграждение. Освен това нито в
първоинстанционното производство, нито в производството пред въззивната
инстанция ответникът сочи конкретни задължения по договора, които са
останали неизпълнени от страна на ищеца.
Не се установи възражения в тази насока да са правени и по време на действието
на договора. Следва да се обърне внимание, че в изпратеното до ищеца
предизвестие от 15.04.2019 г. за прекратяване на договора на основание чл. 22
от същия, считано от 01.05.2019 г., ответникът се е позовал не на неизпълнение,
а на изтичане на уговорения срок. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал
в мотивите си, че това предизвестие не е породило целените правни последици и
не е обвързало ищеца, тъй като противоречи на посочената договорна клауза.
Същата предвижда възможността след изтичане на срока му договорът да бъде
автоматично подновен за нов едногодишен срок, освен ако някоя от страните не
поиска развалянето му най-малко два месеца преди изтичането му, но не и
възможност за едностранното му прекратяване преди изтичане на уговорения срок.
По изложените съображения настоящият състав на съда намира за правилен извода на
районния съд за дължимост на претендираното вземане, което обуславя
потвърждаване на обжалваното решение.
При
този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски. Същият следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените в производството пред въззивната инстанция
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 430 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261710 от 16.12.2020 г., постановено по гр.д.
№ 1695 по описа на РС – Пловдив за 2020
г.
ОСЪЖДА УСБАЛАГ „СЕЛЕНА” ООД, ЕИК: *********,
да заплати на Сдружение „ЗДРАВНО ЕКОЛОГИЧНО ДРУЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ”, ЕИК: *********,
сумата от 430 лв. – разноски в производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: