Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 08.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІ „Е“ с-в, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
разгледа
докладваното от съдия Сантиров ч.гр.дело №
8171 по описа за 2020 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435-438 от ГПК.
Образувано е по
жалба вх. №80117/06.08.2020 г. по описа на СГС, подадена от длъжника Градска
потребителска кооперация „И.“ по изпълнително дело № 20208380401879 на ЧСИ М.Б.,
рег. № 838 на КЧСИ, срещу приетите за събиране разноски в полза на взискателя
за адвокатско възнаграждение, за разликата над сумата от 100 лв. до 850 лв. обективирана
в Постановление от 09.06.2020 г. и определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 8798,40 лв., посочена в покана за доброволно изпълнение изх.
№30679/09.06.2020 г.,
В жалбата са
изложени оплаквания за неправилност на обжалваното постановление за разноските,
поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и
процесуалния закон. Жалбоподателят
поддържа, че единствените предприети действия на адвоката на взискателя се
свеждат до подаването на молба за образуването на изпълнителното производство,
поради което разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени
до размера от 100 лв., съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При условията на
евентуалност поддържа, че дори и да се дължи адвокатското възнаграждение за
водене на изпълнителното дело, с оглед на дълга неговият размер от 850 лв. е
прекомерен.
Оспорва
дължимостта на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ с доводи, че към момента
на изпращане на поканата за доброволно изпълнение не е била събрана никаква
част от дължимата сума, а и не е била авансово заплатена от взискателя. Поддържа,
че размерът на таксата е определен неправилно с оглед посочения в ПДИ
материален интерес от 204 748,30 лв. Моли обжалваното постановление да
бъде отменено относно приетия за събиране адвокатски хонорар в полза на
взискателя – за разликата над 100 лв. до 850 лв., както и по отношение на
определената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноски.
Взискателят по
изпълнителното дело „Е.****“ ЕООД, счита жалбата за неоснователна. Поддържа, че
дългът от страна на длъжника не е погасен в срока за доброволно изпълнение,
което налагало допълнителни действия от процесуалния представител на
взискателя, поради което претендираният адвокатски хонорар от 850 лв. не се
явявал прекомерен.
Частен съдебен
изпълнител М.Б. е депозирал мотиви, в които поддържа становище за
неоснователност на жалбата, доколкото размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение е определен съобразно разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а пропорционалната
такса е изчислена според правилата на т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбата е подадена
в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена
срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на
чл.435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Изпълнително дело
№ 20208380401879 на ЧСИ М.Б., рег. №838 на КЧСИ, е образувано по молба от „Е.****“
ЕООД, чрез адв. С.С., за събиране на вземания от Градска потребителска
кооперация „И.“, обективирани в изпълнителен лист от 13.03.2020 г., както
следва: 1370 лв. обезщетение за вреди, ведно със законовата лихва върху
главницата; 3000 лв. – обезщетение за пропуснати ползи; 1474,80 лв. - разноски
по делото, както и разноски във въззивното производство в размер на 536 лв.
По изпълнителното дело е представен Договор за
правна защита и съдействие от 04.03.2020 г., с който взискателят и
упълномощеният адвокат са уговорили адвокатско възнаграждение в общ размер на
850 лв., заплатени в брой, видно от отбелязването в договора.
Като присъединен
взискател е конституирана и НАП за сумата от 197 939,30 лв.,
представляваща публични задължения на длъжника.
С постановление от
09.06.2020 г. ЧСИ е приел за събиране претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение от 850 лв.
На 30.06.2020 г.
длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение изх. №30679/09.06.2020 г.,
в която е посочено, че освен горепосочените суми, дължими са и следните суми:
законна лихва върху главницата в размер на 429,74; неолихвяема сума по т. 29А
от ТТР към ЗЧСИ в размер на 66 лв.; неолихвяема сума по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ в
размер на 18 лв., както и пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в
размер на 8798,40 лв.
Длъжникът е
депозирал до ЧСИ молба с вх. №34582/08.07.2020 г., с която е поискал
намаляването на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, оставено без
уважение с разпореждане /постановление/, обективирано върху самата молба от
16.07.2020 г. По изпълнителното дело е постъпила и жалба от длъжника,
адресирана до СГС, в която се обжалват приетия за събиране адвокатски хонорар в
полза на взискателя над сумата от 100 лв., както и начислената такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице усложнения по
отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и
не са прилагани различни изпълнителни способи, изпълнителното дело не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което дължимите разноски за
адвокатско възнаграждение по него следва да са в минималния размер по Наредба
№1/09.07.2004 г., в приложимата към
датата на сключване на договора за правна помощ редакция от ДВ. бр.7 от
22.01.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г., за образуването на изпълнителното дело минималното
възнаграждение е 200,00 лв. Според настоящият състав обаче същото в случая не
се дължи кумулативно с възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата за водене
на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания, каквото е приел съдебният изпълнител. В тази връзка следва да
се отбележи, че нормата на чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004
г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения, определяща адвокатското
възнаграждение за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания от 5000 до 10 000 лв., не намира
приложение, тъй като в разглежданото изпълнително производство след връчване на
поканата за доброволно изпълнение не са предприети действия от взискателя във
връзка с водене на изпълнителното производство, чрез които да се е стигнало до
удовлетворяване на паричното вземане. Ирелеванто е соченото от адвоката на
взискателя бездействие за плащане от страна на длъжника в срока за доброволно
изпълнение, тъй като основателността на претенцията по чл. 10, т. 3 от НМРАВ е
обусловена от наличието на реално извършени от процесуалния представител на
взискателя действия за събиране на вземането след изтичане срока за доброволно
изпълнение и доколкото посочените в молбата за образуване изпълнителни способи
не са довели до събиране на вземането. Осъществяването на подобни факти не се
твърди, а и не се установява по делото. В случай че след администриране на
настоящата жалба процесуалният представител на взискателя извърши действия, целящи
удовлетворяване вземането по изпълнителния лист, няма правна пречка да
претендира за събиране сторените в тази връзка разноски за адвокатско
възнаграждение.
По изложените
съображения съдът приема, че дължимите от Градска потребителска кооперация „И.“
разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство към момента
на постановяване на обжалвания акт възлизат на 200 лв. Ето защо обжалваното постановление,
с което съдебният изпълнител е приел за събиране разноските за адвокатско
възнаграждение за разликата над 200 лв. до 850 лв. следва се отмени за сумата
над 200 лв. При това положение начислената от съдебния изпълнител такса по т.
26 ТТРЗЧСИ, в посочения в поканата за доброволно изпълнение размер от 8798,40
лв. също следва да бъде редуцирана. Пропорционалната такса се начислява върху
събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал.1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни
действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния
интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, поради
което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист, т.е. тези
разноски следва да се включат в базата при изчисляването на пропорционалната
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Последната следва да бъде определена като процент от
събираната сума, която е в общ размер на
204 949,84 лв., включваща горепосочените вземания по процесния изпълнителен
лист и натрупаната законна лихва, както и дължимата към НАП сума от 197 939,30
лв. и адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело – 200 лв. Следователно
таксата по т. 26, б. „е“ от Тарифата е в размер на 8782,80 лв. с ДДС и за
разликата над този размер до определените в ПДИ 8798,40 лв. следва да бъде
отменена.
Съдът намира за
неоснователни доводите на жалбоподателя за недължимост на пропорционалната
такса, изведени с аргумент, че към момента на определянето ѝ ефективно не
са събрани парични суми. Без значение към законосъобразното определяне
дължимостта на таксата е наличието на проведено ефективно принудително
изпълнение от страна на ЧСИ, тъй като след образуването на изпълнителното дело
такава е дължима, дори длъжникът да плати доброволно. Не може да бъде споделено
и оплакването, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ не е била заплатена предварително от
взискателя, тъй като съгласно изричната разпоредба на чл. 29, б. „б“ ТТРЗЧСИ
тази пропорционална такса не се внася авансово.
Следва да се отбележи още, че ако след администрирането на настоящата
жалба, процесуалният представител на взискателя е предприел допълнителни,
необходими действия по водене на изпълнителното производство с цел събирането
на дълга, няма правна пречка да поиска от ЧСИ приемането на допълнителни разноски
за адвокатско възнаграждение.
На жалбоподателя
следва да бъде присъдена заплатената в настоящото производство държавна такса в
размер на 25 лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
Градска потребителска кооперация „И.“ Постановление от 09.06.2020 г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ в частта, с
която е прието за събиране в полза на взискателя „Е.****“ ЕООД адвокатско
възнаграждение по изпълнително дело № 20208380401879 - за разликата над
сумата от 200 лв. до 850 лв., както и определената такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ – за разликата над 8782,80 лв. с ДДС до 8798,40 лв. с ДДС,
посочена в покана за доброволно изпълнение изх. №30679/09.06.2020 г., и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетото за
събиране в полза на взискателя „Е.****“ ЕООД адвокатско възнаграждение по
изпълнително дело № 20208380401879 на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ над
сумата от 200 лв., както и определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ над
8782,80 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „Е.****“ ЕООД
с ЕИК *******, със съдебен адрес гр. София, бул. „*******, чрез адв. С. С., да
заплати на Градска потребителска кооперация „И.“ с ЕИК *******, със съдебен
адрес гр. *******, чрез адв. И. Ш., заплатената за настоящото производство
държавна такса за подадената частна жалба в размер на 25 лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.