Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.05.2017г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, 2-ри въззивен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА
мл. съдия: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря Мариела
Миланова и прокурора Татяна Садай, като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева
в.н.ч.д. дело № 2014 по описа за 2017 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на глава ХХІ от НПК.
С определение от
28.03.2017г. по н.о.х.д. № 17158/2016г. на СРС, НО, 5-ти състав съдия от първия
съд е върнал жалбата на адв. Х.Г. – защитник на подс. Ц.Н.Ч., срещу определение
от 15.03.2017г., с което на основание чл. 378, ал. 3 от НПК, заради установени
нови фактически положения, съдебното производство е било прекратено и делото е
било върнато на прокурора.
Защитникът счита
връщането на жалбата за незаконосъобразно, тъй като произнасянето не е
включвало нито едно от основанията по чл. 323 от НПК. Смята, че противно на
застъпената от съдията от първия съд позиция, определението за връщане подлежи
на обжалване пред съответния въззивен съд. Изтъква и съображения, свързани с
незаконосъобразността на определението по чл. 378, ал. 3 от НПК, като твърди на
първо място, че след като е бил внесен обвинителен акт съдът не е имал право да
приложи упоменатата разпоредба и на второ място не е имал право да стори това,
защото не е имало новоустановени в хода на съдебното следствие фактически
положения. Моли определението на районния съд, с което е върната жалбата,
подадена срещу определението по чл. 378, ал. 3 от НПК, да бъде отменено и да
бъде разпоредено администрирането на тази жалба до СГС.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по
съображенията, изложени в нея.
Представителят на СГП моли жалбата да бъде оставена без уважение,
а атакуваното определение потвърдено като правилно и законосъобразно издадено.
Софийски градски
съд, като обсъди доказателствата по делото, мотивите на обжалваното определение
и доводите, изложени в жалбата, прие от фактическа и правна страна следното:
В СРС е
бил внесен обвинителен акт срещу Ц.Н.Ч. за престъпление по чл. 316, вр. с чл.
308, ал. 1 от НК. Въз основа на обвинителния акт е било образувано н.о.х.д. №
17158/2016г., поверено за разглеждане на 5 – ти наказателен състав.
С
разпореждане от 17.10.2016г. съдията – докладчик е преценил, че са налице
основанията на чл. 78а от НК и е насрочил делото за разглеждане по реда на
глава Двадесет и осма от НПК.
По
делото са проведени три съдебни заседания, в които са били събирани
доказателства от различен вид. В последното съдебно заседание от 15.03.2017г.,
заради установени нови фактически положения, съдебното производство е било
прекратено и делото е било върнато на прокурора.
Срещу
това определение е била подадена жалба от упълномощения защитник на
подсъдимата, която с определение от 28.03.2017г. е била върната като
процесуално недопустима. Именно това определение е предмет на проверка в настоящото
производство.
Жалбата
срещу определението за връщане е подадена в срок и от надлежна страна, т.е. тя
е процесуално недопустима. По същество обаче жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Производството
пред първия съд се е развило по диференцираната процедура, уредена в глава
Двадесет и осма от НПК. Неоснователни са твърденията на защитата, че съдът не
би могъл да разгледа делото по този ред, тъй като то е образувано въз основа на
обвинителен акт, а не с постановление по чл. 375 от НПК Въпреки че делото е
било образувано по този начин, съдията – докладчик е изпълнил предписанието на
чл. 248, ал. 2, т. 4 от НПК и след като е установил наличието на всички
предпоставки на чл. 78а от НК с насрочване на съдебното заседание изрично е
обявил, че делото се преобразува и ще бъде разгледано по този съкратен и
опростен ред. Производството по реда на глава Двадесет и осма от НПК има редица
специфики, една от които е, че е недопустимо изменение на обвинението от
прокурора. Съгласно чл. 378, ал. 3, изр. 1 НПК, съдът следва да се произнесе в
рамките на фактите и обстоятелствата, такива каквито са приети в
постановлението по чл. 375 НПК, а в случая в обвинителния акт, който е поставил
началото на разглеждане на делото. Установяването на нови фактически положения,
независимо дали се отнасят до времето, мястото и начина на извършване на деянието
или до неговата субективна страна, задължава съда да прекрати съдебното производство
и да върне делото на прокурора (чл. 378, ал. 3, изр. 2 НПК). Определението, с
което съдът е взел отношение по тези факти и обстоятелства от значение за
наказателната отговорност на обвиняемия, не подлежи на обжалване или
протестиране. Това определение не попада сред категорията актове по чл. 341,
ал. 1 от НПК, нито пък се проверява по реда на Глава двадесет и втора от НПК,
тъй като не е предвидена възможност за неговата жалба или протест. След като определението
по чл. 378, ал. 3 от НПК изрично не е посочен като обжалваемо, а съставлява
елемент от допустимо процесуално действие на съда, осъществяване при
първоинстанционното разглеждане на делото, с основание е прието, че въззивната
жалба срещу него е процесуално недопустима.
Оттук
насетне законосъобразни се явяват и изводите на съдията от първия съд, че като
процесуално недопустима, тази жалба подлежи на връщане.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т.6, вр. с чл. 338 от НПК Софийски градски
съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.03.2017г. по
н.о.х.д. № 17158/2016г. на СРС, НО, 5-ти състав съдия от СРС е върнал жалбата
на адв. Х.Г. – защитник на подс. Ц.Н.Ч. срещу определение от 15.03.2017г., с
което на основание чл. 378, ал. 3 от НПК, заради установени нови фактически
положения, съдебното производство е било прекратено и делото е било върнато на
прокурора
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.