Р Е Ш Е Н И Е
№: 1688 04.11.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На четиринадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен
Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: С.А.
Прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 2155 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на К.М.П.,***, ж.к.Братя Миладинови бл.17, ет.10, ап.44,
чрез пълномощника му адвокат С.И. от АК-Бургас, против решение № 260897/21.07.2021г.,
постановено по НАХД № 4594/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас.
Касаторът иска от настоящия съд да отмени оспорвания съдебен акт, както и
да отмени потвърдения с него електронен фиш, тъй като при издаването му са
допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на
административно-производствените правила и необоснованост. Намира, че в случая
е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), а не електронен фиш (ЕФ), защото автоматизираното техническо средство
или система (АТСС) не е установило нарушението – липса на задължителна
застраховка „гражданска отговорност“, без намесата на контролен орган. Освен
това АТСС е била пътно-радарна система за измерване на скорост, а не за
установяване на други нарушения по пътищата. Липсвал и протокол, изискуем за
мобилните АТСС по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532/2015г.). Счита
също, че е санкциониран два пъти за същото нарушение, което е продължавано. За
него е неясно за какво е наказан – дали за нарушение по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, или по ал.4 на същия член. На последно място намира, че нарушението следва
да бъде квалифицирано като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, защото го е
допуснал по небрежност и имал сключена застраховка, но е управлявал автомобила
13 часа преди влизането й в сила. Възразява и срещу възложените му разноски.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК. В
открито съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, несе явява и не се
представлява. Чрез адвокат С.И. представя писмени бележки в които поддържа
жалбата на изложените основания и претендира разноски. Не сочи нови
доказателства.
Ответникът –
Областна дирекция на МВР-Бургас, редовно уведомен, не изразява становище
по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и пледира решението на първоинстанционния
съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил електронен фиш на ОД
на МВР-Бургас за налагане на имуществена санкция за нарушение, серия Г № 0021961,
с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.4, вр.
ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ, на К.М.П. е наложена глоба в
размер на 250 лева.
За да постанови решението си съдът е намерил, че от формална страна
обжалваният електронен фиш съдържа всички изискуеми реквизити. Той е издаден по
реда на чл.647, ал.3 от КЗ за налагане на санкция на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.1 от КЗ. От
генерираната и приложена по делото електронна справка се установява, че за
процесния автомобил с рег.№ А-4299-ВХ, собственост на П., не е била сключена застраховка „гражданска отговорност“, което предпоставя издаването
електронен фиш. Районният съд е изложил и други мотиви във връзка със
субсидиарно приложимия ЗДвП. Събрал е писмени и гласни доказателства във връзка
възраженията на жалбоподателя направени в съдебно заседание, обсъдил е същите и
ги е намерил за неоснователни.
Съгласно действащата редакция чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
При така очертания предмет на касационната проверка, настоящият съдебен
състав намира, че възраженията на касатора са неоснователни.
Доказано е в хода на производството, че собствения на дружеството-касатор
автомобил с рег.№ А-4299-ВХ не е имал сключена застраховка „гражданска
отговорност“ към момента на заснемането му по време на движение с система за
автоматично разпознаване /идентификация на регистрационни номера на МПС/ (САИРН).
Това се установява както от извършената справка за този автомобил на
електронния адрес на Гаранционния фонд (л.20 от делото на РС), потвърдено при проверка и на съответния
електронен адрес (http://eisoukr.guaranteefund.org/
searchpolicy?l=bg), така и от направеното признание на
касатора. Няма съмнения и за правната квалификация на нарушението за което е
санкциониран дееца – по чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.1 от КЗ. Същата е ясно
посочена в ЕФ и изцяло съответства на установените по случая факти.
Неоснователно е възражението, че за нарушението е следвало да бъде съставен
АУАН, а не ЕФ, защото АТСС не е установило липсата на задължителна застраховка
без намесата на контролен орган. Разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ е
категорична, че при установено управление на моторно превозно средство (МПС)
без сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите, отговорността се понася от собственика
на МПС под формата на налагане на глоба или имуществената санкция по ал.1.
Началният текст на нормата на чл.638, ал.4 от КЗ – „Когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено... „, дава отговор на въпроса за формата на акта, с който следва
да се реализира административно-наказателната отговорност на съответното лице,
а именно: електронен фиш, като следва да се има предвид, че липсата на
застраховката също е установена по електронен път, съгласно представената по
делото разпечатка.
Несъстоятелни са възраженията, че АТСС е била пътно-радарна система за
измерване на скорост, а не за установяване на други нарушения по пътищата,
както и за липсата на протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/2015г. Видно
както от техническата документация на техническото средство, така и от
писменото обяснения на началника на сектор Пътна полиция към ОДМВР-Бургас
(л.57), техническото средство САИРН m*SpeeDet2D, с № SD2D0021, не служи за контрол на правилата за
движение по пътищата, а само за установяване на нарушения по Кодекса за
застраховането, а именно заснети нарушения без сключена валидна застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите. Същото е било монтирано в патрулен
автомобил, който се използва за осъществяване на контрол на територията
ОДМВР-Бургас, като няма конкретна точка или участък за контрол. Поради това за него
липсва изискване за попълване на протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532/2015г., защото е контролирало нарушения по КЗ, а не по ЗДвП.
Що се касае за възражението, че процесното нарушение е продължавано и
извършителят е санкциониран два пъти за него, то по принцип е правилно. Действително
за едно нарушение може да бъде наложено само едно наказание. В случая на
16.08.2020г. в рамките на седем минути, т.е. при едно управление на МПС, е
установена липсата на задължителната застраховка за процесния автомобил. Първия
път с процесния ЕФ – в 10.48 часа и втори път, с наказателно постановление №
20-0769-003429/16.09.2020г. – в 10.55 часа. Това възражение обаче намира приложение
при второто наказване – това по наказателното постановление, защото именно то
се явява повторно за едно и също нарушение. Наказването по процесния електронен
фиш се явява първо, поради което не се явява незаконосъобразно на това
основание.
С оглед значимостта на охраняваните обществени отношения,
обезпечаващи безопасното движение по пътищата и обезщетяване на причинени вреди
при инциденти, нарушението не би могло да бъде квалифицирано като маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Без значение е колко часа автомобилът се е
движил без застраховка и на какво се дължи пропуска тя да се сключи. Важното е,
че автомобилът е бил управляван по пътищата за обществено ползване без
необходимата задължителна застраховка, което не е маловажен, а типичен случай на
нарушението. Целта на застраховката е да покрие съответния риск и то не за
самия водач, а за останалите участници в движението, което представляват и
настъпилите вредни последици. Относно твърдението, че нарушението е допуснато
поради небрежност, съгласно принципа залегнал в чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
При извършената служебна проверка съдебният състав установи, че решението
на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът,
макар да не е обсъдил всички възражения на жалбоподателя, все пак е изследвал
фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал
вътрешното си убеждение.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд - Бургас ХІІІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 260897/21.07.2021г., постановено по НАХД №
4594/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.