ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1917
гр. Бургас, 07.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501999 по описа за 2021 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „ Агенция за кортрол на просрочени задължения“ -
ЕООД – гр.София, против Разпореждане №6775/12.10.21г., постановено по ч.гр.д.
№5710/21г. на Районен съд Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично
задължение №2819/12.10.21г., в частта, с което е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу Л. Н. Х., за заплащане на договорно възнаграждение, в
размер на 100.29 лева, за периода 03.01.20г. – 23.10.20 г. Жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови
издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната сума.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид
следното:
Пред Районен съд Бургас на 12.08.21г., е подадено заявление по чл.410 ГПК от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ - ЕООД – гр.София, срещу Л. Н. Х., за
присъждане на суми по договор за паричен заем №5574144/20.12.2019г., сключен между
длъжника и „Вива Кредит“ – ООД, за сумата 700 лева, договорна лихва, в размер на 131.60
лева. Твърди се, че длъжникът е заплатил общо 307 лева, като са останали дължими 641.79
лева главница и 100.29лева – договорна лихва за периода 03.01.20г. – 23.10.2020г. Твърди се,
че по силата на договор за цесия от 04.01.21г., заявителят е придобил правата на кредитора
по договора, за което длъжникът е бил уведомен на 05.01.21г.
По заявлението е издадена Заповед №2819/12.10.21г. за сумата 641.79 лева
главница.
Частната жалба е насочена срещу разпореждане №6775/12.10.21г., с което е
1
отхвърлено заявлението за сумата, съставляваща договорно възнаграждение, в размер на
100.29 лева.
Бургаският окръжен съд, пред вид така установените факти и като съобрази
Закона намира, че обжалваното разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения;
нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или
ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в
Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията
Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал.
2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на
договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9
ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря
компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и
възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил
съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са
накърнени добрите нрави.
В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е
налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да
уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и
противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем,
уговорена в размер на 40.32 %., след като ГПР е в законовите рамки – в договора е посочен
като 49.38%“. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна.
Следва да се присъди сумата от 100.29 договорна лихва за периода 03.01.20г. – 23.10.2020г.
В полза на заявителя се дължат всички направени съдебно – деловодни разноски
в двете инстанции. При направени разноски в общ размер за двете инстанции, включващи
по 50 за първа и 50 лева за въззивна инстанция възнаграждение за юрисконсулт и 40.00 лева
– държавни такси, въззивният съд следва да присъди още 50.00 лева - възнаграждение за
юрисконсулт и още 18.22 лева – държавна такса.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №6775/12.10.21г., постановено по ч.гр.д.№5710/21г. на
Районен съд Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение
№2819/12.10.21г., в частта, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ - ЕООД – гр.София, срещу Л. Н. Х., за заплащане на договорно
2
възнаграждение, в размер на 100.29 лева, за периода 03.01.20г. – 23.10.20 г. И ВМЕСТО
НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
Длъжникът Л. Н. Х. ЕГН********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ - ЕООД – гр.София, ЕИК202527341, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Панайот Волов“, №29, ет.3, п.к.1527, договорна лихва, в
размер на 100.29 лева, за периода 03.01.20г. – 23.10.20 г., още 18.22 лева – държавни такси
и 50.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3