Р Е Ш Е Н И Е № 1
гр. Търговище, 10.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на седми януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова и с
участието на прокурор при ОП – Търговище Васил Ангелов, като разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 284 по описа на АС – Търговище за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, предявен от Г.Г.А. *** - управител на „Хаджи Генчо А. 1“ ЕООД, действащ
чрез пълномощник адв. Т.В.,*** при МЗ за сумата в размер на 600лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до нейното
окончателно изплащане. Ищецът твърди, че по НАХД № 541/2019г. по описа на РС –
Търговище е направил разноски за адвокатски хонорар в размер на 600лв. – по
триста лева за всяка инстанция. С влязло в сила решение по посоченото дело било
отменено наказателно постановление, издадено срещу дружеството. Поради тези
обстоятелства ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 600лв.,
представляващи обезщетение за направените имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до нейното
окончателно изплащане и направените по делото разноски – държавна такса за образуване
на дело – 10лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. В съдебно
заседание искът се поддържа. Процесуалният представител на ищеца Г.А. в съдебно
заседание изрично заявява, че за осъщественото процесуално представителство по
повод оспорването на наказателното постановление е била ангажирана от Г.А. в
лично качество, а не от името на дружеството и съответно сумата за адвокатския
хонорар е заплатена от него, а не от дружеството.
Ответникът – РЗИ – Търговище - юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджет към
министъра на здравеопазването (съгласно чл. 3 от УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на
регионалните здравни инспекции), чрез директора си чрез отговора на исковата
молба, а в съдебно заседание - чрез процесуален представител, не оспорва
основателността на иска, напротив, признава го.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Търговище застъпва становище, че
исковата молба е неоснователна, тъй като отмененото наказателно постановление е
издадено на дружеството, а разноските се претендират от името на физическото
лице – управител на дружеството. Счита, че на това основание искът следва да се
отхвърли.
Независимо от направеното от ответника признание на иска и липсата на
доказателствени искания от страна на ищеца, на основание чл. 175 от ГПК във
връзка с чл. 144 от АПК съдът е изискал и приел по делото като доказателство
АНД № 541/2019г. на РС – Търговище.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
С решение № 195 от 10.09.2019г. на
РС – Търговище, постановено по НАХД № 541/2019г. по описа на РС – Търговище, в
сила от 31.10.2019г., е отменено наказателно постановление № 38 от 07.06.2019г.
на зам. директора на РЗИ - Търговище, с което на
„Хаджи
Генчо А. ***, представлявано от управителя Г.Г.А. е наложено на основание чл.
210, ал.3 от Закона за здравето административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 1500лв. Решението е оставено в сила с решение № 125 от 31.10.2019г.
по КНАХД № 122/2019г. по описа на Административен съд – Търговище.
За осъщественото процесуално
представителство по НАХД № 541/2019г. по описа на РС – Търговище, ищецът Г.Г.А.
е платил 300лв. в брой на а.. В., видно от приложения по НАХД № 541/2019г. в
оригинал писмен договор за правна защита и съдействие, който според
удостовереното от страните има роля и на разписка между тях. В рамките на
производството пред РС разноски не са присъждани. В договора е посочено, че
неговият предмет е правна защита и съдействие по АНД по описа на РС –
Търговище.
За осъщественото процесуално представителство по КНАХД № 122/2019г. по
описа на Административен съд – Търговище, ищецът Г.Г.А. е платил 300лв. в брой
на а.. В., видно от приложения по КНАХД № 541/2019г. в оригинал писмен договор
за правна защита и съдействие, който според удостовереното от страните има роля
и на разписка между тях. В рамките на производството пред Административния съд разноски
не са присъждани. В договора е посочено, че неговият предмет е правна защита и
съдействие по КНАХД № 122/2019г. по описа на Адм. съд – Търговище.
Въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 1
от ЗОДОВ урежда отговорността на държавата и общините за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразните актове, действия или
бездействия на техните органи и длъжностни лица при или по повод на изпълнение
на административна дейност.
Съгласно тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, „дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на
държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за
административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани
според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
/изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска
като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на
дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление
не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган,
представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици,
е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност.
Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата
по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно
наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на
административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски
в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред“.
С оглед задължителния характер на тълкувателните постановления,
регламентиран в чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извод,
че предявеният иск е допустим - основава се на отменено по съдебен ред
наказателно постановление.
По отношение преценката за основателността на иска:
По делото безспорно се установи
отмяната по съдебен ред на наказателното постановление, издадено от орган на РЗИ
– Търговище поради неговата незаконосъобразност. Съдът намира, че основанията
за отмяна на наказателното постановление не са релевантни за възникване на
отговорността на държавата за вреди, доколкото законът в чл.1, ал.1 не ги
разграничава и респ. урежда като предпоставка за възникване на отговорността на
държавата, както е направено например в хипотезите на чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ,
затова те не следва да бъдат обсъждани.
На следващо място по делото се
установи наличие на реална имуществена вреда за ищеца в размер на 600лв.,
платени за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването и отмяната
на наказателното постановление.
Съдът
приема, че липсва пряка причинно-следствена връзка между отмененото наказателно
постановление и настъпилите вреди. Установените вреди са настъпили в
патримониума на ищеца – физическо лице, а не на дружеството (така според възприетото
от съда за установено, въз основа на твърдението на пълномощника на ищеца и
удостовереното в разписките). Предвид тези обстоятелства, съдът приема, че
платеният адвокатски хонорар не съставлява вреда за ищеца, която да е пряка и
непосредствена последица на отмененото наказателно постановление – от една
страна, а от друга – няма вреда за дружеството, по отношение на което е било
издадено отмененото наказателно постановление. Ако обезщетението се търсеше от
името на дружеството, то тогава щеше да намери приложение Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., което
е задължително за съда и искът на дружеството би бил основателен, ако се
установи реалното настъпване на вредата за патримониума на дружеството.
По изложените съображения съдът приема, че искът е неоснователен и следва
да се отхвърли.
Разноски
по делото не са претендирани от ответника и затова те следва да останат в
тежест на страните така, както са ги направили.
По
изложените съображения и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иск с правно
основание чл. 1 от ЗОДОВ, предявен от Г.Г.А. *** - управител на „Хаджи Генчо А. 1“ ЕООД,
действащ чрез пълномощник адв. Т.В.,*** при МЗ за сумата в размер на 600лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до нейното
окончателно изплащане, основан на отменено наказателно постановление № 38 от 07.06.2019г.
на зам. директора на РЗИ – Търговище.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
–дневен срок от съобщаването на страните, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: