Определение по дело №424/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260340
Дата: 5 август 2020 г.
Съдия: Цвета Павлова Павлова
Дело: 20203100900424
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 март 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ .…………/05.08.2020 год.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на пети август през две хиляди и двадесета година, в състав:             

                       

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 424 по описа за 2020 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск от „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, срещу „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к.с.о. „Траката-4“, № 112, с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 939 250.34 лeвa, представляваща получена без основание цена за произведена от ответника ел. енергия, формирана от разликата между преференциална цена за произведеното количество ел. енергия след достигане на нетното специфично производство за съответната година през м. 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2015 год., м. 08, 09, 10, 11, 12.2016 год. и м. 08, 09 и 10.2017 год. и приложимата цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 86 ЗЗД.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представените писмени доказателства, за провеждане на съдебно-техническа експертиза, както и за привличане на Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Триадица“ № 8, като трето лице – помагач на негова страна.

С определение № 912/24.03.2020 год., съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответната страна, на основание чл. 367 ГПК.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, депозира писмен отговор с който оспорва исковата претенция по основание и размер, в условията на евентуалност релевира възражение за прихващане и обективира искане по доказателствата. С отговора е оспорена автентичността на Решение № Ж-626/21.11.2019 год. на КЕВР, както и е въведено възражение за неговата нищожност/унищожаемост.

С определение № 1373/02.06.2020 год., съдът е разпоредил препис от писмения отговор да се връчи на ищцовата страна, която в срока по чл.372, ал.1 ГПК е депозирала допълнителна искова молба, с която поддържа първоначалната такава и оспорва направените от ответника възражения. Също изразява становище по направените с отговора доказателствени искания и заявява, че ще се ползва от Решение № Ж-626/21.11.2019 год. на КЕВР, което ще представи в оригинал в съдебно заседание.

В депозирания отговор на допълнителната искова молба, ответникът поддържа изразеното становище за неоснователност на претенцията.

С оглед горното, съдът приема размяната на книжа за приключила.

 

           По допустимостта на претенциите:

            Предявеният иск черпи правното си основание в чл. 55, ал.1 ЗЗД. С оглед изложените фактически твърдения в исковата молба съдът намира предявения иск за процесуално допустим. Направените с отговора възражения, касателно липсата на активна легитимация на ищеца и правен интерес, съдът намира, че съставляват възражения, относими към основателността на предявения иск, а не към неговата допустимост, поради което и същите ще бъдат разгледани по съществото на спора.

            Представени са доказателства за предварителното внасяне на дължимата за производството държавна такса и е сезиран компетентен съд. При наличие на предвидените в закона положителни предпоставки и при липса на отрицателни такива, се налага извод за допустимост на инициираното исково производство.

 

           По предварителните въпроси:

            С оглед предмета на иска и обстоятелството, че страните по делото са търговци, приложима е разпоредбата на чл. 365, т.1 от ГПК и делото следва да бъде разгледано по реда на гл. 32 ГПК.

            С исковата молба, ищецът  ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, е обективирал искане за конституиране като трето лице – помагач на негова страна „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Триадица“, № 8.

            Искането е своевременно направено, а по същество преценено – основателно. Доколкото трето лице, чието привличане се иска, е общественият доставчик на електрическа енергия, нормативно задължен да заплати за изкупеното по реда на чл.94 ЗЕ количество електрическа енергия по цената, по която енергията е заплатена от крайния снабдител, е налице правен интерес от привличането му и същото следва да се допусне.

            Предвид липсата на посочена от ищеца с исковата молба банкова сметка, ***, на същия следва да се даде възможност най-късно в срок до първото съдебно заседание да посочи банкова сметка ***, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК.

            СЪДЪТ намира, че с оглед изложените в отговора на исковата молба неясни твърдения на ответника следва да се укаже да уточни дали оспорва автентичността/авторството на подписите, положени върху Решение № Ж-626/21.11.2019 год. на КЕВР или оспорва единствено обвързващия му характер, както и да конкретизира основанието, на което претендира неговата нищожност/унищожаемост.

            СЪДЪТ намира, че доколкото с отговора на исковата молба е направено и искане за осъществяване на инцидентен съдебен контрол по силата на чл. 17, ал. 2 ГПК относно валидността, съотв. законосъобразността на Решение № Ж-626/21.11.2019 год. на КЕВР, то на ответника следва да се укаже, че по така направеното искане съдът ще се произнесе с решението по същество на спора и след изпълнение на горните указания за уточняване твърдените основания за неговата нищожност/унищожаемост.

           СЪДЪТ намира, че с оглед липсата  на въведени с отговора на исковата молба и допълнителния отговор твърдения относно правопораждащия факт, на който ответникът основава вземането, с което претендира да се извърши съдебно прихващане, на същия следва да се дадат указания за конкретизирането му с посочване ясно и точно откъде произтича дължимостта на посочената в отговора сума в размер на 453 732.02 лева без ДДС или 544 478.42 лева с ДДС. В случай, че не поддържа възражение за прихващане претенцията на ищеца със свое насрещно изискуемо вземане, произтичащо от правопораждащ факт, различен от този, на който е основана исковата претеция, а просто оспорва критерия, по който следва да се изчисли стойността на произведената и изкупена от ищеца ел. енергия над НСП (цена на свободен пазар/цена за излишък), което в контекста на предявения иск е твърдение за наличие на основание за задържане на исковата сума, ответникът следва изрично да посочи това.

      

           По доказателствата:

             СЪДЪТ намира, че доколкото представените с исковата молба, писмения отговор и допълнителния писмен отговор са за установяване на релевантните за спора твърдения, същите са допустими и относими, поради което следва да бъдат допуснати до събиране, а по приемането им съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание. 

            СЪДЪТ намира, че доколкото искането на ищеца за провеждане на съдебно-техническа експертиза с така поставените задачи се отнася до спорни между страните факти относно количеството произведена ел. енергия над НСП за процесния период, както и стойността, по която ищецът я е заплатил на ответното дружество, то искането е допустимо и относимо, а събирането на това доказателство е наложително, с оглед липсата на специални знания на съда. Доколкото, обаче въпросите касаят и стойност на заплатената от ищеца ел. енергия, то следва да се назначи комплексна съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза, с вещо лице специалист - ел. централи и вещо лице – икономист. Същата следва да бъде допълнена и с въпросите, поставени от ответното дружество, доколкото съдът ги преценява да допустими и относими, независимо дали да във връзка с евентуално релевирано възражение за прихващане или въведеното твърдение за наличие на основание за задържане на исковата сума. 

             СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

             СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на основание чл.374, ал.2 ГПК.

             За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

 

 

 

 

            Воден от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, срещу „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к.с.о. „Траката-4“, № 112, иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 939 250.34 лeвa, представляваща получена без основание цена за произведена от ответника ел. енергия, формирана от разликата между преференциална цена за произведеното количество ел. енергия след достигане на нетното специфично производство за съответната година през м. 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2015 год., м. 08, 09, 10, 11, 12.2016 год. и м. 08, 09 и 10.2017 год. и приложимата цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 86 ЗЗД.

КОНСТИТУИРА като трето лице – помагач на страната на ищеца „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Триадица“, № 8.

            УКАЗВА на ищеца „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД най-късно в срок до датата на първо съдебно заседание да посочи банкова сметка ***, на основание чл.127, ал.4 ГПК.

            ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с оглед изложените в отговора на исковата молба,  най-късно до датата на първо съдебно заседание да уточни дали оспорва автентичността/ авторството на подписите, положени върху Решение № Ж-626/21.11.2019 год. на КЕВР или оспорва единствено обвързващия му характер, както и да конкретизира основанието, на което претендира неговата нищожност/ унищожаемост.

УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на това му указание така наведените неясни твърдения и възражения не ще бъдат съобразявани, съответно разгледани от съда.

УКАЗВА на ответника, че по направеното с отговора искане за осъществяване на инцидентен съдебен контрол по силата на чл. 17, ал. 2 ГПК относно валидността, съотв. законосъобразността на Решение № Ж-626/21.11.2019 год. на КЕВР, съдът ще се произнесе с решението по същество на спора и след изпълнение на горните указания за уточняване твърдените основания за неговата нищожност/унищожаемост.

            ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД най-късно до датата на първо съдебно заседание да уточни релевираното с отговора на исковата молба в условията на евентуалност възражение за прихващане, като посочи правопораждащия факт, от който произтича дължимостта на вземането му в размер на 453 732.02 лева без ДДС или 544 478.42 лева с ДДС, с което претендира да се извърши прихващането с ищцовата претенция. В случай, че не поддържа възражение за прихващане претенцията на ищеца със свое насрещно изискуемо вземане, произтичащо от правопораждащ факт, различен от този, на който е основана исковата претеция, а просто оспорва критерия, по който следва да се изчисли стойността на произведената и изкупена от ищеца ел. енергия над НСП (цена на свободен пазар/цена за излишък), което в контекста на предявения иск е твърдение за наличие на основание за задържане на исковата сума, ответникът следва изрично да посочи това.

            УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на това му указание въведеното възражение не ще бъде разгледано от съда.

            ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.

            ОБЯВЯВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

            Предявен е иск от „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, срещу „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к.с.о. „Траката-4“, № 112 с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

            Твърди се в сезиралата съда искова молба, че ищецът е титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013 год. на ДКЕВР), а „Вентус България“ ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект - ВяЕЦ „Храброво 1“ с обща инсталирана мощност от 4 МW, която е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-247/08.02.2013 год. Сочи се също, че „Национална електрическа компания" ЕАД /за краткост – „НЕК“ ЕАД / е титуляр на лицензия за извършване на дейността обществен доставчик на електрическа енергия № Л-147-13/17.12.2004 год., издадена от ДКЕВР, като НЕК ЕАД е задължено да  купува от „Енерго - Про Продажби“ АД, в качеството му на краен снабдител, количествата електрическа енергия, която „Енерго - Про Продажби" АД е закупило от възобновяеми източници по цената, по която е закупена от съответния производител.

              Ищецът излага, че с ответното дружество се намират в облигационно правоотношение по силата на Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 328 от 21.02.2013 год., съгласно чл. 16, ал. 1 от който, цената за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР в съответствие е разпоредбите на ЗЕВИ. Твърди, че приложимата преференциална цена по Договора за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем източник между ищеца и ответника е определена с Решение Ц-18/28.06.2012 год. на ДКЕВР, като по силата на т.7 от същото преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа е в размер на 148,71 лева без ДДС. Сочи, че през месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември на 2015 год., за месеците август, септември, октомври, ноември и декември на 2016 год., както и за месеците август, септември и октомври на 2017 год. „Енерго-Про Продажби" АД е закупило от „Вентус България“ ЕООД електроенергия общо в размер на 7 046 197 kWh на стойност от 985 771.44 лева с ДДС. Цялото закупено количество ел. енергия ищецът продал на „НЕК“ ЕАД за същата сума в размер на  985 771.44 лева с ДДС.

              Сочи, че с влязло в сила решение № 16672/12.12.2013 год. по адм. д. № 473/201З год. тричленен състав на ВАС е приел, че Решение № Ц-18/ 28.06.2012 год. на ДКЕВР в раздел I, т.7 и т.8, с което са определени считано от 01.07.2012 год., преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа – 148.71 лева /MWh и над 2 250 часа - 132.71 лева/ MWh, е незаконосъобразно и го е отменил, като преписката била върната на ДКЕВР за ново произнасяне по раздел I, т.7 и т.8. В изпълнение на указанията КЕВР е приела Решение № Ц-29 от 16.11.2017 год., с което е определила преференциална цена на електрическата енергия, произведена от вятърни електрически централи, считано от 01.07.2012 год., както следва: за тези, работещи до 2 250 часа – 148.71 лева/MWh при нетно специфично производство в размер на 1 860 kWh, а за тези работещи над 2 250 часа – 132.71 лева/MWh при нетно специфично производство в размер на 2 139 kWh.

             След постановяване на Решение № Ц-29 от 16.11.2017 год., ищецът с  писмо изх. № K-EPRS 129/17.01.2018 год. информирал ответника, че към 01.11.2017 год. ВяЕЦ „Храброво 1“ е надхвърлила нетното специфично производство от 1 860 kWh/kW и го поканил да издаде кредитно известие към фактура № 485/30.11.2017 год., с което произведеното количество електрическа енергия над НСП за месец ноември 2017 год. да се остойности по цена за излишък на балансиращия пазар.

             С писмо изх. № 26-1632-176/12.12.2017 год „НЕК“ ЕАД отправило искане към ищцовото дружество във връзка с Решение № Ц-29 от 16.11.2017 год. да издаде кредитни известия към фактури за продадена електрическа енергия на „НЕК“ ЕАД по отношение на префактурираната енергия на ВяЕЦ „Храброво 1“, собственост на ответника и дебитни известия към същите фактури по цена за излишък за съответните производители, като приложило справка за произведените и платени количества електрическа енергия в периода 01.01.2015 год. до 31.10.2017 год. над нетното специфично производство. От своя страна, с писмо изх. № K-EPRS 205/24.01.2018 год. ищецът отново поканил ответника да издаде кредитно известие към фактура № 485/30.11.2017 год., тъй като „НЕК“ ЕАД отказвал да заплати произведената електрическата енергия в размер на 300 906 kWh за месец ноември 2017 год. по преференциална цена, поради надхвърляне на нетното специфично производство. 

             Твърди се, че във връзка с подадена на 22.03.2018 год. от „НЕК“ ЕАД  жалба в КЕВР срещу ищеца, с Решение № Ж-626/21.11.2019 год. КЕВР е дало на последния тридесетдневен срок да уреди взаимоотношенията си с „НЕК“ ЕАД във връзка с цената на изкупуването на електрическа енергия от ВяЕЦ „Храброво 1“ за периода 24.07.2015 год. - 31.10.2017 год. при спазване на разпоредбата на чл.31, ал.5, т.1 и т.2 от ЗЕВИ и Решение № Ц-29 от 16.11.2017 г. на КЕВР. Така на 16.12.2019 год. последвало сключването на споразумение между тях, по силата на чл. 1 и чл. 3 от което, ищецът заплатил на „НЕК“ ЕАД сумата в общ размер на 939 250.34 лева с ДДС по посочена от него банкова сметка ***.12.2019 год., която сума „Енерго-Про Продажби“ АД е заплатило на ответника за произведеното и продадено от него количество електрическа енергия над посоченото от КЕВР НСП от 1860 Kwh/kW за периода от 24.07.2015 год. до 31.10.2017 год.

            Ищецът счита, че е налице платена без основание в полза на ответника сума в общ размер на 939 250.34 лева с ДДС, доколкото е заплащал продадената му от последното електрическа енергия след достигане на НСП от 1860 KWh/KW по преференциална цена 148,71 лева/MWh без ДДС и/или по 132,71 лева/MWh без ДДС, вместо по съответната цена за излишък на балансиращия пазар, определяна от „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД, от което извежда и правния си интерес от предявяване на настоящия иск. Подробно изброява каква е стойността на разликата между цената за излишък и реално заплатената от него преференциална цена за произведената от ответника ел. енергия след достигане на НСП за процесния период, а именно:

 - за месец юли 2015 год. по фактура № 314/31.07.2015 год. – 856.51 лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП  в размер на 5,139 МWh/;

- за месец август 2015 год. по фактура № 321/31.08.2015 год. - 73 677.55 лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП  в размер на 456,189 МWh/;

- за месец септември 2015 год. по фактура №327/30.09.2015 год.- 67 407.38 лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП  в размер на 413,799 МWh/;

- за месец октомври 2015 год. по фактура №332/31.10.2015 год. - 79 719.64 лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП  в размер на 541,830 МWh/;

- за месец ноември 2015 год. по фактура № 341/30.11.2015 год. - 78 668.24 лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП  в размер на 551,633 МWh/;

- за месец декември 2015 год. по фактура № 348/31.12.2015 год. – 75 829.66лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП  в размер на 536,661 МWh/;

- за месец август 2016 год. по фактура № 396/31.08.2016 год. – 3 001.37 лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП  в размер на 18,239 МWh/;

- за месец септември 2016 год. по фактура №401/30.09.2016 год.- 47 282.52 лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП  в размер на 297,145 МWh/;

-    за месец октомври 2016 год. по фактура №407/31.10.2016 год. - 81 796.28 лв.

/при произведено количество ел. енергия над НСП  в размер на 505,306 МWh/

-    за месец ноември 2016 год. по фактура №414/30.11.2016 год. - 72 277.48 лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП  в размер на 493,201 МWh/;

-    за месец декември 2016 год. по фактура №424/31.12.2016 год.-121 467.20 лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП  в размер на 823,420 МWh/;

-    за месец август 2017 год. по фактура №468/31.08.2017 год. - 71 364.04 лева /при произведено количество ел. енергия над НСП  в размер на 440,436 МWh/;

-    за месец септември 2017 год. по фактура №473/30.09.2017 год.-87 260.51 лв.

-    /при произведено количество ел. енергия над НСП  в размер на 577,080 МWh/

-     за месец октомври 2017 год. по фактура № 480/31.10.2017 год. – 78 641.96 лв. /при произведено количество ел. енергия над НСП  в размер на 559,037 МWh/, които суми били платени с ДДС от ищеца.

            В срока по чл.367 ГПК, ответникът „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД депозира писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост на иска, както и за неговата неоснователност. Не оспорва факта на сключен между страните договор за изкупуване на електрическа енергия, но сочи, че приложимата цена за произведената ел.енергията е преференциалната цена, определена с Решение № Ц-18/28.06.2012 год., вкл. и  за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното специфично производство, тъй като това понятие е определено с последващ във времето закон за изменение и допълнение на ЗЕ (ДВ, бр. 56 от 2015 год., в сила от 24.07.2015 год., изм. бр. 100 от 2015 год.), т.е. НСП не е съществувало в отмененото Решение Ц-18/28.06.2012 год. Също така излага, че Решение № Ц-29 от 16.11.2017 год. на КЕВР, на което ищецът се позовавал, е отменено с Решение № 5209/ 09.08.2018 год. по адм.д. № 13565/2017 год. по описа на АССГ, потвърдено с Решение № 2539/18.02.2020 год. по адм.д. № 13280/2018 год. по описа на ВАС. В тази връзка твърди, че и Решение № Ж-626/21.11.2019 год., издадено на основание отмененото Решение № Ц-29 от 16.11.2017 год. на КЕВР, също е неприложимо, защото е отпаднало основанието за издаване на административния акт. Освен това, сочи, че същото било издадено при неправилно приложение на НСП за минал период, като твърди, че уреждащия го административен акт може да има действие само занапред. Оспорва обвързващия характер на Споразумение № 19ИД/X19А092 от 16.12.2019 год., подписано между ищеца и „НЕК" ЕАД за заплащане на сума в размер на 939 250.34 лева, доколкото не е страна по същото.

             Ответникът не оспорва, че Решение № Ц-29/16.11.2017 год. на КЕВР инкорпорира в един документ две решения - за определяне на преференциалната цена на електрическата енергия, изкупувана от ищеца и за определяне на нетно специфично производство, като твърди, че докато определянето на преференциалната цена, считано от 1.07.2012 год., е било предмет на висящо административно производство, поради предходната отмяна на ценово решение на КЕВР по съдебен ред, то определянето на нетно специфично производство е извършено за първи път с приемане на Решение № Ц-29 от 16.11.2017 год. на КЕВР. В тази връзка обосновава извода, че КЕВР няма право да определя НСП с обратно действие, тъй като законодателят (нито в Закона за енергетиката (ЗЕ), нито в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) не е предвидил правна възможност КЕВР да определя със задна дата (ретроактивно) нетно специфично производство, за което следва да е налице изрична разпоредба. Такова указание не се съдържало и в самото Решение № Ц-29/16.11.2017 год. В този смисъл се позовава на Решение № 4/14.05.2020 год. на КС на РБ по конст.д. № 9/2019 год. по тълкуването на чл. 14 ЗНА, относно придаването на обратна сила на нормативните актове.

             В подкрепа на горните изводи ответникът сочи, че дори самият ищец го е поканил да издаде кредитно известие за м. ноември 2017 год. по фактура № 485/30.11.2017 год., което да се остойности по цена за излишък на балансиращия пазар, а не за процесния период, за което свидетелствали и двете приложени към исковата писма от 17.01.2018 год. и от 24.01.2018 год.

            На следващо място, ответникът оспорва автентичността на Решение № Ж-626/21.11.2019 год. на КЕВР с твърдения за липса на представени доказателства, че такъв документ съществува и действително е издаден от КЕВР. Излагат се аргументи също за липсата на обвързващ характер на посоченото решение предвид отмяната на Решение № Ц-29/16.11.2017 год., въз основа на което е издадено, а също и предвид обстоятелството, че Решение № Ж-626/21.11.2019 год. на КЕВР предвижда задължения за ищцовото дружество и „НЕК“ ЕАД, като по него ответникът се явява трето, неучастващо лице. Не е последвало производство по обжалването му от страна на ищеца, в което ответникът излага, че е можел активно да участва като помагач на негова страна, поради което счита, че не следва да понася негативните последици от акт, който не е адресиран до него.

             Отделно счита, че не бил изпълнен фактическия състав на неоснователното обогатяване, тъй като единствената причина за обедняването на ищеца бил пропускът му да обжалва Решение № Ж-626/21.11.2019 год. на КЕВР. Изразява становище, че определените преференциални цени в Решение № Ц-18/28.06.2012 год. на ДКЕВР не са в състояние да възстановят стойността на инвестицията във ВяЕЦ за периода на изкупуване на електрическата енергия по преференциални цени - 12 години при полезен живот на активите, което било съдебно установено и в мотивите на решението за отмяната на Решение № Ц-18/28.06.2012 год. Също и съгласно мотивите на Решение № 7669/05.06.2014 год. на ВАС, петчленен състав - I колегия, по адм. д. № 4210/2014 год., които напълно потвърждавали изводите на тричленния състав, инвеститорите не само нямало да получат никаква доходност от вложените средства, но и щели да реализират загуби при изкупуване на цялото количество произведена електрическа енергия от централата. Счита, че с последващото Решение Ц-29/16.11.2017 год., /впоследствие отменено/ КЕВР определила много по-нисък размер на количествата изкупувана електрическа енергия по преференциална цена -1860ч. НСП. Предвид изложените мотиви за отмяна на № Ц-18/28.06.2012 год. на ДКЕВР ответното дружество илюстрира в таблица загубите, които търпи на годишна база при прилагане на НСП за периода 2013-2019 год., като обосновава извод за 36.36 % по-нисък размер на количествата изкупувана ел. енергия на годишна база.

             Във връзка с изложеното досежно съдебната отмяна на Решение № Ц-29/16.11.2017 год. на КЕВР ответникът релевира възражение нищожност, евентуално унищожаемост на издаденото въз основа на него Решение № Ж-626/21.11.2019 год. на КЕВР, като отправя искане за провеждане на инцидентен съдебен контрол по чл. 17, ал.2 ГПК с аргумента, че макар да не е участвал в производството по издаването и обжалването на административния акт, се явява пряко засегнат от последиците му. С  чита, че дори и без отмяната на акта, въз основа на който Решение № Ж-626/21.11.2019 год. на КЕВР е издадено, достатъчно основание за незаконосъобразността на последното било неправилното приложение от страна на КЕВР на нетното специфично производство и придаденото му обратно действие. Така допълва, че и след отмяната на Решение № Ц-18/28.06.2012 год. и връщане на преписката за ново произнасяне указанията на съда са касаели само определянето на преференциална цена, но не и определянето на НСП. Като друг порок на оспорваното решение ответникът посочва, че в него не била съобразена предоставената в закона възможност надвишаващата НСП ел. енергия да се продаде по цени на свободен пазар, като претендира за съвместно тълкуване разпоредбите на чл. 31, ал.5 и чл.31, ал.12 ЗЕВИ. В този смисъл сочи, че доколкото общественият доставчик „НЕК“ ЕАД продава изкупената ел.енергия по свободно договорени цени, предвид разликата с по-ниската цена за излишък, до неоснователно обогатяване би се стигнало, но в полза на обществения доставчик.

            Накрая, ответникът оспорва изчисленията в исковата молба и приложената справка за заплатени в негова полза суми, като твърди, че не били посочени никакви единични стойности за цената за излишък, а само обща сума за целия период, без да е ясно как е формирана със и без ДДС. С оглед предвидения в § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56/2015 год.) краен срок за определяне на НСП (31.07.2015 год.), оспорва и в частност дължимостта на претенцията за м.юли 2015 год. В условията на евентуалност и при приемане за основателна  исковата претенция, релевира възражение за прихващане, като претендира произведената над НСП ел. енергия за процесния период да се изчисли по цена на свободен пазар, а не по цена за излишък. Сочи, че размерът на цената за излишък е различен за всеки ден и час, като цените са публично известни и се публикуват от независимия преносен оператор „ЕСО“ ЕАД, а можело да се извлече вкл. и от приложената от ищеца справка по Споразумението му с „НЕК“ ЕАД. Като се позовава на включена в отговора справка-таблица за разликата между цената на свободен пазар и цената за излишък за процесния период претендира сума за прихващане по цена на свободен пазар в размер на 453 732.02 лева без ДДС и 544 478.42 лева с ДДС.

В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията в отговора, поддържа изложеното досежно основателността на претенцията и излага допълнителни доводи. Така във връзка с възраженията за недопустимост на иска, базирани на отмяната на Решение № Ц-29/16.11.2017 год. ищецът твърди, че след връщане преписката на КЕВР, се възобновява висящността на административното производство и Комисията ще определи нова преференциална цена по т.1 от решението и съответстващо й НСП, а предявяването на настоящата претенция цели да се осуети погасяването на част от нея по давност. Настоява, че отмяната на Решение № Ц-29 от 16.11.2017 год. не води до отпадане с обратна сила на ограничението за прилагане на нетното специфично производство към обема на електрическата енергия, която производителят може да продаде по преференциална цена на крайния снабдител, на основание чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ. Намира за неоснователни възраженията на ответника за незаконосъобразност на Решение № Ж-626/21.11.2019 год. на КЕВР, противопоставя се на искането за осъществяването на инцидентен съдебен контрол и заявява, че ще се ползва от същото.

В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който оспорва доводите на ищеца и поддържа/развива своите за недопустимост и неоснователност на иска. Оспорва изложеното във връзка със самоопределянето на производителите още по отмененото Решение Ц-18/28.06.2012 год. като такива по т.7 или т.8 - дали произведената електрическа енергия ще се изкупува само по едната или само по другата цена, както и че това разделение било възприето и в Решение Ц-29/16.11.2017 год. и че е дало отражение в НСП. Със сходни на вече изложените с отговора аргументи поддържа и искането си за осъществяване на инцидентен съдебен контрол на Решение № Ж-626/21.11.2019 год. на КЕВР. В останалата си част доводите на ответника се припокриват с вече изложеното, като допълнително сочи и основанията си за наличие на противоречие с правото на ЕС в случай на уважаване на ищцовата претенция. Поддържа направените доказателствени искания и направеното в евентуалност възражение за прихващане със сумата от 544 478.42 лева, като разлика между сумата, платена за произведената и доставена ел. енергия след достигане на определено НСП по преференциална цена и по цена на свободен пазар за процесния период. Отново в условията на евентуалност, в случай, че КЕВР постанови нов акт за определяне на префернциална цена по т.1 от Решение Ц-29/16.11.2017 год. моли за осъществяване на инцидентен контрол за нищожност на придаденото обратно действие на НСП преди датата на първоначалното му определяне на 16.11.2017 год.

           ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО и НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че ищецът е  краен снабдител на електрическа енергия; ответникът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ; наличието на договорно правоотношение между страните за изкупуване на ел.енергия; НЕК е обществен доставчик, изкупуващ от ответника закупената от последния ел.енергия.

            Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Ищецът следва да докаже наличието на възникнало договорно правоотношение, изпълнение на задължението си по договора, количествата, закупена ел. енергия над определеното с Решение № Ц-29/16.11.2017 год. на КЕВР нетно специфично производство, механизма за определяне на приложимата цена, пораждане на задължение за ответника да върне дадената на отпаднало основание сума.

            Ответникът носи доказателствената тежест да установи правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите възражения, а именно – наличие на основание за задържане на исковата сума, респективно че престацията е получена на годно основание.

            УКАЗВА на страните, че се позовали на всички релевантни за очертаване на основанието на иска и насрещните възражения факти и са ангажирали допустими доказателства за обстоятелствата, за които носят доказателствена тежест.

            УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор. В случай на постигната спогодба, половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

            ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.

            ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към отговора и допълнителния отговор писмени доказателства.

            ДОПУСКА провеждането на  комплексна съдебно-техническа и съдебно- икономическа експертиза, по която вещите лица – специалист ел.централи и икономист, след запознаване с материалите по делото, да отговорят на следните въпроси:

1.    На какво количество електрическа енергия съответства нетното специфично производство на ВяЕЦ „Храброво 1“, определено съгласно Решение № Ц-29/16.11.2017 год. на КЕВР според инсталираната мощност на централата?

2.    Какъв е размерът на произведената от ВяЕЦ „Храброво 1“ и продадена на „Енерго-Про Продажби“ АД електрическа енергия след достигане на количеството по т.1 през м. 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2015 год., м. 08, 09, 10, 11, 12.2016 год. и м. 08, 09 и 10.2017 год., посочено по месеци?

3.    Каква стойност е заплатило „Енерго-Про Продажби“ АД на „Вентус България“ ЕООД за електрическата енергия по т. 2, посочено по месеци и с включен ДДС?

4.    Каква е стойността на електрическата енергия, изчислена за всеки от месеците по т. 2  по съответната за часа на производство цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен системен Оператор“ ЕАД и обявена на официалната му страница? Месечните стойности да бъдат изчислени и с включен ДДС.

5.    Каква е разликата между изчислените за съответните месеци стойности с включен ДДС по т. 3. и т. 4.?

6.    Каква е стойността в лева на произведената електрическа енергия над НСП по преференциална цена за м. 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2015 год., м. 08, 09, 10, 11, 12.2016 год. и м. 08, 09 и 10.2017 год., посочено по месеци?

7.    Какъв е размерът на средната цена на електрическа енергия на свободен пазар за всеки един от месеците м. 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2015 год., м. 08, 09, 10, 11, 12.2016 год. и м. 08, 09 и 10.2017 год., посочено по месеци?

8.    Каква е стойността на произведената от ВяЕЦ „Храброво 1“ електрическа енергия за всеки един от месеците от процесния период м. 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2015 год., м. 08, 09, 10, 11, 12.2016 год. и м. 08, 09 и 10.2017 год., по цена на свободен пазар и общо за процесния период?

9.    Каква е разликата в стойностно изражение в лева между заплатената по преференциална цена електрическа енергия и по цена на свободен пазар за всеки един от месеците м. 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2015 год., м. 08, 09, 10, 11, 12.2016 год. и м. 08, 09 и 10.2017 год., и общо за целия период с и без ДДС?

            НАЗНАЧАВА, в качеството на вещо лице специалист ел.централи Пламен Г. Петров, включен под № 647 в Списъка на вещите лица за съдебен район на ВОС за 2020 год., което да се уведоми за поставените задачи след представяне на доказателства за внесен депозит от ищцовата страна.    

            ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева, вносим, както следва: 200 лева от ищцовата страна и 100 лева от ответната - в едноседмичен срок от уведомяването с представяне на доказателства за това.

.            НАЗНАЧАВА, в качеството на вещо лице икономист Стефка Георгиева Попова, включен под № 228 в Списъка на вещите лица за съдебен район на ВОС за 2020 год., което да се уведоми за поставените задачи след представяне на доказателства за внесен депозит от ищцовата страна.     

            ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 500 лева, вносим както следва: 200 лева от ищцовата страна и 300 лева от ответната - в едноседмичен срок от уведомяването с представяне на доказателства за това.

            УКАЗВА на вещите лица, че следва да депозират заключението си най-късно в едноседмичен срок преди датата на съдебното заседание, съгласно разпоредбата на чл. 199 ГПК.

            УКАЗВА на вещите лица, че за определяне на окончателен размер на дължимото по експертизата възнаграждение следва да се представят справка – декларация.

            УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.

           ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

           НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.

           РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна. Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.

За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail: *********@***.** .

         УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по медиация следва да уведомят съда.

 

         НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на  13.10.2020 год. от 11.00 ч., за която дата и час се призоват страните, включително и ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ, ведно с препис от настоящото определение, а на ищеца се връчи препис и от допълнителния отговор.

 

 

                                                 СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: