Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 30.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 1923 по
описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявeни са от Е.Г. К.-П.против „З. “Б.и.“ АД кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищцата твърди, че пострадала на 15.03.2017 г. при
пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а „Опел
Астра“ с рег. № ******, чиято отговорност била застрахована по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” от ответното дружество. Поддържа, че от
деликта получила телесни повреди, от които претърпяла неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 50 000 лв. Наред с това претърпяла и имуществени вреди, изразили се в разходи за
закупуване на медикаменти, консумативи и остеосинтезен материал на обща
стойност от 686 лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., представляващи част от общо
дължими 50 000 лв., и обезщетение за имуществени вреди в размер на 686 лв.,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 17.05.2017 г.
до окончателното изплащане.
Ответникът
оспорва предявените искове, като прави следните възражения: оспорва механизма
на настъпване на пътно-транспортното произшествие; твърди, че поведението на
водача на л.а „Опел Астра“ с рег. № ****** не било виновно; оспорва твърденията
на ищцата, че през продължителен период от време е изпитвала болки и страдания
и е изживяла стрес; поддържа становището, че липсвала причинно-следствена
връзка между пътно-транспортното произшествие и описаните в исковата молба вреди;
твърди, че евентуална продължителност на болките и страданията на ищцата се
дължала на предходни нейни заболявания и на хронично-дегенеративни изменения,
както и на лабилна нейна психика и „предходна обремененост“; прави възражение
за съпричиняване на вредите от ищцата, която пътувала без поставен обезопасителен
колан; оспорва твърденията, че оздравителният процес е бил продължителен;
поддържа становището, че евентуална продължителност на оздравителния процес се
дължала на неспазване на лекарските предписания и предходни заболявания на
ищцата, както и на хронично-дегенеративни изменения; оспорва размера на
исковете.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди:
За да бъде уважен този иск, ищецът трябва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към
датата на настъпване на произшествието за процесния автомобил „Опел Астра“ с
рег. № ****** е имало сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” с
ответното дружество, което се потвърждава и от представената по делото справка
за публикувана информация на електронния сайт на Гаранционния фонд.
Представено е заявление от
17.05.2017г. от ищцата до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени и имуществени вреди от настъпило на 15.03.2017 г.
пътно-транспортно произшествие.
Липсват доказателства
ответникът да се е произнесъл по застрахователната претенция.
От заключението на
автотехническата експертиза, което съдът приема, и представения по делото
констативен протокол, се установява, че пътно-транспортното произшествие е
реализирано на 15.03.2017 г., около 16.00 часа, на кръстовището, образувано от бул.“Тотлебен“
и бул. „Пенчо Славейков“. Вещото лице е установило следният механизъм на
настъпване на катастрофата: Лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ****** се е
движел по ул.“Константин Иречек“, като на локалното на бул.„Тотлебен“ е
извършил десен завой. Когато е достигнал кръстовището пред „Пирогов“ е извършил
ляв завой и се е насочил към кръстовището към ул. “Йоаким Кърчовски“ на червен
сигнал на светофарната уредба. По същото време по бул.“Тотлебен„ от „Руски
паметник“ към бул. „Академик Иван Гешов“ се е движел лекотоварен автомобил
„Ситроен Берлинго“ с рег. № ******, който е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал
на светофарната уредба. Настъпил е удар между челната част на лекотоварен
автомобли „Ситрен Берлинго“ и страничната дясна част на л.а „Опел Астра“. Причина
за настъпване на пътно- транспортното произшествие, според вещото лице, е поведението
на водача на на л.а „Опел Астра“, който
е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба.
Видно от влязло в сила
наказателно постановление № 17-4332-005033 от 06.04.2017г. на водача на л.а „Опел
Астра“ с рег. № ****** - Ц.Р.П.е
наложено наказание „глоба“ за това, че на 15.03.2017 г., около 16.00 часа, в
гр.София, на бул.“Пенчо Славейков“, при управление на л.а „Опел Астра“ с посока
на движение от бул. „Прага към „Йоаким Кърчовски на кръстовището с бул. „Ген Тотлебен“
е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, с което е нарушил чл.6, т.1
от ЗДвП, в резултат на което е реализирал пътно-транспортно произшествие с
движещия се от дясната му страна на зелен сигнал л.а „Ситроен Берлинго“ с рег.
№ ******.
От
заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че при
пътно-транспортното произшествие ищцата е получила счупване на вътрешния
медиален малеол на дясна глезенна става. Най-вероятният механизъм за реализиране
на описаното счупване е удар в областта на подбедрицата и усукване на
глезенната става, което би могло да настъпи при процесната катастрофа. Възстановителният
период е продължил 4-5 месеца, като през първите два месеца болките са били с
по-голям интензитет. Ищцата е лекувана по оперативен път - извършено e открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с винт и К -
игла. По време на престоя в болницата е
проведено антибиотично и обезболяващо лечение. След изписването е проведена и антитромботична
профилактика за един месец, за да се избегнат евентуални тромботични усложнения, напр. белодробна
тромбемболия. При нормално протичане на лечебния процес не се очакват
последващи патологични промени. Бъдещите прогнози за състоянието на ищцата са
добри. През периода на лечение пострадалата е направила
разходи за закупуване на остесинтезен материал и ампули „Клексан“/противосъсирващ
медикамент/. Разходите са били необходими за нейното лечение. К.страда от
артериална хипертония и язва на стомаха. Тези заболявания не
са повлияли
на лечението на травмата и на възстановителния процес. На 26.10.2017г. по
оперативен път в МБАЛ“ Люлин“ЕАД е отстранена металната остеосинтеза от дясната
глезенна става на ищцата./констативна част на медицинската експертиза –
„Изложение“/. В съдебно заседание вещото лице заявява, че е
извършило личен преглед на ищцата, при който е установило, че движенията на
дясното ходило при повдигане на ходилото нагоре са ограничени на 20 градуса при
норма 30 градуса. Това ограничение на движенията ще остане за постоянно. Експертът
уточнява, че в представена по делото история на заболяването има данни за
консултация с хирург и е описано, че ищцата е имала болки в дясна гръдна
половина, поради което е назначено рентгенографско изследване, но тази гръдна
травма не е изведена в епикризата като крайна диагноза, поради което вещото
лице не е я е отразило и в заключението си. От направената рентгенова снимка и при
прегледа на ищцата не са установени травматични промени на гръдния кош. Времето
за страдание от контузия на гръден кош е 15-20 дни.
За установяване на
претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са събрани и гласни
доказателствени средства. В своите показания св. Ц.Р.П.– син на ищцата, който е
управлявал процесния л.а „Опел Астра“ по време на настъпване на катастрофата,
заявява, че непосредствено след произшествието майка му изпаднала в безсъзнание
и на два пъти си гълтала езика, не била контактна. На място пристигнали полицаи
и заедно с тях успял да я изкара от автомобила
откъм вратата на шофьора, тъй като вратите отдясно били смачкани и не се
отваряли. По време на катастрофата ищцата пътувала на предна дясна седалка до
шофьора. Кракът й бил заклещен долу от самия удар. След катастрофата се оплакала, че я болят
крака, главата и ребрата, не можела да диша. Свидетелят счита, че болките в
ребрата са следствие от коланна травма. В „Пирогов“ майка му останала 8-10 дни,
след което я изписали за домашно лечение. Нейното въстановяване било тежко – 40
дни не можела да ходи, трябвало да пази крака си и да не стъпва на него, била
обездвижена на легло. Свидетелят и техни близки непрестанно били край нея – пренасяли
я, помагали й да ходи до тоалетна, водели я на прегледи, на превръзки. В болницата
с нея непрестанно имало придружител, защото не можела да ходи сама до тоалетна
и да се обслужва, редували се свидетелят, баща му и неговият вуйчо да й
помагат. След четиридесетият ден лекарите й позволили да ползва патерици и тя
започнала леко да стъпва на крака си, но
изпитвала силни болки. На петия месец ищцата проходила без помощни средства, но
се оплаквала от силни болки. Понастоящем продължавала да изпитва болки в крака.
След операцията в крака й останала
пластина. Преди катастрофата К.била жизнен и енергичен човек, оставала й година
до пенсия. Имала планове да пътува с приятелки в чужбина, по екскурзии, но след
катастрофата не можела да пътува. Никъде не ходела, защото се страхувала, дори
в градския транспорт не смеела да пътува. Вече не използвала помощни средства,
но не смеела да излиза сама навън, винаги искала да има някой с нея. Походката
й след възстановителния период била самостоятелна,
без патерици и помощен бастун.
Така събраните
доказателства установявата настъпването на всеки един от юридическите факти от
състава на чл.432, ал.1 от КЗ. От автотехническата експертиза и представеното
по делото наказателно постановление се установява, че виновен аза настъпване на
катастрофата е водачът на л.а “Опел Астра“ с рег. ****** – Ц.Р.П., който е
допуснал нарушение на чл.6, т.1 от ЗдВП, тъй като е навлязъл в кръстовище на
забранителен сигнал на светофарната уредба. Страните не спорят, че за процесния
автомобил е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество. От заключението на медицинската кспертиза и показанията на
св. Петров се установява, че в следствие на катастрофата на ищцата е причинена
телесна повреда - „счупване на вътрешния медиален малеол на дясна глезенна
става“, от която е претърпяла болки и страдания.
Осъществен е ФС на чл.432,
ал.1 от КЗ, поради което предявеният иск е доказан по основание.
При определяне размера на иска за
неимуществени вреди, съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на настъпване на произшествието
– 63 г., вида на причинената телесна повреда: средна телесна повреда, изразила
се в „счупване на вътрешния медиален малеол на дясна глезенна става“; вида на
проведеното лечение – оперативно
лечение, при което е извършено открито наместване на счупването и фиксиране на
фрагментите с винт и К – игла; обстоятелствата, че ищцата е лекувана в болнично
заведение през периода 16.03.2017г. -23.03.2017г., през който са извършени
наред с операцията и множество изследвания, проведено е антибиотично и
обезболяващо лечение; след изписване от болницата е проведена
и антитромботична профилактика за един месец, за да се избегнат евентуални
тромботични усложнения, а на 26.10.2017г. по оперативен път е отстранена
металната остеосинтеза. Съдът отчете продължителността на възстановителния
период – 4-5 месеца, през които ищцата е била зависима от грижите на близките
си и е изпитвала силни болки в крака, които са били с по-голям интензитет през
първите два месеца след катастрофата. Съдът съобрази обстоятелството, че движенията
на дясното ходило на ищцата при повдигане нагоре са ограничени на 20 градуса
при норма 30 градуса и отчете типичните за механизма на катастрофата стрес и негативни
емоционални преживявания, които са се отразили на живота на пострадалата и след
произшествието – тя се страхува да излиза сама и да пътува с автомобили и с
обществения транспорт. От друга страна, по делото бе установено, че възстановителният
процес е протекъл нормално и към настоящия момент ищцата се придвижва
самостоятелно, без помощни средства. Съдът не кредитира показанията на
св. Петров в частта, в която заявява, че ищцата е изгубила съзнание при
катастрофата и на два пъти е гълтала езика си, тъй като в медицинските
документи липсват данни да е изпадала в такова състояние, а свидетелят е син на
пострадалата и е заинтересован от изхода на делото. Не
се установява ищцата да е претърпяла гръдна травма, тъй като подобна диагноза
не е отразена в епикризата, нито вещото лице я е посочило в заключението си. В
съдебно заседание експертът заяви, че на ищцата е направена рентгенова снимка,
но нито от нея, нито при прегледа й от лекуващия лекар не са установени
травматични промени на гръдния кош.
Като отчете горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2017 г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД,
по справедливост на 20 000 лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 40 000 лв., следва да бъде
отхвърлен.
По предявения иск за
имуществени вреди:
По делото са представени фактури от 17.03.2017 г. и от 23.03.2017 г. и касови бонове към тях, от които се установява,
че няколко дни след катастрофата ищцата е закупила остеосинтезен пакет за
сумата от 560 лв. и медикамент „Клексан“ на стойност от 126.08 лв., като общата
стойност на направените разходи е 686.08 лв. Видно от заключението на
медицинската експертиза, което съдът приема, разходите за закупуване на остеосинтезен
материал и ампули „Клексан“/противосъсирващ медикамент/ са били необходими за
лечението на пострадалата, поради което предявеният иск за сумата от 686 лв. следва
да бъде уважен изцяло.
По възражението за
съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която
пътувала без поставен обезопасителен колан.
Възражението е неоснователно. От заключението на автотехническата
експертиза се установи, че ударът е бил страничен в дясно на автомобила, а при
такъв удар предпазният колан е неефективен, тъй като инерционната сила е
насочена надясно. Според заключението на
медицинската експертиза, което съдът приема, липсват данни ищцата да е ползвала
предпазен колан, но дори и да бе пътувала с поставен обезопасителен колан, би
могла да получи същото увреждане, тъй като долните крайници не са фиксирани от
него, а ударът е бил страничен.
По претенцията за
законна лихва:
Ищцата претендира законна лихва, считано от 17.05.2017 г. до окончателното
изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът
за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца. В конкретния случай ищцата е отправила застрахователна
претенция до ответника на 17.05.2017г., по която ответникът не се е произнесъл
с окончателно становище, поради което дължи законна лихва, считано от 18.08.2017г.
до окончателното изплащане, не и за периода преди тази дата.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 610.11
лв., съобразно уважената част от иска.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за вещи лица и за
адвокатско възнаграждение в размер общо на 1209.26 лв., съобразно отхвърлената
част от иска. При определяне размера на разноските, съдът не уважи възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като минималната стойност
по чл.7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА
АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ е 1750.58 лв., които с ДДС
са 2100.70 лв., а ответникът е направил разноски за адвокат
в размер на 1800 лв., които с ДДС възлизат на 2160 лв., т.е с 60 лв. над
минималното адвокатско възнаграждение, която разлика не е прекомерна и е
съобразена с фактическата и правна сложност на делото.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.
Б.Н.- Т.,*** с адрес за призоваване: гр.София, ул. „******* на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на
1068.05 лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на
СГС, ДТ върху уважената част от иска в размер на 850 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Е.Г. К.–П., ЕГН **********, съдебен адрес ***, на основание чл. 432,
ал.1 от КЗ, сумата от 20 000 лв.
/обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания
от средна телесна повреда „счупване на вътрешния
медиален малеол на дясна глезенна става“, настъпила на 15.03.2017г., по
вина на водача на л.а „Опел Астра“ с рег. № ****** – Ц.Р.П., по време на
действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/,
ведно със законната лихва, считано от 18.08.2017г.
до окончателното изплащане, като
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 40 000 лв.,
представляващи част от общо дължими 50 000 лв., и в частта, в която се
претендира законна лихва за периода 17.05.2017г. – 17.08.2017г., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, да заплати на Е.Г. К.– П., ЕГН **********, на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от
686 лв. /обезщетение за имуществени вреди, изразили се в закупуване на остеосинтезен
материал и ампули „Клексан“ по фактури № **********/17.03.2017г. и № **********/27.03.2017г.
и фискални бонове към тях за лечение на телесна повреда: счупване на вътрешния
медиален малеол на дясна глезенна става“, настъпила на 15.03.2017г., по вина на
водача на л.а „Опел Астра“ с рег. № ****** – Ц.Р.П., по време на действие на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 18.08.2017 г. до окончателното изплащане, като претенцията за законна лихва за
периода 17.05.2017 г. – 17.08.2017 г., като неоснователна ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.” АД да заплати на Е.Г. К.– П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
направените по делото разноски в размер на 610.11 лв.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Е.Г. К.-П.да заплати на „З. „Б.И.” АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
направените по делото разноски в размер на 1209.26 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.” АД да заплати на адвокат М. Б.Н.- Т.,***
с адрес за призоваване: гр.София, ул. „*******, на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1068.05 лв.
с ДДС, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, да заплати на държавата, по сметка на СГС, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 850 лв. върху уважената
част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :