Р Е Ш
Е Н И Е
№ 66/22.06.2020 г.
гр.
Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, гражданско отделение, в откритно съдебно
заседание, проведено на 27.05.2020 год, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
МАРИНОВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К., като разгледа
докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 122/2020 год, за да се произнесе, взе
предвид:
Срещу решение № 154/20.11.2019 год по
гр.д. № 318/2018 год на Окръжен съд Добрич са подадени въззивни жалбби, както
следва:
1) От А.И.А. с ЕГН ********** чрез
упълномощеното Адвокатско дружество „Я. и съдружници”, представлявано от адв. М.Я.
и адв. Валя Златарова – в отхвърлителната част за разликата над 50 000 лв
до 100 000 лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
предявяването на иска с правно осн. чл. 432 от Кодекса на застраховането срещу
ЗАД „Далл Богг: живот и здраве” АД за присъждане на обезщетение на
неимуществените вреди в резултат от ПТП, настъпило на 29.09.2017 год. По
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната
част, въззивницата моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният
иск бъде изцяло уважен. Претендира присъждане на разноските по делото.
В постъпилия отговор от ЗАД „Далл Богг:
живот и здраве” АД, представлявано от изп.директор Б.И. и Р.М., чрез процесуалния
представител на дружеството юрисконсулт Ц.Б. – срещу решението в осъдителната
му част за разликата над 25 000 лв до присъдените 50 000 лв. Моли за
отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което искът бъде
отхвърлен над посочения размер. Претендира присъждане на разноските по делото
за двете инстанции съразмерно с отхвърлената част от иска, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Постъпил е отговор от А.И.А. чрез
упълномощеното Адвокатско дружество „Я. и съдружници”, представлявано от адв. М.Я.
и адв. Валя Златарова, в който е изразено становище за неоснователност на
въззивната жалба и за потвърждаване на решението в осъдителната му част.
Съставът на Апелативен съд Варна
намира, че въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани страни и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Разглеждайки ги по същество, съдът
намира следното:
Предмет на разглеждане е иск с правно
осн. чл. 432 ал.1 от Кодекса на застраховането, след спазване на процедурата,
предвидена в чл. 380 от КЗ, поради което изискването за допустимост на иска е
изпълнено.
От доказателствата по делото е установено,
че на 29.09.2017 год на главния път Добрич-Варна е настъпило ПТП между микробус
„Мерцедес Спринтер” с рег.№ ТХ 7465 АМ и лек автомобил „Пежо” 406 с рег.№ ТХ
5561 ХА, управляван от М.Т.М. В резултат от
катастрофата част от пътниците в микробуса, сред които и ищцата получили
различни травматични увреждания, а водачът на лекия автомобил починал.
От данните, съдържащи се в констативния
протокол, съставен от служители на КАТ на мястото на ПТП, и от назначената по
делото съдебно-автотехническа експертиза, се установява следното:
Пътно-транспортното произшествие е
настъпило на посочената дата, около полунощ. На около 500 м след Т-образното
кръстовище за с.Зорница (в посока от Варна към Добрич) се движил лекият
автомобил „Пежо” със скорост около 99,29 км/ч, а микробусът се е движил по
същото време в срещуположна посока със скорост около 90 км/ч. След кръстовището
и двата автомобила са навлезли едновременно в завоя, при което лекият автомобил
пресякъл на около 0,80 м непрекъснатата осева линия в лентата за насрещно
движение, а в същото време левите колела на микробуса са били върху самата
осева линия. Всеки от двамата водачи е имал зона на пряка видимост един към
друг от около 50 м при движение на къси светлини. При скоростта, с която са се
движили двата автомобила и с оглед конкретните условия на времето и мястото (в тъмната част на денонощието и на завой), опасната
зона за спиране на микробуса е била около 83,90 м, а на лекия автомобил – около
74,19
м. С оглед на тези констатации и посоченото по-горе разстояние на пряка
видимост между водачите на двете превозни средства, изводът е, че и двамата са
се движили с несъобразена скорост, което представлява нарушение на изискването
на чл. 20 ал.2 от ЗДвП.
В резултат от взаимното пресичане на
траекториите на двете превозни средства и преобладаващото навлизане на лекия
автомобил в лентата за насрещно движение, е настъпил сблъсък между предните
леви части на двата автомобила.
Изложеното дава основание за извода,
че вина за пътно-транспортното произшествие има водачът на л.а. „Пежо”.
Управляваният от него лек автомобил е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” в ответното дружество, валидна към датата на
произшествието.
Ищцата е била пътник в микробуса и при
удара е получила множество травматични увреждания – контузия на главата,
счупване на носните костици, счупване на предните дъги на първи шиен прешлен в
ляво и дясно, счупване на тяло на трети шиен прешлен със стеснение на гръбначно-мозъчен
канал, счупване на гръдна кост, счупване на ребра от трето до седмо в дясно и
девето ребро в дясно, счупване на ребра от трето до шесто в ляво с формиране на
т.нар. „гръден капак”, излив в сърдечната торбичка, остра кръвозагуба – наличие
на около 1500 мл кръв в коремната кухина, множествени пукнатини в лява и дясна
чернодробни половини, счупване на напречен израстък на трети поясен прешлен,
счупване на костите на предмишницата на лява ръка. Съчетаната травма е довела
до тежък травматичен шок. Проведено е оперативно лечение в МБАЛ „Св. Анна”
Варна – първоначално в Клиника по анестезиология и реанимация и коремна
хирургия, където в деня на приемането е извършена животоспасяваща операция –
зашиване на черен дроб и спиране на животозастрашаващото кръвотечение.
Впоследствие са извършени операции на счупените кости, както и неврохирургична
операция по стабилизиране на счупените шийни прешлени. Горните констатации са
изложени в приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза. Изводът
от него е, че травмите, получени при пътно-транспортното произшествие са
създали временна опасност на живота на ищцата, преодоляна единствено в резултат
на навременната и адекватна медицинска помощ, без която смъртта би била
неизбежна.
От събраните гласни доказателства е
установено, че в продължителен период от време ищцата е търпяла и продължава да
търпи болки и страдания, свързани отначало с проведените оперативни
интервенции, а след това – по време на възстановителния период. Към настоящия
момент няма данни за настъпили усложнения в здравословното състояние на ищцата,
напротив – тя се е върнала към обичайния си начин на живот и трудова дейност,
но не е преодолян все още посттравматичния шок върху психиката й.
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът намира следното:
Обект на застраховане по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, по силата
на чл. 477 от КЗ, е гражданската отговорност на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването
или използването на моторни превозни средства, за които застрахователите
отговарят. При настъпване на такива вреди пострадалото лице има правото на пряк
иск срещу застрахователя на осн. чл. 432 от КЗ. Основание да възникване на
отговорността на застрахователя произтича на първо място от наличието на
сключен валиден застрахователен договор с причинителя на вредата. Наред с това,
поради обусловеността й от отговорността на деликвента, трябва да са налице
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно:
противоправност, вина, вреда и причинна връзка между тях. За да упражни прекия
иск срещу застрахователя, пострадалото лице трябва да е изчерпило процедурата
по чл. 380 от КЗ.
В случая всички тези предпоставки са
налице. Установено е, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил
„Пежо” – движил се е със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка,
неправомерно е пресякъл непрекъснатата осева линия, навлизайки в насрещното
платно. Без значение е, че и водачът на автобуса също е допуснал нарушения на
правилата за движение, и това не може да бъде преценявано като съпричиняване,
защото отговорността на деликвента не е към него, а към пострадалото лице –
пътник в автобуса. Без значение е също, че при пътно-транспортното произшествие
деликвентът е починал. Отговорността на застрахователя има гаранционна
обезщетителна функция по отношение на лицата,
претърпели вреди от застрахователното събитие и замества отговорността на
прекия причинител.
Безспорно ищцата е претърпяла вреди от
неимуществен характер, изразяващи се в болки и страдания за един твърде
продължителен период от време. Състоянието, в което се е намирала
непосредствено след ПТП е било опасно за живота, а получените множество травми
– тежки и болезнени. В течение на възстановителния период и след няколко
животоспасяващи операции, тя е чувствала нужда от чужда помощ, страдала е и от
преживения психически стрес.
При определяне на размера на
обезщетението, което трябва да отговаря на критериите за справедливост по
смисъла на чл 52 от ЗЗД следва да се вземе пред вид и съпричиняването на
увреждането от страна на пострадалата. По делото е установено, че микробусът, в
който тя е пътувала е бил оборудван с предпазни колани за пътниците, но тя не е
използвала такъв. Според заключенията както на съдебно-медицинската, така и на
автотехническата експертиза, носенето на предпазен колан в значителна степен
намалява въздействията върху човешкия организъм в резултат от внезапен удар на
превозното средство. Според вещото лице – медицински специалист, ако е имало
поставен обезопасителен колан, ищцата не би получила описаните травматични
увреждания по главата, гръдния кош, корем и долен крайник. В заключението на
съдебно – автотехническата експертиза е посочено, че предпазните колани
намаляват около 25 пъти отрицателното ускорение при удар, като в същото време
намаляват риска от наранявания в горната част от тялото. Въпреки това, сами по
себе си коланите не са в състояние напълно да обезопасят пътника и да предотвратят
настъпването на каквито и да било вреди. Ето защо настоящият състав споделя
преценката на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване поради
неносенето на предпазен колан в рамките на 50 %. Като се отчете количеството,
вида и тежестта на уврежданията, възрастта на пострадалата, периода на лечение
и интензитета на претърпените болки и страдания, справедливият размер на
обезщетението е 100 000 лв, намален поради приноса на пострадалата в
настъпването им, до размер на 50 000 лв.
По изложените мотиви съдът намира, че
първоинстанционното решение се явява законосъобразно и правилно и следва да
бъде потвърдено.
Поради неоснователност на двете подадени
въззивни жалби, разноските за настоящата инстанция следва да останат така,
както са направени от страните.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 154/20.11.2019 год по гр.д. № 318/2018 год на Окръжен съд - Добрич.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.