№ 2412
гр. София, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря Е..
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110163345 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „С., с която са предявени срещу В.
Г. Г. обективно кумулативно съединени установителни искове за установяване на вземания
на ищеца срещу ответника за сумата от 1305,71 лв., представляваща, стойност на
предоставени ВиК услуги за периода от 06.10.2017г. до 06.11.2021г., за имот, находящ се в
гр. С., клиентски номер **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение– 09.02.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 250,68 лв.,представляващо обезщетение за забава
плащането на главницата за периода от 06.11.2017г. до 06.11.2021г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6407/2022г. по описа на СРС,
26 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение по предоставяне на ВиК услуги
за обект – недвижим имот, находящ се в гр. С., клиентски номер **********, възникнало по
силата на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответния регулаторен орган, в качеството на ответника
на собственик на водоснабдения имот. Твърди, че са периода от 06.10.2017г. до 06.11.2021г.
предоставил на ответника ВиК услуги на стойност от 1305,71 лв., за което издал фактури, но
ответникът не заплатил същите в предвидения в чл. 31, ал. 2 ОУ срок – 30 дни след датата
на фактуриране и изпаднал в забава за заплащането им, за което дължал обезщетение за
1
забава в размер на 250,68 лв. за периода от 06.11.2017г. до 06.11.2021г. За посочените
вземания била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1555/2022г. по
описа на СРС, 26 състав, срещу която длъжникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
поради което моли да бъде установено, че посочените суми се дължат от ответника.
Претендира и разноски за производството.
Ответникът е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационна връзка
между страните. Признава, че е собственик на процесния имот, но твърди, че имотът не е
обитаван и ползван, същият не е водоснабден, изводите са затапени и не са монтирани
водоотчетни прибори, с оглед на което и не са предоставяни водоснабдителни услуги за
исковия период. Евентуално прави възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне
на предявените искове.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира следното от правна
и фактическа страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
валидно възникнало договорно отношение с ответника за предоставяне на ВиК услуги за
процесния имот, качеството потребител за ответника – собственик или ползвател, съответно
сключване на индивидуален договор с ответника, както и че е изпълнил задължението си за
предоставяне на ВиК услуги за процесния период, съответно, че в неговия патримониум е
възникнало вземане за цена по предоставената услуга в посочения размер. По иска по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Ответникът следва да докаже твърденията си, че в имота изводите са затапени и не са
монтирани водоотчетни прибори, а при установяване на фактите, за които тежест носи
ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил задължението си чрез плащане.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорно обстоятелството, че за исковия
период ответницата е била собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. С.,
като същото обстоятелство се установява и представената справка от агенция по
вписванията.
Съгласно легалната дефиниция на пар. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на
водоснабдителни и канализационни услуги качеството потребител имат юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги.
Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
2
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
Доколкото по делото не е спорно, че ответницата е собственик на процесния имот,
както и че имотът е присъединен към водопроводно отклонение, съдът счита, че е доказано
наличието на облигационно отношение между нея и ищеца по силата на неформален
договор, осъществяван при ОУ, одобрени от ДКЕВР.
За основателността на иска ищецът следва да докаже, освен съществуването на
облигационна връзка между страните, и обстоятелството, че за съответния период е
предоставил ВиК услуги на претендираната стойност. Във връзка с доказването на
доставката на ВиК услуги до имота на ответника по делото са приети съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи.
От заключението на неоспорената съдебно-техническа експертиза се установява, че
вещото лице е посетило процесния имот на място, като е установило, че чешмата в гаража е
водоснабдена, но същата не работи, защото е затапена. Липсва прибор за отчитане на
водата. В обекта не са били измервани количествата консумирана вода, доколкото не са
били налице измервателни уреди. Разпитано в съдебно заседание, вещото лице посочва, че
според него в имота никога не е имало подочерпни прибори, тъй като няма следи от
използване на тръбните връзки. Вещото лице съди за това по обстоятелството, че за
поставянето на чешма, е необходимо да се сложат подбори, а такива в обекта няма, отделно
от това, ако е имало връзки за поставянето им в миналото, е щяло да има замазване, което да
се вижда, а в случая такова не е установено. От заключението на съдебно-счетоводна
експертиза и разпита на вещото лице се установява, че ищецът е издал за процесния период
фактури за доставка на питейна вода (главници) по партидата на клиентски № ********** за
процесния период 06.10.2017 г. - 06.11.2021 г. в размер на 1192,09 лв., като същите не са
платени, но не е ясно как е начислявана водата за исковия период.
При така събраните доказателства съдът намира, че ищецът не е доказал извършването
на доставка на ВиК услуги до процесния имот като предпоставка за уважаване на иска
(напротив, събрани са доказателства за обратното), с оглед на което искът за главното
вземане е неоснователен и следва да се отхвърли.
При отхвърляне на иска за главното вземане, на отхвърлянето подлежи и иска за
мораторна лихва, доколкото неговата основателност и обусловена от основателността на
главния иск.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има ответницата. Съобразно дадените в
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения настоящият състав
3
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноските както в исковото
производство, така и в заповедното производство. Ответницата е претендирала и доказала
извършване на разноски в размер на 300 лв. –платено в брой адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, както и 150 лв. – депозит за експертиза и 500 лв. – платено в
брой адвокатско възнаграждение за исковото производство. Ищецът е направил възражение
за прекомерност на стореното от ответницата адвокатско възнаграждение, в случай, че
същото е над минималния размер, което съдът намира за основателно. По отношение на
възнаграждението, претендирано за подаденото възражение в заповедното производство,
съдът счита, че с оглед вида и обема на извършената работа, на ответника се следва
адвокатското възнаграждение за заповедното производство в размер на 50 лв., което не е по-
ниско от минималния размер съобразно приложимата разпоредба на чл. 6, ал. 1, т. 5 НМРАВ
(в ред. действаща към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие,
ДВ, бр. 68/2020г.), и до което следва да се намали претендираното адвокатско
възнаграждение. Осъществената защита в заповедното производство няма самостоятелен
характер, а служи единствено като формална пречка за влизане в сила на заповедта за
изпълнение. Съдът не дължи произнасяне по същество, а единствено следва да се увери, че
вземанията по заповедта за изпълнение са оспорени от длъжника, след което дължи
указания на заявителя по чл. 415 ГПК. С възприемането на това становище, настоящият
състав на съда споделя аргументите, изложени в редица въззивни съдебни актове относно
начина на определяне на възнаграждението за подадено възражение по чл. 414 ГПК. Вж.
напр. Определение № 268172 от 07.05.2021г. по ч.гр.д. № 4751/2021г. на СГС, Решение №
265337 от 10.08.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6442/2020 г., IV-A с-в, Решение № 264070 от
18.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 15394/2019 г. и други.
Основателно е и възражението за прекомерност по отношение на претендираното
адвокатско възнаграждение в исковото производство, което предвид фактическата и правна
сложност на делото, обема на събраните доказателства и извършените действия, следва да
бъде намалено до сумата от 350 лв., която не е по-ниска от минималния размер съобразно
чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ (ред. ДВ, бр. 68 от 2020г., относима към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие от 09.06.2022г.).
Или на ответника следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от
50 лв. – разноски за заповедното производство и сумата от 500 лв. – разноски за исковото
производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.
срещу В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че В. Г. Г., ЕГН ********** дължи на „С., ЕИК ., сумата от 1305,71 лв.,
4
представляваща, стойност на предоставени ВиК услуги за периода от 06.10.2017г. до
06.11.2021г., за имот, находящ се в гр. С., клиентски номер **********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение–
09.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 250,68
лв.,представляващо обезщетение за забава плащането на главницата за периода от
06.11.2017г. до 06.11.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 6407/2022г. по описа на СРС, 26 състав.
ОСЪЖДА „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на В. Г. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 50 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 500 лв., представляваща
разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5