Р Е Ш
Е Н И Е № 347
гр. Стара Загора, 08.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Минка Петкова
и с участието на прокурора: Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 298 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на „Транспортно строителство и
възстановяване“ ЕАД гр.София, против Решение №339 от 10.06.2019г. по АНД №1254/2019г.
по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е изменено Наказателно
постановление №224-002276 от 23.04.2019г. на Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ Стара Загора, като е намален размерът на наложеното административно наказание
„имуществена санкция“ от 5500 лева на 2000 лева, за извършено нарушение по чл.245,
ал.1 от КТ. В жалбата не са посочени касационни основания, но
по същество се развиват доводи за постановяване на решението при неправилно
приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Според касатора, описаното в АУАН и в
издаденото наказателно постановление деяние, неправилно е било квалифицирано от
административнонаказващия орган като нарушение по чл.245, ал.1 от КТ, а е
следвало да бъде квалифицирано по чл.128, ал.2 КТ, предвиждаща обща дължимост
за плащане на работодателя. Обосновава, че разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ
регулира един частен случай, а не общо правило, уреждащо заплащането на труда.
Счита, че компетентният орган е следвало да посочи кога и къде дружеството е
следвало да изпълни задълженията си, във връзка с които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а не същите
задължителни реквизити по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН да бъдат извеждани по пътя
на тълкуването на закона. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението
и за постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло издаденото НП.
Ответникът
по касация Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание,
не изпраща представител. В писмено становище обосновава неоснователност на
доводите от касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага
решението на Районен съд Стара Загора да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за
наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Държавно предприятие
„Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД – поделение Пловдив против наказателно
постановление № 24-002276/23.04.2019г. на Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ Стара Загора, с което въз основа на АУАН №24-002276/28.03.2019г. на ДП
„Транспортно строителство и възстановяване“ – поделение Пловдив е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5500 лева на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ. От фактическа страна
административното обвинение се основава на това, че при извършена на
19.03.2019г. проверка на обект – ДП „Транспортно строителство и възстановяване“
– Складова база Калояновец – с.Калояновец, общ.Стара Загора и на 28.03.2019г.
на представените в Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора официални писмени
документи, се установява, че ДП „Транспортно строителство и възстановяване“ -
Поделение Пловдив, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Нестор
Абаджиев“ №32, ЕИК 1308471160016, в качеството си на работодател по смисъла на
§1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е гарантирал на
всички 9 работници и служители по трудово правоотношение в ДП „Транспортно
строителство и възстановяване“ – складова база Калояновец – с.Калояновец,
общ.Стара Загора, с работно място:
Складова база за съхранение на
военновременни мощности – Калояновец, изплащането в предприятието или по банков
път на трудовото им възнаграждение за извършената от тях работа за м. януари
2019г., в размер на 60 на сто от брутното им трудово възнаграждение, но не
по-малко от определената с постановление №320 от 20.12.2018г. на Министерски
съвет, обн. ДВ бр.107 от 28.12.2018г. минимална работна заплата за страната,
както следва:
-
на А.Р.А.,
ЕГН **********: брутно трудово възнаграждение (БТВ) -772,90 лева: сума за
получаване – 593,53 лева; 60 на сто от БТВ – 463,74 лева, която е по-малко от
минималната работна заплата за страната, т.е. за изплащане – 560 лева;
- на Й.И.Б.,
ЕГН **********: брутно трудово възнаграждение (БТВ) – 1571,19 лева: сума за
получаване – 1208,04 лева; 60 на сто от
БТВ – 942,71 лева – за изплащане;
- на В.Г.В.,
ЕГН **********: брутно трудово възнаграждение – 964,77 лева; сума за получаване
– 741,89 лева: 60 на сто от бТВ – 578,86
лева – за изплащане;
-
Веселин Петков Тенев, ЕГН **********: брутно
трудово възнаграждение (БТВ) – 920,71 лева; сума за получаване – 773,97
лева: 60 на сто от бТВ – 552,43 лева, която е по-малко от
минималната работна заплата за страната, т.е. за изплащане – 560 лева;
- на Ж.С.Д.,
ЕГН **********: брутно трудово възнаграждение (БТВ) – 1004,04 лева; сума за
получаване – 772,21 лева: 60 на сто от БТВ – 602,42 лева – за изплащане;
- на И.Р.А.,
ЕГН **********: брутно трудово
възнаграждение (БТВ) – 798,86 лева; сума за получаване – 613,71 лева; 60 на сто
от бТВ – 479,32, която е по-малко от минималната работна заплата за страната,
т.е. за изплащане – 560 лева;
- на С.З.Я., ЕГН **********: брутно трудово възнаграждение (БТВ) – 837,34 лева;
сума за получаване – 643,86; 60 на сто от БТВ – 502,40 лева, която е по-малко
от минималната работна заплата за страната, т.е. за изплащане – 560 лева;
- на Н.Д.Н.,
ЕГН **********: брутно трудово възнаграждение (БТВ) – 849,23 лева; сума за
получаване – 653,04 лева; 60 на сто от БТВ – 509,54 лева, която е по-малко от
минималната работна заплата за страната, т.е. за изплащане – 560 лева;
- на Г.М.Г.,
ЕГН **********: брутно трудово възнаграждение (БТВ) – 981,71 лева, сума за
получаване – 820,33 лева; 60 на сто от БТВ – 589,03 лева – за изплащане.
Работодателят ДП „Транспортно
строителство и възстановяване“ - Поделение Пловдив не е изплатил на посочените
по-горе работници и служители сума в размер на общо 5 513,02 лева в срока,
съгласно сключените между страните 2 броя Трудови договори и 7 броя Допълнителни споразумения, а именно: „Периодичност на
изплащане на работната заплата“:
- до 18 число на месеца – аванс за
текущия месец;
- до 30
число на месеца - остатък от заплатата за предшестващия месец, т.е. до
28.02.2019г., в нарушение от 01.03.2019г. С това деяние е посочена за нарушена
разпоредбата на чл. 254, ал.1 от КТ.
С обжалваното съдебното
решение Районен съд – Стара Загора е изменил посоченото наказателно
постановление, като е намалил размерa на наложената на нарушителя имуществена
санкция от 5500 лева на 2000 лева. В решението е прието, че
административнонаказващият орган правилно е преценил нарушението по чл.245, ал.1
от КТ. Обосновано е, че задължението на работодателя да предприеме активни
действия и да изплати 60% от брутното трудово възнаграждение (БТВ), но не
по-малко от минималната работна заплата (МРЗ) на своите работници/служители, е
абсолютно и безусловно. Сочи се, че никакви
обстоятелства не освобождават работодателя от това му задължение. Прието е, че
липсата на парични средства, поради липса на превод на средства от страна на
принципала /държавата/ се явяват правно ирелевантни. Задълженията за
работодателя по чл.245, ал.1 КТ се отнасят за всеки един работодател независимо
кой е принципала и независимо от финансовите възможности. Обосновано е, че след
като не е предприел дължимите активни действия да изплати 60 % от БТВ на
работниците/служителите, жалбоподателят чрез бездействието си е извършил
деяние, представляващо административно нарушение, с което е осъществил състава
на чл. 245, ал.1 от КТ. Сочи се, че по силата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.414, ал.1 от КТ административнонаказателната отговорност се носи от юридическото лице – работодател. Съдът е счел, че при така
установеното и доказано административно нарушение административнонаказващият
орган не е имал алтернатива за ангажиране на административнонаказателна
отговорност и налагане на имуществена санкция. Обосновано е, че поради неизпълнение
на задължението от страна на работодателя, не са налице основания за приложение
на разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ. Посочено е, че при индивидуализация на
имуществената санкция следва да се отчита както тежестта на административното
нарушение, така и имущественото състояние на нарушителя, което според съда
налага имуществената санкция да бъде определена в близост до минимума, тъй като
от събраните по делото доказателства е установено, че жалбоподателят е в
затруднено финансово състояние и се намира в пряка зависимост от
принципала/държавата. По тези съображения районният съд е изменил издаденото
наказателно постановление в частта на наложената санкция.
Решението на Районен съд
Стара Загора е правилно и законосъобразно.
Настоящият
касационен състав споделя извода на Районен съд Стара Загора за формална и
материална законосъобразност на НП. Съдът е обсъдил всички събрани по
делото доказателства, изяснил е относимите факти и е извършил цялостен и
задълбочен контрол за законосъобразност на обжалваното НП. Фактическата
обстановка е правилно установена въз основа на доказателствата, събрани в
административното и съдебното производство. Изводите на съда за спазване на
процесуалните правила и съответствието на съдържанието на наказателното
постановление с изискванията на ЗАНН, както и материалната му
законосъобразност, са обосновани и правилни. Обсъдени са възраженията и
доводите на наказаното лице, които се повтарят и в касационната жалба. Съдът е
достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят
напълно от настоящата инстанция и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК не
следва да бъдат повтаряни.
Споделят се и мотивите на въззивната
инстанция за изменение на наказателното постановление в санкционната му част. Правилно
районният съд е приел, че при определяне размера на административното
наказание, органът не е взел под внимание затрудненото финансово състояние на
санкционираното лице, поради което законосъобразно е намалил административното
наказание имуществена санкция от 5 550 лева на 2000 лева, който размер се явява към
законоустановения минимум от 1500 лева.
Неоснователни са възраженията на касатора, че административният
орган не е посочил кога и къде дружеството е следвало да изпълни задълженията
си, във връзка с които е ангажирана отговорността му. В наказателното
постановление изрично е посочено, че задължението е следвало да бъде изпълнено
до 28.02.2019г., а дружеството е в нарушение от 01.03.2019г., като е посочено и
мястото на изпълнение, а именно – работното място на работниците и служителите
– Складова база – с.Калояновец, с което са изпълнени изискванията на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН.
С оглед изложените съображения
съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в
съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените
правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №339/10.06.2019г., постановено по АНД №1254/2019г.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.