Решение по дело №867/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 171
Дата: 4 май 2022 г. (в сила от 25 юни 2022 г.)
Съдия: Ралица Цанкова Райкова
Дело: 20213100900867
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Варна, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20213100900867 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Бетон проект“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ЗПЗ, ул. „Атанас Москов“ № 308,
представлявано от Х.С. – управител, срещу„МД Груп Инженеринг“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ЗПЗ, ТПК Бриз, адм. сграда, ет. 2,
представлявано от М.М., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр.чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 28 415,88 лв./двадесет и осем хиляди
четиристотин и петнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща
незаплатен остатък по фактура № **********/ 12.05.2021 г. за продажба и доставка на бетон
С30/37 S и бетон С20/25 S3, транспорт, услуга с бетон помпа и преместване на бетон помпа
по сключен между страните договор за доставка от 29.09.2020 г. и приложение № 1 към
него, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 16.12.2021 г. до окончателното заплащане на задължението.
ИЩЦОВОТО дружество твърди, че на 29.09.2020 г.в качеството си на доставчик
сключило договор за доставка с „МД Груп Инженеринг“ ООД в качеството му на купувач.
Съобразно договора ищецът се задължил към купувача да му продаде, достави и положи с
бетон помпа бетонови разтвори до обект „Жилищна сграда в УПИ № IX – 1847 кв. 30 по
плана на С.О. „Ментеше“, район „Вл. Варненчик“, община Варна съгласно условията, вида и
количеството упоменати в Приложение № 1, съставляващо неразделна част от договора, и
по-конкретно: - 500 м3 при единична цена 111 лв. без ДДС – Бетон С20/25 сулфатоустойчив
/S3/ + транспорт до с. Кранево бетон-помпа, подадени от Бетонов възел Варна и бетон
помпа, подадени от Бетонов възел Варна; - 2700 м3 при единична цена 101 лв. без ДДС –
1
Бетон С20/25 /S3/ + транспорт до с. Кранево и бетон-помпа, подадени от Бетонов възел
Варна.
В приложението, подробно били договорени условията, при които упоменатите в него
цени, без включен ДДС, щели да бъдат валидни. Постигнато било съгласие, че при промяна
на стойността на основни суровини и материали за производство /цимент, инертни
материали, химически добавки, вода, ел. енергия и горива/ с повече от 2%, цените
подлежали на предоговаряне. Срокът на договора бил уговорен алтернативно – за една
година или до завършване на обекта. Обичайно, „МД Груп Инженеринг“ ООД заявявало
необходимостта си от извършване на услуги от ищцовото дружество чрез телефонни
обаждания.
Ответното дружество заявило доставката на бетон С 30/37 S – 206 м3 при единична
цена от 108 лв. или на обща стойност 22 248.00 лв., бетон С20/25 S3 – 10 м3 при единична
цена 98 лв. или на обща стойност 980.00 лв., транспорт на бетон помпа на стойност 1692.00
лв. и два пъти местене на бетон помпата при единична цена 20.00 лв. или общо 40.00 лв. За
тези услуги била издадена фактура № **********/ 12.05.2021 г. на обща стойност 29 952 лв.
Въпреки изпълнението на поетите задължения от страна на ищеца, от ответното дружество
последвало единствено частично плащане. Останалата непогасена стойност била 28 415.88
лв.
С оглед гарантиране на правото на ищеца да получи удовлетворение на твърдяното
вземане, в полза на същия било допуснато обезпечение на бъдещия му иск по ч. т. дело №
812/ 2021 г. по описа на ВОС чрез запор на банковите сметки на ответното дружество,
наложен чрез ЧСИ Л. С., с рег. № 895 в КЧСИ.
В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА не е постъпил отговор на
исковата молба и съответно е приключила процедурата по двойна размяна на книжа,
предвидена в глава XXXII на ГПК.
В съдебно заседание, процесуалният представил на ищеца моли за уважаване на
исковата претенция и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК. За ответното дружество не се явява законен или
процесуален представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становището на ищеца,
доколкото липсва такова, изразено от страна на ответника, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетите на л. 10 до л. 12 договор и Приложение № 1 – неразделна част от
него, на 29.09.2020 г. между „Бетон проект“ ЕООД, като доставчик и „МД Груп
Инженеринг“ ООД, като купувач бил сключен договор по силата, на който „Бетон проект“
ЕООД се задължило да продаде, достави и положи с бетон помпа бетонови разтвори на „МД
Груп Инженеринг“ ООД до обект „Жилищна сграда в УПИ № IX – 1847 кв. 30 по плана на
С.О. „Ментеше“, район Вл. Варненчик“, община Варна съгласно условията, вида и
количеството, упоменати в Приложение № 1. Според чл. 4 от договора, същият влизал в
2
сила от датата на неговото подписване – 29.09.2020 г. и имал срок на действие една година
или алтернативно – до окончателното изпълнение на обекта. Според чл. 6, т. 1 от договора,
купувачът се задължил да заплаща количествата доставен бетон по изравнителните фактури
не по-късно от 10 дни от издаване на съответната фактура.
Според експедиционните бележки и товарителници за обществен автомобилен
транспорт в страната, приети и приложени по делото (л. 15-42) и неоспорени от ответника,
ищцовото дружество доставило договорените количества бетонови смеси на ответника.
В следствие изпълнението на постигнатите между страните договорки, била издадена
фактура № **********/12.05.2021 г. (л. 13) за следните упоменати в нея стоки и услуги:
бетон C 30/37S с транспорт – 22 248.00 лв.; бетон C20/25S3 с вкл. транспорт – 980.00 лв.;
услуга и транспорт на бетон помпа – 1692.00 лв.; местене на бетон помпа – 40 лв. или общо
29 952.00 лв. с ДДС.
По делото е изслушано и прието заключението по проведена ССЧЕ. По искане на
ищцовата страна, доколкото са били налице предпоставките по чл. 201 от ГПК, в
производството е проведена и повторна ССчЕ с поставени допълнителни задачи,
заключението по която настоящият състав кредитира като пълно, обективно, компетентно
дадено, неоспорено от страните и кореспондиращо с останалия доказателствен материал.
Съобразно заключението на вещото лице, Според заключението и двете дружества са
регистрирани по ДДС. Процесната фактура е отразена в счетоводствата и на двете
дружества по следния начин: при ищеца – като вземане от клиента „МД Груп Инженеринг“
ООД в размер на 29 952лв. и при ответника – като задължение към доставчика „Бетон
проект“ ЕООД в размер на 29 952 лв. Процесната фактура е отразена в дневника на
покупките и справката-декларация на ответника за данъчния период месец май 2021 г. – вх.
№ ДДС 0300-3939979/14.06.2021 г., като е ползван данъчен кредит в размер на 4 992лв. При
извършване на справка в счетоводството на „Бетон Проект“ ЕООД с цел установяване на
всички задължения, които се водят при него във връзка с процесния договор, от
предоставените му документи за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. за сметка 411000
аналитична партида на ответното дружество, вещото лице е констатирало начално салдо в
размер на 65 776.16 лв. и крайно салдо от 28 415.76 лв., като отбелязва, че салдата не са
били разшифровани по фактури и стойности. Вещото лице сочи, че в част от постъпилите
плащания е посочено изрично в основанието по кои фактури се плаща, но в друга част –
липсва посочване на конкретна фактура. От друга страна, задълженията към „Бетон проект“
ЕООД, които се водят при ответника, във връзка с процесния договор са в размер на
14 161,16 лв., като в счетоводството му не са отразени фактурa с No ********** /
26.04.2021г. на стойност 7 904, 40 лв. и фактура с No ********** / 27.04.2021г. на стойност
6 350,40 лв. или общо задължения в размер на 14 254,80лв. не са отразени в счетоводството
на ответника. След съобразяване на общия размер на задълженията, извършените плащания
и при приложение на чл. 76 от ЗЗД, вещото лице калкулира, че остатъчните задължения на
ответника към ищеца по процесната фактура с No ********** / 12.05.2021г. възлизат на
16 916,88 лв.
3
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че страните се намират във валидни облигационни
правоотношения по договор за продажба, доставка и полагане на бетонови смеси, по силата
на който ищецът е доставил на ответното дружество фактурираните стоки и е извършил
договорените услуги, както и че е настъпила изискуемостта на задължението по фактура №
**********/ 12.05.2021 г. В тежест на ответника, съдът е възложил доказването на точното
изпълнение на договорните си задължения за заплащане на сумите по фактурата.
Съдът намира, че между страните се установи наличието на валидни облигационни
правоотношения по сключен между тях договор, в изпълнение на задълженията по който
ищецът е продал, доставил и положил бетонови смеси на ответното дружество съгласно
реда, условията и цените, посочени в Приложение № 1 към договора. Това сочат и
неоспорените от ответната страна експедиционни бележки и товарителници за обществен
автомобилен транспорт в страната.
В заключението на вещото лице е посочено и че ответникът е отразил в дневника на
покупките си и в своята справка-декларация за месец май 2021 г. процесната фактура, както
и че е използвал данъчен кредит в размер от 4992.00 лв. Според постоянната практика на
ВКС, отразяването на фактурата в счетоводните книги на продавача и купувача,
включването й в дневниците за покупко-продажба по ЗДДС, както и ползването на данъчен
кредит по нея и плащането на част от цената сами по себе си представляват признание на
купувача за сключването на договора за търговска продажба и доказват съществуването на
задължение за плащане на претендираната с иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ цена /в този смисъл
Определение № 109/25.02.2013 г. по т. д. № 437/2012 г. на ВКС, Решение № 185/14.04.2020 г.
по т. д. № 3224/2018 г. на ВКС, II ТО/.
Настъпила е и изискуемостта на вземането по фактурата, доколкото същата е била
издадена на 12.05.2021 г., а съгласно чл. 6, т. 1 от договора, тя е следвало да бъде заплатена
до 22.05.2021 г. вкл. Въпреки това, според посоченото от ищеца в исковата молба,
представляващо признание на неизгоден за него факт в смисъла на чл. 175 от ГПК, е
последвало единствено частично плащане от 1536.12 лв. с ДДС.
След като е отнесло плащанията на ответника от 20.08.2021 г. и 29.10.2021 г. към
дължимите на ищеца суми, обективирани във фактури **********/ 26.04.2021 г.;
**********/ 27.04.2021 г.; **********/ 28.04.2021 г.; **********/ 12.05.2021 г., вещото
лице е достигнало до извод, който напълно се споделя от настоящия съдебен състав, а
именно, че ответното дружество дължи на ищцовата страна сумата от 16 916.88 лв.
Съображенията, изложени в констативно-съобразителната част на ССчЕ, обусловили и
извода на съда за дължимост на сумата в този й размер са в съответствие и с мотивите на
ОСГТК на ВКС, изложени в ТР 3/ 2017, и по-конкретно, че съгласно чл. 76, ал. 1, изр. 2 от
ЗЗД, при плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако
длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 от
4
ЗЗД и на чл. 76, ал.2 от ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-
обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение в
реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло
най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 от
ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се
погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Тъй като в настоящия
случай върху вземанията не са начислявани лихви преди предявяване на настоящия иск и на
са генерирани разноски, свързани с вземането, то вещото лице правилно е разпределило
плащанията по посочения в заключението начин.
С оглед основателността на така предявения главен иск за сумата от 16916.88 лв., то
основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху тази
сума от датата на депозиране на исковата молба – 16.12.2021 г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат сторените от
него разноски, съобразно уважената част от исковете, за които същият е представил и списък
по чл. 80 от ГПК. В исковото производство, иищецът претендира държавна такса от 1136,64
лв., депозит за провеждането на първоначална ССчЕ – 400.00 лв., депозит за провеждането
на повторна ССчЕ – 400.00 лв. и адвокатско възнаграждение – 1658.98 лв. с вкл. ДДС.
Съгласно уважената част от исковете, на ответника се следват съдебно-деловодни разноски
в общ размер на 2140.59 лв.
В съответствие с т. 5 от ТР 6/2012 на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство
следва да бъдат присъдени и разноските, сторени от „Бетон проект” ЕООД в
обезпечителното производство по ч. т. дело № 812/2021 г. на ВОС. В него са били направени
разходи по допускане на обезпечението пред ВОС - за държавна такса – 40 лв. и адвокатско
възнаграждение от 1147,49 лв., от които, с оглед изхода на спора, на ищцовата страна се
дължат 706.95 лв. Претендират се и разноски, сторени във връзка с налагането на
обезпечителните мерки в размер на 96,70 лв. – такси, заплатени на ЧСИ Л. С. и 240 лв. – за
адвокатско възнаграждение за производството пред ЧСИ. Съдът намира, че искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение за производството пред ЧСИ е неоснователно, но
таксите са дължими. Обезпечителното производство има две фази – 1/ по допускане на
обезпечаването на иска и 2/ по налагане на допуснатата обезпечителна мярка, като двете
фази се развиват пред различни органи, но същите са част от единния обезпечителен процес.
Доколкото в т. 5 от ТР 6/2012 на ОСГТК на ВКС разноските не са разграничени по отделни
фази, то следва да се приеме, че се имат предвид всички направени разноски в
обезпечителното производство и в двете му фази – както по допускане, така и по налагане
на обезпечението, независимо пред кой орган те са се развили. В този ред на мисли, обаче,
дължимо е едно адвокатско възнаграждение, което съдът присъди за обезпечителното
производство по допускане на обезпечението и отделно адвокатско възнаграждение за
действията по налагане на вече допуснатата обезпечителна мярка не се дължи. На ищеца
5
следва да се присъди и съобразно уважената част от исковете сумата от 57,57 лв. за таксите,
заплатени на ЧСИ.
Съдът констатира и че ищецът е останал задължен за заплащане на сумата от 110 лв.,
която представлява разликата между окончателно определеното възнаграждение на вещото
лице и първоначално определения от съда депозит по повторната ССчЕ. В предоставения от
съда срок ищецът не е довнесъл посочената сума, като е предупреден, че съдът в този
случай ще постанови принудителното им събиране, поради което и ищцовото дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ВОС сумата от 110 лв. на основание чл. 77
от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МД Груп Инженеринг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ЗПЗ, ТПК Бриз, адм. сграда, ет. 2, представлявано от М.М., ДА
ЗАПЛАТИ на „Бетон проект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ЗПЗ, ул. „Атанас Москов“ № 308, представлявано от Х.С. – управител, сумата от
16 916.88 лв. /шестнадесет хиляди деветстотин и шестнадесет лева и осемдесет и осем
стотинки/, представляваща незаплатен остатък по фактура № **********/ 12.05.2021 г. за
продажба и доставка на бетон С30/37 S и бетон С20/25 S3, транспорт, услуга с бетон помпа
и преместване на бетон помпа по сключен между страните договор за доставка от 29.09.2020
г. и приложение № 1 към него, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 16.12.2021 г. до окончателното заплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на сумата, представляваша
незаплатен остатък по фактура № **********/ 12.05.2021 г. за разликата над присъдените
16 916.88 лв. /шестнадесет хиляди деветстотин и шестнадесет лева и осемдесет и осем
стотинки/ до претендираните 28 415.88 лв. /двадесет и осем хиляди четиристотин и
петнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда - 16.12.2021 г. до окончателното заплащане
на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр.чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „МД Груп Инженеринг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ЗПЗ, ТПК Бриз, адм. сграда, ет. 2, представлявано от М.М., ДА
ЗАПЛАТИ на „Бетон проект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ЗПЗ, ул. „Атанас Москов“ № 308, представлявано от Х.С. – управител, сумата от
общо 2 905, 11 лв. /две хиляди деветстотин и пет лева и единадесет стотинки/,
представляваща сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част
от исковете, от които 2140.59 лв. /две хиляди сто и четиридесет лева и петдесет и девет
стотинки/ - съдебно-деловодни разноски, сторени в настоящото производство и сумата от
764.52 лв. /седемстотин шестдесет и четири лева и петдесет и две стотинки/ –разноски във
връзка с обезпечителното производство по ч. т. дело № 812/2021 г. по описа на ВОС, на
6
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Бетон проект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ЗПЗ, ул. „Атанас Москов“ № 308, представлявано от Х.С. –
управител, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд- Варна – депозити вещи лица и гаранции, сумата от 110 лв. /сто и десет лева/, дължим
депозит за вещо лице, като и сумата от 5 лв. /пет лева/, държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 77 от ГПК.
СУМИТЕ могат да бъдат заплатени от „МД Груп Инженеринг“ ООД, ЕИК ********* в
полза на „Бетон проект“ ЕООД, ЕИК *********, по негова сметка IBAN:
BG93STSA93000026609105 при Банка „ДСК” ЕАД
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7