Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 08.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18896 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „М.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с която се
иска признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника
следните суми: сумата от 9356,99 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит, сключен между Д.Д.Д. и ‚“ АД и
сумата от 438,13 лева, представляваща
просрочена лихва от 01.10.2009г. до 14.03.2010г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 17.05.2010г., въз основа на Заповед за изпълнение от
14.05.2010г., издадена по ч.гр.д. № 20355/2010г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че по
депозирано заявление от ‚“ АД по реда на чл.417 от ГПК срещу ищеца по ч.гр.д. №
20355/2010г. по описа на СРС са издадени заповед за изпълнение от 14.05.2010г.
и изпълнителен лист от 17.05.2010г. Съобразно изпълнителния лист ищецът бил
осъден да заплати на банката суми, включително сумата от 9356,99 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит, сключен между Д.Д.Д. и ‚“ АД и сумата от 438,13 лева, представляваща просрочена лихва от
01.10.2009г. до 14.03.2010г. На
основание изпълнителния лист по молба на ‚“ АД от 08.09.2010г. било образувано
изпълнително дело № 20108380404734 по описа на ЧСИ Милен Бъзински,
рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие – ВОС. С молба от 14.11.2011г. съдебният
изпълнител бил уведомен, че на основание договор за продажба на вземания от
23.06.2011г., „“ АД е цедирало на „М.“ АД вземането
си срещу Д.Д.Д. по изпълнителния лист и е направено
искане новият кредитор да бъде конституиран като взискател.
За периода от последното поискано от взискателя изпълнително действие на 14.11.2011г. до
14.11.2013г. , не били поискани други изпълнителни действия, предвид което
считано от 14.11.2013г. е настъпила перемпция и
производството по изпълнителното дело се е прекратило по право. Сочи се, че всички
изпълнителни действия след този момент не прекъсват давността. Следователно,
считано от последното валидно извършено изпълнително действие на 14.11.2011г.
до 14.11.2016г. процесните вземания са се погасили по
давност.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва да
е настъпила погасителна давност. Позовава се на ППВС № 3/18.11.1980г., което е
действало към процесния момент. Счита, че сумата от 438,13 лева, представляваща
просрочена лихва, се погасява с общата петгодишна давност съгласно чл.117, ал.2
от ЗЗД. Твърди, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на
26.09.2010г. чрез майка му А.Д.Д.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Представен по делото е изпълнителен лист от 17.05.2010г.,
издаден по гр.д. № 20355/2010г. по описа на СРС, по силата на който Д.Д.Д. е осъден да заплати на „а“ АД чрез клон „а – клон
България“ сумата от 9356,99 лева – главница, с 438,13 лева просрочена лихва от
01.10.2009г. до 14.03.2010г., с 23,29 лева наказателна лихва от 01.06.2009г. до
14.03.2010г., и законната лихва върху главницата от 03.05.2010г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 464,37
лева – разноски по делото.
Представена е още молба
от „а“ АД чрез клона си „а – клон
България“ до ЧСИ Милен Бъзински с рег. № 7838 в КЧСИ
с вх. № 24190
от 08.09.2010г. за образуване на изпълнително
дело за събиране на вземането
по горепосочения изп. лист.
Представена е и молба от „М.“ АД до ЧСИ Милен Бъзински
с вх. № 35417/14.11.2011г. по изп.д. № 4734/10г. за
конституиране като взискетел, предвид че вземането
предмет на изпълнението е придобито с договор за цесия от 23.06.2011г.
Приет като доказателство по делото е препис от изп. дело № 20108380404734 на ЧСИ Милен Бъзински.
С молбата от 08.09.2010г., по която е образувано
изпълнителното дело от взискателя е представен
изпълнителния лист от 17.05.2010г., както и заповедта за незабавно изпълнение,
въз основа на която е издаден и са поискани следните действия от ЧСИ: изпращане
на покана за доброволно изпълнение и насочване на изпълнението срещу трудовото
възнаграждение на длъжника и срещу всяко установено секвестируемо
имущество. извършване на справка в НАП
относно регистрирани трудови/граждански договори и справка от Община Варна
относно декларирани недвижими имоти, МПС и други вещи, собственост на длъжника.
От ЧСИ е разпоредено извършване на справките и изпращане на ПДИ. На 21.09.2010г. ЧСИ е постановил да се изпрати ПДИ до длъжника, да
се направи пълно имуществено проучване на длъжника, да се направи запор на
банковите му сметки, да се наложи запор на трудовото му възнаграждение и да се
изпрати справка до НАП за наличие на публични задължения.
ПДИ е връчена на 26.09.2010г. на лицето А.Д.Д.с отбелязване, че е майка на адресата.
На 7.01.2011г. А.Д.Д.е
подала молба до ЧСИ Милен Бъзински, в която е
вписала, че се задължава до 21.01.2011г. да внесе 2000 лева.
С молбата на „М.“ АД за конституиране като взискател от 14.11.2011г. ищцовото дружество е поискало от
ЧСИ да му бъде предоставена справка за извършените до момента действия по
изпълнителното дело, като е представило и договора за цесия.
С молба от 06.01.2014г. „М.“ АД е поискало от ЧСИ да бъде направена справка в НАП за наличието на регистрирани трудови договори, банкови сметки, търговски обекти, движимо и недвижимо имущество на длъжника.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК и е
процесуално допустим.
Разгледан
по същество, той е основателен.
Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да оспори чрез
иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Настъпилата изтекла погасителна давност по отношение
на вземането представлява именно такъв новонастъпил
факт.
В настоящият случай безспорно е, че е налице вземане
на ответника срещу ищеца по изпълнителен лист 17.05.2010г., издаден възоснова на заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 20355/2010г. по описа на
СРС.
Спорният въпрос е погасено ли е вземането по
изпълнителния лист по давност.
Съгласно чл.116, б.в от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Самото прекратяване в този случай настъпва по силата
на закона с изтичане на посочения в разпоредбата срок, като постановлението на
съдебни изпълнител не е част от фактическия състав на прекратяването, а само
констатира, че същото вече е настъпило. Разпоредбата има предвид не всички
действия на съдебния изпълнител, които се извършват в изпълнителното
производство, а само тези, които се извършват във връзка с реалното събиране на
вземането, което обстоятелство изрично е посочено в мотивите на т. 10 от
ТР № 2/26.06.2016 г., постановено по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
В случая от данните по изпълнителното дело, се
установява, че след подаването на молбата на ищцовото дружество за
конституиране като взискател от 14.11.2011г., същото не
е проявил активност по делото до 06.01.2014г., когато е поискало от ЧСИ
извършването на изпълнителни действия.
С оглед на горната установеност, обосновано може да се
приеме, че след образуване на производството с период по-голям от две
години взискателят не е предприел активни
действия по събиране на вземанията си, за което е снабден с изпълнителен титул,
поради което изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно указанията в постановеното ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство
става по силата на закона, като не се изисква нарочен акт на съдебния
изпълнител, с които да се констатират предпоставките за прекратяването. Ето
защо, следва да се приеме, че прекратяването на изпълнителното производство е
настъпило на 15.11.2013г. по силата на закона, независимо от липсата на изрично
постановление на съдебния изпълнител.
На осн. чл. 433, ал.2
от ГПК всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният
изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други
предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, освен ако не касае
права, придобити от трети лица (чл.433, ал.3 ГПК). Ето защо извършените след
прекратяване на производството изпълнителни действия /тоест след 15.11.2013г./,
не произвеждат целения от взискателя резултат.
Тези действия фактически са извършени по прекратен изпълнителен процес, поради
което не могат да бъдат зачетени.
По отношение датата, от която тече погасителна
давност, както и предпоставките за нейното спиране е постановено ТР №
2/26.06.2016 г., с което е прието, че само образуване на изпълнителния
процес не пръксва давноста,
а това се осъществява с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ в рамките на изпълнителния процес и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Въпреки това с постановената след
цитираното тълкувателно решение практика на касационната инстаниция с решение № 170/17.09.2018 г., постановено по гр.д. № 2382/2017 г. по
описа на ВКС, ГК, IV г.о., е прието, че отмяна на ППВС №
3/18.11.1980 г. с посочената в т. 10 от ТР № 2/26.06.2016г. на ОСГТК на ВКС,
поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като
даденото в т. 10 от цитираното ТР разрешение се прилага от тази дата и то само
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производство, но не и за тези, които са приключили преди това.
В конкретния случай с оглед датата, на която е изтекъл
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, и както се посочи по-горе изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона на 15.11.2013г., или преди
постановяването на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
поради което и за него следва да намери приложение даденото с ППВС №
3/18.11.1980г. разрешение, съгласно което погасителната давност не тече докато
трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането. В
този случай новата погасителна давност започва да тече от момента, в който
изпълнителното производство бъде прекратено. Както се посочи по-горе, в
конкретния случай прекратяването на изпълнителното производство е настъпило на 15.11.2013г.
и от тази дата следва да се счита, че е започнал да тече новия давностен срок. Исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство е постъпила в съда на 13.12.2018 г., като
към тази дата е изтекъл и най-дългия срок за погасителна давност, предвиден в
чл. 110 от ЗЗД, а именно пет години. Предвид на това, по силата на чл. 119 от ЗЗД следва да се считат погасени не само главното, но и всички произтичащи от
него допълнителни вземания. С оглед на гореизложеното, към момента на
предявяването на иска вземанията, които са предмет на заповедта за изпълнение
са погасени по давност.
По гореизложените съображения, предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен.
На основание 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, посочени в
представения от ищеца списък по чл.80 от ГПК в размер от 455,28 лева. Предвид
че адв. Т. е предоставила на ищеца безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗА), то
ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата от 819,76 лева за
адвокатско възнаграждение по настоящото производство и сумата от 200 лева за
производството по частната жалба (тази сума е посочена в списъка с разноски),
на основание 38, ал.2 от ЗА.
Мотивиран от
горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** не дължи на „М.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** следните суми: сумата от 9356,99 лева, представляваща главница
по договор за потребителски кредит, сключен между Д.Д.Д.
и ‚“ АД и сумата от 438,13 лева,
представляваща просрочена лихва от 01.10.2009г. до 14.03.2010г., за
които суми е издаден изпълнителен лист от 17.05.2010г., въз основа на Заповед
за изпълнение от 14.05.2010г., издадена по ч.гр.д. № 20355/2010г. по описа на СРС,
на основание чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА „М.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 455,28 лева, представляваща
направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА „М.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на АДВОКАТ
П.Т.Т., с личен № **********, член на Варненска
адвокатска колегия, сумата от 1019,76 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: