РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№
1541/11.8.2022г.
гр. Пловдив, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХІІI състав, в открито съдебно заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
при секретаря Петя Добрева, и с
участие на прокурора Йорданка Тилова като разгледа докладваното от съдия Пасков
административно дело № 2395 по описа за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
203 и сл. от АПК вр. с чл. 1 от ЗОДОВ.
Делото е образувано по искова
молба на А.К.К., ЕГН ********** *** срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) за
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 455 (четиристотин
петдесет и пет) лева, изразяващи се в наложена му от ОДМВР глоба за превишена
скорост (140 км/ч), в следствие на приети от АПИ ограничения на скоростта
(90км/ч) и поради неосъществено поддържане на магистрален участък Чирпан –
Стара Загора.
Твърди се от ищеца, че
заплащането на винетен стикер го прави изправен ползвател на пътищата от
републиканската пътна мрежа, а неизправността на магистралата и неподдържането
ѝ, в участъка Чирпан – Стара Загора, е част от виновното поведение на
ответника, което не следва да му бъде вменено във вина за неспазване на
ограниченията на скоростта, съгласно Закона за движение по пътищата (ЗДвП). В
писмено становище по делото излага аргументи по отношение на издадената от
съответния административен орган заповед за налагане на ограничение на
скоростта на движение в посочения по-горе участък от автомагистралата като
твърди, че по делото следва да се установи дали законосъобразно е въведена
временна организация на движението в посочения участък. В с.з., процесуалния
представител на жалбоподателя адв.М. , поддържа предявения от ищеца иск като
допълва, че „административният акт е незаконосъобразен до степен на нищожност
на акта“, както и че същия „се намира в пряка причинно-следствена връзка с електронния фиш, с който е ангажирана
административната отговорност на ищеца в настоящото производство, с който му е
наложена глоба за превишаване на скоростта. Претендира се присъждане на
направените в производството разноски.
Ответната страна - Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез процесуалния си представител юрк. С.оспорва исковата
молба, като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира
заплащането на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Становището на представителя на
Окръжна прокуратура - Пловдив е, че искът е недоказан по основание и размер, поради
което следва да бъдат отхвърлен.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 11.05.2020г. на ищецът К.,*** е
издаден Електронен фиш, серия К № 3715658, съгласно който е санкциониран за
извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП като на основание чл. 189, ал. 4 във
връзка с чл. 182, ал. 2, т. 6 от същия закон му е наложена глоба в размер на
650 лева. Видно от обстоятелствената част на представения с ИМ електронен фиш, нарушението
е извършено в общ. А-д, на път II-86 в зоната на км. 23+500, посока на движение
на контролираните МПС от изток на запад, като при максимално разрешена скорост
за движение извън населено място – 90 км/ч, с приспаднат толеранс -3% в полза
на водача, е установена стойност на скоростта на лек автомобил „Волво С 40“ с
рег № ***“, управляван от ищеца – 145 км/ч.
Последният, във връзка с чл.189,
ал.9 от ЗДвП е заплатил 70 % от размера на наложената му глоба или 455 лева,
видно от приложена по делото на л. 5 квитанция от 08.09.2020г.
Със Заповед № РД-11-322/27.04.2018г.
на член на УС на АПИ, Заповед № РД-11-51/23.09.2018г. на директора на ОПУ Стара
Загора и Заповед № РД-11-913/27.09.2018г. на председателя на УС на АПИ, във
връзка с констатирани неравности по пътната настилка в участъка от км 134+000
до км 208+181 - ляво и дясно платно и в участъка от км 168+000 до км 208+100 –
ляво и дясно платно на АМ Тракия, както и за осигуряване на безопасни условия
за живота, здравето и имуществото на гражданите, ползващи републиканската пътна
мрежа, на основание чл.9, ал.3 и ал. 5 от Закона за пътищата, чл. 165, ал. 1,
т. 8 от ЗДвП и чл. 80, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/16.08.2010г. за временна
организация и безопасността на движението при извършване на строителни и
монтажни работи по пътищата и улиците, протокол № 200 44/18 от 26.09.2018г. на
УС на АПИ, е наредено да се въведе ограничение на скоростта на движение на 90
км/ч в горепосочения участък от АМ Тракия. Посочено е, че ограничението се
извършва в съответствие с одобрен проект за ВОБД, чийто срок на действие е до
20.12.2018г., съгласно приложен линеен график като ограничението да се въведе
след като са налице всички условия за ВОБД. Приложена е по делото
документацията по съгласуване на проекта за ВОБД между АПИ и МВР. Издадени са последващи
заповеди на АПИ относно удължаване срока на въведеното ограничение на скоростта
до 31.12.2020г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Исковата молба е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от
подаването и.
Според разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение
за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при
условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и
сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ.
Според чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това
отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на
право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни действия и /
или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата или
общината се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по
делото не се установи наличието на предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответната страна - АПИ, по иска, тъй като няма
незаконосъобразен акт, действие или бездействие, от които пряко и
непосредствено да са причинени вредите, за които се иска заплащане на
обезщетение. Това е така, тъй като представения като доказателство за нанесената
на ищеца имуществена ЕФ касае нарушение извършено на път II-86, който е съвсем
различен от посочения в исковата молба, а именно АМ Тракия. Поради това не се
доказва изобщо ищецът да е понесъл вреда от въведеното ограничение на скоростта
на посочения в ИМ пътен участък от автомагистралата. Липсата само на тази
предпоставка на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е достатъчно основание за отхвърляне на
исковата претенция като неоснователна и недоказана. Въпреки това обаче, съдът
намира за необходимо да обсъди и възраженията на ищеца относно въведеното
ограничение на скоростта и твърдяното неосъществено поддържане от страна
ответника на посочения в ИМ участък от АМ Тракия.
Съобразно приложимата правна
уредба, съдържаща се в чл. 256 и чл. 257 от АПК и непротиворечивата съдебна
практика на ВАС незаконосъобразно е всяко бездействие, представляващо
неизвършване на фактически действия, в противоречие с предписано от императивна
правна норма задължение. Бездействието е основание за отговорност, когато се
изразява в неизпълнение на административни правомощия, възложени по силата на
служебно или трудово правоотношение в държавна или общинска администрация. Бездействието
на административния орган или длъжностни лица следва да произхожда от
задължение, произтичащо от закон, подзаконов нормативен акт или длъжностни лица
на общината да са извършили или не определени действия в изпълнение на
предоставени със закон административни правомощия. Според съда не е налице и
причинна връзка от твърдяното „неосъществено поддържане“ от страна на АПИ на посочения
в ИМ участък от магистралата и претендираните от ищеца вреди.
Условията и редът за създаване на ВОБД при
извършване на строителни и монтажни работи (СМР) по пътища и улици, видът и
начинът на поставяне на пътна маркировка, пътни знаци, пътни светофари и други
средства за сигнализация се определят с Наредба № 3 от 16.08.2010г., изд. от
МРРБ, обн. ДВ бр.74 от 21.09.2010г. В тази връзка са приети и неоспорени по
делото доказателства за съгласуване на работния проект за ВОБД с АПИ и със
службите за контрол на МВР, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 1 от посочената наредба,
както и самият проект за ВОБД. Не е налице твърдяната като незаконно въведена
реорганизация на движението от страна на ответника, с оглед представените писмени
доказателства, от които е видно, че същата е извършена по реда на чл.168, ал.1,
т.8 от ЗдвП и чл. 9, ал.3 от ЗП и при извършено съгласуване по реда на ал.5 от
същата разпоредба от органите на МВР. Издадените по установения в закона ред заповеди на членовете и на председателя на УС
на АПИ подлежат на изпълнение от съответните длъжностни лица като в същите е посочено,
че влизат в сила, след като копие от протокола по т.2 (за изпълнение на
условията за започване на видовете СМР) се представи в АПИ, за което са
представени съответните доказателства по делото, приети без възражение, от
страните. В този смисъл, издаването на АА и последващите му изменения,
регламентиращи организацията на ВОБД, и съответното ограничение на скоростта на
движение в конкретния участък е породило правното си действие като не се
доказват твърдените от ищеца липса на проектна документация и план за
организация на движението при въвеждане на органичението на скоростта в
процесния участък от АМ Тракия. В случая съдът намира, че не е налице нищожен и
незаконосъобразен акт, издаден от ответника, още повече, че ищецът не сочи за
кой от наличните по преписката актове излага това твърдение.
От друга страна, във връзка с
посочения в чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ обхват на исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани и юридически лица, следва да се има предвид, че
същия е ограничен до осъществяването на административна дейност от държавните
органи и от длъжностните лица. В кръга на органите на държавна власт влизат
всички органи, които по един или друг начин са придобили по силата на закон
властническо правомощие, а „длъжностни лица“ са тези, които осъществяват
определена служебна функция и задължение.
Според съда, в конкретния случай
не може да се приеме, че са налице доказателства за осъществяване от страна на
ответника на изпълнително-разпоредителна дейност, причинила вреди на ищеца. От
доказателствата по делото може да се направи извод, че соченото от ищеца -
неосъществено поддържане от страна на ответника на процесния участък от
автомагистралата, не касае административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ
от физическо или юридическо лице, което е било длъжно непосредствено да
осъществява дейността по поддържането на участъка. Самата дейност на това лице
не е административна, липсва властническият характер, което отграничава
административната дейност от всяка друга - разбира се, тя е свързана с
изпълнението на закона, но не е от тези действия, които могат да ангажират
отговорността на Държавата по реда на АПК или ЗОДОВ. Задължително изискване е
действието или бездействието да са извършени от длъжностно лице при изпълнение
на служебната му дейност, която обаче трябва да има административен характер,
да съставлява административна дейност.
В процесния случай не се касае за
административни актове, действия или бездействия на административен орган, а за
поддържане на пътен участък от автомагистрала, вследствие на което се твърдят
да са възникнали имуществени вреди, заради които се претендира обезвреда. Тези органи
и длъжностни лица могат да осъществяват и действия и бездействия, но релевантни
за исковия процес, макар и протичащ по реда на АПК, по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ са
само тези, които са само при или по повод на административната им дейност.
Всички останали действия и бездействия не подлежат на санкциониране по реда на
този закон, а по правилата на общото гражданско право, когато това е допустимо.
С оглед така изложеното, съдът намира, че в настоящия случай не са налице
предпоставките по чл. 203 от АПК за уважаване на предявения иск.
Според съда фактическото
поддържане на републиканската пътна мрежа не се извършва от административен
орган и не представлява административна, управленска дейност. Съгласно чл. 19,
ал.1, т.1 от ЗП републиканските пътища се управляват от АПИ. Управлението на
пътищата включва, съгласно чл. 19, ал. 2, т. 3 от ЗП, организиране, възлагане,
финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането,
изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата. Следователно
само управленската дейност по организиране, възлагане, финансиране и контролиране
на друга дейност, която е свързана с поддържането на пътищата, е
административната дейност, осъществявана от ответника, към процесния период.
Дейността обаче по поддържането не е административна, а стопанска и ако е
налице
неизпълнението на задължение за поддържане на пътен участък, то не представялва
фактическо бездействие на административния орган. В настоящия случай, не са
ангажирани доказателства, сочещи такава хипотеза. Не се представят и
доказателства, че ответникът не е изпълнил административното си задължение за
управление на пътя като е въвел ограничение на скоростта на движение в участъка
от автомагистралата във връзка с ВОБД.
Искът, предявен с правно
основание чл. 203 от АПК е неоснователен и недоказани, тъй като не е налице
съставът на цитираната разпоредба. Въздигнатият в Конституцията принцип, че
държавата и общините като носители на публичната власт са отговорни за вредите
на граждани и физически лица, причинени им от техни органи и длъжностни лица
при осъществяване на административна дейност, има предвид именно тази, а не
всяка дейност, имаща стопански или друг вид характер, отличаващ я от
административната. Това са актовете, действията и бездействията на държавните
органи и длъжностните лица в това им качество, поради което причиняването на
вреди извън тази тяхна дейност не води и до отговорност на държавата и общините
по реда на чл. 203 от АПК.
Не се доказа и твърдяната от
ищеца причинноследствена връзка между нанесените му имуществени вреди и
приетите от ответника ограничения на скоростта за предвижване по магистралния
участък, посочен ИМ както и твърдяното неосъществено поддържане на пътния
участък от ответника и причинната му връзка с наложената глоба за превишена
скорост. Видно от представената по делото квитанция за плащане, глобата в
размер на 455 лева е платена от ищеца, няма данни ЕФ да е отменен по съответния
законов ред. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 204,
ал.2 от АПК и изискванията, които законодателят е въвел, относно претенция по
чл. 203, ал.1 от АПК, която може да се предяви само за вреди от административен
акт, който е издаден и впоследствие отменен по реда на АПК, но не и по реда на
друг закон.
Предвид гореизложеното и с оглед
доказателствената тежест, която е на ищеца по делото, както и поради
недоказване на всички елементи от фактическия състав на отговорността, предявеният
от А.К.К. иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди,
следва да бъдат отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При посочения изход на спора, на
основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, на ответника ОД на МВР - Пловдив, се дължат
извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, които се определят
в размер на 100 лв., изчислени съгласно Наредбата за заплащането на правната
помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното,
Административният съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искова молба на А.К.К.,
ЕГН ********** *** срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) за обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 455 (четиристотин петдесет и пет)
лева, изразяващи се в наложена му от ОДМВР глоба за превишена скорост (140
км/ч), в следствие на приети от АПИ ограничения на скоростта (90км/ч) и поради
неосъществено поддържане на магистрален участък Чирпан – Стара Загора, като
неоснователна.
ОСЪЖДА А.К.К., ЕГН ********** ***
да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско
възнаграждение
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на
страните.
СЪДИЯ: