Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 20.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в закрито съдебно заседание на двадесети август две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 1616 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI
от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 20190813164418, депозирана от управителя на „Т.Б.“
ООД Н.Х., чрез адв. В.Х., против отказ №
20190806113509/07.08.2019 г. на Агенцията по вписванията - ТРРЮЛНЦ, с който е
отказано заличаване по партидата на „Т.Б.“ ООД на „Н.Ф.И.“ ЛЛС, регистрирано в
щата Ню Йорк като съдружник в дружеството, на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ. Жалбоподателят
сочи, че длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) незаконосъобразно постановило
отказ, приемайки, че е необходимо решение на Общото събрание на дружеството,
както и че предизвестието на напускащия съдружник следва да е достигнало до другия
управител Т.Д.М.. Поддържа, че волята на съдружника да напусне дружеството била
достигнала до дружеството чрез неговия законен представител Н.Х.– един от
двамата вписани управители, които действат заедно и поотделно. Излага
твърдения, че дружеството, чрез законния си представител, е било уведомено за
напускането на съдружника на 05.11.2018 г., като 3-месечният срок бил изтекъл
на 05.02.2019 г., от която дата членственото
правоотношение със съдружника „Н.Ф.И.“ ЛЛС било прекратено автоматично. Законът
не поставял като изискване за възникване на тези последици наличието на решение
на общото събрание на съдружниците или изискване за
персонално уведомяване, както неправилно посочило в мотивите си длъжностното
лице.
Въз основа на изложеното моли съда да бъде отменен обжалваният отказ и да
бъдат дадени задължителни указания на АВ – търговски регистър да извърши
исканото вписване.
Съдът, след като разгледа жалбата и
писмените доказателства, приложени към заявление А4 вх. № 20190806113509,
намира следното от фактическа и правна страна:
Със
заявление А4 вх. № № 20190806113509,
депозирано от адвокат В.В.Х., представляваща „Т.Б.“
ООД по силата на изрично пълномощно, е заявено за заличаване обстоятелство в
поле 19 – „Съдружници“. Към заявлението е представено
Писмено предизвестие с правно основание чл. 125, ал. 2 ТЗ от съдружника „Н.Ф.И.“ ЛЛС, отправено до адреса по седалището на „Т.Б.“
ООД. Върху предизвестието е отбелязано,
че същото е връчено на 05.11.2018 г. с подпис от управителя Н.Х.. Приложени са
още документ за платена държавна такса, декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ и
изрично пълномощно. Приложено е удостоверение за актуалното състояние на „Н.Ф.И.“ ЛЛС, издадено от Държавния секретар на щат
Калифорния, САЩ.
Видно от
обявения последен дружествен договор – чл. 19, в него не е предвиден срок,
различен от законоустановения тримесечен срок за
прекратяване на участието на съдружник в дружеството.
ДЛР е
постановил отказ от заличаване на „Н.Ф.И.“ ЛЛС като
съдружник и управител с мотиви, че за прекратяване на членственото
правоотношене на напускащия съдружник е необходимо
решение на ОС, което да уреди съдбата на дяловете на напускащия.. Освен това
предизвестието следвало да е достигнало до знанието на другия съдружник и
управител, тъй като Н.Х.представлявал и напускащия съдружник. Освен това нямало
данни предизвестието надлежно да е вписано в книгите на дружеството, което пък
означавало, че няма категорични данни за достигане на предизвестието до
дружеството. Следвало освен това и съответно да се измени дружествения договор,
като се посочи актуалния брой и имена на съдружниците.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е
подадена против обжалваем акт на ДЛР и в законоустановения седемдневен срок – отказът е постановен
на 07.08.2019 г., а жалбата е депозирана на 13.02.2019 г. Жалбата е депозирана
от процесуално легитимирано лице – заявителя в производството пред Агенция по
вписванията, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна, предвид следното:
Предвид
дължимата от ДЛР проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да разпореди вписване на
заявените обстоятелства ДЛР следва да провери дали заявлението изхожда от правоимащо лице, дали към заявлението са представени
изискуемите документи, удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство и
дали последните удостоверяват съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство и съответствието му със закона.
В конкретния
случай е поискано заличаване вписването на „Н.Ф.И.“
ЛЛС като съдружник поради едностранно прекратяване на членственото му правоотношение по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, обективирано в представеното писмено предизвестие,
връчено на 05.11.2018 г. на управителя Н.Х., който представлява и напускащия
съдружник.
Както вече
бе посочено, по делото са представени доказателства, че най-късно на 05.11.2018
г. дружеството е известено от „Н.Ф.И.“ ЛЛС, че
прекратява участието си в дружеството, като три месеца от уведомлението са изтекли
на 05.02.2019 г. и към момента на заявлението – 06.08.2019 г. членственото му правоотношение с дружеството е било вече
прекратено, поради което са налице предпоставките за заличаването му като
съдружник от търговския регистър. Трайна и непротиворечива е съдебната практика
по отношение начина на упражняване потестативното
право на всеки съдружник да прекрати членственото си
правоотношение с дружеството с едностранно предизвестие – право, изрично
предвидено в чл. 125, ал. 2 ТЗ, както и относно фактическия състав на това
прекратяване. Съгласно тази практика, включително Решение № 46/22.04.2010г. по
т.д. № 500/2009г. II т.о. на ВКС, Решение № 991/29.11.2006 г. по т.д. № 556/
2006 г. на ВКС, Решение № 771/20.12.2004 г. по т.д. № 165/2004 г. на ВКС и др.,
прекратяване участието на съдружник в ООД в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ е
последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято
полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за
целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано
упражняването на това право е волеизявлението за напускане да бъде отправено в
писмена форма и в рамките на определен срок - тримесечен, съгласно диспозитивната норма на чл. 125, ал.2 ТЗ, или по-дълъг, ако
такъв е предвиден в дружествения договор. Тъй като прекратяването на членственото правоотношение настъпва ex
lege с изтичане срока на предизвестието, не е
необходимо решение на ОС, за да настъпи тази правна последица на предизвестието
(така Решение № 46 от 22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.) Ако такова решение все пак бъде
взето, то същото не поражда никакви правни последици. Такова решение може да се
приравни на недействително решение (така решение № 75/31.05.2010 г. по т.д. №
538/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС и определение № 882 от 20.11.2013 г. по т. д. №
2060/2013 г., І т. о. на ВКС.) Предвид
изложеното, приетата от ДЛР необходимост от решение на ОС за уреждане статута
на дружеството вследствие напускане на съдружника, като предпоставка за
неговото заличаване, е незаконосъобразна.
Несъмнено в
обхвата на проверката, дължима от ДЛР, попада въпросът дали предизвестието по
чл. 125, ал. 2 ТЗ е произвело правно действие, т.е. дали е достигнало до
другата страна по членственото правоотношение – дружеството. Това
обстоятелство следва да се установи от съдържанието на представените документи.
В настоящия случай в приложеното писмено предизвестие е удостоверено, че същото
е получено срещу подпис на 05.11.2018 г. от името на дружеството от единия от
законните му представители – управителя Н.Х.. От електронната партида на „Т.Б.“
ООД в Търговския регистър е видно, че дружеството има и друг управител, който е
и съдружник –Т.Д.М., като начинът на представителство е „заедно и поотделно“,
т. е. всеки от управителите притежава самостоятелна и неограничена
представителна власт спрямо дружеството. Настоящият състав не споделя извода на
ДЛР, че така удостовереното обстоятелство сочи на липса на редовно връчено
предизвестие на адресата – дружеството, тъй като „Н.Ф.И.“
ЛЛС е връчило предизвестието на собствения си законен представител.
Подател на отправеното писмено предизвестие е Н.Х.в
качеството си на законен представител на„Н.Ф.И.“ ЛЛС,
а адресатът-получател е законният, органният
представител на „Т.Б.“ ООД – действащият и към момента управител Н.Х.. Органният представител е изразител на волята на самото
дружество, той е неделима част от самото ЮЛ. Следователно не е налице
идентичност на подателя и получателя на изявлението. Органното
представителство гарантира участието на ЮЛ в оборота. Органният
представител е неделима част от самото ЮЛ и ограничения по отношение на органния представител засягат волеобразуването
и волеизявяването на юридическото лице, което е
недопустимо – в този смисъл са мотивите към дадените разрешения в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/15.11.2013 г. на
ВКС,ОСГТК.
След като в
цитираното тълкувателно решение е изрично признато правото на активно
представителство (т. е. на представителство за извършване на волеизявления от
името на ЮЛ, включително на договаряне сам със себе си), то per argumentum a fortiori следва да се признае и правото на пасивно
представителство, т. е. на представителство за получаване на изявления от името
на ЮЛ, отправени от същото лице, което е и органен
представител на
изпращача. От гореизложеното следва,
че ДЛР неправилно мотивира отказа си с аргументи за необходимост
волеизявлението на напускащия съдружник да достигне и до другия управител или
съдружник. Както вече беше посочено, при наличие на двама управители, всеки
един от тях упражнява правата си самостоятелно. Компетентността на управителя Н.Х.да
получи изявлението за напускане на съдружник от името на дружеството, може да
се разглежда както като негово право, така и като негово задължение. При
недобросъвестно действие или бездействие от негова страна, той ще отговаря за
настъпилите вреди пред дружеството.
С оглед на
изложеното обжалваният отказ се явява незаконосъобразен и следва да се отмени с
указания до Агенцията по вписванията,
Търговски регистър да бъде извършено заличаване на „Н.Ф.И.“
ЛЛС като съдружник по процесното заявление.
Воден от
горното, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
вх. № 20190813164418, депозирана от управителя на „Т.Б.“ ООД, ЕИК **********, чрез
адв. В.Х., отказ
№ 20190806113509/07.08.2019 г. на Агенцията по вписванията - ТРРЮЛНЦ, с
който е отказано заличаване по партидата на „Т.Б.“ ООД на съдружника „Н.Ф.И.“
ЛЛС, на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ.
УКАЗВА на Агенцията по вписвания, ТРРЮЛНЦ
да извърши заличаване на съдружника „Н.Ф.И.“ ЛЛС по
партидата на „Т.Б.“ ООД, ЕИК ********** по заявление А4 вх. № 20190806113509.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: