Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 29.07.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав, в закрито
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 6201 по
описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл. 435 - 437 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е
по жалба на длъжника по изпълнението „Ю.-*“ ООД, ЕИК *******, действащ чрез
надлежно упълномощения представител – адв. Д.П.С. от САК, срещу действията по
изп. дело № 20208380401731 на ЧСИ М.Б., обективирани в протоколи за опис на
недвижими имущества и за опис на движими вещи, двата от 15.05.2020г., с които е
определено трето лице за пазач.
В жалбата се
твърди, че обжалваните действия на помощник частен съдебен изпълнител А.П.при
ЧСИ М.Б., са извършени в нарушение на закона, като се излагат подробни
аргументи. Поддържа се, че недвижимите имоти са оставени във владение на
третото лице по изпълнителното дело без да са налице предпоставките на чл. 486,
ал. 2 от ГПК, а по отношение на движимите вещи (шест машини) са оставени на
третото лице без протокола да е подписан от определения за пазач. Заявено е
искане съдът да отмени обективираните в протоколите за описи действия, с които
е определено трето лице за пазач, а именно И.М.С., на описаните недвижими имущества
и движими вещи. Представя писмени доказателства. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по
чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от ответника по жалбата и взискател
по изпълнението - „С.Г.Г.“ ЕАД, ЕИК *******, чрез упълномощения адв. Х.А.М.от
САК. Във възражението се поддържа неоснователност на жалбата. Излагат се
съображения, че в деня на провеждане на описа на недвижимия имот не е бил
открит представител на длъжника или негов пълномощник, което е израз на
незаинтересованост във връзка с принудителното изпълнение. Позовава се на
разпоредбата на чл. 470, ал. 2 от ГПК, а по отношение на договорите за наем –
на чл. 453, ал. 5 от ГПК. Поддържа, че движимите вещи са с особен залог, вписан
в ЦРОЗ, и са били открити в помещенията, за които са представени договори за
наем. Поддържа още, че доколкото за движимите вещи не са представени договори
за наем, то те се ползват безвъзмездно от наемателя. Иска да се отхвърли жалба,
като неоснователна и недоказана.
Съдебният
изпълнител депозира писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, с които е заявено
становище за неоснователност на жалбата, като излага пространни съображения.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От
приложеното заедно с жалбата в препис изпълнително дело с № 20208380401731 на
ЧСИ М.Б. се установява, че същото е образувано на 23.04.2020 г. по молба на
„С.Г.Г.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.07.2018 г., на
основание чл. 417 от ГПК и чл. 404-409 от ГПК по гр. дело № 45281/2018г. на
СРС, 120 състав.
Длъжници по
изпълнението са дружеството – жалбоподател „Ю.-*“ ООД и физическото лице – Л.Ц.А..
С цел удовлетворяване на подлежащите на принудително изпълнение парични
вземания съдебният изпълнител е насочил принудителното изпълнение към
притежавани от длъжника – юридическо лице недвижими имущества, а именно: УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, № ІХ-893 (девети за имот с планоснимачен номер осемстотин
деветдесет и три) - за склад, производствени и административни нужди, с площ по
скица от 7 020 (седем хиляди и двадесет) квадратни метра, от квартал 36
(тридесет и шести) по плана на гр. София, район Красно село, местността
„НПЗ-Средец“, находящ се в гр. София, ул. „*******(дванадесет), при граници по
скица: от север улица, от юг - УПИ № V (пет) - за ДК - „София“ и завод № 2
(две), от изток - УПИ № V (пет) за ДК - „София“ и завод № 2 (две) и улица и от
запад - УПИ № XVII (седемнадесети) за склад, производствени и административни
нужди, (който УПИ е образуван и е идентичен с: УПИ ЕХ-893 /девети отреден за
имот с планоснимачен номер осемстотин деветдесет и три/ с площ 3 505 /три
хиляди петстотин и пет/ квадратни метра, УПИ XIV /четиринадесет/ с площ 1 848
/хиляда осемстотин четиридесет и осем/ квадратни метра и с реална част от УПИ V
/пет/ с обща площ от 1 667 /хиляда шестстотин шестдесет и седем/ квадратни
метра, подробно описани в легитимиращите документи за собственост), ЗАЕДНО с
построените в описания урегулиран поземлен имот СГРАДИ, а именно: А/ ЕДНОЕТАЖНА
ПРОМИШЛЕНА СГРАДА от сглобяема метална конструкция с наименование (Цех за
фасадни покрития) по Акт за Общинска собственост № 203 от 05.02.1998г. на
Столична община, район „Красно село“ със застроена площ от 836 /осемстотин
тридесет и шест/ квадратни метра; Б/ ОФИС СГРАДА на 3 (три) етажа, обозначена
съгласно строителни книжа като (ОФИС СГРАДА С РЕСТОРАНТ), изградена в степен на
завършеност [груб строеж], с разгъната застроена площ от 680,90 /шестстотин и
осемдесет цяло и деветдесет стотни/ квадратни метра, състояща се: на първи
етаж, на кота 0.00 /нула/ метра, от два офиса, две заседателни зали, санитарни
възли и стълбище, на втори етаж, кота +3.50 /плюс три цяло и петдесет стотни/
метра, от фоайе, счетоводство, [помещение отдел стъкло], помещение [проектанти],
санитарен възел и стълбище, и на трети етаж, на кота +6,66 /плюс шест цяло
шестдесет и шест стотни/ метра, от фоайе, помещение [проекти], кабинет,
санитарни възли, тераса и стълбище, заедно със зимна градина, с площ от 21,35
/двадесет и един цяло и тридесет и пет стотни/ квадратни метра, изградена от
югозападната страна на офис сградата на кота 0,00 /нула/ метра, с вход за
зимната градина откъм офис сградата; В/ ЦЕХ ЗА ТАПЕТИ с МАГАЗИН и ЦЕХ ЗА СТЪКЛА
(стоманена конструкция), с обща застроена площ от 1 022 (хиляда двадесет и два)
квадратни метра/, както и по отношение на движимите вещи (шест машини), които
са установени в сградите.
Установява
се, че на 24.04.2020 г. ЧСИ М.Б., във връзка с провеждащото се пред него
изпълнително производство по изп. дело 20208380401731, е изпратена покана за
доброволно изпълнение до длъжника „Ю.-*“ ООД, като със същата длъжникът е
уведомен, че на 15.05.2020г. ще бъде извършен опис на ипотекирания имот в полза
на взискателя „С.Г.Г.“ ЕАД, който е частен правоприемник на „Първа
инвестиционна банка“ АД.
На 15.05.2020г.
съдебният изпълнител, чрез помощника си А.П.е извършил опис на недвижимите
имущества и намерените в тях движими вещи, като съставил два протокола от
същата дата и е определил за техен пазач И.М.С.. В протокола за опис на недвижимите
имущества пазачът е индивидуализиран с три имена, № на лична карта и ЕГН, който
е подписал и протокола. В протокола за опис на движими вещи са посочени две
имена на пазача (И.С.), без последният да е индивидуализиран с три имена и ЕГН,
както и липсва подпис на пазача.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът приема,
че жалбата по чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице
– длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436,
ал.1 от ГПК (изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.), срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител. С измененията на чл. 435 от ГПК (обн. в ДВ бр. 86 от 2017
г.) е разширен кръга на лимитативно изброените действия на съдебния изпълнител,
които подлежат на обжалване от длъжника. В чл. 435, ал. 2, т. 5 от ГПК е
посочено, че длъжникът може да обжалва определянето на трето лице за пазач, ако
не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК. Внесена е и дължимата за производството държавна такса по сметка на СГС. По
изложените съображения съдът приема подадената жалба за редовна и допустима.
По
основателността на жалбата по чл. 435, ал. ал. 2, т. 5 от ГПК съдът приема
следното:
Нормата на чл.
486, ал. 2 от ГПК постановява, че ако длъжникът не стопанисва добре имота или
пречи на огледа от трети лица, съдебният изпълнител предава управлението на
друго лице.
Пазач се
назначава при публична продан на движими
вещи (арг. от чл. 470 - чл. 472 от ГПК) и не може да стане без съгласието на лицето, което съдебният изпълнител
определя за такъв. При изпълнение върху недвижими имоти не се назначава
пазач, а те се предават във владение на трето лице, ако длъжникът не ги стопанисва добре или препятства огледите (в
същия смисъл е решение № 47 от 26.02.2018 г. по гр. дело № 69/2018 г. на ВКС,
IV г. о., ГК).
В случая не е
спорно между страните, че за „пазач“ на недвижимите имущества е назначено третото
лице - И.М.С.. Но от доказателствата по делото не се установява да са изпълнени
условията по чл. 486, ал.2 от ГПК, т.е., че длъжникът „Ю.-*“ ООД да не
стопанисва добре някои от имотите, които са подробно описани в протокола за
опис на недвижимите имущества от 15.05.2020г. Не е установено и длъжникът да е пречил
на огледите им от трети лица. Назначаването на И.М.С. е направено при извършване
описа на имуществото, т.е. преди трети лица да имат възможност да искат огледи,
поради което и съдът приема, че не е установено длъжникът да е препятствал
огледите. По делото липсват доказателства от които да бъде формиран еднозначен извод,
че имотите не са стопанисвани добре от длъжника. Този извод на съда не се
опровергава и от факта, че при извършването на описа от съдебния изпълнител длъжникът
не е имал представител. Страните не спорят, че към момента на извършването на
описа имотите са били охранявани, респ. че са били ползвани от дружество -
наемател, с който длъжникът е бил в договорни отношения. Следва, че длъжникът е
ползвал имотите и не се е отказал да ги пази. В този смисъл съдът счита за неоснователни
доводите на взискателя, че длъжникът не е бил заинтересуван от принудителното
изпълнение, поради което и цитираната съдебна практика – Решение № 81 от
20.04.2018г. по гр. д. № 2799/2017г. на ВКС, ГК, ІV Г.О., не е приложима в
настоящия случай. Следва, че и второто основание да бъдат оставени недвижимите
имущества във владение на трето лице не е установено по делото.
Съдът приема,
че посочената в мотивите на съдебния изпълнител разпоредба на чл. 470 от ГПК,
като основание имотите да бъдат оставени за управление на третото лице И.М.С.,
е неприложима. Този извод следва от систематичното място на разпоредбата в ГПК,
която е в раздела за продажба на движими вещи, какъвто не е процесния случай.
По делото не са ангажирани доказателства длъжникът „Ю.-*“ ООД да се е съгласил С.да
бъде назначен за „пазач“ на имотите, а доводите на взискателя са изцяло неоснователни.
Следва да се отрази, че в чл. 486, ал. 1 от ГПК е дадена правна
уредба, че имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта,
като същия трябва да управлява имота, като добър стопанин. С цитираната норма
законодателят е целял да даде възможност на длъжника да продължи да ползва имота
притежаван от него дори при упражняване
на действия по принудително изпълнение спрямо тази вещ, доколкото
реализацията на тези действия в някои случаи продължават значителен период от
време и няма основание длъжника да бъде лишен от правото да си служи с
притежаваната все още от него вещ (недвижим имот). Правилото е, че това право
на длъжника се преустановява, когато се извърши проданта на вещта. Т.е. законодателят
е имал предвид успешно завършване на публичната продан, каквато не се
установява да е завършила по приложеното изп. дело 20208380401731.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав формира извод, че по делото няма събрани
никакви доказателства, от които да може да се заключи, че е изпълнена която и
да е от двете предпоставки, предвидени в чл. 486, ал. 2 от ГПК, само при
осъществяване на които съдебният изпълнител може да предаде на трето лице управлението
на недвижимите имоти, към които е насочено принудителното изпълнение, както е
направено с протокола за опис от 15.05.2020г. Това обосновава и извода на съда,
че действието по определяне на третото за делото лице И.М.С. за пазач на
имотите е незаконосъобразно и съдът го отменя. Имотите следва да останат в
управление на длъжника „Ю.-*“ ООД, който е техен собственик, за времето до
приключване на публичната продан върху тях.
По отношение
определянето на трето лице за пазач на движимите вещи, съгласно протокола за
опис от 15.05.2020г. съдът приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 470, ал.1 и 2 от ГПК, ако длъжникът откаже да приеме за
пазене вещта или ако съдебният изпълнител прецени, че тя не трябва да се остави
у него, както и в хипотезата, при която длъжникът е редовно призован за описа,
но не присъства на него, вещта се изземва от съдебния изпълнител и се дава за
пазене на взискателя или на пазач, назначен от съдебния изпълнител.
От
тълкуването на цитираните разпоредби следва, че по правило описаната движима вещ
се предава за пазене на длъжника, като само в случай, че същият откаже да я
приеме за пазене, или съдебният изпълнител прецени според конкретните
обстоятелства по изпълнителното дело, че той е неподходящ, назначава за пазач
взискателя или трето за изпълнителното дело лице. Т.е. според чл. 470 от ГПК назначаването за „пазач“ на
вещта на лице, различно от длъжника, представлява изключение от общия принцип „за
предаване на вещта за пазене на длъжника“. В настоящия случай по делото не се
събраха доказателства, че движимите вещи са били реално предадени на трето за изп.
дело лице И.С., съобразно правилото на чл. 470, ал. 4, вр. чл. 434, ал. 2 от ГПК. Процесът по
предаването е формален и изисква да е обективирано и съгласието на лицето,
което съдебният изпълнител определя за „пазач“ на вещта. Както съгласието, така
и реалното предаване на движимите вещи следва да е установено с полагането на подпис
от И.С.. Предвид липсата на надлежна индивидуализация на третото лице (с три
имена и ЕГН), както и не полагането на негов подпис, удостоверяващ реалното
предаване на описаните вещи в протокола за опис на движими вещи от 15.05.2020г.,
формират извод, че така извършеното от съдебния изпълнител действие е
незаконосъобразно и съдът го отменя.
Доколкото по
делото не е установено длъжникът да е отказал да приеме за пазене описаните движими
вещи, то с настоящия си акт съдът не следва ги дава за пазене на взискателя или
на пазач (арг. от чл. 470, ал. 1 от ГПК).
С оглед
изложеното съдът приема, че жалбата е основателна и като такава следва да бъде
уважена.
По разноските
в настоящото производство съдът приема следното:
В
производството по реда на чл. 435 от ГПК предмет
на съдебен контрол и проверка за процесуална законосъобразност са действията и
актовете на органа по принудителното изпълнение, поради което и субект на
отговорността за обезщетяване причинените вреди (в това число и разходите за
обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК), е
съдебният изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по
обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане
на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 от ГПК в случая е неприложим.
Процесуалният
способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е
общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 от ГПК и чл. 74 от ЗЧСИ за възстановяване на
вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния
изпълнител.
В този смисъл
съдът не присъжда разноски по делото в полза на жалбоподателя.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, ГО, І въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Ю.-*“ ООД, ЕИК *******, действащ чрез адв. Д.П.С. от САК, действието обективирано в протокол за опис на недвижими имущества от 15.05.2020г., по изп. дело № 20208380401731 на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, с което следните недвижими имоти, собственост на Ю.-* ООД ЕИК *******, с адрес: гр. София, р-н *****, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, № ІХ-893 (девети за имот с планоснимачен номер осемстотин деветдесет и три) - за склад, производствени и административни нужди, с площ по скица от 7 020 (седем хиляди и двадесет) квадратни метра, от квартал 36 (тридесет и шести) по плана на гр. София, район Красно село, местността „НПЗ-Средец“, находящ се в гр. София, ул. „*******(дванадесет), при граници по скица: от север улица, от юг - УПИ № V (пет) - за ДК - „София“ и завод № 2 (две), от изток - УПИ № V (пет) за ДК - „София“ и завод № 2 (две) и улица и от запад - УПИ № XVII (седемнадесети) за склад, производствени и административни нужди, (който УПИ е образуван и е идентичен с: УПИ ЕХ-893 /девети отреден за имот с планоснимачен номер осемстотин деветдесет и три/ с площ 3 505 /три хиляди петстотин и пет/ квадратни метра, УПИ XIV /четиринадесет/ с площ 1 848 /хиляда осемстотин четиридесет и осем/ квадратни метра и с реална част от УПИ V /пет/ с обща площ от 1 667 /хиляда шестстотин шестдесет и седем/ квадратни метра, подробно описани в легитимиращите документи за собственост), ЗАЕДНО с построените в описания урегулиран поземлен имот СГРАДИ, а именно: А/ ЕДНОЕТАЖНА ПРОМИШЛЕНА СГРАДА от сглобяема метална конструкция с наименование (Цех за фасадни покрития) по Акт за Общинска собственост № 203 от 05.02.1998г. на Столична община, район „Красно село“ със застроена площ от 836 /осемстотин тридесет и шест/ квадратни метра; Б/ ОФИС СГРАДА на 3 (три) етажа, обозначена съгласно строителни книжа като (ОФИС СГРАДА С РЕСТОРАНТ), изградена в степен на завършеност [груб строеж], с разгъната застроена площ от 680,90 /шестстотин и осемдесет цяло и деветдесет стотни/ квадратни метра, състояща се: на първи етаж, на кота 0.00 /нула/ метра, от два офиса, две заседателни зали, санитарни възли и стълбище, на втори етаж, кота +3.50 /плюс три цяло и петдесет стотни/ метра, от фоайе, счетоводство, [помещение отдел стъкло], помещение [проектанти], санитарен възел и стълбище, и на трети етаж, на кота +6,66 /плюс шест цяло шестдесет и шест стотни/ метра, от фоайе, помещение [проекти], кабинет, санитарни възли, тераса и стълбище, заедно със зимна градина, с площ от 21,35 /двадесет и един цяло и тридесет и пет стотни/ квадратни метра, изградена от югозападната страна на офис сградата на кота 0,00 /нула/ метра, с вход за зимната градина откъм офис сградата; В/ ЦЕХ ЗА ТАПЕТИ с МАГАЗИН и ЦЕХ ЗА СТЪКЛА (стоманена конструкция), с обща застроена площ от 1 022 (хиляда двадесет и два) квадратни метра, СА ОСТАВЕНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ на третото лице И.М.С., ЕГН **********, КАТО недвижимите имоти на основание чл. 486, ал. 1 от ГПК ОСТАВАТ В УПРАВЛЕНИЕ на длъжника „Ю.-*“ ООД, ЕИК *******, който е техен собственик, за времето до приключване на публичната продан върху тях;
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Ю.-*“ ООД, ЕИК *******, действащ чрез адв. Д.П.С. от САК, действието обективирано в протокол за опис на движими вещи от 15.05.2020г., по изп. дело № 20208380401731 на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, с което движимите вещи (шест машини) СА ОСТАВЕНИ ЗА ПАЗЕНЕ на третото лице И.С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ю.-*“ ООД, ЕИК *******, с основание чл. 78, вр. с чл. 81 от ГПК, за присъждане на разноски по частно гр. дело № 6201/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав.
Препис от решението да се изготви служебно и да се изпрати по изпълнително дело № 20208380401731 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ за съобразяване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.