№ 33
гр. Шумен, 20.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213600500379 по описа за 2021 година
Постъпила е молба вх. № 3597/13.12.2021 г., от адв. Р. М. от ШАК, в качеството й на
пълномощник по делото на жалбоподателката В. В. П., в която твърди, че при
постановяване на решението си въззивният съд погрешно е приел, че доверителката й е
заплатила за адвокатски хонорар само в размер на 300.00 лева от договорените 400.00 лева,
тъй като, видно от приложените на стр. 36 и 37 от делото доказателства, жалбоподателката е
доплатила 100.00 лева на 09.11.2021 г. по договор за правна защита и съдействие № 103773,
серия Б от 02.08.2021 г.. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да допълни решение №
131/07.12.2021 г. по в.гр.д. № 379/2021 г. по описа на ШОС в частта за разноските, като
присъди на доверителката й целия адвокатски хонорар, за който е представила и списък по
чл.80 от ГПК.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна по жалбата ХР. ЦВ. ХР., действащ
чрез пълномощника адв. Пл. П. от ШАК е депозирал отговор, в който оспорва молбата като
неоснователна, по съображения, че разноските не следва се присъждат изцяло в негова
тежест, тъй като с въззивното решение е постановен режим на лични контакти, различен от
поискания от жалбоподателката, т.е. жалбата й не е уважена изцяло. Второ, претендираното
плащане на допълнителен адвокатски хонорар в размер на 100.00 лева не е доказано.
За да се произнесе по молбата, съдът взе предвид следното: Делото е образувано по
въззивна жалба на В. В. П., действаща чрез пълномощника адв. Р. М. от ШАК срещу
решение № 337/21.07.2021 г. по гр.д. № 1242/2021 г. по описа на ШРС, в частта, в която е
определен режим на лични контакти между детето ХР. ХР. ЦВ. и бащата ХР. ЦВ. ХР., с
молба за отмяната му като неправилно и постановяване на друго, съобразно предявеното от
нея искане, както и за присъждане на извършените деловодни разноски в две инстанции. С
решение № 131/07.12.2021 г. съдът е отменил решението на ШРС в обжалваната част и е
определил режим на лични контакти между детето и бащата, различен от постановения от
първоинстанционния съд и от поискания от страните, като е осъдил въззиваемия да заплати
1
на жалбоподателката деловодни разноски във въззивното производство в размер на 312.50
лева, от които 300.00 лева – платен адвокатски хонорар. Решението е връчено на
жалбоподателката на 10.12.2021 г., а разглежданата молба е постъпила в съда на 13.12.2021
г..
Изложеното е основание да заключи, че молбата по чл.248 от ГПК е депозирана в
срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.
По същество, от доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че
във въззивното производство жалбоподателката е била представлявана от адв. Р. М. от
ШАК, съгласно договор за правна защита и съдействие № 103773/02.08.2021 г., ведно с
пълномощно, в който е отразено, че на посочената дата същата е заплатила на
упълномощения адвокат сумата от 300.00 лева, за изготвяне на въззивна жалба срещу
решението на ШРС по гр.д. № 1242/2021 г. и за процесуално представителство по
образуваното въз основа на нея въззивното производство пред ШОС. В съдебно заседание
на 09.11.2021 г. процесуалният представител на жалбоподателката е представил списък по
чл.80 от ГПК за извършени във въззивното производство разноски, както следва: 12.50 лева
– платена държавна такса, 400.00 лева – платен адвокатски хонорар във въззивна инстанция
и платени разноски за първа инстанция, съгласно списък по чл.80 от ГПК. Заедно със
списъка по чл.80 от ГПК е бил представен и оригиналът на цитирания по-горе договор за
правна защита и съдействие, приложен първоначално под формата на заверен препис, в
който е допълнено, че адвокатският хонорар за адв. М. е увеличен със 100.00 лева, заплатени
в брой на 09.11.2021 г..
При така установените факти, съдът приема от правна страна следното: Съгласно
чл.78 от ГПК, направените от страните по делото разноски, включая за възнаграждение на
един адвокат се присъждат съобразно изхода от правния спор. Съдебната практика приема
еднозначно, че се дължат само разноски, които са реално направени до приключване на
съдебното дирене в производството, като отразеното в договора за правна защита и
съдействие, че уговореното възнаграждение за адвокат е заплатено от страната в брой има
характер на разписка и е достатъчно за удостоверяване осъществяването на съответния
разход. Въззивното производство по настоящото дело има за предмет жалба срещу решение,
постановено по реда на чл.127, ал.2 от СК. Според трайната съдебна практика, включая на
ВКС, в производство по обжалване на съдебен акт по спорна съдебна администрация,
какъвто е решението на ШРС по чл.127, ал.2 от СК, извършените от страните разноски се
разпределят по правилата на чл.78 от ГПК. В случая, с решението си въззивният съд е
приел, че депозираната от молителката въззивна жалба срещу решението на
първоинстанционния съд в частта относно режима на лични контакти е основателна и е
отменил атакуваното решение в тази част, като е определил друг режим на свиждане,
различен от поискания от всяка от страните и от постановения от ШРС, което е в рамките на
вменените му по закон правомощия за служебно произнасяне при спор между родителите по
въпроси, касаещи интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Предвид горното и, че
претенцията на жалбоподателката за неправилност на първоинстанционното решение в
2
частта относно режима на лични контакти между бащата и детето е приета за основателна
от въззивния съд, макар и да е постановен режим, различен от поискания с въззивната
жалба, следва, че, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на същата следва да бъдат присъдени и
сторените във въззивното производство разноски. С решението си въззивният съд е осъдил
въззиваемия да заплати на жалбоподателката деловодни разноски за адвокатски хонорар в
размер на 300.00 лева, което обаче, видно от доказателствата по делото е със 100.00 лева по-
малко от действително заплатените от нея на упълномощения да я представлява в процеса
адвокат. При това положение, следва, че с въззивното решение не е присъден пълния размер
на направените от жалбоподателката разноски за адвокат, поради което молбата й по чл.248
от ГПК се явява основателна и следва да се уважи, като въззиваемият бъде осъден да й
заплати допълнително разноски за адвокатски хонорар в размер на 100.00 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 131/07.12.2021 г. по в.гр.д. № 379/2021 г. по описа на Окръжен
съд – Шумен в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА ХР. ЦВ. ХР., ЕГН **********, с адрес: с. Мадара, общ. Шумен, ул. .... № 31
да заплати на В. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, бул. .... № 11, ет.3, ап.12
допълнително деловодни разноски във въззивното производство за платен адвокатски
хонорар в размер на 100.00 лева.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен
срок от връчването му на страните, по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3