Р Е Ш Е Н И Е
№252
гр.
Велико Търново, 21.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на седми юли две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело №261/2021 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство чл. 215 от Закона за устройството на
територията (ЗУТ)
Същото е образувано
по жалба на З.С.А. *** против Заповед № 11968-1/18.12.2019 г.
на кмета на Община Полски Тръмбеш, с която е одобрено частично изменение на
подробен устройствен план – план за регулация (ЧИ на ПУП – ПР) на УПИ ХI-136 и УПИ VII-137 в кв. 27 по ПУП
на село Петко Каравелово, като е променена дворищнорегулационната
линия между двата имота.
Твърди се, че заповедта
е нищожнаq поради неспазване на изискването за връчване на
административните актове лично на заинтересованите лица. Жалбоподателят
поддържа, че доколкото заповедта не му е връчена, той е лишен от възможността
да я обжалва. Позовава се на Прокурорска преписка вх. №3055/2020 г. по описа на
Великотърновска районна прокуратура, като твърди, че проведеното разследване е
установило, че заповедта не му е връчена лично, а е предадена на Н.Р.– сестра
на съпругата му, която от своя страна я е предала на сина му. Претендира отмяна
на заповедта и присъждане на направените разноски. Въпреки указанията на съда
да бъдат посочи конкретни основания за нищожност и/или незаконосъобразност на
оспорената заповед, такива не са заявени.
Ответникът по
жалбата – кметът на Община Полски Тръмбеш, чрез адв. И.,
оспорва жалбата. В представена по делото писмена молба заема позиция, че
оспорването е просрочено, тъй като жалбоподателят е бил известен за заповедта
най-късно към 13.11.2020 г., поради което моли производството по делото да бъде
прекратено. Алтернативно счита, че не е налице толкова тежък порок, който да
определи заповедта като нищожна.
Заинтересованата страна
– С.Х.М., оспорва жалбата като неоснователна. От фактическа страна твърди, че на А.
са му известни фактите относно проектирането и заповедта, тъй като лично той му
е продал част от дворното си място, от което е обособен имот за М. и няма как имотът
на последния да е по-голям от този, който му е продаден, като целта на
процесното проектиране е да приведе регулационната граница в съответствие с
кадастралната имотна такава и площта на двата съседни имота по нотариални
актове. В тази връзка счита, че на място регулацията трябва да отразява реално
притежаваните като размер имоти и посочва, че това е целта на проектирането.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено следното от фактическа страна:
С.Х.М. (съгласно
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 110/13.09.2019 г.
известен още като С.А.И.и С.А.И.), легитимиращ се
като собственик на УПИ ХI-136, кв. 27 по плана на с. Петко Каравелово, целият от 1 046
кв.м, по силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена
проверка № 102, том I, рег. №1174, дело №74 от 20.02.2020
г. (л. 77 от делото), със Заявление №СА-01-02-10212/29.10.2019 г. е поискал от
кмета на Община Полски Тръмбеш частично изменение на действащия план на селото
по отношение на регулацията за притежавания от него УПИ ХI-136 и съседния УПИ ХI-137,
в кв. 27, чрез промяна на вътрешната (дворищната) регулационна линия в съответствие с площта на имотите
по Нотариален акт №59/11.09.1995 г.
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имот № 8, том 6, дело 1683/06.07.1994 г. И. и Б.А.са купили дворно място в с.
Петко Каравелово, цялото от 2 570 кв.м, представляващо парцел IV-43 от кв. 27 по регулационния план на селото с уредени
регулационни отношения. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №59, том 7, дело №3317 11.09.1995 г. А.чрез пълномощника си С.Х.М. са
продали на З.С.А. 326/586 идеални части от празно дворно място в с. Петко
Каравелово, цялото от 586 кв.м, представляващо новообразуван парцел VII-43 от кв. 27, с неуредени регулационни отношения.
Между страните не се спори и от доказателствата по
делото се установява, че собственият на А.имот, описан в Нотариален акт №8/1994
г., УПИ IV-43 от кв. 27, целият от 2 570 кв.м, съответства на УПИ
IV-138, УПИ ХI-136 и УПИ VII-137 от кв. 27 по сега действащия ПУП на с. Петко
Каравелово. Аналогично, собственият на З.А. имот, описан по Нотариален акт №59/1995
г., УПИ VII-43 от кв. 27 от недействащ понастоящем план съответства на
УПИ VII-137 в кв. 27 от актуалния ПУП на с. Петко Каравелово, целият
от 586 кв.м. Съгласно Нотариален акт №102/2020 г. С.М. е собственик на УПИ
ХI-136, кв. 27 по плана на с. Петко Каравелово от действащия ПУП на селото, който
възлиза на 1 046 кв.м.
Видно от извадка от Разписния лист за с. Петко
Каравелово С.М. е собственик на имот №136 с площ 874 кв.м, за който е отреден
УПИ ХI, кв. 27 с площ 1 008 кв.м. Същевременно, З.А. е собственик на имот
№137 от 751 кв.м, за който е отреден УПИ VII
с площ 752 кв.м.
Според Становище № СА-01-02-12/3.12.2019 г. на главния
архитект, дадено на основание чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ, искането за
допускане изработване на ЧИ на ПУП – ПР е съобразено с изискванията на чл. 124а,
ал. 7 от ЗУТ и предложеният проект променя част от общата дворищна регулационна
граница на УПИ VII-137 и УПИ ХI-136 в съответствие с притежаваните от съседите нотариални
актове. Предвид това и на основание чл. 124а, ал. 2, вр.
чл. 134, ал. 1, т. 1 и чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ компетентният орган е
адресирал предложение до кмета да допусне изработването на проект за ЧИ на ПУП-ПР,
което е сторено със Заповед №СА-01-02-10212-1/03.12.2019 г.
Изготвеният проект за ЧИ на ПУП-ПР на с. Петко
Каравелово, кв. 27, УПИ VІІ-137 и УПИ ХІ-136 е приложен към заявлението на М. и включва
техническото задание, обяснителна записка на проектанта и графична част, в това
число копие от действащия ПУП, процесното изменение, трасировъчен карнет с
координатен регистър и цифров модел, както и ВиК и
ел. съгласуване.
С Обявление №СА-01-03-10524-3/03.12.2019 г. за
изготвения проект са известени заинтересованите лица чрез поставянето (залепването) му на
информационното табло на кметство Петко Каравелово и на входната врата на УПИ VІІ-137. Това се
потвърждава от Служебна бележка №Са-01-02-03/03.12.2019 г. на общински
служители.
В 14-дневния срок за възражения не са постъпили такива
съгласно Констативен акт от 17.12.2019 г.
Изготвеният по заявлението на С.М. проект за ЧИ на ПУП-ПР
е внесен за разглеждане от Експертния съвет по устройство на територията (ЕСУТ)
към Община Полски Тръмбеш. С Решение №616, взето на заседание на ЕСУТ, отразено
с протокол №3 от 17.12.2019 г., предложението за ЧИ на ПУП-ПР е прието без
забележки и е отправено предложение до кмета за издаване на заповед за
одобряването му.
Като краен акт на развилото се производство, на
основание чл. 44, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА, чл. 134, ал. 1, т. 1 и чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и Решение №616 от Протокол №3 от 17.12.2019 г. на ЕСУТ при Община Полски
Тръмбеш, кметът на общината е издал оспорената в настоящото производство Заповед
№СА-01-02-11968-1/18.12.2019 г., с която е одобрено ЧИ на ПУП – ПР на с. Петко
Каравелово в обхват УПИ VІІ-137 и УПИ ХІ-136 в кв. 27, като е променена дворищнорегулационната линия между тях.
За издаването на заповедта е изготвено Обявление
№СА-01-02-11968-2/27.12.2019 г., което е изпратено на З.А. по пощата видно от
Известие за доставяне от 21.01.2020 г. на л. 22 от делото.
По твърдение на З.А. той не е получил нито заповедта,
нито разписката, нито се е подписал на известието за доставяне. В тази връзка А.
е подал жалба в Районна прокуратура – Велико Търново. С Постановление № 3035/27.11.2020
г. на ВТРП е отказано образуването на досъдебно производство, тъй като не е
направено основателно предположение за извършено престъпление от общ характер. При
извършената проверка по преписката било установено, че през м. януари 2020 г.
служителка в пощата на с. Петко Каравелово е получила писмо, адресирано до З.А.,
когото не открила в дома му при посещение. Занесла писмото до дома на сестрата
на съпругата на получателя, която обяснила, че А. и жена му са по болници,
взела писмото и се подписала на известието за доставяне. Същата вечер предала
писмото на сина на З.А.. Впоследствие А. намерил писмото в автомобила на сина
си, където последният го бил забравил. Видно от Писмо изх. №3035/16.06.2021 г.
на ВТРП няма информация кога на З.А. е съобщена заповедта на кмета.
На 19.04.2021 г. в Община Полски Тръмбеш е регистрирана
жалба против Заповед №СА-01-02-11968-1/18.12.2019 г. на кмета на общината от З.А.,
към която са приложени Постановление №3035/27.11.2020 г. на ВТРП и скица на
имота.
Въз основа на това оспорване в Административен съд – Велико
Търново е образувано настоящото производство за проверка законосъобразността на
Заповед №СА-01-02-11968-1/18.12.2019 г. на кмета на Община Полски Тръмбеш.
От Община Полски Тръмбеш е постъпила административната
преписка по съставяне на процесната заповед.
По искане на заинтересованата страна по делото е
изслушано вещо лице по назначена съдебно-техническа експертиза, което е
отговорило в пълнота на поставените въпроси съобразно притежаваните специални
знания и заключението му е прието без оспорване от страните.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът
направи следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с активна процесуална
легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен
акт съгласно чл. 131, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 1 от
ЗУТ.
Според чл. 215, ал. 4 от ЗУТ жалбите се подават чрез
органа, чийто акт се обжалва, в 14-дневен срок от съобщаването му. Съдът
приема, че оспорването е направено в срок по следните съображения. Съгласно специалната
норма на чл. 129, ал. 2, изр. последно от ЗУТ (в относимата
редакция към момента на издаване на оспорения акт) заповедта за одобряване на
ПУП се съобщава на заинтересованите лица при условията и по реда на АПК. Според
§ 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ предвиденото в този закон и в актовете за неговото
прилагане съобщаване от компетентните органи на заинтересованите лица по реда
на АПК се извършва чрез отправяне на писмено съобщение. Общото правило на чл.
61, ал. 1 от АПК предвижда, че административният акт се съобщава по реда на чл.
18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица,
включително на тези, които не са участвали в производството. Разпоредбата на
чл. 18а, ал. 8, изр. последно от АПК регламентира, че когато няма адрес, който
страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана,
на страната се връчват съобщения: 1. за граждани – по настоящия адрес, а при
липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес – по
постоянния адрес; ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се
връчва по месторабота.
Предприетото в случая съобщаване на акта е чрез връчване
по пощата на писмено съобщение на З.А.. Последният обаче е нередовно уведомен предвид категоричните доказателства, че известието за доставяне не е подписано от него,
връчването не е извършено на настоящия, на постоянния адрес или по месторабота на
лицето и обявлението не му
е връчено лично на посочената дата, а е
препредавано на различни лица (били те и от
роднинския му кръг), докато в неопределен последващ момент писмото е стигнало до него. От доказателствата по делото не се установява
валидно писмено съобщаване за издадената заповед на жалбоподателя. Не са налице
данни за друг начин на съобщаване на заповедта на А., поради което се приема, че подадената от същия жалба е в законоустановения срок до компетентния съд и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледано по същество оспорването е неоснователно. Мотивите
на съда за този извод са следните:
Единствените доводи срещу заповедта, поддържани от жалбоподателя,
касаят валидността й. Твърди се нейната нищожност, тъй като не е спазено
изискването за връчване на административните актове на заинтересованите лица. Действително
З.А. не е редовно уведомен за съставянето на заповедта на кмета, но
разпоредбата на чл. 168, ал. 5, вр. ал. 4 от АПК (отм.), която е с
процесуален характер, е отменена и към настоящия момент не е действащо право. Освен
това, цитираните норми са касаели неуведомяване, което би лишило гражданите от
възможността да участват като страна в производството по издаване на
индивидуален административен акт. Настоящият случай определено не попада в тази
хипотеза, а връчването на оспорената заповед няма отношение към нейната
валидност, а единствено определя срока за съдебното й оспорване.
В законодателството няма легална дефиниция за понятието
„нищожен административен акт“, а има законово установени критерии за неговата
законосъобразност. Критериите за нищожност на административния акт са изградени
както в правната теорията, така и в съдебната практика. Основанията за
нищожност са тези по чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК, а тези по т. 3 - т. 4 от същия
текст, принципно обосновават незаконосъобразност на ИАА. Като критерии за
нищожност в правната литература се посочва липсата на компетентност на органа,
издал оспорения акт, неспазване на установената форма на акта, особено съществени
нарушения на административнопроизводствените правила
и нарушения на материалния закон - акт, който е издаден без каквото и да е
правно основание, или акт лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен
административен акт, или съдържащ предписание, което е престъпление или не може
да бъде изпълнено. Съдебната практика, в преобладаващата си част, възприема
част от изложените доктринарни критерии - липса на
компетентност и липса на форма като основания за прогласяване на нищожността на
оспорения акт. Изолирани са съдебни актове, които са възприели нищожност на
акта, поради толкова съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и нарушение на материалния закон, че не могат да породят правни
последици.
Следователно, на първо място, нищожен е този
административен акт, който е издаден от некомпетентен орган, т.е. от орган,
който не е овластен за това в пределите на неговите
правомощия. След проверка, извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК,
приложим по силата на чл. 219, ал. 3 от ЗУТ, настоящият състав установи, че
обжалваната заповед на кмета на Община Полски Тръмбеш е издадена от оправомощен
орган и в рамките на неговата материална компетентност, съобразно правомощията,
дадени на кмета на съответната община с чл. 129, ал. 2 от ЗУТ.
Оспорената заповед е съставена при спазване на изискуемата
форма. Същата е валиден писмен акт, съдържащ реквизитите, изброени в чл. 59,
ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаване. Оспорената
заповед посочва, че е предвидена промяна на вътрешната регулационна линия между
УПИ ХІ-136 и УПИ VІІ-137 в кв. 27. Наред с това, фактическите основания се
извличат и от съпътстващите документи, съдържащи се в административната
преписка. Заповедта за одобряване на ЧИ на ПУП-ПР представлява крайният акт на
развилото се административно производство, като в нея е направено изрично
препращане към Решение № 616 по Протокол №3/17.12.2019 г. на ЕСУТ при Община Полски
Тръмбеш, което детайлизира, че проектираната промяна осигурява съответствие на
площта на УПИ VІІ-137 с площта по нотариален акт №59/1995 г. и само по себе си
дава мотивировка на оспорения акт. Изискването за мотивираност представлява
гаранция за законосъобразност на акта, която законът е установил за защитата на
правата и законните интереси на страните в административното производство,
която в случая не е нарушена. Освен това, според трайната практика на ВАС е възможно
мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ,
съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, което не лишава
страните от правото им своевременно да се запознаят със съображенията, по които
е издаден актът, и да организират защитата си срещу него.
Не се установяват и съществени административнопроизводствени
нарушения, които да обосноват прогласяване на нищожност или отмяната на
оспорения акт. Изменението на ПУП – ПР е с правно основание чл. 134, ал. 1, т.
1 и чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, като предвидената в тази връзка процедура е съобразена.
Специалният ред по чл. 135, ал. 1 – 4 от ЗУТ е спазен и не се откриват пропуски
в развилото се производство. Административната процедура по изменението на ПУП
е стартирала с постъпването на заявление от собственика на УПИ ХI-136, кв. 27 по плана на с. Петко Каравелово, което
квалифицира жалбоподателя като лице по чл. 131 от ЗУТ. Заявлението е адресирано
до компетентния орган – кмета на общината. Доколкото искането е за изменение на
ПУП, към него е приложена и скица-проект по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ, което е
съгласувано с главния архитект и на основание чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ
последният е дал нарочно становище. В срока по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ кметът е
разрешил изработването на проект за изменение на плана, като е съставил
заповед, представляваща по своя характер мотивирано предписание. Разрешението е
съобщено с обявление на заинтересованото лице – собственик на съседния имот,
непосредствено засегнат от изменението – УПИ VII-137.
Обявяването е изпълнено по реда на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ, както е указано от
главния архитект – чрез обявление, което е поставено на определените за това
места в сградата на кметството, както и на други подходящи места в съответната
територия - предмет на плана – на входната врата на УПИ VII-137. Служебна справка на съда установи, че информация за
заповедта е публикувана на интернет страницата на общината. Съобразно
изискването на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ проектът е приет от общински експертен
съвет. След което процедурата е приключила със съставеното на крайния акт за
одобряване на изменението. От доказателствата по делото е видно, че правото на
защита на жалбоподателя не е накърнено, уведомен е за започване на
производството и му е осигурена възможност за участие в него. Осведомяването му
за допуснатото изработване на изменение на ПУП осигурява гаранция на правата му няма
данни да е накърнена правната му сфера.
На следващо място, съдът не установи противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на
закона. Изменението на действащия ПУП-ПР променя дворищната регулационна линия
между УПИ ХІ-136 и УПИ VІІ-137 в кв. 27 по плана на с. Петко Каравелово, като
съобразява площта на УПИ VІІ-137 по нотариален акт №59/1995 г. Вещото лице,
изготвило СТЕ, дава становище, че реалната площ на УПИ VІІ-137, собственост на
жалбоподателя, преди изменението възлиза на 753,27 кв.м, след изменението е
578,04 кв.м, а по нотариален акт №59/1995 г. същият има едва 418,82 кв.м. Уточнено
е, че според нотариалния акт на жалбоподателя, той е собственик на 326/586
идеални части, тоест 0,556 от целия имот, възлизащ на 753,27 кв.м, или общо 418,82
кв.м. По отношение на имота на заинтересованата страна – УПИ ХІ-136, вещото
лице е установило, че преди частичното изменение площта му възлиза на 875,60
кв.м, след изменението – на 1 041,83 кв.м, а по Нотариален акт №102/2020
г. е 1 320,79 кв.м. Според експертизата съществуващите на място остатъци
от ограда кореспондират с конфигурацията на УПИ VІІ-137 след изменението, а
съответно и на площта по Нотариален акт №59/1995 г. Вещото лице е стигнало до
извод, че в резултат от изменението, площта на двата имота се доближава до
собствеността по нотариалните актове, като се запазва положението площта на
имота на жалбоподателя да е по-голяма от документираната, а съответно тази на
заинтересованата страна – по-малка. В съдебно заседание експертът допълва, че
процесното ЧИ на ПУП е правено на база на действащия кадастър и цели да приведе
в съответствие регулационната и кадастралната граница, което от своя страна
осигурява съответствие на реалната площ на имотите с тази, описана в
документите за собственост и съответно в заварения кадастър (който е стар).
Отклоненията експертът квалифицира като несъществени и ги обяснява с неточния
начин на трасиране.
Съдът кредитира заключението, тъй като счита, че в
настоящия случай е налице основанието по чл. 134, ал. 1, т. 1, вр. с 129, ал. 2 от ЗУТ относно изменението на вътрешната регулационна
граница, което кореспондира с фактите и предпоставките за него са доказани. От
заключението на съдебно-техническата експертиза, включително и графичната част
към него, се установява, че вътрешната регулационна линия между УПИ ХІ-136 и
УПИ VІІ-137 в кв. 27 по плана на с. Петко Каравелово не съвпада с кадастралната
граница между тях според действащия кадастрален план и с процесната заповед е
предвидено поставянето им именно в такова съответствие. От становището на
вещото лице се налага извод, че вътрешната регулационна линия между двата
имота, одобрена с обжалваната заповед, съвпада с имотната граница по
кадастралния план, и е съобразена с реалната собственост на лицата и положението
на остатъците от границата на място.
По изложените мотиви, съдът намира, че оспорената
заповед кореспондира както с материалноправните разпоредби, така и с целта на
закона. Доколкото е издадена от компетентен орган, в съответната форма и при
спазване на производството, същата съставлява законосъобразен административен
акт, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото разноски не следва да бъдат
присъждани, тъй като такива не са претендирани.
Водим от горното и
на основание чл. 215 от ЗУТ, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.С.А., с ЕГН ********** ***
против Заповед №11968-1/18.12.2019 г. на кмета на Община Полски Тръмбеш.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: