Решение по дело №2121/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК)

Образувано е по касационна жалба на „Гнездо 2023“ ЕООД, подадена чрез пълномощника адвокат М. С., против решение № 798 от 02.10.2024 г., постановено по АНД № 2816/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 774305-[рег. номер]/19.06.2024 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фисклен контрол“ на Националната агенция за приходите (НАП), с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), му е наложена имуществена санкция в размер на 1200 лева, за нарушение на чл. 35, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.).

Касационният жалбоподател развива доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК. Като необоснован се оспорва изводът на първоинстанционния съд, че нарушението не е маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Твърди се, че документите, които не са били намерени в обекта от проверяващите е можело да се представят допълнително, което е направено. Намира, че липсват отегчаващи обстоятелства, които да обуславят налагане на санкция от 1200 лева. В условията на евентуалност, ако се приеме, че нарушението е било допуснато, иска намаляване на размера на санкцията към предвидения минимум. Не претендира разноски.

Ответникът по касация - началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фисклен контрол“ на НАП, чрез пълномощника юрисконсулт Д. Ч., представя писмено становище в което оспорва касационната жалба и по изложени съображения пледира за оставянето й без уважение. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност и законосъобразност на атакуваното решение.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд Бургас в настоящия си състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване, в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното НП е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството за това, че на 25.05.2024 г., в 21.30 часа, при извършена проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - ресторант Кеци, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван „Гнездо 2023“ ЕООД, е установено, че в обекта има монтирано, въведено в експлоатация и работещо фискално устройство от което била издадена касова бележка при извършената контролна покупка, но не се съхранявали кочан с касови бележки. Констатираното е квалифицирано като нарушение по чл. 35, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Счел е, че не са допуснати съществени нарушения в процедурата по ЗАНН, които да водят до незаконосъобразност на НП. Посочил е, че от събраните доказателства се установява, че търговецът-жалбоподател е осъществил състава на вмененото му нарушение. Районният съд е изложил мотиви за липса на основание да се приложи чл. 28 ЗАНН, касаещ маловажен случай и предвид липсата в обекта на множество изискуеми по закон документи е направил извод, че административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал санкцията в размер малко над минималния.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

То е съответно на доказателствата по делото и материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказано нарушение по чл. 35, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока, формирани от районния съд, се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Същите припокриват с част от наведените такива с жалбата пред районния съд, на които последният е дал мотивиран отговор.

За пълнота следва да се посочи, че санкционната норма, въз основа на която е наложена имуществената санкция, е чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от този закон, в настоящата редакция, в сила от 01.01.2024 г., т. е. от преди датата на нарушението, на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба за физически лица, които не са търговци, в размер от 200 [рег. номер]., или имуществена санкция - за юридически лица и еднолични търговци, в размер [рег. номер] 4000 лв. Според ал. 2, извън случаите по ал. 1, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 [рег. номер]., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер [рег. номер] 20 000 лв., като когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Следователно минималният размер на санкцията за настоящото нарушение е 1000 лева, а максималният - 4000 лева.

С нормата на чл. 118, ал. 4 е регламентирано, че министърът на финансите издава наредба, която е Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Според чл. 35 от същата, касова бележка от кочан, издавана в случаите, предвидени в тази наредба, се издава в два екземпляра, съдържа данните по чл. 26, ал. 1, т. 1 - 9 и подпис на касиера (ал. 1). Съгласно ал. 2, кочанът с касови бележки се прономерова и прошнурова от лицето по чл. 3, като на първа страница в книгата по чл. 39, ал. 5 се посочват началният и крайният номер на касовите бележки в кочана, и не се допускат касови бележки с повтарящи се или липсващи номера. Съгласно чл. 35, ал. 3, кочанът с касови бележки се съхранява в търговския обект.

Именно това задължение по закон, да съхранява в търговския обект кочан с касови бележки не е изпълнено от търговеца. Санкционната норма регламентира, че отговорност носи всяко лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по прилагането, какъвто в случая е Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

Не са налице основания за прилагане нормата на чл. 28 ЗАНН. С оглед данните по делото, не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение, доколкото то не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид, предвид изискванията на тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС. Съдът намира, че нарушението разкрива типичната обществена опасност на нарушенията от този вид и не следва да бъде разглеждано като маловажно, доколкото е свързано с липсата на възможност при прекъсване работата на фискалното устройство да се отчитат продажби чрез касови бонове от кочан, което затруднява отчетността.

Действително, по делото се установи, че търговеца е изпълнявал задължението си по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. да отчита извършените продажби. Но разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от нея предвижда допълнително задължение за търговците, като кочанът с касови бележки следва да е не в седалището на дружеството или на друго място - с оглед твърдението за предоставянето му на следващия ден, а да е на разположение във всеки един момент в търговския обект. Само по този начин при прекъсване работата на фискалното устройство ще се осигури възможност за отчитане на приходите и съответно за проследяване на отчетността. Като професионалисти, търговците са длъжни така да организират работата си, че да спазват всички законови изисквания, включително и относно данъчните им задължения и отчетността, които да позволяват извършването на адекватен контрол върху търговската дейност. Нарушението се явява типично и наложената имуществена санкция в размер близък до минималния, е справедлива и съответна на нарушението, поради което липсват основания за нейното допълнително намаляване, така както иска касационният жалбоподател.

Ето защо, обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на делото, своевременно направено искане за разноски и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, следва в полза на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, за касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Административен съд Бургас, XIX - ти състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. решение № 798 от 02.10.2024 г., постановено по АНД № 2816/2024 г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА „Гнездо 2023“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. Бор, комплекс Вега вилидж, ресторант Вега, с ЕИК: *********, представлявано от управителя О. И., да заплати в полза на Национална агенция за приходите [населено място], направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.