Решение по дело №1187/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………….

 

гр. Варна, ……………..2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VII тричленен състав, в открито съдебно заседание на седми юли през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ:             ТАНЯ ДИМИТРОВА

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

 

при секретаря Камелия Александрова при участието на прокурора Силвиян Иванов като разгледа докладваното от съдия Васил Пеловски касационно административно-наказателно дело (КАНД) № 1187/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Производството по делото е образувано по касационна жалба от „Б.Ш. “ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Долни чифлик, ул. „Армейска“ № 5, представлявано от П.Х.Г.– управител чрез адв. П. Х. срещу Решение № 420/25.03.2022 г. по АХД № 394/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление № 23-0001627/06.10.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на „Б.Ш. “ ООД, за нарушаване нормата на чл. 91в, т. 2, пр. 2 от ЗАвП е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл. 104, ал. 7 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП).

В касационната жалба и чрез писмено становище на процесуалният си представител, касаторът моли да бъде отменено въззивното решение, както и потвърденото с него НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби и на материалния закон. Конкретно се оспорват изводите на съда за яснота на повдигнатото обвинение. Излага се, че разпоредбата на чл.104 ал.7 ЗАвП съдържа две хипотези, които са различни по фактически състав, поради което и липсата на конкретно описание води до нарушаване правото на защита. Отделно се твърди и това, че описаните в процесното НП факти, не осъществяват нито една от тези хипотези, тъй като посоченото деяние „не представя“ не сред възможните форми на изпълнително деяние. На изложените основания се моли отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да се отмени НП. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно списък по чл.80 от Гражданско-процесуалния кодекс ГПК).

Ответникът по касационната жалба – Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, редовно призован, не се явява не се представлява. В отговор на касационната жалба излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в касационната жалба представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), приложим по препращане от чл. 63в ЗАНН.

Въззивният съд е изяснил фактите относно съставомерността на осъщественото административно нарушение. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните в хода на административното производство и в хода на съдебното обжалване доказателства.

При извършена проверка на дейността на „Б.Ш. “ ООД, служители на РД „АА“, установили, че проверяваното дружество е лицензиран за извършване на международен превоз на товари и е извършил превоз с автомобил, чийто водач е бил  Й. Д. К. С покана от 01.06.2021 г. е била изискана информация на магнитен носител, извлечена от картата на водача Й. Д. К., като за представяне на документите им е предоставен 7-дневен срок. Поканата е получена на 14.06.2021 година.

На 21.06.2021 г. наказаното дружество с приемо-предавателен протокол предало част от исканите документи. Констатирано е, че липсва такава на магнитен носител, извлечена от картата на Й. Д. К.

На 31.08.2021 г. срещу дружеството бил съставен АУАН за нарушение по чл. 91в, т. 2, пр. 2 ЗАвП, извършено на 22.06.2021 г., изразяващо се в непредставяне на информация на магнитен носител, извлечена от картата на водача Й. Д. К., ЕГН ********** за периода 01.08.2020 г. – 30.11.2020 г., когато водачът е извършил международен превоз на товари, управлявайки МПС с рег. № *****, видно от 2 бр. CMR от 13.08.2020 г. и 19.08.2020 г., записи от паметта на дигиталния тахограф и писмено обяснение от управителя. АУАН бил предявен на управителя, който в графа възражения е отбелязал, че има такива. В срока по чл. 44 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу АУАН.

На 06.10.2021 г., въз основа на съставения акт АНО издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 91в, т. 2, пр. 2 ЗАвП и на основание чл. 104, ал. 7, от същия закон му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.

За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел, че описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – писмени такива приобщени с административнонаказателната преписка и допълнително събрани в хода на съдебното производство свидетелски показания на свидетелят Б. И. - актосъставител, които e кредитирал.

В решението си съдът е изложил мотиви, че АНП е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН, издаден от компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от компетентен орган, в законоустановения по чл. 34  ЗАНН срок; отговаря на изискванията на чл. 42 и чл.57 ЗАНН, като съдържат законоустановените реквизити.

ВРС е направил пълно описание на приложимата нормативна уредба и е счел, че установената по делото фактическа обстановка, отнесена към същата безспорно установява, че деянието, за което е санкционирано дружеството, съставлява нарушение, доколкото „Б.Ш.  “ ООД, имащо качеството на превозвач, не е предоставило в нормативно установения и указан му срок всички необходими за проверката данни, а именно - информация, извлечена от паметта на дигитална карта на водача Йордан Димитров Колев, за периода от 01.08.2020 г. – 30.11.2020 г., през който същият е извършвал международен превоз на товари.

ВРС е приел, че не са налице основания за прилагането на чл. 28 ЗАНН.

По възраженията на жалбоподателя въззивният съд е изложил в мотивите, че от описаното в АУАН и НП изпълнително деяние – непредоставяне на поискана информация на магнитен носител, става ясно, че АНО е имал предвид втората форма на изпълнително деяние по чл.104 ал.7 ЗАвП, а имнно - отказ за предоставянето на информация на контролните органи. Посочил е, че неоснователни са доводите в жалбата доводи за липса на нарушение, тъй като не било доказано,, че исканата информация изобщо не била съхранявана, а е невъзможно да бъдат предоставени несъществуващи данни. На следващо място не споделя доводите за неправилно приложение на материалния закон при квалифицирането на процесното деяние.

Решението е неправилно.

В санкционната норма на чл. 104 ал. 7 ЗАвП, реципрочно на установените с чл. 91в т. 2 ЗАвП задължения за превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са предвидени две форми на изпълнителното деяние, при осъществяване на които на нарушителя се налага предвиденото в разпоредбата административно наказание – 1) несъхранение за период от 365 дни на тахографски листи, разпечатки и извлечени данни от дигиталния тахограф или от картата на водача или 2) отказ иначе съхранените тахографски листи и разпечатки и извлечени данни от дигиталния тахограф или от картата на водача да се предоставят за проверка от контролните органи.

Самото фактическо неизвличане на данни от дигиталния тахограф или от картата на водача представлява отделен административнонаказателен състав – този на чл. 93г ал. 2 ЗАвП, според който на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача, се налага имуществена санкция 3000 лв.

Легално определение на понятието „извличане“ е дадено в чл. 2 т. 2 б. „н“ от Регламент № 165/2014 г. на Европейския парламент от 04.02.2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт. По смисъла на тази разпоредба извличането представлява копиране заедно с електронния подпис на част или на пълен набор от файловете с данни, записани в електронната памет на бордовото устройство или в паметта на картата за тахограф, при условие, че при този процес не се изменят или изтриват записани данни. Съгласно чл. 38 от Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ извличането се извършва от превозвачите и от лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, като по отношение на данните от паметта на дигиталния тахограф то се извършва най-малко един път на 90 дни, докато по отношение на данните от картата на водача – най-малко един път на 28 дни.

От съдържащото се в АУАН и в НП фактическо описание на нарушението, според което превозвачът не е предоставил на контролните органи в указания законоустановен срок изисканата му с поканата информация на магнитен носител, извлечена от картата на водача Й. Д. К., изобщо не се разбира за каква форма на изпълнителното деяние става въпрос – превозвачът не е извлякъл тази информация, поради което и не я предоставя; извлякъл я е, но не я е съхранил за период от 365 дни или въпреки извличането и съхранението, отказва да я предостави. Известна яснота е внесена от АНО с позоваването в НП на разпоредбите на чл. 91в т. 2 предл. второ и на  чл. 104, ал. 7 ЗАвП, от което може да се заключи, че по-скоро в случая е прието, че не се касае за неизвличане, а за несъхранение в изискуемия срок или за отказ за предоставяне на информацията. Това обаче не е достатъчно, за да се направи извод, че за наказаното лице е било напълно ясно за неизпълнението на какво точно нормативно вменено му задължение то се подвежда под административнонаказателна отговорност, за да може оттук адекватно да организира защитата си.

На следващо място настоящият състав на съда, като касационна инстанция, не приема мотивите на въззивния съд, досежно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящият състав намира, че процесното НП е издадено в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН.

С обжалваното НП е наложено административно наказание на основание чл. 104, ал. 7 ЗАвП за извършено нарушение по чл. чл. 91в, т. 2 ЗАвП.

Съгласно чл. 91в, т. 2 ЗАвП - превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи: информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача.

На основание чл. 104, ал. 7 ЗАвП - на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 2000 лв.

Изпълнителното деяние, съгласно описанието в НП, е непредоставяне на контролните органи на информация, извлечена от картата на конкретен водач. Такова деяние не е предвидено сред хипотезите на чл. 104, ал. 7 ЗАвП. Изпълнителните деяния в двете хипотези, които са уредени в чл. 104, ал. 7 ЗАвП се различават по своя фактически състав, поради което и следва да са описани пълно и точно фактите и обстоятелствата, които определят едно деяние като съставомерно по цитираната разпоредба. В случая фактите в НП не осъществяват нито една от хипотезите на чл. 104, ал. 7 ЗАвП поради липса на съставомерни елементи в описанието на деянието. От описанието в НП не става ясно съхранена ли е информацията, за чието непредставяне е наказано дружеството или е налице отказ от страна на дружеството да я предостави.

 Порокът - неяснота, непълнота и непрецизност в словесното описание и правна квалификация на извършеното е винаги съществен, тъй като внася неопределеност в обвинението, предмет на АУАН и НП и нарушава правото на защита на посочения извършител. Процесуалният пропуск е съществен, защото в хода на съдебното следствие не могат да се установяват факти, с които да се допълва административнонаказателното обвинение. Съдът не разполага с правомощията да внася съществено изменение в описанието на нарушението, като го попълва или коригира.

 Като е достигнал до противния извод, Районен съд гр. Варна е постановил едно незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. На отмяна подлежи и потвърденото с него НП.

В допълнение съдът намира, за несъстоятелни доводите на ответната страна, изразени в писмен отговор на касационна жалба, че отказът за представяне на документи не следва да бъде непременно изричен, от което следвало, че може да се изрази и в мълчаливо бездействие на превозвача. Отказът предполага манифестирана, изявена воля, която юридическото лице проявява чрез своите органи. Приравняването на бездействието, представляващо отсъствие на воля и действие, на отказ, който във всички случаи се осъществява чрез активно проявена воля или действие, е недопустимо във формалния административно-наказателен процес.

При този изход на спора, основателна се явява своевременно заявената претенция за присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател „Б.Ш. “ ООД за двете съдебни инстанции. Пред РС – Варна е представен договор за правна защита и съдействие от 22.10.2021 г., от който е видно, че за осъщественото процесуално представителство по АНД № 394/2022 г. въззивникът е заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 410 лв. За осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция касационният жалбоподател е представил договор за правна защита и съдействие от 21.04.2022 г. за изплатен в брой адвокатски хонорар в размер на 410 лв. Предвид направеното възражение от ответника по касация за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и предвид относително не високата сложност на разглеждания казус, съдът намира за необходимо да редуцира размера на претендираното адвокатско възнаграждение до сума в размер на 740.00 /седемстотин и четиридесет/ лева – по 370 лв. за всяка инстанция на основание чл. 18, ал. 4 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд - Варна, VII тричленен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 420/25.03.2022 г. по АХД № 394/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление № 23-0001627/06.10.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на „Б.Ш. “ ООД, ЕИК **, за нарушаване нормата на чл. 91в, т. 2, предл. 2 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл. 104, ал. 7 от Закона за автомобилните превози и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001627/06.10.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на „Б.Ш. “ ООД, ЕИК **, за нарушаване нормата на чл. 91в, т. 2, предл. 2 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 104, ал. 7 от Закона за автомобилните превози.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна да заплати на „Б.Ш. “ ООД, ЕИК ** сумата от 740 /седемстотин и четиридесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

2.