№ 1651
гр. Пазарджик, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220102984 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника си И. Т., против Т. Н. К., с ЕГН **********, от с.
Ковачево, общ. Септември /конституиран по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на
починалия длъжник Н. Т. К., с ЕГН **********/ като моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото
дружество сумата от 1260,29 лева, от които 1104,45 лева главница и 155,84 лева договорна
лихва за периода от 15.10.2018 г. до 03.09.2019 г., дължими по Договор за потребителски
кредит № ********** от 18.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.06.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 735/2021 г. по описа на РС
Пещера. Предявен е и осъдителен иск за сумата от 440,25 лева възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, за което вземане на ищеца било отказано издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 735/2021 г. по описа на РС Пещера.
В исковата молба се посочва, че след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК са
постъпили плащания по договора, поради което в исковото производство се претендират
вземания за главница и договорна лихва в по – нисък размер от сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 735/2021 г. по описа на РС Пещера. В
настоящото производство не се претендира и сумата по заповедта в размер на 16,32 лева
законна лихва за периода от 03.09.2019 г. до 23.06.2021 г.
1
Излагат се обстоятелства, че на 18.01.2017 г. след като Н. Т. К. е бил запознат с
Общите условия на ищеца и е получил необходимата преддоговорна информация под
формата на Стандартен европейски формуляр е сключен Договор за потребителски кредит
№ ********** и Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги между „Профи
Кредит България” ЕООД като кредитор от една страна и Н. Т. К. като кредитополучател от
друга страна. Твърди се, че договорът е сключен при следните параметри: Общо задължение
по договора и по пакета от допълнителни услуги – 10143,72 лева, от които 4000 лева сума за
изплащане на заема, срок на заема 36 месеца, размер на вноска 195,18 лева, дата на
погасяване 15 – то число от месеца, годишен процент на разходите (ГПР %) 49,89%,
годишен лихвен процент 41,17%; лихвен процент на ден 0,11 %, възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги 3117,24 лева, размер на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги 86,59 лева, общ размер на месечната вноска по договора 281,77 лева.
Твърди се, че между страните е подписан Анекс № 1 от 30.05.2017 г., съгласно който е
отложено плащането на една погасителна вноска – вноска № 3. В тази връзка е изготвен нов
погасителен план.
Посочва, че общият размер на договорното възнаграждение е предварително
определено в погасителния план. Страните са се споразумели договорното възнаграждение
по кредита да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на
погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение е в размер на 155,84 лева,
дължимо за периода от 15.10.2018 г. до 03.09.2019 г. - дата на предсрочната изискуемост. По
същия начин било уговорено и заплащането на възнаграждението за закупен пакет от
допълнителни услуги – същото било разсрочено във времето и се погасявало от клиента като
част от погасителните вноски и в рамките в погасителния план. Оставащата неизплатена
част от него била в размер на 440,25 лева, дължимо до 03.09.2019 г.
Ищецът твърди, че с част от отпусната в заем сума - 2929,58 лева било поискано да се
извърши рефинансиране по друг договор.
Сочи, че кредиторът изпълнил точно и в срок задължението си, като извършил
поисканото рефинансиране, а останалата част от сумата по договора в размер на 1070,42
лева била преведена на кредитополучателя по посочена от него банкова сметка.
Твърди, че кредитополучателят е преустанови плащанията си по договора. Общата
сума на направените плащания по договора била в размер на 9305,10 лева. С нея били
погасени 8337,21 лева задължения по погасителния план, лихви за просрочие в размер на
83,89 лева, 100 лева такси по Тарифа, законна лихва в размер на 784 лева.
Поради неизпълнение на поетите договорни задължения кредитополучателят е
изпаднал в забава и е обявена предсрочна изискуемост на задълженията по договора. В
условията на евентуалност се прави изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на
задълженията по договора с връчването на препис от ИМ на ответника.
На следващо място твърди, че крайният срок на изпълнение на задълженията по
договора е настъпил на 15.03.2020 г.
Твърди, че по искане на кредитополучателя между страните е сключено споразумение
за предоставяне на допълнителни услуги, което не било задължително за отпускането на
кредита или за отпускането му с предлаганите от кредитора параметри. Сключването на
споразумението зависело единствено от волята на кредитополучателя дали желае искането
му за кредит да бъде разгледано в най – кратки срокове и дали желае да има възможност да
отлага плащането на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на
падежа и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Въпреки, че не е
2
задължително условие за сключването на договора, в случая кредитополучателят е сключил
споразумение, което е неразделна част от ДПК.
Посочва се, че в процесния случай ответникът дължи възнаграждение на кредитора по
сключеното споразумение за предоставяне на допълнителни услуги и поради факта, че
кредитополучателят се е възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане
на искането за отпускане на кредит.
Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство,
както и по настоящото исково производство.
В проведените съдебни заседания, при редовност на призоваването представител на
ищцовото дружество не се явява. Депозира молба, с която изразява становище предявените
искове да бъдат уважени от съда.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал оТ.ор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на исковата претенция.
Оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва изложените в ИМ
твърдения. Оспорва, че кредитополучателят е бил предварително запознат с ОУ и му е била
предоставена необходимата преддоговорна информация. Искането за отпускане на
потребителски кредит било попълнено предварително от служител на кредитора като в деня
на попълването е станало и подписването. Опцията за закупуване на пакет от допълнителни
услуги била попълнена автоматично преди подписването.
Твърди, че е налице злоупотреба с права от страна на ищеца поради това, че с
отпуснатия кредит е погасен друг кредит. По този начин се е стигнало до олихвяване на
лихви по кредита, тъй като в сумата от 2929,58 лева се включва договорна лихва по
предходния кредит.
Оспорва твърдението, че клиентът се е възползвал от възможността за отлагане на
вноски.
Прави възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, както и на
клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупен пакет за допълнителни
услуги по подробно изложени съображения.
Посочва, че предвид нищожността на клаузите за размера на възнаградителната лихва
и за плащане на възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги към 03.09.2019 г.
задълженията по договора са били изцяло погасени.
Счита, че сумите от 100 лева за такси и 784 лева за законна лихва е следвало да бъдат
отнесени към погасяване на главното задължение по договора.
Твърди, че договорът е сключен при крайна нужда.
Претендира разноски.
В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването,
ответникът не се явява лично, представлява се от адв. В. С. от АК Пловдив. Моли за
отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
3
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно е от приложеното като доказателство по делото ч. гр. д. № 735/2021 г. по описа
на РС Пещера, че със заявление от 24.06.2021 г. ищецът в настоящото производство е
отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Издадена е
Заповед № 112 от 25.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с
която е разпоредено длъжникът Н. Т. К. /наследодател на ответника по настоящото дело/ да
заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД главница в размер на 2544,87 лева, ведно със
законна лихва от 24.06.2021 г. до изплащане на вземането, законна лихва за периода от
03.09.2019 г. до 23.06.2021 г. в размер на 16,32 лева, непогасено падежирало договорно
възнаграждение за периода от 15.10.2018 г. до 03.09.2019 г. в размер на 862,40 лева.
С разпореждане № 218 от 25.06.2021 г., постановено по същото заповедно
производство, е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК в частта за заплащане в полза на заявителя на неплатено възнаграждение по закупен
пакет от допълнителни услуги в договор за потребителски кредит № **********/18.01.2017
г. в размер на 1473,33 лева.
От удостоверение за наследници с изх. № 29/24.01.2024 г., издадено от община
Брацигово, се установява, че длъжникът Н. Т. К., с ЕГН **********, е починал на 27.01.2023
г. и негов наследник е ответникът Т. Н. К., с ЕГН ********** от с. Ковачево, общ.
Септември, ул. „*****
С Определение № 73/02.02.2024 г. е конституиран като страна в производството
наследникът на длъжника Н. Т. К., починал на 27.01.2023 г. – ответникът Т. Н. К..
С разпореждане № 331 от 16.02.2024 г. заповедният съд е указал на заявителя по реда
на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК да предяви иск относно вземанията си. Това разпореждане е
връчено на заявителя на 19.02.2024 г. и в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК
заявителят е предявил положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1
от ГПК за вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение и осъдителен иск по чл.
415, ал. 1, т. 3 от ГПК за вземанията, по отношение на които заявлението е било отхвърлено.
Предвид гореизложеното настоящият исков съд приема, че предявените по реда на чл.
422 ГПК установителни искове за съществуване на вземания по договор за потребителски
кредит, по отношение на който ищецът се е сдобил със заповед за изпълнение и на
осъдителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК за заплащане на суми по същия този договор за
потребителски кредит са процесуално допустими. Налице са процесуалните предпоставки за
съществуване и надлежно упражняване на правото на искове, предявени по реда на чл. 422
ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за част от предявените вземания, респективно е
отказано да бъде издадена такава за част от предявените вземания.
От приетите по делото писмени доказателства /искане за отпускане на
потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит, допълнителна преддоговорна информация, представляваща
4
приложение към СЕФ, договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“,
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, общи условия, погасителен
план/ се установява, че на 18.01.2017 г. ищецът е сключил с Н. Т. К. договор за
потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № **********, по силата на който е
предоставена в полза на кредитополучателя обща сума в размер от 4000 лв. Уговорен е срок
на кредита 36 месеца, размер на вноската по кредита 195,18 лева, ГПР – 49,89 % и годишен
лихвен процент 41,17 %. Общата дължима сума по кредита се сочи да е в размер от 7026,48
лева Избран е и пакет от допълнителни услуги, за което се дължи от кредитополучателя
възнаграждение в размер на 3117,24 лева, платимо на вноски от по 86,59 лева месечно.
Отразено е, че общият размер на сумата, която кредитополучателят следва да върне на
ищеца по сключения договор за потребителски кредит и споразумение е 10 143,72 лева,
платима на вноски за срок от 36 месеца, като размерът на месечната погасителна вноска е
281,77 лева, а падежът й е на 15- то число от месеца. Съгласно договора за кредит с част от
отпусната сума в размер на 2929,58 лева се рефинансира друг кредит. Кредитополучателят е
декларирал, че е запознат и приема приложимите към настоящия договор общи условия.
Декларира, че са му предоставени информация във формата на стандартен европейски
формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за
кредит съответства на възможностите на ответника и финансовото му състояние, както и
разяснения на преддоговорната информация и на пакета от допълнителен услуги. На същата
дата е сключено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителен услуги. Към
договора за кредит и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителен услуги е
приложен и подписан от страните погасителен план. Съгласно споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги на кредитополучателя е предоставен пакет
допълнителни услуги, изразяващи се в следното: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна
дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Въз основа на заявление от страна на кредитополучателя за промяна на
погасителния план и отлагане на вноски № 3 е подписан Анекс № 1 от 30.05.2017 г. към
Договор за потребителски кредит, с което вноски № 3 е отложена и е изготвен и подписан от
страните нов погасителен план, съгласно който кредитополучателят се съгласява да заплати
отложената вноска в края на периода. Уговорено е намаляване на годишния процент на
разходите на 46,48 %, а годишният лихвен процент се запазва на 41,17 %. Останалите клаузи
по договора и споразумението остават непроменени.
Прието като доказателство по делото е извлечение по сметка към процесния
договор, видно от което общо платената сума по договора към 19.03.2024 г. възлиза на сума
в размер на 9305,10 лева при остатъчно задължение от 1700,54 лева.
По делото е приложено уведомително писмо от 10.05.2021 г., адресирано до
кредитополучателя, с което ищецът го уведомява, че считано от 03.09.2019 г. кредитът е
обявен за предсрочно изискуем. Няма доказателства по делото същото да е достигнало до
5
адресата.
От приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза, което
съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и оТ.арящо на поставените
въпроси, се установява, че кредитът в размер на 4000 лева е бил усвоен по следния начин: с
част от сумата по договора, а именно със сумата от 2929,58 лева е погасено остатъчно
задължение по друг кредит на кредитополучателя, а останалата част от сумата по договора в
размер на 1070,42 лева е преведена на кредитополучателя Н. К. по посочена от него банкова
сметка с нареждане за кредитен превод от 18.01.2017 г. По кредита са извършени плащания
в общ размер на 9305,10 лева, които са съотнесени за погасяване на задължения по договора,
както следва: 2895,55 лева по главница, 2764,67 лева по договорна лихва, 2676,99 лева по
закупен пакет от допълнителни услуги, 83,89 лева за лихви за просрочие на вноските по
погасителния план, 100 лева такси по Тарифа и 784 лева законна лихва. В съдебно заседание
вещото лице поддържа заключението си и разяснява, че ако към ГПР по кредита се добави
вноската по пакета от допълнителни услуги, ГПР ще стане в размер на 106,99 %.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Районен съд Пазарджик е сезиран с кумулативно съединени искове по реда на чл. 422
във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗД.
Основателността на установителните искове предполага съществуване на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за кредит, предоставяне на
заемната сума на кредитополучателя и настъпване на срока за плащане, а на осъдителния
иск - съществуване на валидна уговорка за закупуване на пакет от допълнителни услуги и
предоставянето им на кредитополучателя. В доказателствена тежест на ищеца е да установи
тези юридически факти.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими
особените изисквания за действителност на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителския кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане или всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. За да бъде валидно сключен договорът е необходимо да оТ.аря на разпоредбите на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Тези условия следва
да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между
страните. Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен съгласно
императивната норма на чл. 22 от ЗПК. Доколкото в случая се касае за защитими интереси
на икономически по-слаби участници в оборота, уреждащият тази материя Закон за
потребителските кредити предвижда редица императивни разпоредби, за спазването на
които съдът е задължен да следи служебно /в този смисъл са задължителните указания,
дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
6
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение №1 начин. Годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита съгласно чл. 19,
ал. 1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легалната дефиниция на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и
включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и
възнаграждения за кредитни посредници и всички други други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително и разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит и по-специално застрахователни премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаването на кредита или
в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на
Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя,
на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по
договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност
на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да
получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат
със себе си и да обмислят.
В този смисъл посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит не
е самоцелно, а е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на
финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на
договора. В случая допълнителните услуги са свързани с договора за кредит и са били
предварително известни на кредитора, най-малкото защото дължимото за тях
възнаграждение е уговорено в договора за кредит. Следователно дължимото за тях
възнаграждение представлява разход по кредита по смисъла на §1, т. 1 ДР на ЗПК, който
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. В
настоящия случай с включването на клаузата за заплащане на възнаграждението по пакета
от допълнителни услуги се въвеждат за потребителя допълнителни разходи, в резултат на
които общият разход по кредита и съответно годишният процент на разходите реално
надхвърля договорения 49,89 % - съгласно разясненията на вещото лице с включването на
този разход по кредита към ГПР, същият нараства до размер от 106,99 % и в действителност
надхвърля законоустановения минимум. На практика с уговореното възнаграждение по
пакета за допълнителните услуги се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като
то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се
надхвърля допустимият размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С плащанията по пакета
за допълнителните услуги, както бе посочено, се покриват разходи, които са свързани с
договора за кредит и са били предварително известни на кредитора, поради което стойността
на дължимото възнаграждение е следвало да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от
ЗПК, като при включване на възнаграждението за допълнителните услуги размерът на ГПР
нараства по размер над максимално допустимия по закон по смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
7
Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този нормативен акт, е нищожна,
респ. с тези клаузи се цели именно заобикаляне на императивни правни норми на ЗПК.
Добавено към уговореното възнаграждение по договора, възнаграждението по пакета от
допълнителните услуги води до превишаване допустимия размер на ГПР, което от своя
страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на подобно възнаграждение /арг. чл.
19, ал. 5 ЗПК/.
В случая договорът за кредит формално съдържа размера на дължимия ГПР. Но
предвид извода, че стойността на дължимото възнаграждение по пакета за допълнителните
услуги е следвало да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и констатираното
нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, тъй като договорът не отразява реалната стойност на ГПР, поради което на
основание чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен /нищожен/. Посочването в договора на
стойност на ГПР, която не оТ.аря на действителната, а е по-ниска, представлява и невярна
информация, която следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, тъй
като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не му позволява да прецени реалната
икономическа тежест на договора.
Следва да се посочи и че в процесния договор кредиторът в нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване
на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посоченият в договора ГПР от 49,89 % /. В този смисъл следва да се посочи, че съобразно
разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Тоест, в посочената величина, бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно
посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема, който е фиксиран,
както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят
към ГПР по договора. ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен
от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе,
остават неизвестни и на практика така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира,
завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за
потребителя, доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане на задължения по
споразумение за допълнителни услуги. Още повече, че впоследствие годишния процент на
разходите се намалява, като не става ясно по какъв начин това се отразява на дължимите по
договора суми с оглед липсата на методика, по която същият е изчислен при сключване на
8
договора. С оглед на това това неясни са както компонентите, така и алгоритъмът, по който
се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.
Предвид изложеното съдът намира, че е налице нарушение на ЗПК по отношение
на съществен елемент на договора за кредит, какъвто е ГПР, което съгласно чл. 22 във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК води до недействителност не само на тази клауза, но и до цялостна
недействителност на договора за кредит поради противоречието му със закона.
Последиците от горната недействителност са уредени в чл. 23 от ЗПК, според която
норма, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита.
На следващо място в процесния договор за кредит е уговорен ГЛП в размер на
41,17 %. Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби
на закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение обаче, че се
касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради
което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният
размер на лихвата /било възнаградителна, било за забава/ е ограничен. Обратното би
означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно,
като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на
друг. Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите
нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва /а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва/. В този
смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение №
906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г.
по гр. д. гр. дело № 6295 по описа за 2014 г на ВКС. Следователно при преценка
съответствието на договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид
съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва.
Размерът на последната е общоизвестен – към основния лихвен процент на БНБ се прибавят
десет пункта. Така към датата на сключване на договора размерът на законната лихва е
10,00%. Следователно, уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на
41,17 % годишно е повече от трикратно по-висок от размера на законната лихва. С оглед
изложеното, съдът намира, че уговорката противоречи на добрите нрави и се явява
нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да
се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова
задължение не е възникнало за кредитополучателя.
По повод другите разходи по кредита, в които очевидно се включват разходите по
пакета за допълнителните услуги, за яснота и изчерпателност на настоящото изложение
съдът следва допълнително да изложи съображения досежно допълнителните услуги,
предвид и, че е сезиран с нарочен осъдителен иск за присъждане възнаграждение за тези
услуги.
9
В Раздел VI от процесния договор е уговорено заплащането на възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3117,24 лева. Възнаграждението, което се
е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги
също се явява прекомерно и не оТ.аря на изискванията на закона. На първо място
предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за
потребителски кредит, каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а
наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл. 10а,
ал. 4 от ЗПК е предвидено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В
случая в договора за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за
което се събират съответните такси. В сключеното между страните споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 18.01.2017 г. са изброени вида на
услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор, нито в
споразумението е предвидена клауза, която да приобщава споразумението към процесния
договор за потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването
на чл. 10а. ал. 4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси
или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за
потребителски кредит. В противоречие на императивното правило на чл. 10а, ал.4 от ЗПК в
процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“
на изброените услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните договор. Принципът на добросъвестност
и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното
ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. На следващо място
следва да се посочи, че допълнителните услуги „вменяват“ в тежест на потребителя да
заплати на кредитора освен договорна /възнаградителна/ лихва за предоставената в заем
сума, още и възнаграждение за услуги, които по естеството си представляват действия по
усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която
императивна норма кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разглеждане на искането за
отпускане на потребителски кредит и получаване на становище по него, било то и
приоритетно и възможността при финансови затруднения на клиента да се преструктурира
задълженията му по кредита са присъщи на дейността по кредитиране и би следвало да са
безплатни. Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 3117,24 лева се явява нищожна
като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от
ЗПК. Нищожните клаузи не пораждат правни последици. Ето защо предявеният осъдителен
иск се явява неоснователен.
В обобщение, както бе посочено и по-горе в мотивите на съдебния акт, настоящият
състав приема, че поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК процесният
10
договор за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК.
Последиците от тази недействителност са уредени в чл. 23 от ЗПК, според която норма,
когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита. Настоящият
състав намира, че в конкретния случай чистата стойност на заетата сума по смисъла на
разпоредба на чл. 23 от ЗПК е в размер на 4000 лева. Ищецът признава в исковата молба, а и
от заключението на приетата съдебно - икономическа експертиза се установи, че
направените плащания по кредита са в общ размер на 9305,10 лева, респ. главницата е
погасена, поради което искът за главница следва да се отхвърли на това основание. /В този
смисъл Решение № 32 от 2.06.2021 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 310/2021 г./.
Вземанията за договорна лихва следва да бъдат отречени като недължими.
На основание гореизложеното съдът счита, че предявените искове следва да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани.
В полза на ответника в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер на общо 1050 лева, от които 800
лева заплатен адвокатски хонорар и 250 лева възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез
пълномощника си - юрисконсулт И. Т., против Т. Н. К., с ЕГН **********, от с. Ковачево,
общ. Септември /конституиран по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на починалия длъжник
Н. Т. К., с ЕГН **********/ искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1260,29 лева, от които
1104,45 лева главница и 155,84 лева договорна лихва за периода от 15.10.2018 г. до
03.09.2019 г., дължими по Договор за потребителски кредит № **********, сключен на
18.01.2017 г. между ищеца и Н. Т. К., с ЕГН **********, починал на 27.01.2023 г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 24.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 735/2021 г. по описа на РС Пещера.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез
пълномощника си - юрисконсулт И. Т., против Т. Н. К., с ЕГН **********, от с. Ковачево,
общ. Септември /конституиран по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на починалия длъжник
Н. Т. К., с ЕГН **********/ иск са осъждане на ответника да заплати на ищцовото
дружество сумата от 440,25 лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
като неоснователен.
11
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, с пълномощник -
юрисконсулт И. Т., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати в полза на Т. Н. К., с ЕГН
********** сумата в размер на 1050 лева сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12