Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 23.04.2020 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№3895 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.
С решение №305971
от 04.01.2018г., постановено по гр.дело №75140/2016г. по описа на СРС, ІІІ Г.О.,
85-ти състав, е осъдена Н.Г.Т. да заплати на Л.К.Н. на правно основание чл.45 от ЗЗД сумата от 500.00 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, извършено от ответницата на 18.09.2014г. в град София – намерила
чужда движима вещ и в продължение на една седмица не е съобщила за нея на
собственика, на властите или на този, който я е загубил, ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от 18.09.2014г. до окончателното плащане, като е
отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 3500.00 лв., както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 122.98 лв., направени по
делото разноски.
С решение №445475 от 06.07.2018г.,
постановено по гр.дело №75140/2016г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, е
отхвърлен предявения от Л.К.Н. срещу Н.Г.Т. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 21.89 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди
от непозволено увреждане, извършено от ответницата на 18.09.2014г. в град
София – намерила чужда движима вещ и в продължение на една седмица не е
съобщила за нея на собственика, на властите или на този, който я е загубил,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 18.09.2014г. до
окончателното плащане, както и е оставена без уважение молбата на Л.К.Н. за изменение на решение №305971
от 04.01.2018г., постановено по гр.дело №75140/2016г. по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 85-ти състав, в частта за разноските, както и е оставена без уважение
молба на адв.Т.П., особен представител на ответницата - Н.Г.Т. за изменение на
определено възнаграждение по гр.дело №75140/2016г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти
състав.
Постъпила е въззивна жалба вх.№5012054/25.01.2018г. от ищцата - Л.К.Н., чрез
адв.С.В., срещу решение №305971 от 04.01.2018г., постановено по гр.дело №75140/2016г.
по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД за разликата над сумата от 500.00 лв. до пълния
предявен размер от 3500.00 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, извършено от ответницата на 18.09.2014г. в град София. Поддържа се, че неправилно СРС е приложил чл.52 от ЗЗД при определяне размера на присъденото парично
обезщетение, с което са репарирани причинените на ищцата неимуществени вреди.
Твърди се, че СРС не е анализирал и обсъдил интензивността и задълбочеността на
претърпените от ищцата негативни душевни преживявания, претърпяни в резултат от
поведението на ответницата. Моли съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част и постанови
друго, с което да уважи изцяло предявения иск за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди. Претендира присъждане на разноски. Представя
списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - Н.Г.Т.,
чрез адв.Т.П., особен представител, депозира писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба на ищцата. Излага
подробни аргументи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение в частта,
в която е отхвърлен предявения иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД за разликата над сумата от 500.00 лв. до пълния
предявен размер от 3500.00 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, извършено от ответницата на 18.09.2014г. в град София. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в частта, предмет на
обжалване с въззивната жалба на ищцата.
Постъпила е въззивна жалба вх.№5131489/14.08.2018г. от ищцата - Л.К.Н., чрез
адв.С.В., срещу решение №445475 от 06.07.2018г., постановено по гр.дело №75140/2016г.
по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 21.89 лв., обезщетение за
причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, извършено от
ответницата на 18.09.2014г. в град София – намерила чужда движима вещ и в
продължение на една седмица не е съобщила за нея на собственика, на властите
или на този, който я е загубил, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 18.09.2014г. до окончателното плащане, както и в частта, в
която е оставена без уважение молбата на Л.К.Н. за изменение на решение №305971 от 04.01.2018г.,
постановено по гр.дело №75140/2016г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, в
частта за разноските. Изложени са доводи за незаконосъобразност на съдебното
решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон.
Твърди се, че от представените доказателства, съдържащи се в
пр.пр.№37851/2014г. по описа на СРП се установява факта, че ответницата не е
върнала 2 броя сим карти и мултимедийна микро СД карта „Варбатим“, с капацитет
от 8 ГБ, предвид на което предявеният иск за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на унищожените от
ответницата движими вещи, е доказан по основание и като такъв следва да бъде
уважен. Излага се още, че неправилно СРС е отхвърлил молбата за изменение на
постановеното решение в частта за разноските като е приел, че по делото няма
доказателства за реално направени от ищцата разходи за платено адвокатско
възнаграждение, както и не са присъдени сторените разноски за платено
възнаграждение на назначения особен представител на ответницата. Твърди се, че
по делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно,
че договореното адвокатско възнаграждение е платено изцяло и в брой. В тази
връзка се поддържа, че искането за изменение на постановеното решение в частта
за разноските е основателно и доказано и като такова следва да бъде уважено.
Въззиваемата страна - Н.Г.Т., чрез адв.Т.П., особен представител, депозира
писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба на ищцата по изложени в същия съображения. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в
частта, предмет на обжалване с въззивната жалба на ищцата.
Постъпила е
въззивна жалба вх.№5022976/12.02.2018г. от
ответника - Н.Г.Т., чрез адв.Т.П., особен представител, срещу решение №305971
от 04.01.2018г., постановено по гр.дело №75140/2016г. по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 85-ти състав, в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от
500.00 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, извършено от ответницата на 18.09.2014г. в град София, ведно със
законната лихва, считано от 18.09.2014г. до окончателното й изплащане. Релевирани са подробни
съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното
решение в обжалваната част. Твърди се, че от събраните доказателства не се
установява по несъмнен начин, че процесните движими вещи – мобилен телефон,
заедно с 2 броя сим карти и мултимедийна микро СД карта „Варбатим“, с капацитет
от 8 ГБ, са преминали във фактическата власт на ответницата, респективно, че са
извършени противоправни действия от ответницата, в резултат на които са
причинени на ищцата твърдяните от нея вреди. Твърди се още, че ищцата не е
доказала при условията на пълно и главно доказване претърпените от нея
конкретни негативни изживявания, физически болки, страдания и неудобства, които
са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на
ответницата. В тази връзка се поддържа, че не са доказани всички елементи от
фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД и са налице основанията в закона за
ангажирането на деликтната отговорност на ответницата. Твърди се, че е
направено възражение за съпричиняване на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, което не
е разгледано от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното
решение. Излага се, че в случая от събраните по делото доказателства се установява,
че ищцата с проявената от нея небрежност е допринесла за настъпилия вредоносен
резултат, предвид на което присъденият размер на обезщетение за причинени вреди
следва да бъде намален. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното
съдебно решение в обжалваната част и постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Въззиваемата страна - Л.К.Н. не депозира писмен отговор, в съдебно
заседание чрез процесуален представител адв.С.В. който изразява становище за
неоснователността на постъпилата въззивна жалба на ответницата. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната част като правилно и законосъобразно.
Постъпила е частна въззивна жалба вх.№5129429/08.08.2018г.
от адв.Т.П., особен представител на ответника - Н.Г.Т., срещу решение №445475
от 06.07.2018г., постановено по гр.дело №75140/2016г. по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 85-ти състав, в частта, в която има характер на определение, като е
оставена без уважение молбата на адв.Т.П., особен представител на ответника - Н.Г.Т. за изменение на определено възнаграждение по
гр.дело №75140/2016г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав. Изложени са
доводи за незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваната част, като
постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че размерът на дължимото
адвокатско възнаграждение на особения представител следва да се определи
поотделно за всеки от двата обективно съединени иска, което в случая не е
направено от СРС. В тази връзка и с оглед материалния интерес по делото
поддържа, че следва да се определи допълнително възнаграждение за особения
представител още в размер на 425 лв.. Моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и постанови
друго, с което да осъди ищцата да заплати по сметка на СРС сумата от 425 лв.,
адвокатско възнаграждение за назначения особен представител пред първата
инстанция.
Въззиваемата страна - Л.К.Н. не депозира писмен отговор, в съдебно
заседание чрез процесуален представител адв.С.В. изразява становище за
неоснователността на постъпилата въззивна жалба от адв.Т.П., особен
представител на ответника - Н.Г.Т..
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното
решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
Предявени са от Л.К.Н. срещу Н.Г.Т. при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.45
от ЗЗД за заплащане на сумата от 3500.00
лв. /допуснато увеличение на предявения иск с определение в съдебно
заседание на 07.12.2017г./, обезщетение
за причинени неимуществени вреди,
както и на сумата от 21.89 лв.
/частично е оттеглен с молба от 02.11.2017г. предявеният иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди и в съдебно заседание на 02.11.2017г. е
прекратено производството по делото в частта на предявен иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди за сумата от 500.00 лв./, обезщетение за
причинени имуществени вреди от
непозволено увреждане, извършено от ответницата на 18.09.2014г. в град София.
С оглед предмета на подадените от
страните въззивни жалби, съдът намира, че предмет на въззивен контрол е изцяло
постановеното първоинстанционно решение.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата съдебна инстанция не са събрани нови
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената по делото фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Подадените от страните въззивни жалби
са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни
в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно
обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Разгледани по същество въззивните жалби, подадени от ищцата - Л.К.Н. са НЕОСНОВАТЕЛНИ, а въззивната
жалба, подадена от ответницата - Н.Г.Т. е ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. Решението е неправилно, в частта, в която
първоинстанционният съд е приел за частично
основателен предявеният от ищцата - Л.К.Н. срещу ответницата - Н.Г.Т. иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 500.00 лв., обезщетение за причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено от ответницата
на 18.09.2014г. в град София, ведно със законна лихва върху тази сума, считано
от 18.09.2014г. до окончателното плащане. Постановените първоинстанционни решения са правилни и
законосъобразни в останалите обжалвани части, с които са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване
искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за разликата над
сумата от 500.00 лв. до пълния предявен размер от 3500.00 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, както и за заплащане на сумата от 21.89 лв., обезщетение за
причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, извършено от
ответницата на 18.09.2014г. в град София, ведно със законна лихва върху тази
сума, считано от 18.09.2014г. до окончателното плащане.
Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД носят физически лица,
които са причинили вреда, чрез свои виновни действия или бездействия. Тази
отговорност се поражда с оглед основното задължение на всеки да не вреди другиму. То произтича
непосредствено от закона (чл.45 от ЗЗД). В този смисъл следва
да се приеме, че противоправно се явява всяко поведение, което нарушава
изискванията на посочената императивна правна норма, като при деликтите то се
изразява в накърняване на предписанията на тази норма да не се вреди другиму. При
неговото неизпълнение за увреждащия възниква задължението да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. В този смисъл следва да се приеме, че деликтът
дефинитивно предполага противоправно и виновно причиняване на вреди от
конкретен извършител, в случая от ответника - Н.Г.Т. в качеството й на физическо лице. Следователно за да е
налице основание за ангажиране на нейната деликтна отговорност, следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване наличието на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на сочения извършител и настъпилите вреди. Вината се предполага до
доказване на противното, но всички останали елементи от фактическия състав на
деликтната отговорност подлежат на доказване на общо основание.
В разглежданата хипотеза, за да е налице отговорност за вреди от
непозволено увреждане, е
необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъде установено по
делото извършено от ответницата определено действие/бездействие и съответно настъпил вредоносен резултат, който се намира
в причинна връзка с него. Необходимо е също така действието/бездействието да е непозволено, т.е. да е извършено в нарушение на
определени норми. В конкретната хипотеза въззивният съд счита, че по делото не
е доказано извършено конкретно противоправно действие от ответницата, в
резултат на което ищцата да е претърпяла твърдяните от нея вреди. Действително
ответницата признава факта, че е взела оставен без надзор в обществената
тоалетна на хипермаркет „Кауфланд“, ж.к. „Слатина“, гр.София
телефон марка „Самсунг“, но по делото не се
доказва, че ответницата е знаела, че ищцата е собственик на телефона и че противозаконно
е отнела процесната вещ от фактическата власт на ищцата без знанието й. В случая
доколкото по делото не е спорен факта, че процесният телефон е бил забравен от
ищцата в обществената тоалетна на хипермаркет „Кауфланд“, ж.к. „Слатина“, гр.София /обстоятелство което
се признава в исковата молба/ не може да се обоснове извода да извършено противоправно действие от страна
на ответницата, която е взела оставената без надзор движима вещ, без да знае,
че същата е собственост на ищцата. По делото при
доказателствена тежест за ищцата не са ангажирани доказателства за злоупотреба или за превратно упражняване на
права от страна на ответницата с цел увреждане на ищцата. Съдът
намира да отбележи само за пълнота и факта, че по делото липсват ангажирани
доказателства, че ответницата е осъществила престъпния състав на чл.207, ал.1 НК, тъй като няма данни за
образувано и приключило с влязла в сила присъда наказателно производство срещу
нея. Следователно основателен се явява доводът във въззивната жалба на
ответницата, че не е доказано извършено противоправно действие от нейна страна,
поради което не са налице основания в закона за ангажирането на деликтната й отговорност.
Предвид изложеното и с оглед
събраните по делото доказателства, съдът приема, че по делото не са доказани всички
елементи от фактическия състав на правото по чл.45 от ЗЗД, необходими
за реализиране на деликтната отговорност на ответника - Н.Г.Т. и поради това същата
не следва да носи отговорност за претърпяната от ищцата
вреда.
Поради несъвпадение на крайните изводите
на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение №305971
от 04.01.2018г. на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде отменено в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата
от 500.00 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от 18.09.2014г. до окончателното плащане, и вместо него да бъде постановено
друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата
от 500.00 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от 18.09.2014г. до окончателното плащане. Постановеното решение
№305971 от 04.01.2018г.
в останалата
обжалвана част, в която е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за разликата
над сумата от 500.00 лв. до пълния предявен размер от 3500.00 лв., обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено от ответницата на
18.09.2014г. в град София, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
18.09.2014г. до окончателното плащане, както и решение №445475 от 06.07.2018г., в частта, в която е
отхвърлен предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 21.89 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди от
непозволено увреждане, извършено от ответницата на 18.09.2014г. в град София,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 18.09.2014г. до
окончателното плащане, като правилно и законосъобразно на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да
бъде потвърдено.
По въззивна жалба вх.№5131489/14.08.2018г. от ищцата - Л.К.Н., чрез
адв.С.В., срещу решение №445475 от 06.07.2018г., постановено по гр.дело №75140/2016г.
по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, в частта, в която има характер
на определение, като е оставена без уважение молбата на Л.К.Н. за изменение на решение №305971
от 04.01.2018г., постановено по гр.дело №75140/2016г. по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 85-ти състав, в частта за разноските:
Въззивната жалба има характер на
частна такава подадена по реда на чл.248 от ГПК доколкото съдебният акт в
обжалваната част има характер на определение. Частната въззивна жалба е подадена
от легитимирано лице, в законоустановения срок и като такава е допустима и
редовна.
Разгледа по същество частната въззивна жалба е неоснователна.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция - предявените искови претенции са изцяло неоснователни, в
полза на ищцата не следва да се присъждат разноски. Така подадената частна въззивна
жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение №445475 от 06.07.2018г. в частта,
в която има характер
на определение, като е оставена без уважение молбата на Л.К.Н. за изменение на решение №305971
от 04.01.2018г., постановено по гр.дело №75140/2016г. по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 85-ти състав, в частта за разноските, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
По частна въззивна жалба вх.№5129429/08.08.2018г. от адв.Т.П., особен представител на ответника
- Н.Г.Т., срещу решение №445475 от 06.07.2018г. в частта, в която
има характер на определение, като е оставена без уважение молбата на адв.Т.П., особен представител на ответника - Н.Г.Т. за изменение на
определено възнаграждение по гр.дело №75140/2016г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти
състав:
Въззивната жалба има характер на
частна такава, подадена по реда на чл.248 от ГПК доколкото съдебният акт в
обжалваната част има характер на определение, същата е подадена от легитимирано
лице, в законоустановения срок и като такава е допустима и редовна.
Разгледа по същество частна въззивна жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.47,
ал.6 от ГПК възнаграждението на особения представител се определя от съда
съобразно фактическата и правна сложност на делото, като размерът на
възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа,
съгласно чл.36, ал.2 от ЗА, но не по-малко от една втора от него. В случая настоящият
състав счита, че при определяне на възнаграждението на назначения на
ответницата особен представител – адв.Т.П., в размер на 350.00 лв. /разпореждане
от 28.07.2017г./ първоинстанционният съд правилно е приложил нормата на чл.47,
ал.6 от ГПК. СРС се е съобразил с ниската фактическата и правна сложност на
спора, както и определеният размер от 350.00 лв. не е по-нисък от една втора от
минималния такъв. Доводът в жалбата, че размерът на възнаграждението следва да
се определи поотделно за всеки от двата обективно съединени иска, е изцяло
неоснователен, не намира опора в закона и трайно установената съдебна практика.
Подадената жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
Обжалваното решение №445475 от 06.07.2018г. в частта, в която има
характер на определение, като е оставена без уважение молбата на адв.Т.П., особен представител на ответника - Н.Г.Т. за изменение на определено
възнаграждение по гр.дело №75140/2016г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските в настоящото
производство.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция не следва да се присъждат разноски в полза на страните и
същите следва да останат в тежест на всяка от тях така както са сторени.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№305971 от 04.01.2018г., постановено по гр.дело №75140/2016г. по описа на СРС,
ІІІ Г.О., 85-ти състав, В ЧАСТТА, в
която е осъдена Н.Г.Т. да заплати на Л.К.Н. на правно основание чл.45 от ЗЗД
сумата от 500.00 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, извършено от ответницата на 18.09.2014г. в град София, ведно
със законна лихва върху тази сума, считано от 18.09.2014г. до окончателното
плащане, както и В ЧАСТТА, в която е осъдена Н.Г.Т. да
заплати на Л.К.Н. на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 122.98 лв., направени по
делото разноски;
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.К.Н., с ЕГН **********,
с адрес: ***; срещу Н.Г.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***; иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 500.00 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди
от непозволено увреждане, извършено от ответницата на 18.09.2014г. в град
София, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 18.09.2014г. до
окончателното плащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №305971 от 04.01.2018г., постановено по гр.дело №75140/2016г. по описа на
СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявения от Л.К.Н.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; срещу Н.Г.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***; иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за разликата
над сумата от 500.00 лв. до пълния предявен размер от 3500.00 лв., обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено от ответницата на
18.09.2014г. в град София, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
18.09.2014г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №445475 от 06.07.2018г., постановено по гр.дело №75140/2016г. по описа на
СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./