Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Нова Загора, 30.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският районен съд в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря: Радка Чолакова като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ
Гр. дело № 302 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.„Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано
от А.Ч.Д. и Н.Г. С., в качеството им на изпълнителни директори, чрез техния
пълномощник юрисконсулт М.Н. против С.Р.К., с ЕГН **********,
с адрес: ***, като длъжник в
размер на
533.22 лв., от който 448.01 лв. - главница, 21.03 лв. –
договорна лихва за периода от 15.11.2018 г. до 15.02.2019 г., 64.18 лв. –
обезщетение за забава за периода от 15.11.2018 г. до 14.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл.417
от ГПК (27.05.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се посочва, че на
08.03.2018 г. ищцовото дружество сключило Договор за потребителски кредит № ********** с ответницата С.Р.К.. Сочи се,
че кредитодателя „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, на основание сключения договор е предоставил
сума в размер на 1000.00 лв, като в чл.7, ал.1 от Договора, размера на
предоставеният кредит бил посочен. Сочи се също, че към отпуснатия кредит се
включвала еднократна такса за оценка на риска в размер на 64.40 лв., дължима в
деня на подписване на договора за кредит и се финансирала от Кредитора и се
възстановявала от Потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния
план, предвид заявеното му желание в искането-декларация.
Разяснява, че предвид заявеното желание от потребителя,
еднократната такса за оценка на риска в размер на 64.40 лв. се финансира от
кредитора и се възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски,
съгласно погасителния план, а съгласно чл.7, ал.2 от договора, потребителския
кредит за общо ползване и средствата по кредита се превеждали от кредитора по
банкова сметка ***, а също и че в случаите, когато потребителят бил пожелал
сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми,
средствата се превеждали от кредитора към сметка на застрахователя, за което
потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.
Твърди се, че в настоящия случай потребителят бил пожелал да сключи застраховка
„Живот“ в размер на 36.33 лв. и застраховка „Безработица“ в размер на 37.03 лв.
(Приложение 5), с което общото крайно задължение по договора съгласно чл.10 от
договора възлизало на 1305.92 лв., която сума била разсрочена на 11 погасителни
месечни вноски всяка по 118.72 лв. Посочва се също, че уговореният между
страните лихвен процент с който се олихвявал предоставения кредит, изразен като
годишен лихвен процент бил в размер на 28.46 %, (чл.9, ал.1 и ал.2 от Договора).
Така предоставената сума, кредитополучателя имал задължение да върне на месечни
вноски, всяка включваща два компонента - главница и договорна лихва.
Твърди
се, че длъжникът бил преустановил плащанията по
договора, а считано от 15.02.2019 г.
договорът е изцяло падежирал.
Към
27.05.2019 г. - датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК, задължението на С.Р.К.,
с ЕГН:
********** към „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД по Договора било в размер на
469.04 лв. (448.01 лв. – главница и 21.03 лв. – договорна лихва), а отделно от
това, съгласно чл.9, ал.4 от същия договор, ответника им дължал и обезщетение
за забава (лихва за просрочие), което към 14.05.2019 г. било в размер на 64.18
лв.
Моли съдът
да постанови решение, с което да признае
за установено, че
С.Р.К.,
с ЕГН:
**********, с адрес: ***, в качеството
ѝ на кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит №
**********/08.03.2018 г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в общ
размер на 533.22 лв., от които 448.01 лв. главница, 21.03 лв. – договорна лихва за периода от 15.11.2018 г. до
15.02.2019 г., 64.18 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.11.2018
г. до 14.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК - 27.05.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът е
претендирал разноски по настоящото и заповедното производство.
Ищецът моли да се допуснат като доказателства по
делото приложените към исковата молба такива.
Тъй като ответницата не е намерена
на посочения в исковата молба адрес за призоваване е било извършено връчване на
съдебните книжа, чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. След
изчерпване на всички процесуални възможности за връчване и съгласно ал.6 на
същия член, когато се установи редовността на връчването, съдът е разпоредил
съобщението да се приложи към делото и ѝ е назначил особен представител
на разноски на ищеца.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен
представител адв.Н.Г.Н. ***, с който посочва, че счита предявения иск за
допустим, но моли да се има предвид, че ищецът е
поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение, а тъй като ищецът не бил
банкова институция, можел да прави искане за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК. Според него, същият нямал право да ползва
процедурата за издаване на заповед за незабавно изпълнение, предвид изложеното и
моли съдът да задължи ищеца да представи писмен документ, относно неговия
статут - дали е или не е банкова институция.
Относно размера на вземанията счита, че са правилно отразени
в исковата молба.
Не били налице
предпоставките за произнасяне на съда с неприсъствено решение, тъй като бил
определен особен представител, а ответницата можела евентуално да вземе участие
в процеса по нейна инициатива.
Навежда, че исковата молба не е прецизирана относно обстоятелството
от кой момент ответницата е преустановила плащанията на задълженията си и не
било отразено при колко месечни вноски настъпвал падеж на вземанията.
Моли да се има предвид, че от момента на настъпването на
изискуемостта на вземанията течала само законна лихва.
Моля да бъдат дадени указания на ищеца да отстрани
нередовностите по исковата молба.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в
настоящото производство ищецът е представил като писмени доказателства: Договор
за потребителски кредит № **********/08.03.2018 г. - копие; Рамков договор за платежни усуги -
копие; Искане за откриване на банкова сметка *** – копие; Застрахователно
удостоверение – копие; Заявление-декларация за установяване на договорни
отношения – копие; Списък по чл.80 от ГПК; Платежно нареждане за внесена
държавна такса по ч.гр.д. 686/2019 г.; Платежно нареждане за внесена държавна
такса за настоящата искова молба; Платежно нареждане за внесен депозит за
особен представител; Пълномощно.
Видно от приетите доказателства по делото, между
ищеца „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, с ЕИК: ********* и ответницата С.Р.К.,
с ЕГН:
********** е бил сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 08.03.2018
г., по силата на който ѝ е предоставен кредит в размер на 1000.00
лв., към същия размер е прибавена и еднократна такса за оценка на риска, в
размер на 64.40 лв. Потребителят е сключил застраховка „Живот” в размер на 36.60
лв., както и застраховка „Безработица“ в размер на 37.03 лв., като така общото крайно задължение по Договора
възлиза на 1305.92
лв., която сума била разсрочена на
11 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 118.72 лв. Банката е уговорила годишен лихвен процент,
с който се олихвява предоставеният кредит в размер на 28,46 %, като
предоставената сума, кредитополучателят се задължил да върне на месечни вноски,
всяка включваща главница и договорна лихва.
Не е спорно, че ищеца
е изпълнявал поетите ангажименти по Договора за текущо потребление, докато
ответникът не е изпълнил задълженията си по него, като е просрочил погасяването
на дължимите от него вноски и е допуснал забава в плащанията на главница и
лихва.
Кредитополучателят
не е извършил никакви действия за погасяване на задълженията си към Банката и
това обосновава ищцовия интерес да потърси защита на правата си и съобразно
определеният му от Pайонен съд - Нова Загора по ч.гр.д. № 686/2019
г. едномесечен срок за предявяване по исков ред на претенцията му срещу ответника,
на 05.02.2020
г. в Районен съд – Нова Загора е постъпила искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД
против С.Р.К..
Ищцовото
дружество моли съдът да признае за установено по отношение на ответницата, че
му дължи сума в общ размер 533.22 лв, от които 448.01 лв. главница, 21.03 лв. – договорна лихва за периода от 15.11.2018 г. до
15.02.2019 г., 64.18 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.11.2018
г. до 14.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК - 27.05.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът
претендира разноски по настоящото и заповедното производство.
Съдът назначи на
ответницата особен представител – адв.Н., който в отговора си на исковата молба
сочи, че счита предявения иск за допустим и основателен, като излага
съображения за прецизиране на исковата молба.
На последното по делото открито съдебно заседание проведено на 16.12.2020
г. за ищецът „ТИ
БИ АЙ БАНК” ЕАД, редовно призован, не се явява представител.
С молба с вх. № 260914/15.12.2020 г. ищцовата страна е заявила, че поддържа
заведения иск и дава съгласие да бъде разгледано делото в тяхно отсъствие.
Ответницата С.Р.К., редовно призована,
чрез назначения ѝ от съда особен представител адв. адв.Н.Г.Н. *** - не се явява, за нея се явява адв.Н..
Адв.Н. посочва, че е направил допълнително проучване, относно дела по
които има нарушение на процедурата вместо по чл.410 да се води по чл.417 и
чл.418 от ГПК и ВКС приемало становище,
че даже и това да е станало, заповедта е валидна и стабилизирана. Посочва, че е
налице такава заповед и тя е законосъобразна.
Особеният представител се противопоставя на искането от ищцова страна
за назначване на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като са налице основанията
за признаване на иска и моли съдът да постанови решение при признание на иска.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковата
молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана
страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Предявения иск е с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Иска се да бъде установено вземането на ищеца,
досежно стойността на неизплатени суми по Договор за
потребителски кредит между „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД и
С.Р.К.. Ищцовото дружество коректно е
изпълнило задълженията си и е предоставило на ответника сумата по кредита, но
последния не е изпълнявал своите задължения, като влязъл в просрочие и на
15.02.2019 г. още преди завеждане на ч.гр.д. 686/2019 г. по описа на Районен
съд – Нова Загора (27.05.2019 г.)
процесния договор е изцяло падежирал, поради което съгласно
договореностите между страните кредитът е станал изискуем.
По същество съдът
намира иска за основателен и доказан в пълен размер.
Предявения положителен установителен иск за дължимост на процесните суми, представляващи задължения по Договор
за потребителски кредит, следва
да бъде уважен, съгласно чл.237 от
ГПК, поради признание на иска от особения
представител на ответницата.
Относно
разноските:
При този изход на
делото съдът намира искането на ищцовата страна за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с
оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване
на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в
размер на 625.00 лв. общо, от които 25.00 лв. държавна
такса, 300.00 лв. възнаграждение за особен
представител и 300.00 лв. юрисконсулстско възнаграждение.
Съгласно съдебната
практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково
производство, дължи на ищеца и направените в заповедното производство по
ч.гр.д. № 686/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, разноски в размер
на 175.00 лв. общо, от които 25.00 лв. държавна такса и 150.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК,
по отношение на С.Р.К., с ЕГН
**********, с адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ НА „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано
от А.Ч.Д. и Н.Г. С., в качеството им на изпълнителни директори, СУМАТА в общ размер 533.22 лв., от които: 448.01 лв. /четиристотин
четиридесет и осем лева и една стотинка/ - главница, 21.03 лв. /двадесет и един лева и три стотинки/ – договорна
лихва за периода от 15.11.2018 г. до 15.02.2019 г., 64.18 лв.
/шестдесет и четири лева и осемнадесет стотинки/ – обезщетение за забава за
периода от 15.11.2018 г. до 14.05.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК
- 27.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.Р.К., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТИ БИ АЙ БАНК”
ЕАД с ЕИК *********, СУМАТА от 625.00 лв. /шестстотин
двадесет и пет лева/, разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, С.Р.К.,
с ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТИ
БИ АЙ БАНК” ЕАД с ЕИК *********, СУМАТА от 175.00 лв. /сто седемдесет и пет
лева/, представляваща
направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 686/2019 г.
по описа на Районен съд - Нова Загора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.
Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
П Р Е Д С Е Д А Т Е
Л: