РЕШЕНИЕ
№ 14622
гр. С., 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110121116 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от С. В. Д., ЕГН
**********, искова молба насочена против 141 ОУ „Н.б.“ с адрес: гр. С., /адрес/, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между страните са били налични трудови правоотношения, породени от сключен
трудов договор № 28/14.09.2021г., по силата на който С. Д. е престирала труд при
ответника на длъжност „Завеждащ административна служба“, считано от 20.09.2021г. с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 830.00лв. Твърди се, че със
Заповед № Р-11-107/14.02.2022г., връчена на ищцата на 14.02.2022г., трудовото
правоотношение е прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, изр. 2
КТ /съкращаване на щата/. Релевират се съображения, че трудовото правоотношение е
прекратено незаконосъобразно, като се сочи, че заповедта не е мотивирана. На
следващо място се твърди, че за периода от прекратяване на трудовото
правоотношение - 14.02.2022г. до 08.03.2022г., ищцата е останала без работа, поради
което заявява и искова претенция за заплащане на обезщетение по реда на чл. 225 КТ в
размер на 830.00лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателно изплащане на сумата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника работодател, с
който не се оспорват твърденията на ищеца, че на 14.09.2021г., между страните са
възникнали трудови правоотношения, както и че с договора, на основание чл. 70 КТ, е
уговорен шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя. Не се оспорва и
твърдението, че със Заповед № Р-11-107/14.02.2022г. трудовото правоотношение е
прекратено, като се излагат съображения, че погрешно в заповедта са записани два
текста - чл. 328, ал. 1, т. 1, изр. 2 КТ и чл. 70 КТ. Сочи се, че волята на работодателя е
била трудовото правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 71 КТ в срока за
изпитване, уговорен в негова полза, но била допусната техническа грешка. Твърди се,
че при уговорен срок за изпитване логично било трудовото правоотношение да бъде
1
прекратено на основание чл. 71 КТ, а не на друго такова, предвидено в КТ. Сочи се, че
след като допуснатата техническа грешка била забелязана, работодателят със Заповед
№ 11-12/11.03.2022г., на основание чл. 344, ал. 2 КТ, отменил Заповед № Р-11-
107/14.02.2022г. и издал нова Заповед № 11-124/14.03.2022г., с която трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл. 71 КТ. Сочи се, че последващите
заповеди били изпратени на работника по куриер на адреса на работника и на
електронната поща на ищцата. Сочи се, че работникът не е пожелал да получи
изпратените по куриер заповеди. На следващо място се сочи, че работодателят отменил
и Заповед № 11-124/14.03.2022г., тъй като в нея не бил посочен срок на прекратяване и
издал Заповед № 11-126/14.03.2022г., която заповед отново била изпратена по куриер
на работника. Релевират се съображения, че работникът е бил наясно, че основанието
за прекратяване на трудовото правоотношение е чл. 70 КТ, доколкото същото било
вписано в трудовата й книжка.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно, че е прекратил
трудовото правоотношение законосъобразно на основание чл. 71 КТ в срока за
изпитване, в частност наличие на трудово правоотношение между страните с валидно
уговорена клауза за изпитване в полза на работодателя, прекратяване на договора от
страна на работодателя в срока за изпитване.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че между
страните е сключен трудов договор № 28/14.09.2021г., по силата на който С. Д. е
престирала труд при ответника на длъжност „Завеждащ административна служба“,
считано от 20.09.2021г. с основно месечно трудово възнаграждение в размер на
830.00лв., че с договора, на основание чл. 70 КТ, е уговорен шестмесечен срок за
изпитване в полза на работодателя, както и че със Заповед № Р-11-107/14.02.2022г.,
връчена на ищцата на 14.02.2022г., трудовото правоотношение е прекратено от
работодателя.
Съгласно константната практика на ВКС, за да бъде прекратено законосъобразно
трудово правоотношение заповедта следва да бъде мотивирана, по начин, от който да
става ясно основанието, на което същото се прекратява /решение № 377/26.10.2011 г. по
гр. д. № 1962/2010 г. на IV г. о., решене № 322/07.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. на III
г. о. гр. дело № 67/2016 г., по гр. д. № 162/13.07.2016 г. на IV г. о., гр. дело № 4554/2014
г. по гр. д. № 181/22.07.2015 г. на IV г. о. на ВКС/. Съществено е от съдържанието на
заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, въз
основа на което се прекратява трудовото правоотношение, така че работникът или
служителят да има възможност да разбере основанието за прекратяване, а съдът да
може да извърши проверка и въз основа на това, да заключи дали трудовото
правоотношение е прекратено законосъобразно.
Настоящият съдебен състав намира, че Заповед № Р-11-107/14.02.2022г., връчена
на ищцата на 14.02.2022г., с която трудовото правоотношение е прекратено от
работодателя е незаконосъобразна, доколкото от същата не става ясно основанието, на
което ответното учебно заведение е прекратило трудовото правоотношение, доколкото
волята му е неясна. Видно от приложеното копие на заповедта /л. 6/ в първия абзац на
същата е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ /съкращаване на щата/. На следващо място в заповедта като мотиви
се излага „чл. 70 в полза на работодателя“. Индивидуализираните в заповедта
2
противоречиви основания за прекратяване на трудовото правоотношение на първо
място поставят работника в ситуация да не може да се защити, тъй като не е налице
ясно и конкретно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, на
следващо място поставят съда в невъзможност да извърши преценка за
законосъобразност, доколкото не става ясно въз основа на коя материалноправна
разпоредба е прекратено правоотношението между страните.
Изводът, че процесната заповед е незаконосъобразна не се оспорва от ответното
учебно заведение, доколкото с отговора на исковата молба се сочи, че волята на
работодателя е била да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 71 КТ в
срока на изпитване, като поради техническа грешка в заповедта като основание била
посочена материалноправната разпоредба на чл. 328 КТ.
Този извод намира опора и в предприетите от ответника впоследствие стъпки за
отмяна на процесната заповед.
Така със Заповед № РД-11-123/11.03.2022г. /копие л. 21/ работодателят, на
основание чл. 344, ал. 2 КТ е отменил Заповед № Р-11-107/14.02.2022г., с която
трудовото правоотношение е прекратено.
Съгласно чл. 344, ал. 2 КТ работодателят може по свой почин да отмени
заповедта за уволнение до предявяването на иска от работника или служителя пред
съда. Отмяната на заповедта за уволнение от страна на работодателя ще има
действие за работника или служителя от деня, в който последният е узнал от
работодателя за отмяната на уволнението. Тоест за да бъде възстановено
трудовото правоотношение между страните следва заповедта на работодателя по
реда на чл. 344, ал. 2 КТ, с която се отменя заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, да е достигнала до знанието на работника. / Решение
№ 447 от 22.03.2005 г. по гр.д. № 3757/02 г. III г.о./.
Настоящият съдебен състав намира, че Заповед № РД-11-123/11.03.2022г.
/копие л. 21/ с която работодателят, на основание чл. 344, ал. 2 КТ е отменил Заповед
№ Р-11-107/14.02.2022г., не е породила правно действие, тоест не са постигнати
предвидените в закона цели за възстановяване на трудовоправната връзка между
страните, поради следните съображения.
От приложеното на л. 25 копие на Товарителница № 5 110 698 5752, се
установява, че Заповед № РД-11-123/11.03.2022г., с която е отменена заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, е изпратена на ищцата с куриерска
служба „С.“ АД.
В приложеното на л. 52 писмо от куриерската служба е отразено, че в системата
на „С.“ е отбелязано, че получателят е отказал да получи пратката в офис пред техен
служител.
В практиката на ВКС е прието, че отказът на работника да му бъде връчена
заповед може да бъде установяван с всички доказателствени средства /решение №
2006/25.11.2002 г. по гр. д. № 2369/2001 г. на ВКС, Трето ГО, решение №
386/31.10.2011 г. по гр. д. № 1309/2010 г. на ВКС, Четвърто ГО, определение
842/08.07.2013 г. по гр. д. № 1618/2013 г. на ВКС, Трето ГО/. Относно отказа за
получаване на писменото волеизявление следва да се посочи, че КТ не съдържа
специална разпоредба, поради което се прилагат разпоредбите на процесуалния закон
/виж Решение № 296 от 7.09.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6115/2021 г./. Съгласно чл.
44, ал. 1, изр. последно ГПК отказът за получаване на съобщения, призовки и съдебни
книжа, се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Връченото
по този начин волеизявление се смята за редовно връчено.
В процесната товарителница /л. 25/ липса оформяне за връчване на процесната
заповед при отказ, доколкото в същата не е отбелязано по какъвто и да било начин, че
връчването е при отказ. Освен липсата на отразяване за връчване при отказ, липсва и
подпис на връчителя, който да удостовери това връчване, каквото е
3
законоустановеното изискване.
По изложените съображения настоящият съдебен състав не кредитира
твърденията в приложеното на л. 52 писмо от куриерската служба, че пратката е
връчена при отказ, доколкото не са спазени законоустановените изисквания за
връчване по този ред.
По изложената аргументация съдът намира че след прекратяване на трудовото
правоотношение между страните със Заповед № Р-11-107/14.02.2022г.,
трудовоправната връзка между страните не е надлежно възстановена, доколкото
Заповед № РД-11-123/11.03.2022г. не е сведена до знанието на ищцата.
За пълнота следва да се отбележи, че съдържанието на акта на работодателя по
чл. 344, ал. 2 КТ трябва да изразява по несъмнен начин волята на работодателя за
отмяна на уволнението, а не за някакво друго действие – например поправка на
основанието за уволнение. Последващото уволнение, наличието на което
работодателят желае да обоснове, трябва да се извърши с нов писмен акт, след
възстановяване на трудовоправната връзка. За да има предмет, той трябва да
следва по време отмяната. / виж Решение № 935 от 28.12.2009 г. по гр.д. №
3558/2008 г. III г.о. ВКС /.
Доколкото се установи, че Заповед № РД-11-123/11.03.2022г. /копие л. 21/ с
която работодателят, на основание чл. 344, ал. 2 КТ е отменил Заповед № Р-11-
107/14.02.2022г., не е породила правно действие, в частност трудовото
правоотношение между страните не е възстановено, издадените след това Заповед №
РД – 11-124/11.03.2022г. /л. 22/, Заповед № РД-11-126/14.03.2022г. /л.23/ и Заповед №
РД – 11-125/14.03.2022г. не са породили целените от ответника правни последици.
Отделно от изложеното всяка една от изброените заповеди, не е достигнала до
знанието на ищеца, по съображенията изложени във връзка с нередовното връчване на
Заповед № РД-11-123/11.03.2022г., а именно липсва надлежно оформяне за връчване на
същите при отказ.
Съдът намира за неоснователно и възражението за давност, формулирано с
отговора на исковата молба. Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 358, ал. 2
КТ, искове за трудови спорове при прекратяване на трудовото правоотношение се
предявяват в двумесечен срок. Не е спорно по делото, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено на 14.02.2022г., като видно от положените печати върху
приложения на л. 13 пощенски плик и отразяването върху титулната част на исковата
молба, същата е постъпила в регистратурата на съда на 14.04.2022г. По изложените
съображения възражението за давност се явява неоснователно.
В обобщение следва извода за основателност на претенцията с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
По исковите претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
225 КТ.
Претенцията е заявена за сумата от 830.00лв. – обезщетение за оставане без
работа за периода 14.02.2022г. – 08.03.2022г.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че след уволнението, за
периода от 14.02.2022г. – 08.03.2022г., е останала без работа и не е получавала трудово
възнаграждение, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението
/Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК/, както
и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението.
От приложената на л. 76 справка за трудови договори на ищцата се установява,
че трудовото й правоотношение с ответника е прекратено на 15.02.2022г., като същата
е останала без работа до 08.03.2022г., на която дата са започнала работа в фирма „А-3
4
п.“ ООД.
С оглед изложеното на С. Д. се дължи обезщетение за периода 15.02.2022г. –
08.03.2022г., като видно от заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и
изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация,
размерът на обезщетението за този период е 628.22лв., за която сума претенцията се
явява основателна, като над този размер, до максимално предявения такъв от 830.00лв.
или за разликата от 201.78лв. искът се явява неоснователен.
Неоснователно е и възражението за давност. По аргумент от чл. 358, ал. 1, т. 3
във вр. с ал. 2, т. 2 КТ искът с правно основание 344, ал. 1, т. 3 във вр. с 225, ал. 1 КТ се
предявява в тригодишен срок, считано от деня, в който правото предмет на иска е
станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. Съгласно практиката на ВКС,
вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият работник или
служител е могъл да иска изпълнение, който поначало е денят на уволнението. В деня
на уволнението работникът може да търси обезщетение за оставането си без работа в
резултат на незаконното уволнение на основание чл. 225, ал. 1 КТ, включително и по
съдебен ред, като предяви иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, но няма да има основание за
присъждането на обезщетението преди настъпването на вредата, което става с
осъществяването на факта на оставане без работа през определения от закона период от
време с продължителност до шест месеца. С факта на нереализирането на трудов доход
наред с оставането без работа през определен период от време се осъществява пълният
фактически състав на нормата на чл. 225, ал. 1 КТ, която дава право на обезщетение
/осъществяват се всички признаци на този фактически състав/. Оттогава започва да
тече и давностният срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ и доколкото правото на обезщетение
се отнася до всеки отделен период от време в рамките на предвидения в нормата
шестмесечен период от време от момента на уволнението, същото се отнася и за
давностния срок - той започва да тече за всяка изтекла част от предвидения за
обезщетяване период от време в момента на изтичането му, респективно щом има
някакъв изтекъл период в рамките на предвидения в закона шестмесечен период, за
който е предвидено обезщетяване, започва да тече давностният срок за него / в този
смисъл Решение № 387 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1317/2010 г., IV г. о., ГК /.
В този смисъл е и приетото с ТР № 3/1996 г. от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/1995 г.,
на ОСГК на ВС, че вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е изискуемо от деня, в който
уволненият работник или служител е могъл да иска изпълнение, който поначало е
денят на уволнението.
В случая както се установи исковата претенция е предявена два месеца след
прекратяване на трудовото правоотношение.
По гореизложената аргументация следва извода неоснователност на въведеното
с отговора на исковата молба възражение за давност и частична основателност на
претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата от 628.22лв.
По разноските:
При този изход на спора, следва да бъдат разпределени и разноските по делото.
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ. Доколкото в приложените на л. 4 договор
за правна защита и съдействие на ищеца и на л. 19 договор за правна защита и
съдействие на ответника, не е уговорен размер на адвокатско възнаграждение за
отделните искове, следва да се приеме, че размера на възнаграждението е поравно за
всеки от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски
с оглед уважената част на претенциите. От приложения на л. 4 Договор за правна
5
защита и съдействие се установява, че ищецът е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 650.00лв., като е отразено, че сумата е платена в брой,
респективно по аргумент от т. 1 то Тълкувателно решение № 6/2013г., в тази част
договорът има характер на разписка, удостоверяваща заплащане на възнаграждението.
При съобразяване отхвърлената част на претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 570.99лв. / от
които 325.00лв. по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и 245.99лв. по иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски
с оглед отхвърлената част на претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. От
приложения на л. 19 договор за правна защита и съдействие е видно, че уговореното
възнаграждение е в размер на 1000.00лв., като половината от него е относимо за
претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. С оглед отхвърлената част на
този иск, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
разноски в размер на 121.55лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на
СРС, държавна такса с оглед уважените искови претенции в размер на 130.00 лв. и
189.22лв. – част от платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице във
връзка с уважената част на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ уволнението на С. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. К., /адрес/, извършено със
Заповед № РД – 11-107/14.02.2022г., на Директора на 141 ОУ „Н.б.“ – гр. С..
ОСЪЖДА 141 ОУ „Н.б.“ – гр. С., ЕИК *********, да заплати на С. В. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. К., /адрес/, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225
КТ сумата от 628.22лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 15.02.2022г. –
08.03.2022г., вследствие незаконното уволнение, извършено със Заповед № РД – 11-
107/14.02.2022г. на Директора на 141 ОУ „Н.б.“ - гр. С., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба – 14.04.2022г. до окончателно изплащане на
сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в частта, за сумата от 201.78лв. /разликата над
уважената част до максимално претендирания размер /, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението, в частта, с която е уважена исковата претенция с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, за сумата от 628.22лв. – обезщетение за оставане
без работа за периода 15.02.2022г. – 08.03.2022г.
ОСЪЖДА 141 ОУ „Н.б.“ – гр. С., ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, да заплати на С. В. Д., ЕГН **********, сумата от 570.99лв. – разноски.
ОСЪЖДА С. В. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на 141 ОУ „Н.б.“ – гр. С., ЕИК *********, сумата от 121.55лв. – разноски.
ОСЪЖДА 141 ОУ „Н.б.“ – гр. С., ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, да заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 319.22лв. /
130.00лв. държавни такси и 189.22лв. – част от платено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице във връзка с уважената част на иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ/.
Решението, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване от страните,
в двуседмичен срок от датата на която съдът е постановил, че ще го обяви 23.12.2022г.,
6
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7