№ 3784
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512362 по описа за 2021 година
С решение от 16. 01. 2020 год., постановено по гр. д. 64048/2018 год. на СРС ГО 87
състав, частично са уважени, частично са отхвърлени претенциите на Д. ЕООД против С.
ЕООД на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 327 ал. 1 ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД,
като е отхвърлен и иск с правна квалификация чл. 86 ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД. Постановено е и
решение от 10. 08. 2021 год. по същото дело, по реда на чл. 247 ГПК, като датата 29. 10.
2018 год. е поправена на 27. 04. 2018 год., което решение е влязло в законна сила на 25. 09.
2021 год.
Жалбата е на ответника, недоволен от решението в частта, с която е признато за
установено, че съществува вземане на ищеца срещу ответника в размер на 2116.20 лева,
представляваща неизплатена сума по фактура 858 от 19. 05. 2016 год., като счита тази част
за неправилна и незаконосъобразна. Моли съдът да отмени същата и да отхвърли исковете,
както са предявени.
Излагат се съображения, че районният съдия не се е произнесъл всички доводи в
исковата молба, наведени за неоснователност на исковете, неправилно съдът е стигнал до
извода, че с връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има
действие спрямо длъжника. Договорът от 10. 04. 2018 год. между М.О. ЕООД и Д. ЕООД не
е породил действие спрямо С. ЕООД, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 99 ал. 4
ЗЗД.
Изискването е съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено от стария
1
кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи точно
изпълнение на задължението му. Видно от доказателствата, длъжникът не е получил
уведомление от стария кредитор, а от ищеца, следователно договорът за цесия от 10. 04.
2018 год. не е породил правно действие спрямо длъжника.
Претендират се разноски в настоящето съдебно производство.
Постановено е от въззивния съд разпореждане по чл. 267 ГПК, надлежно връчено на
страните.
В единствено проведеното открито редовно съдебно заседание страните не се
представляват.
Страните не са заявили пред въззивната съдебна инстанция доказателствени искания,
попадащи в обхвата на чл. 266 ГПК.
Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по
вътрешно убеждение, съобразно нормата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и от правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е
валиден и е допустим в обжалваната част - при осъществената служебна проверка,
съобразно чл. 269 изр. 1 ГПК.
По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, според
изр. 2 на същата правна норма.
По тези въпроси настоящият въззивен съдебен състав намира следното :
Решението в обжалваната част е правилно.
Въпросът на спора е уведомен ли е надлежно длъжникът от стария кредитор за
цесията.
Доказателствата по делото удостоверяват фактическата обстановка, приета от
районния съдия за установена.
Със съобщение предишният кредитор е съобщил за цесията на длъжника, което е
представено с исковата молба, депозирани в съда на 02. 10. 2018 год. От тази дата
длъжникът е уведомен за цесията и тя има действие спрямо него, а това е обстоятелство по
чл. 235 ал. 3 ГПК - Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право – при постановяване на решението. Следователно
разпоредбата на чл. 99 ал. 4 ЗЗД - Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. –
е изпълнена, тъй като длъжникът е уведомен за прехвърлянето на деня 02. 10. 2018 год. –
когато му е съобщено от М.О. ЕООД, предишен кредитор по приложения по делото и
неоспорен, приет договор за цесия от 10. 04. 2018 год. между това дружество и новия
кредитор ищецът в първоинстанционното производство.
Уведомление, изходящо от цедента, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника, съставлява надлежно съобщаване за цесията /чл. 99, ал. 3 ЗЗД/, с
което прехвърлянето на вземането поражда правно действие за длъжника от този момент,
съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Такова уведомяване представлява релевантен за
спорното право факт, настъпил след предявяване на иска и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и
следва да бъде съобразен от съда. ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 962 ОТ 13.10.2017 Г. ПО ГР. Д. №
959/2017 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат изцяло – решението е правилно,
обосновано и законосъобразно, в съотвествие с доказателствата по делото и установената
съдебна практика по такива случаи.
2
Жалбата е недоказана и неоснователна и следва да бъде отхвърлена ведно с
претенцията за разноски, а решението в обжалваните части следва да бъде потвърдено.
Други разноски не са претендирани.
Предвид размерите на обжалваемите интереси, настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 2 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16. 01. 2020 год., постановено по гр. д. 64048/2018 год. на
СРС ГО 87 състав, в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3