Определение по дело №1549/2017 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

       №……/…..05.2018г.

      гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и осемнадесета година  в състав:

 

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията търговско дело №1549 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от МОССТРОЙ –ВАРНА АД, ЕИК *********, чрез адв.В.Х. от САК срещу КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП АД, ЕИК *********, Варна, за установяване, че за ответника не съществува вземане в приетия от съда по несъстоятелността по т.дело №1260/2016г. на ВОС, размер от 340 210.42 лева, представляващо задържани гаранционни суми по Договор за строителство от 12.12.2011г. ведно с начислени лихви до 22.06.2017г. в размер на 103 793.48 лева, или срещу прието вземане в общ размер от 444 003.90 лева. Твърдят се предпоставките за допустимост на производството по реда на чл.694 ТЗ, а именно предявено възражение от ищеца срещу вземането на кредитора КРГ АД вх.№23768 от 21.08.2017г., по което съдът е постановил определение и оставил без уважение възражението на длъжника Мосстрой –Варна АД.

В срока по чл. 367 от ГПК ответникът КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП АД, Варна, чрез адв.М.Христова, е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Не се оспорват процесуалните предпоставки за образуване на производство по чл.694 ТЗ, но се оспорва основателността на иска. Направени са доказ. искания. Претендира се отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 367 от ГПК синдикът Р.Г.С., е депозирал писмен отговор, с който счита иска за частично неоснователен/частично основателен/. Според синдика вземането за главницата подлежи на отхвърляне като неоснователно поради съществуването на това вземане в предявения размер в патримониума на ответното дружество. Настъпил е падежът за връщане на внесаната гаранция за добро изпълнение, което е настъпило с развалянето на договора за строителство, считано от 12.12.2011г. Излага се обаче, че отрицателния установителен иск за мораторните лихви е основателен и следва да бъде уважен. Ищецът не е поставен в забава за връщане на гаранционните суми тъй като не е бил поканен да ги върне. Следователно, претендираното от ответника-кредитор вземане за закъснителни лихви, не съществува.

С определение №196/17.01.2018Г. съдът е конституирал в производството като съищец ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ ИНК, дружество рег. на Маршалови острови, рег.№47367, Кипър, действащо чрез адв.К.Г., на осн.чл.694, ал.5 вр.ал.1 ТЗ. Този кредитор поддържа като основателен предявения отрицателен установителен иск спрямо КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП АД. Този кредитор също поддържа извършено разваляне на договора за строителство и липса на облигационна връзка между длъжника и КРГ АД понастоящем. Изразява становище за основателност на направено от ищеца изявление за извършено материалноправно прихващане със сумата от 303 336.07 лева, представляващо непогасен след прихващане отстатък от заплатен по договора за строителство аванс за СМР /пар.2 от допълнително споразумение/, който аванс след разваляне на договора, се дължи от КРГ АД на отпаднало основание.

Със становище спрямо отговора на синдика, КРГ АД, чрез пълномощника си адв.Христова, оспорва отговора досежно мораторните лихви. Твърди се, че ищецът сам е направил признание, че е получил покана на 29.11.2012г. от КРГ АД, чрез нотариус Камен Костадинов, за заплащане на дължимите суми. Със становището се прилага и самата нот.покана до длъжника, връчена му на посочената дата 29.11.2012г. Поради това се поддържа отхвърлянето и на претенцията за мораторни лихви.

С допълнително становище синдикът Р.С. поддържа становището си за основателност на отрицателния установителен иск по отношение на претендираните лихви като счита, че представената нот.покана няма характер на покана за връщане на конкретно посочените суми – гаранция за добро управление. Излага, че материалното изявление за прихващане досежно аванс по договора за строителство, е предмет на т.дело №1520/2017г. на ВОС.

С определение №720/23.02.2018г. съдът е конституирал като съищец на основание чл.694, ал.5 ТЗ ЕКО МАК ВИЛИДЖ ЕООД, ЕИК *********, Пловдив, представлявано от адв.П.Т.. Конституирането е предприето поради прекратяване на образуваното след настоящото т.дело №1597/2017г. от този кредитор срещу КРГ АД, с определение на съда рег.№447/05.02.2018г. като второ заведено. Счита предявения отрицателен установителен иск за основателен като обосновава интереса си от присъединяването/встъпването/ в производството по чл.694 ТЗ, с качеството си на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност по т.дело 1260/2016г. на ВОС. Претендират се разноски.

С ново становище по повод молбата на ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ ИНК, синдикът Р.С. сочи, че възприема твърденията и доводите на този кредитор. Счита, че съдът следва да се произнесе и относно ефекта на извършеното извънсъдебно прихващане от страна на ответника, извършено с представената с отговора на исковата молба нот.покана рег.2660 и фактура №2329/17.12.2014г. до размера от 301 274.42 лева и дали е породило действие то. Синдикът счита, че по делото липсват доказателства за редовно връчване на тази покана на длъжника, респ. за прилагане спрямо същата последиците по чл.47, ал.5 ГПК. Поради това се прави довод, че изявлението за прихващане на ответника не е породило действие. Както поканата, така и фактурата не се намират според синдика в архива на длъжника. Според синдика, интерес от възстановяване на този аванс реално или с намаляване задължението на длъжника, е в интерес на масата и всички кредитори, но до този момент не са осъществени предпоставките за това прихващане. Поддържа се твърдението, че представената от ответника нот.покана рег.№2513 не съдържа изявление за връщане на гарнционни суми, което прави претенцията за моратори лихви неоснователна. Ответникът не е имал право да развали договора като неизправна страна, а това е сторено от длъжника, поради което и отправената от него покана не може да има характер на поставяне в забава длъжника. Напротив, синдикът поддържа, че развалянето на договора е упражнено валидно от длъжника – развалянето не е настъпило на 30.10.12г. Връщането на гаранционните суми се дължи, но поради упражнено от длъжника потестативно право да развали договора, считано от 17.11.12г., което е различен правопораждащ състав. Поддържа се представеният вече отговор, вкл. за несъществуване на вземане за мораторни лихви в размер на 103 793.48 лева.

КРГ АД е депозирало становище по постъпила молба на присъединения ищец Инфинит Уелт Кепитъл, с което становище /л.306/ оспорва въведените от този кредитор възражения. Поддържа извършване на всички възложени по договора СМР до момента на преустановяване действието на договора за строителство и предаване владението на тези СМР на длъжника. Последния отказва да заплати извършеното от ответника поради липса на средства. Поддържа се твърдение за неизправност на длъжника-възложител, поради което е и развален договора от страна на КРГ АД, поради несбъдване на едно бъдещо несигурно събитие – съгл.пар.5 от допълнително споразумение от 08.06.2012г. за продължаване на строителството след допълнително авансиране на средства от възложителя. Поради несбъдване на условието за ответника не съществува задължение да изпълни същото съобразно уговореното в пар.5 от допълнителното споразумение. Евентуално, същото представлява неизпълнение на договорно задължение на възложителя. С прекратяване на договора за строителство, макар да не е налице плащане поради неподписване на протоколи обр.19 за СМР, ответникът счита, че всички СМР се считат приети от възложителя по арг. от чл.264, ал.3 ЗЗД, поради което същите подлежат на заплащане. Поддържа се оспорване на направеното изявление за материалноправно прихващане за сумата от 303 336.07 лева – подлежащ на връщане на длъжника аванс. Според ответника, строителят е усвоил този аванс по време на строителството и същия не е подлежал на връщане. Според ищеца, сумата подлежи на връщане с прекратяване на действието на договора. Тъй като е очевидно, че вземането за нея не е ликвидно и изискуемо, то изявлението е неоснователно. Активното вземане по това възражение е и погасено по давност. Според ответника, направеното изявление на ищеца за извънсъдебно прихващане с насрещно вземане на ответника, сочи на признание на оспореното посредством възражението и иска по чл.694 ТЗ, вземане. С този отговор се поддържа отправянето на покана за връщане на гаранционните суми, която е получена от длъжника като се представя поканата в цялост ведно с разписката за връчването и на адв.Спасова като пълномощник на длъжника Мосстрой Варна АД. Претендира се отхвърляне на иска по чл.694 ТЗ.

С отделен отговор КРГ АД излага становище по постъпила молба на друг кредитор – съищец на длъжника ЕКО МАК ВИЛИДЖ ЕООД. Не се оспорва, че договорът за строителство между първоначалните страни е развален с отправената от длъжника покана до КРГ АД, считано от 16.11.2012г. Поддържа се, че длъжникът не е правил никакви рекламации и забележки по повод на строителството, поради което искането му за възстановяване на гаранционните суми за добро и качествено изпълнение, е неоснователно. Ищецът не е упражнил правата си по чл.265 ЗЗД. Излага се становище за неоснователността на иска. Не се спори за връщането от възложителя на изпълнителя на сумата от 113 403.47 лева, част от гаранционната сума, поради което и остатъка от същата в размера на предявеното вземане от ответника, съществува и е дължима. Длъжникът следва да се счита поставен в забава още с връчване на нот.покана на 29.11.2012г.  на нотариус К.Костадинов. Акцесорната претенция за лихви е претендирана три години назад, считано от 22.06.2017г. – от 22.06.2014г. до 22.06.2017г.

Съдът констатира изтичане на сроковете за допълнителна искова молба и допълнителен отговор.

Съобразно чл.374 ТЗ, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявен от МОССТРОЙ –ВАРНА АД, ЕИК *********, чрез адв.В.Х. от САК срещу КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП АД, ЕИК *********, Варна, иск с правно основание чл.694, ал.1, т.1 ТЗ, за установяване, че за ответника в качеството му на кредитор на ищеца в производството по несъстоятелност, не съществува вземане в приетия от съда по несъстоятелността по т.дело №1260/2016г. на ВОС, размер от 340 210.42 лева, представляващо задържани гаранционни суми по Договор за строителство от 12.12.2011г. ведно с начислени лихви до 22.06.2017г. в размер на 103 793.48 лева, или срещу прието вземане в общ размер от 444 003.90 лева, при задължително участие в производството на синдика Р.С. и при присъединяване на двама други кредитори в производството по несъстоятелност към исковата молба на длъжника, а именно ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ ИНК, дружество рег. на Маршалови острови, рег.№47367, Кипър, действащо чрез адв.К.Г. и  ЕКО МАК ВИЛИДЖ ЕООД, ЕИК *********, Пловдив. 

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следният проект за доклад по делото, на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК:

Предявен е иск от длъжник МОССТРОЙ –ВАРНА АД, ЕИК *********, чрез адв.В.Х. от САК срещу КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП АД, ЕИК *********, Варна, иск с правно основание чл.694, ал.1, т.1 ТЗ, за установяване, че за ответника в качеството му на кредитор на ищеца в производството по несъстоятелност, не съществува вземане в приетия от съда по несъстоятелността по т.дело №1260/2016г. на ВОС, размер от 340 210.42 лева, представляващо задържани гаранционни суми по Договор за строителство от 12.12.2011г. ведно с начислени лихви до 22.06.2017г. в размер на 103 793.48 лева, или срещу прието вземане в общ размер от 444 003.90 лева.

Твърди се, че сключен между ищеца и ответника договор за строителство от 12.12.2011г. за извършване на СМР на обект с работно наименование ОМЕГА – изграждане на жилищна сграда в собствен на МОССТРОЙ ВАРНА АД недвижим имот в к.к.Зл.пясъци УПИ П-163, кв.25 по ПРЗ. Подписани са в изпълнение на договора допълнителни споразумения №1- №3/19.03.12г. На 02.05.12г. е подписано допълнително споразумение №4 за осигурено допълнително финансиране в размер на 245 000 лева. Подписаното на 08.06.12г. допълнително споразумение №5 предвижда, че след уреждане на всички финансови отношения, у изпълнителя остава неусвоен аванс в размер на 303 336.07 лева без ДДС – 364 003.28 лева с ДДС. Съгласно пар.5 от споразумението е решено да не се издават междинни актове за изпълнени СМР, а да се издават актове за извършени конкретни СМР по съглрасуване с възложителя след пълното им завършване. Изпратено е писмо от възложителя на КРГ АД за допуснати неточности в изпълнението на 27.04.2012г. С писмо от 13.08.2012г. същия е уведомен за конкретни неизпълнени или лошо изпълнени СМР както и неизпълнени клаузи от договора като е предоставен краен срок до 25.10.12г. за изпълнение на СМР по споразумение №4/02.05.2012г. Ответникът не е представил план за изпълнение на тези СМР. Твърди се, че на 31.10.2012г. ищецът е изпратил до изпълнителя предизвестие за разваляне на договора на основание чл.14.2 от договора с което е даден 15 дневен срок да довърши и предаде всички възложени СМР. Във връзка с прекратяване на договора е сформирана комисия, която е провела среща на 16.11.12г. за установяване обема и стойността на неизвършените СМР за уреждане на отношенията между страните. Ответникът не е взел ясна позиция на тази среща, за която е съставен констативен протокол на нотариус Д.Стоянова. На ответника е изпратена нот.покана 8992 на нотариус Кр.Кангалова, получена на 27.11.2012г. за съставяне на акт обр.10. Съставен е КП на нотариус Д.Стоянова за неявяването на представител на изпълнителя на тази среща. Изпратена е втора нот.покана чрез нотариус Кр.Кангалова, получена от ответника на 05.12.2012г. за подписване отново на акт обр.10 като изпълнителят отново не се е явил. Вместо това, на ищеца е връчена чрез нотариус Д.Стоянова нот.покана на ответника на 10.12.2012г. за отказ да се подпише акта. Твърди се, че по този начин ответникът препятства уреждане на финансовите отношения между страните по повод на извършените СМР. Твърди се, че СМР не са приети поради нарушаване реда за тяхното отчитане. /по сметки от №32 до №39/ Тези обстоятелства се удостоверени в протокол от 16.11.2012г. на пом.нотариус Стоянов. От тези твърдения, ищецът прави довод, че поради неподписване от възложителя на актове обр.19, не се дължи тяхното заплащане на изпълнителя. Претенцията за плащане на задържаните като гаранция за добро изпълнение по договора суми, е с ненастъпил падеж – 1 година след съставяне на акт за въвеждане в експлоатация /акт обр.16/ и при липса на претенции за некачествено изпълнение. Твърди се, че поради това претенцията на кредитора, приета в производството по несъстоятелност, е неоснователна /ненастъпил падеж/. Твърди се, че същия не може да претендира предсрочно тази сума тъй като е станал причина за неизпълнение и разваляне на договора от страна на възложителя. Съдът в несъстоятелността не е обсъдил, че възложителят е правил възражения по извършените СМР както че с подписване на доп.споразумение №5/2012г. страните са приели, че у изпълнителя е налична сума неусвоен аванс в размер на 303 336.07 лева без ДДС. Уточнено е допълнително като материалноправно, изявлението за извършено прихващане със сумата по неусвоения аванс от 303 336.07 лева със сумата задържани гаранционни суми от 340 210.42 лева.

Съгласно становище на ответника КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП АД, Варна, чрез адв.М.Христова, искът е неоснователен. Не се оспорват процесуалните предпоставки за образуване на производство по чл.694 ТЗ, но се оспорва основателността на иска. Направени са доказ. искания. Претендира се отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски. Ответникът не оспорва подписаното споразумение №5/2012г., но оспорва дължимостта на сумата неусвоен аванс на възложтеля. Твърди, че е извършил други СМР до спиране на строителството с акт обр.10 от 11.12.12г. по следващи сметки №32 -№37 и съответните им актове обр.19 – от №132 до №138. Тъй като ищецът не е заплатил тези СМР, то изпълнителят е приспаднал дължимите за тях суми именно от остатъка на неусвоения аванс от 303 336.07 лева. Последното е извършено с нот.покана 2660 и издадена фактура №2329/17.12.2014г., връчени по чл.47 ГПК чрез нотариус Костадинов. Твърди се, че ищецът не може да извърши материалноправно прихващане с неликвидно и неизсикуемо вземане. За такова вземане същия разполага с възражение за съдебно прихващане или иск/насрещен иск/. Твърди се, че активното вземане по това прихващане е и погасено по давност. Прави се довод, че направеното изявление за прихващане представлява изявление за признаване на оспореното възражение, респ. иск по чл.694 ТЗ. Прави се довод, че това вземане на ищеца е предмет на предявено възражение за съдебно прихващане по т.дело 1520/2017г. на ВОС, поради което се обхваща от СПН на постановеното решение, по което е предявено идентично вземане. Твърди се, че ответникът действително разполага с вземане в предявения и приет в производството по т.дело 1260/16г. размер. Задържаните суми от ищеца подлежат на връщане поради отпаднало основание – разваляне надоговора за строителство. Съгласно доп.споразумение №5 ищецът е признал извършените СМР от 23 до 27 сметка както и признал задържането на сума за добро изпълнение в размер на 453613.89 лева. Ищецът е възстановил на ответника сумата от 113 403.47 лева въз основа на подписани актове обр.14 от април и май 2012г. съгласно чл.3.3.1 от договора. Остатъкът не е върнат на ответника и е предмет на предявеното вземане. Оспорва се твърдението на ищеца за възпрепятстване приемането на извършените СМР от изпълнителя. Твърди се напротив, че насрещната страна е препятствала приемането на работите като е задържала сметки обр.22 и актове обр.19. Твърди се, че възложителят отказва да заплати процесните СМР поради липса на средства. В този смисъл, твърди се несбъдване по чл.25 ЗЗД на условието по пар.7 от доп.споразумение №5/2012г. за допълнително финансиране или неизпълнение от страна на възложителя на договорното му задължение по доп.споразумение №5. Твърди се, че с подписване на акт обр.10 на 11.12.2012г. всички извършени СМР следва да се считат приети. Поради разваляне на договора не се е стигнало до сбъдване на условието за задържане на гаранционните суми от ищеца. Същевременно се твърди, че както сега, така и преди този момент ищецът не е заявил конкретно неизпълнение по реда на чл.265 ЗЗД.  Прави се довод за приложение на чл.25 ЗЗД и загубване от ищеца на възможността да задържи платената гаранция.

В срока по чл. 367 от ГПК синдикът Р.Г.С., е депозирал писмен отговор, с който счита иска за частично неоснователен/частично основателен/. Според синдика вземането за главницата подлежи на отхвърляне като неоснователно поради съществуването на това вземане в предявения размер в патримониума на ответното дружество. Настъпил е падежът за връщане на внесаната гаранция за добро изпълнение, което е настъпило с развалянето на договора за строителство, считано от 12.12.2011г. Излага се обаче, че отрицателния установителен иск за мораторните лихви е основателен и следва да бъде уважен. Ищецът не е поставен в забава за връщане на гаранционните суми тъй като не е бил поканен да ги върне. Следователно, претендираното от ответника-кредитор вземане за закъснителни лихви, не съществува.

С определение №196/17.01.2018Г. съдът е конституирал в производството като съищец ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ ИНК, дружество рег. на Маршалови острови, рег.№47367, Кипър, действащо чрез адв.К.Г., на осн.чл.694, ал.5 вр.ал.1 ТЗ. Този кредитор поддържа като основателен предявения отрицателен установителен иск спрямо КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП АД. Този кредитор също поддържа извършено разваляне на договора за строителство и липса на облигационна връзка между длъжника и КРГ АД понастоящем. Изразява становище за основателност на направено от ищеца изявление за извършено материалноправно прихващане със сумата от 303 336.07 лева, представляващо непогасен след прихващане отстатък от заплатен по договора за строителство аванс за СМР /пар.2 от допълнително споразумение/, който аванс след разваляне на договора, се дължи от КРГ АД на отпаднало основание.

Със становище спрямо отговора на синдика, КРГ АД, чрез пълномощника си адв.Христова, оспорва отговора досежно мораторните лихви. Твърди се, че ищецът сам е направил признание, че е получил покана на 29.11.2012г. от КРГ АД, чрез нотариус Камен Костадинов, за заплащане на дължимите суми. Със становището се прилага и самата нот.покана до длъжника, връчена му на посочената дата 29.11.2012г. Поради това се поддържа отхвърлянето и на претенцията за мораторни лихви.

С допълнително становище синдикът Р.С. поддържа становището си за основателност на отрицателния установителен иск по отношение на претендираните лихви като счита, че представената нот.покана няма характер на покана за връщане на конкретно посочените суми – гаранция за добро управление. Излага, че материалното изявление за прихващане досежно аванс по договора за строителство, е предмет на т.дело №1520/2017г. на ВОС.

С определение №720/23.02.2018г. съдът е конституирал като съищец на основание чл.694, ал.5 ТЗ ЕКО МАК ВИЛИДЖ ЕООД, ЕИК *********, Пловдив, представлявано от адв.П.Т.. Конституирането е предприето поради прекратяване на образуваното след настоящото т.дело №1597/2017г. от този кредитор срещу КРГ АД, с определение на съда рег.№447/05.02.2018г. като второ заведено. Счита предявения отрицателен установителен иск за основателен като обосновава интереса си от присъединяването/встъпването/ в производството по чл.694 ТЗ, с качеството си на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност по т.дело 1260/2016г. на ВОС. Претендират се разноски.

С ново становище по повод молбата на ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ ИНК, синдикът Р.С. сочи, че възприема твърденията и доводите на този кредитор. Счита, че съдът следва да се произнесе и относно ефекта на извършеното извънсъдебно прихващане от страна на ответника, извършено с представената с отговора на исковата молба нот.покана рег.2660 и фактура №2329/17.12.2014г. до размера от 301 274.42 лева и дали е породило действие то. Синдикът счита, че по делото липсват доказателства за редовно връчване на тази покана на длъжника, респ. за прилагане спрямо същата последиците по чл.47, ал.5 ГПК. Поради това се прави довод, че изявлението за прихващане на ответника не е породило действие. Както поканата, така и фактурата не се намират според синдика в архива на длъжника. Според синдика, интерес от възстановяване на този аванс реално или с намаляване задължението на длъжника, е в интерес на масата и всички кредитори, но до този момент не са осъществени предпоставките за това прихващане. Поддържа се твърдението, че представената от ответника нот.покана рег.№2513 не съдържа изявление за връщане на гарнционни суми, което прави претенцията за моратори лихви неоснователна. Ответникът не е имал право да развали договора като неизправна страна, а това е сторено от длъжника, поради което и отправената от него покана не може да има характер на поставяне в забава длъжника. Напротив, синдикът поддържа, че развалянето на договора е упражнено валидно от длъжника – развалянето не е настъпило на 30.10.12г. Връщането на гаранционните суми се дължи, но поради упражнено от длъжника потестативно право да развали договора, считано от 17.11.12г., което е различен правопораждащ състав. Поддържа се представеният вече отговор, вкл. за несъществуване на вземане за мораторни лихви в размер на 103 793.48 лева.

КРГ АД е депозирало становище по постъпила молба на присъединения ищец Инфинит Уелт Кепитъл, с което становище /л.306/ оспорва въведените от този кредитор възражения. Поддържа извършване на всички възложени по договора СМР до момента на преустановяване действието на договора за строителство и предаване владението на тези СМР на длъжника. Последния отказва да заплати извършеното от ответника поради липса на средства. Поддържа се твърдение за неизправност на длъжника-възложител, поради което е и развален договора от страна на КРГ АД, поради несбъдване на едно бъдещо несигурно събитие – съгл.пар.5 от допълнително споразумение от 08.06.2012г. за продължаване на строителството след допълнително авансиране на средства от възложителя. Поради несбъдване на условието за ответника не съществува задължение да изпълни същото съобразно уговореното в пар.5 от допълнителното споразумение. Евентуално, същото представлява неизпълнение на договорно задължение на възложителя. С прекратяване на договора за строителство, макар да не е налице плащане поради неподписване на протоколи обр.19 за СМР, ответникът счита, че всички СМР се считат приети от възложителя по арг. от чл.264, ал.3 ЗЗД, поради което същите подлежат на заплащане. Поддържа се оспорване на направеното изявление за материалноправно прихващане за сумата от 303 336.07 лева – подлежащ на връщане на длъжника аванс. Според ответника, строителят е усвоил този аванс по време на строителството и същия не е подлежал на връщане. Според ищеца, сумата подлежи на връщане с прекратяване на действието на договора. Тъй като е очевидно, че вземането за нея не е ликвидно и изискуемо, то изявлението е неоснователно. Активното вземане по това възражение е и погасено по давност. Според ответника, направеното изявление на ищеца за извънсъдебно прихващане с насрещно вземане на ответника, сочи на признание на оспореното посредством възражението и иска по чл.694 ТЗ, вземане. С този отговор се поддържа отправянето на покана за връщане на гаранционните суми, която е получена от длъжника като се представя поканата в цялост ведно с разписката за връчването и на адв.Спасова като пълномощник на длъжника Мосстрой Варна АД. Претендира се отхвърляне на иска по чл.694 ТЗ.

С отделен отговор КРГ АД излага становище по постъпила молба на друг кредитор – съищец на длъжника ЕКО МАК ВИЛИДЖ ЕООД. Не се оспорва, че договорът за строителство между първоначалните страни е развален с отправената от длъжника покана до КРГ АД, считано от 16.11.2012г. Поддържа се, че длъжникът не е правил никакви рекламации и забележки по повод на строителството, поради което искането му за възстановяване на гаранционните суми за добро и качествено изпълнение, е неоснователно. Ищецът не е упражнил правата си по чл.265 ЗЗД. Излага се становище за неоснователността на иска. Не се спори за връщането от възложителя на изпълнителя на сумата от 113 403.47 лева, част от гаранционната сума, поради което и остатъка от същата в размера на предявеното вземане от ответника, съществува и е дължима. Длъжникът следва да се счита поставен в забава още с връчване на нот.покана на 29.11.2012г.  на нотариус К.Костадинов. Акцесорната претенция за лихви е претендирана три години назад, считано от 22.06.2017г. – от 22.06.2014г. до 22.06.2017г.

Съдът прави извода, че предявеният иск е процесуално допустим.

С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 ГПК съдът намира, че иска следва да се разгледа по реда на Глава тридесет и втора от ГПК– „Производство по търговски спорове”.

По отношение на представените от страните писмени доказателства, доколкото същите се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на фактическата страна на спора, то същите следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

СЪДЪТ обявява на страните, че обявеното в ТР по партидите им обстоятелства се считат служебно известни на съда и не се нуждаят от доказване.

СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ относно валидността и обвързаността им от договор за строителство от 12.12.2011г. за посочения в него обект както и подписаното допълнително споразумение №5/08.06.2011г., наличието на остатък неусвоен аванс в размер на 303 336.07 лева /но се оспорва дължимостта на сумата на ищеца/.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ в съдебно заседание да уточнят спорна ли е датата на преустановяване действието на договора от 16.11.2012г. и спиране на строителството с подписване на акт обр.10 на 11.12.2012г.

СЪДЪТ обявява, че по делото не са налице безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи независимо от характера на иска /отрицателен установителен иск/ всички твърдения за факти и обстоятелства, от които черпи изгодни правни последици – договорната връзка по договор за строителство и собствената си изправност по договора, развалянето на договора от възложителя и основанието за това с отправено и достигнало до изпълнителя изявление по чл.87 ЗЗД; основанието и размера на претендираното материалноправно /извънсъдебно/ прихващане за сумата от 303 336.07 лева, представляваща неусвоен аванс по договора за строителство и обстоятелствата по извършване на прихващането; неприемането и възраженията по приемане на работата до подписване на акт обр.10 за обекта съгл.чл.265 ЗЗД.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА КРГ АД е да установи всички основанието и размера на предявеното вземане в производството по несъстоятелност по т.дело 1260/2016г. на ВОС, за сумата от 340 210.42 лева, представляващи задържани гаранционни суми по договор за строителство от 12.12.2011г. ведно с начислените върху тях мораторни лихви за периода от 22.06.14г. до 22.06.17г. в размер на 103 793.48 лева; отправеното изявление за разваляне и поканата за извършеното прихващане на сумата от неусвоен аванс за други извършени от изпълнителя СМР; възражението си за погасяване по давност на вземането за неусвоения аванс на ищеца; извършеното от ищеца признание за извършените СМР от акт №23 до №27 и задържане на гаранционните суми в размер на 453613.89 лева съгл.доп.споразумение №5/2012г.; несбъдване на условието за продължаване на строителството по споразумение №5/2012г., пар.7 и пар.5 от същото с липсата на финансиране на ищеца; приемането на извършените СМР до подписване на акт обр.10; сбъдване на условието по чл.25 ЗЗД за освобождаване на гаранционните суми; поставянето на ищеца в забава за връщане на гаранционните суми на изпълнителя.

УКАЗВА на ищеца да наведе конкретни твърдения относно обстоятелствата по извършеното /кога, от кого и с какъв акт, материалноправно прихващане до размера на неусвоения аванс от възложителя.

ИЗИСКВА за справка т.дело №1520/2017г. по описа на ВОС, ТО с оглед въведеното от ответника и от синдика твърдение за разглеждане в производството на идентично възражение за прихващане на направеното от ищеца материалноправно изявление за извършено прихващане със неусвоения от изпълнителя аванс по договора.

ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства като допустими и относими, по чието приобщаване съдът ще се произнесе в съдебно заседание.

ДОПУСКА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА съгласно искане на ответника в отговор на искова молба на л.175 и на л.320 по делото, при депозит в първоначален размер от 350 лева, вносим в 1 седмичен срок от уведомяването по сметка на ВОС.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице МИЛЕНА ПЕТРОВА, която следва да бъде уведомена след авансиране на депозита от КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП АД.

ИЗИСКВА за справка т.дело №1260/2016г. на ВОС, ТО в частта относно предявеното вземане от КРГ АД и разгледаното възражение срещу него.

ОТЛАГА произнасянето си по направеното искане от ответника за допускане до разпит на двама свидетели за установяване факта на връчване на ищеца ув.писма от 27.07.12г. и второ от същата дата, за разваляне на доп.споразумение №5/08.06.2012г. в съдебно заседание след уточняване становищата на страните.

ИЗИСКВА за послужване т.дело №1597/2017г. на ВОС, ТО.

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.

НАСРОЧВА производството по т.д.№1549/2017г. на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.06.2018г. от 9.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за насроченото с.з.        

 

                                 СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :