МОТИВИ
към присъдата по НОХД № 6280
по описа на
Варненски районен съд за 2016г., ХХІХ наказателен състав
Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Ж.М.Р. по
обвинението му
за
извършено
престъпление от
общ характер, наказуемо по чл.150 ал.1 от НК.
В
заключителната част на обвинителния акт е посочено, че:
ПОДС. Ж.М.Р. :
На
24.07.2016г. в гр.Варна извършил действия с цел да удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст - С.А.М. на
55 години, като осъществил анално сношение с нея, чрез употреба на сила-нанесъл
й удари с ръце в областта на главата.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата заявява, че поддържа обвинението спрямо подсъдимия
и предлага да
бъде признат
за виновен по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият
Р. не се
признава за виновен на
съдебно производство. Същият се явява лично и дава подробни обяснения.
Защитникът
на подс.Р.
в съдебно заседание моли съда да
постанови оправдателна присъда, като
оправдае последния по възведеното обвинение. Излага и съответните доводи за
това свое становище.
Пострадалата се е конституирала като
граждански ищец и частен обвинител.
От фактическа страна съдът счита за
установени следните обстоятелства:
Свид. С.М.
се занимавала с правенето на масажи и с книгоразпространение. Същата решила да
пусне обява в интернет, че търси работа като психолог или социален работник. На
обявата на свид. М. отговорил непознат за нея мъж,
който и казал, че иска да работи с нея в екип. Свид. М.
се съгласила и веднага отпътувала за
град Варна откъдето бил свързалия се с нея непознат мъж, чиито имена
свидетелката не запомнила. Първата вечер от пребиваването си в град Варна свид. М. отседнала в дома на същия мъж, чиито адрес също не
запомнила. Вечерта си легнала с непознатия мъж в едно легло, като му казала, че
половината легло е нейно, а другата
половина негово. Обяснила му, че не желае да има полови контакти с него.
Непознатият мъж явно не се съобразил с това нейно желание и видно от
свидетелските показания на М. осъществил с нея без нейно желание полов акт. Свид. М. твърди, че „била хваната на тясно и се оставила в
ръцете на непознатия мъж, за да я остави на мира, без да и е приятно.” Свид. М. не запомнила дали освен „нормалния полов акт”,
непознатия е осъществил с нея и анален полов акт, тъй като „не можело всичко да
се запомни”. На другия ден непознатия мъж казал на М., че отива в гр.Несебър и
същата си тръгнала от дома му. На следващите две вечери спала на ЖП гарата,
като била решена да си намери работа в града.
На 23.07.2016г. подс.
Ж.Р. бил ходил на гости и се прибирал в къщи късно вечерта. В близост до
Катедралата спрял, за да не загрее двигателя на веломотора
му. Там въпросната вечер се разхождала свид. М. и
така двамата се срещнали и запознали. Разприказвали се и тръгнали в посока ЖП
гарата. Двамата решили да потърсят място за да правят секс. Тъй като не
намерили подходящо място тръгнали в посока Морската градина. Свид. М. седнала на рамката
на веломотора, държейки в ръка найлонова торбичка с багажа си и двамата потеглили по бул."Приморски" в посока Морската градина на гр.
Варна. След като стигнали до Морската
градина преминали покрай бариерата на Летния театър продължили напред в посока
„Пантеона”. Там на около 50 метра от „Пантеона” влезли в храстите от страната
на Летния театър, където свид. М. се съблякла. Подс. Р. се отказал от решението си да прави секс със
същата. Причината била, че нямали презерватив.
Подс. Р. решил да даде на свид.
М. 10 лева, но същата поискала 50 лева. Подс. Р. не
се съгласил и тръгнал към дома си. Домът на Р. се намирал в м-ст
Траката. Поради тази причина подс.
Р. продължил напред в посока ресторант Хоризонт. Свид.
М. също тръгнала с подсъдимото лице. Подс. Р. бутал веломотора си, а свидетелката вървяла до него.
Двамата –Р. и М. в около 04.00 часа на 24.07.2016г. преминали покрай ресторант „Хоризонт", като
вървели бавно и спокойно. Преминаването на подсъдимия и свидетелката покрай расторант „Хоризонт” било записано от охранителна камера поставена на
охранителна будка намираща се на паркинг на ресторант „Хоризонт”. Така
вървейки стигнали до „Пикадили парк” където се
разделили. В последствие свид. М. отишла в полицията и се оплакала, че подс. Р. я е изнасилил.
В хода на съдебното следствие бяха
разпитани свидетелите С.М., Й.Й. и П.К.. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Й.Й. и П.К.. Същите са служители на полицията и твърдят, че за случая
са разбрали от проведените беседи със свид. М. и подс. Р.. Същите не са
очевидци на случая и в показанията си пресъздават фактическа обстановка такава
каквато са установили от проведените беседи със свидетелката и подсъдимия.
Споделят, че не са забелязали наранявания по тялото на свид.
М..
Съдът кредитира частично показанията
на свид. М.. Съдът не кредитира показанията свид. М. в частта в която същата твърди, че по отношение на
нея от подс. Р. е било упражнено насилие и същия е
извършил с нея анален полов акт и в частта относно мястото на скрещата и с подс. Р.. В тази си
част показанията и звучат житейски
нелогично, непоследователни са и не съответстват на фактическата обстановка
установена с помощта на останалите приети и приложени от съда даказателства. Съдът намира, че свид.
М. с тази част от показанията си прикрива свои отрицателни постъпки, същата проявява защитни, компенсаторни механизми, които целят да
я оправдаят и оневинят. В тази насока е и заключението по
изготвената съдебнопсихиатрична експертиза с психологическо изследване. В показанията си дадени в хода съдебното следствие свид. М. привнася нови факти, като твърди, че предната
вечер преди случая имала полов акт с мъж при когото била пренощувала. Половият
акт според нея не бил доброволен, но не запомнила всички действия на непознатия
мъж който я бил насилил. След това заявява, че тъй като „била хваната на тясно
се оставила в ръцете на този мъж”. Свид. М. твърди,
че в района на „Пантеона” е било блудствано с нея
–осъществен бил насила анален полов акт от подс. Р..
Твърди, че преди да бъде осъществен с нея аналния полов акт, била бита от подс. Р.. Нанесени и били множество удари по главата,
ухото. Подс. Р. и откъснал кичур коса, блъснал я в
храстите, които издрали голите и ръце. След това подсъдимия я обърнал с гръб
към себе си и събул гащите и, и осъществил анален полов акт с нея. Твърди, че
видяла минаващ човек с куфар и хукнала към него
търсейки помощ. Той не я разбрал и тя хукнала да бяга, като подсъдимото лице
бягало подир нея. Излязла на шосе и хванала такси. След това отишла в
полицията. Свид. М. твърди, че е избягала от
местопроизшествието, което се е намирало в храстите до „Пантеона” от страната
на Летния театър. Същата твърди, че била следвана от подс.
Р., който тичал след нея. В същото време
видно от приложен по делото видеозапис от охранителна камера намираща се на
паркинга на ресторант „Хоризонт”, подс. Р. и свид. М. преминават покрай покрай
ресторанта същата вечер, като двамата са вървели бавно и спокойно,
разговаряйки.
Съдът кредитира обясненията на подс. Р.. Същите са последователни, логични, свързани с
останалите приети и приложени от съда доказателства. Подс.Р.
твърди, че не е извършвал деянието в което е бил обвинен.
Изложените
обстоятелства се установяват от обясненията на подс.Р.
направени в хода на съдебното следствие, показанията на свид.
Й.Й., свид. П.К., частично от показанията на свид. С.М. и всички
други писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 от НПК.
След като прецени, че
всички доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на фактическия
състав на обвинението и авторството, съдът:
ПРИЗНА ПОДС. Ж.М.Р. :
ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ:
На
24.07.2016г. в гр.Варна извършил действия с цел да удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст - С.А.М. на
55 години, като осъществил анално сношение с нея, чрез употреба на сила-нанесъл
й удари с ръце в областта на главата.
Горното решение, съдът взе по следните правни
съображения:
При така установената
фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият Р. не е осъществил състава на престъпленията по
чл.150 ал.1 НК
от обективна страна. Подс. Р. твърди, че не е извършвал деянието и дава подробни
обяснения. Същия твърди, че не е блудствал със свидетелката М.. Заявява, че
същата доброволно се била съгласила да тръгне с него за да правят секс.
Заявява, че когато стигнали в храстите до „Пантеона” той се отказал да прави
секс със свид. М. поради липса на презерватив. След което тръгнал в посока ресторант
„Хоризонт”. Твърди, че М. го последвала и искала от него пари.
Обвинителната теза срещу
подсъдимия Р. за извършването на деянието се гради единствено върху
свидетелските показания на С.М. и върху обстоятелството, че видно от
заключението по СМЕ същата имала установени -травматичен оток и кръвонасядане
в дясна слепоочно –теменна област на главата и травматичен оток и кръвонасядане по върха на дясна ушна мида и ожулване в
областта на лигавицата на аналното отвърстие.
Съдебният състав прие, че
събраните по делото доказателства са недостатъчни, за да бъде
признат подсъдимия за виновен в извършване
на инкриминираното деяние. За да
даде отговор на въпроса дали
подсъдимия е автор на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение, съдът обсъди всички
доказателства, върху които се гради
приетата за установена от обвинението
фактическа обстановка. След извършения анализ на доказателствените
материали - поотделно и в тяхната съвкупност, обаче, не достигна
до несъмнен извод, че подсъдимото
лице е блудствало със свид. М., чрез
употреба на сила. Непосредствен обект на престъплението,
за което е повдигнато обвинение на подсъдимия са
обществените отношения, които осигуряват съблюдаване на половия морал, половата и телесна неприкосновеност на личността, свободния избор на полов
партньор. Престъплението по чл.150 ал.1 от НК е форма на
усложнена престъпна дейност, т.к. е двуактно престъпление. Осъществява се чрез две
или повече деяния функционално свързани помежду си, преследващи една цел като
всеки от актовете или сам
по себе си
не осъществява престъпление или само някой от
тях не осъществява
престъпен състав. Действията на възбуждане
и удовлетворяването на полово желание без съвкупление сами по себе
си не са
престъпления, когато обаче те са
съпроводени с принуда функционалната връзка между двете деяния
обуславя наличие на престъпен състав.
При така приетите за установени
от фактическа страна обстоятелства съдът намира, че
липсва обективна страна на престъпление против половата неприкосновеност, което да е осъществено от подсъдимия спрямо С. М., тъй като няма
доказателства в нито
един момент подсъдимият лично да е предприел каквито й да било
действия, имащи за цел да
възбудят и удовлетворят полово желание използвайки сила по отношение на
свид. М.. Изразените от подсъдимия намерения
по рано същата
вечер за сексуален акт с М. са имали чисто
вербален характер, без обаче да
прераснат в някакви реални действия по възбуждане удовлетворяване
на полово желание. В тази връзка, съдебният състав счете, че
по отношение на подс. Р. не
са налице достатъчно доказателства, които да обосноват
заключение, че извършените от него действия съставляват
престъпление по чл.150 ал.1
от НК. Безспорно е, че в нощта на
24.07.2016г. подс. Р.
и свид. М. са се срещнали и са
тръгнали заедно към Морската градина.
Безспорно е че двамата са спрели
на място намиращо се до
„Пантеона”. Не се установи по
категоричен начин, обстоятелството, че подсъдимият е осъществил блудствени действия с цел да удовлетвори
полово желание без съвкупление, използвайки сила по посочения в обвинителния акт начин. Съдът не
кредитира показанията на свид. М., в
частта в която същата твърди, че използвайки сила подс.
Р. е осъществил с нея анален полов акт т.к. счита, че същите
за неистинни. Видно от приложеното по делото заключение по СМЕ се установява травматичен
оток и кръвонасядане в дясна слепоочно –теменна област на главата и травматичен
оток и кръвонасядане по върха на
дясна ушна мида на свид.
М.. Установено е било и ожулване в областта на лигавицата на
аналното отвърстие на М.. Вещото лице
д-р М. в с.з твърди, че описаното ожулване
в областта на аналното отвърстие може да бъде
получено при извършване на анален
полов акт или на грубо
действие с пръстти и други. Това ожулване
според вещото лице би могло
да бъде получено
както по време на деянието
така и в един предходен кратък период. Видно от показанията
на М., същата осъществила полов акт с непознат за нея мъж
в чийто дом била пренощувала на 21.07.срещу 22.07. Свид. М. твърди, че този
полов акт не бил доброволен,
но не помнела
дали е осъществила с този мъж анален
полов акт, тъй като не
„можела да запомни всичко”. Вещото лице Д-р М. твърди че травматичен
оток и кръвонасядане в дясна слепоочно –теменна област на главата и травматичен
оток и кръвонасядане по върха на
дясна ушна мида на свид.
М. биха могли да се получат
както по време
на инцидента така и при неволно
нараняване на главата, като давността
на тези наранявания
е едно или две денонощия. Видно от заключението
по СМЕ при освиделстването на М. не са открити
и описани други травматични увреждания. Не са открити и твърдените от М. –откъснат кичур коса и ожулвания по ръцете, които
тя била получила
при падането си в храстите. Предвид гореизложеното съдът намира, че
не може с категоричност да се установи и
да се твърди,
че травматичните увреждания на свидетелката
са получени в резултат на действия
извършени от подс. Р.. Неистинни са показанията
на М. в частта, че след „инцидента”
с нея е побягнала и е била гонена от
подс. М.. Видно от приложен по делото
видеозапис от охранителна камера намираща се на паркинга на ресторант
„Хоризонт”, подс. Р. и свид.
М. преминават покрай покрай ресторанта същата вечер,
като двамата са вървели бавно и спокойно, разговаряйки. Предвид гореизложеното съдът приема, че не
са налице достатъчно доказателства, които безспорно и категорично да вменят на подсъдимия
осъществено деяние по чл.150,ал.1 от НК.
Видно от заключението по СПЕ и
психологическото освидетелстване и разпита на вещите лица в съдебно заседание свид. М. не страда от психично заболяване. Вещите
лица са констатирали, че по отношение на свид. М.
била налице дисхармоничност на характера, себеоневиняващо поведение, което и осигурявало душевен
комфорт. Налице бил проблем с поставянето на граници в отношенията. Постъпки,
които в последствие приема за отрицателни би ги прикрила именно във връзка със себеоневиняващо си поведение. Изградила била защитен
механизъм завоалиращ истинските намерения. Поради това пострадалата проявява защитни, компенсаторни механизми, които целят да
я оправдаят и оневинят.
По изложените съображения,
съдебният състав прие, че повдигнатото от ВРП обвинение не е доказано по
безспорен и категоричен начин, съгласно изискванията на чл. 303 НПК, поради
което постанови оправдателна присъда спрямо подсъдимия Р.. Предвид
гореизложеното съдът отхвърли като неоснователен предявения граждански иск.
По отношение на възведеното обвинение
по чл.150 ал.1 от НК, съгласно
чл.16
и чл.303,
ал.2 от НПК подсъдимият се признава за
виновен само при пълна и несъмнена
доказаност на обвинението. В
конкретния случай не се установи подс. Р. да е
извършил престъплението от обективна страна и в тази връзка съдът намира, че е
безпредметно да коментира субективната страна на деянието.
С
оглед на така приетото за
установено от фактическа страна и изложените правни съображения, настоящия състав на съда
прие, че обвинението
срещу подсъдимият Р. не
е
доказано
по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303, ал.2 НПК, за да бъде
признат за виновен и конкретно, че преди всичко
не е установено безспорно да е осъществил състава на престъпление по чл.150 ал.1 от НК съгласно
чл.304
от НПК, следва да бъдe признат
за невинeн и ГО ОПРАВДАВА.
Предвид изхода на делото и
на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски остават за
сметка на държавата.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: